Р
Е Ш Е Н И Е
№ 90
гр.Варна,
11.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесети юни през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря Виолета
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№259/18г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби,
както следва.Въззивна жалба, подадена от Д.А.К. чрез процесуалния й
представител адв.П.Н., против решение №655/12.04. 2018г., постановено по
гр.д.№2240/17г. по описа на ВОС, гр.о., в
частта му, с която е отхвърлен предявеният от Д.А.К. против Прокуратурата
на Република България иск в частта му за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата, представляваща разликата над 7 000лв. до 50 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени психически болки и страдания в резултат от повдигнатото срещу ищцата
незаконно обвинение в извършване на престъпление, приключило с оправдателна
присъда по НОХД №365/13г. по описа на Окръжен съд-Варна, поради недоказаност на
деяние -то.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно
поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявеният иск в посочената му част бъде уважен,
ведно с присъждане на законната лихва от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда - 14.04.2017г. до окончателното изплащане.Претендират се
разноски.Въззивна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България чрез Г.М.
- прокурор при ОП-Варна, против решение №655/12.04.2018г., постановено по
гр.д.№ 2240/17г. по описа на ВОС, гр.о., в
частите му, с които Прокуратурата на Република България е осъдена да
заплати на Д.А.К.: 1/ сумата от 7 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени психически болки и страдания в резултат от повдигнатото срещу ищцата
незаконно обвинение в извършване на престъпление, приключило с оправдателна
присъда по НОХД №365/13г. по описа на Окръжен съд-Варна, поради недоказаност на
деянието, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.04.2017г.
-датата на влизане в сила на оправдателната присъда до пълното й изплащане; 2/ сумата от 40 0001, 46 /четиридесет хиляди и един и 0,46/
лева /в диспозитива е допусната е очевидна фактическа грешка при посочване на
сумата в цифри, като действителната такава е 40 001, 46/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от повдигнатото срещу
ищцата незаконно обвинение в извършване на престъпление, приключило с оправдателна
присъда по НОХД №365/13г. по описа на Окръжен съд-Варна, поради недоказаност на
деянието, изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение в периода от 11.05.2012г. до 21.05.2017г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 14.04.2017г. - датата на влизане в сила на оправдателната присъда до
пълното изплащане на присъдената сума; 3/
сумата от 1 034, 40 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
претърпени в резултат от повдигнатото срещу ищцата незаконно обвинение в
извършване на престъпление, приключило с оправдателна присъда по НОХД №365/13г.
по описа на Окръжен съд-Варна, поради недоказаност на деянието, изразяващи се в
разходи за заплатени здравни осигуровки за периода от 01.06. 2012г. до
30.06.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.04. 2017г.-датата
на влизане в сила на оправдателната присъда до пълното изплащане на присъдената
сума; 4/ сумата от 8 200 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от
повдигнатото срещу ищцата незаконно обвинение в извършването на престъпление,
приключило с оправдателна присъда по НОХД №365/13г. по описа на Окръжен
съд-Варна, поради недоказаност на деянието, изразяващи се в разходи за
адвокатска защита по повод проведените съдебни производства по инстанционен
контрол на присъдата по цитираното дело, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 14.04.2017г.- датата на влизане в сила на оправдателната
присъда до пълното изплащане на присъдената сума; 5/ сумата от 320, 31лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи в размер на мораторната лихва върху сумата от 2 000лв.,
внесена по мярка за неотклонение „парична гаранция” за периода от 07.05.2012г.
до 29.11.2013г., на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ; 6/ сумата от 463, 29 лв. - сторени от ищеца
съдебно-деловодни разноски съразмерно уважената част от исковете, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, както и Прокуратурата
на Република България е осъдена да заплати на П.Б.Н. *** сумата от 2 226, 69лв. - адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.В жалбата се твърди, че решението в
обжалваните му части е неправилно поради нарушение на материалния закон и
поради необос -нованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове
бъдат отхвърлени, евентуално се претендира присъдените обезщетения да бъдат
редуцирани.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор по първата
подадена въззивна жалба.В о.с.з. се поддържа становище за нейната
неоснователност и се претендира решението в обжалваната му от Д.А.К. част да
бъде потвърдено.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор по
втората подадена въззивна жалба от Д.А.К. чрез процесуалния й представител
адв.П. Н., в който се поддържа становище за неоснователност на същата и се
претендира решението на ВОС в обжалваните му от Прокуратурата на Република
България части да бъде потвърдено.Претендират се разноски.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното.
В исковата си молба
ищцата Д.А.К. излага, че на 03.05.2012г. около 12, 00ч. в кабинета на работното
й място - детска ясла №11 „Иглика”, гр.Варна, за чийто директор била назначена
със сключен на 28.09.2007г. трудов договор с Община Варна, нахлули лица, за
които впоследствие узнала, че са служители на Ико - номическа полиция при ОД на
МВР гр.Варна, придружени от разследващ полицай. Започнали личен обиск,
претърсване и изземване на нейни лични вещи и служебни документи.Към този
момент в кабинета се намирала малолетната й към този мо -мент 12 годишна
дъщеря.Лицата се държали през цялото време изключително агресивно и грубо с нея
и детето й, без да й съобщават какво вършат.След един час я извели от сградата
на детската ясла с поставени на ръцете белезници и я транспортирали в сградата
на ОД на МВР гр.Варна.Задържането й станало досто - яние на колегите й и на
живеещите в квартала родители на деца от яслата.В същия ден била задържана за
срок от 24 часа в арестантското помещение на І РПУ Варна. Тогава разбрала, че
против нея е образувано ДП №173/12г. по описа на ОД на МВР, наблюдавано по
Пр.пр. №1421/12г. на ОП-Варна.С постановление от 04.05.2012г. на ОП-Варна била
привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл. 301, ал.1 от НК.На
същата дата й е била определена мярка за неотклонение „парична гаранция” в
размер на 2 000лв., внесена от съпруга й в същия ден.Въз основа на направено
искане от прокурор при ВОП по реда на чл.69, ал.1 от НПК е било образувано ЧНД
№557/12г. по описа на ВОС и с определение от 07.05.2012г. е била отстранена от
заеманата длъжност - директор на детска ясла №11 „Иглика”, гр. Варна до
решаване на въпроса за наказателната й отговорност.Горното я поставило в
невъзможност да получава трудови доходи като директор на детска ясла, както и
да упражнява друга професия за времето, през което е била отстранена от
длъжност.На 18.02.2013г. от ОП-Варна е издадено ново постановление за привличане
на обвиняем.По внесен от ОП-Варна обвинителен акт е било образува НОХД
№365/13г. по описа на ВОС с проведени 4 о.с.з.С присъда № 114/22.11.2013г. е
била оправдана по повдигнатото й обвинение. Присъдата е протестирана от
ОП-Варна пред ВАпС и по образуваното ВНОХД №385/13г. по описа на ВАпС е била
постановена осъдителна присъда № 10/08.12.2014г.По подадената от ищцата
касационна жалба е било образувано НД №384/15г. по описа на ВКС, по което с
решение № 183/ 13.07.2015г. присъдата на ВАпС е била отменена и делото върнато
за ново разглеждане от въззивния съд.При второто разглеждане с присъда
№2/21.01.2016г. по ВНОХД №231/15г. по описа на ВАпС е била отменена присъдата
на ВОС и е била постановена осъдителна присъда.По подадената от ищцата
касационна жалба е било образувано НД №560/16г. по описа на ВКС, по което с
решение №167/31.10. 2016г. присъдата на ВАпС е била отменена и делото върнато
за ново разглеждане от въззивния съд.Пред ВАпС е било образувано ВНОХД
№444/16г., по което с решение № 37/14.03.2017г., влязло в сила на 14.04.2017г.,
оправдателната присъда на ВОС е била потвърдена.Със заповед на кмета на Община
Варна от 19.05.2017г. е била възстановена на заеманата длъжност, от която е
била отстранена, считано от 21.05.2017г.В резултат от неоснователно
повдигнатото и поддържано против нея обвинение в извършване на тежко умишлено
престъпление и проведеното наказателно преследване й били нанесени
неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес, непрекъснато психично
напрежение, фрустрация, загуба на професионален и човешки авторитет, била
обзета от чувство за срам и обида.Воденото производство станало достояние на
професионалната й общност в гр.Варна, вкл. част от колегите й разпитвани като
свидетели по делото.Нейни близки, лични и семейни приятели се дистанцирали и
започнали да странят от нея, като постепенно изпаднала и в социална изолация.За
горното допринесло и широкото медийно отразяване на задържането й и обвинението
й в престъплението „подкуп”. В редица публикации, отразяващи най-вече
изявленията на Прокуратурата, била квалифици - рана като извършител на
престъпление „подкуп” в качеството й на длъжностно лице директор на детска
ясла.За нея били използвани обидни и позорящи епитети. Получила и здравословни
проблеми.Не можела да се храни и спи нормално, отслабнала.Чувствала се
емоционално лабилна, депресирана, уплашена, нямала желание за излиза от дома
си.Дъщеря й изживяла много тежко случилото се, вкл. не искала да посещава
училище, т.к. била обект на подигравките на съучениците си, развила остра
стресова реакция, наложило се да се консултират няколкократно с
психиатър.Състоянието на детето й допълнително я травмирало.Прилагането на
специални разузнавателни средства, за които не е било давано разрешение по
предвидения в закона ред, довело до документиране и разгласяване на факти от
личната й сфера, до накърняване на нейни основни права и свободи.Предвид
изложеното претендира ответникът Прокуратурата на Република България да бъде
осъден да й заплати сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в резултат от воденото против нея наказателно
производство, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправда
-телната присъда - 14.04.2017г. до окончателното изплащане.Претендира й
ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 25 400лв., представляваща
обезщетение
за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено трудово
възнаграждение в периода от 11.05.2012г.
до 21.05.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
14.04.2017г. до пълното изплащане; сумата от 1 202, 01 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
заплатени здравни осигуровки за периода от 01.06.2012г. до 30.06.2017г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 14.04.2017г. до пълното изплащане;
сумата от 320, 31лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в
размер на мораторната лихва върху сумата от 2 000лв., внесена по мярка за
неотклонение „парична гаранция” за периода от 07.05.2012г. до 29.11.2013 г.;
сумата от 8 200 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за адвокатска защита по повод проведените съдебни
производства, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.04.2017г.
до пълното изплащане.
Ответникът Прокуратурата
на Република България в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода
на производството оспорва предявените искове като моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни.Поддържа, че твърдените, че са претърпени от ищцата неимуществени
и имуществени вреди са неустановени в производството, така и обстоятелството
същите да са пряка и непосредствена последица от незаконно повдигнатото
обвинение.Прокуратурата на Република България не е извършвала действия извън
правнорегламентираните.Не е давала гласност, че против ищцата е водено
наказателно производство и ако и това да е станало достояние на трети лица, то
не е било в резултат от действията на ответника.Извършените личен обиск,
претърсване, изземване и задържане от органите на МВР са действия, които не са
разпоредени от прокуратурата и не следва да бъде ангажирана отговорността й за
тях.Поддържа, че ищцата не може да претендира обезвреда за евентуално търпените
от дъщеря й вреди.В условие на евентуалност възразява, че претендираното
обезщетение е в изключително завишен размер, несъобразен с разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД, трайната съдебна практика по аналогични случаи и
обществено-икономическите условия в страната, предвид обстоятелствата, че
цялото наказателно производство е продължило в разумен срок - около 5 години,
досъдебната фаза е продължила само 10 месеца, спрямо ищцата е била взета лека
мярка за неотклонение.Поддържа и, че ищцата с неправомерното си
поведение/поисканата в дар парична сума/ сама е дала повод за наказателното си
преследване и е съпричинила увреждането си.По отношение на претендираното
обезщетение за имуществени вреди от неполучено трудово възнаграждение поддържа,
че в същото следва да се включи само основното месечно възнаграждение, т.к.
само то е с постоянен характер.Поддържа, че суми за заплатени здравни
осигуровки не се дължат, т.к. ищцата е могла да си намери друга работа, а
липсват доказателства тя да е търсила такава и да й е била отказвана предвид
наказателното производство.Претендираните суми, изплатени за парична гаранция и
за адвокатски възнаграждения, не се следват, т.к. тези суми не са били
заплатени от нея, поради което не представляват нейни лични вреди.Не се дължи и
лихва за внесената гаранция, върната на ищцата.
По искане на ищцата по
реда и в срока по чл.214 от ГПК от първоинстанционния съд с протоколно
определение от 16.03.2018г. е допуснато изменение в размера на предявения иск
за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от неполучено
трудово възнаграждение от 25 400лв. на 40 001, 46лв.
С влязло в тази му част
в сила решение предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди от лично заплатени здравни осигу- рителни вноски е отхвърлен
за разликата над 1 034, 40лв. до 1 202, 01лв.
Съдът, след като съобрази
събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от
фактическа и правна страна следното.
Предявени са в условията
на обективно кумулативно съединяване искове с пр. осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.
Между страните не е
спорно, а и от приобщеното към доказателствения мате -риал по делото НОХД
№365/13г. по описа на ВОС и приложеното по него ДП №173/ 12г. по описа на ОД на
МВР Варна, се установява, че досъдебното производство е образувано с
постановление на ОП-Варна от 02.05.2012г.На 03.05.2012г. разследващи полицаи са
извършили оглед на местопроизшествие, изземване и освидетелстване /оглед на
лицето/.Д.А.К. е задържана за срок от 24 часа.С постановление от 04.05.2012г.
на разследващ полицай при ОД на МВР Варна е привлечена като обвиняема за
престъпление по чл.301, ал.1 от НК, а именно за това, че на 02.05.2012г. в
качеството й на длъжностно лице - директор на детска ясла №11 „Иглика”,
гр.Варна поискала от Е. П. В. дар парична сума в размер на 700лв., която не й
се следва и на 03.05.2012г. в гр.Варна приела дар-парична сума в размер на
700лв., която не й се следва, за да извърши действие по служба-приемане на
детето Б. Б. Х. в ръководената от нея детска ясла, предявено й на същата дата с
проведен разпит.С постановление от 04.05.2012г. й е взета мярка за неотклонение
„парична гаранция” в размер на 2000лв.С протоколно определение от 07.05.2012г.,
постановено по ЧНД №557/12г. по описа на ВОС, по искане на ОП-Варна и по реда
на чл.69 от НПК Д.А.К. е отстранена от заеманата длъжност директор на детска
ясла №11 „Иглика”, гр.Варна.На 18.02.2013г. е издадено ново постановление за
привличане на обвиняем, с което въззивницата е била привлечена в качеството й
на обвиняема за извършване на престъпление по чл.301, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК,
а именно за това, че на 02.05.2012г. в качеството й на длъжностно лице-директор
на детска ясла №11 „Иглика”, гр.Варна поискала от Елена Пенчева Велева
дар-парична сума в размер на 700лв., която не й се следва и на 03.05.2012г. в
гр.Варна приела дар-парична сума в размер на 700лв., която не й се следва, за
да извърши действие по служба -приемане на детето Борис Бориславов Хараланов в
ръководената от нея детска ясла съгласно чл.8, ал.1 и чл.19 от Наредба
№26/18.11.2008г. за устройството и дейността на детската ясла и детските кухни
и здравните изисквания към тях и за да не изпълни действие по служба -
изпълнение на Процедура за постъпване на деца в общинските детски ясли,
целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на Община
Варна съгласно заповед на кмета на община Варна №0055/10.01.2012г.По внесен на
21.03.2013г. обвинителен акт/повторено е престъплението, посочено в
постановлението от 18.02.2013г. с изключение на частта за приемане на паричен
дар на 03.05.2012г./ е образувано НОХД №365/13г. по описа на ВОС, по което е
постановена присъда №114/22.11.2013г., с която Д.А.К. е призната за невиновна и
оправдана по така повдигнатото й обвинение.С определение от 22.11.2013г. по НОХД
№365/13г. по описа на ВОС, влязло в сила на 30.11.2013г., е отменена мярката за
неотклонение „парична гаранция” в размер на 2000лв.По подаден от ОП-Варна
протест против присъдата е образувано ВНОХД №385/13г. по описа на ВАпС, по което
с присъда №10/08.12.2014г. Д.А.К. е призната за виновна за това, че на
02.05.2012г. в гр.Варна в качеството й на длъжностно лице - директор на детска
ясла №11 „Иглика”, гр.Варна поискала от Е. П. В. дар - парична сума в размер на
700лв., която не й се следва, за да извърши действие по служба-приемане на
детето Б. Б. Х. в ръководената от нея детска ясла съгласно чл.8, ал.1 от
Наредба №26/18.11.2008г. и й е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от 1г. и 6м., отложено с изпитателен срок от 3г., наложена й е глоба в размер
на 1 500лв., както и лишаване право да заема длъжността директор на детска
ясла за срок от 1г. и 6м.В останалата й част присъдата на ВОС е
потвърдена.Присъдата е обжалвана само от Д.К. и по образуваното н.д.№384/15г.
по описа на ВКС, ІІІ н.о. с решение №183/13.07.2015г. е отменена и делото
върнато за ново разглеждане от ВАпС. По образуваното ВНОХД №231/15г. по описа
на ВАпС е постановена присъда №2/ 21.01.2016г., с която Д.А.К. е призната за
виновна за това, че на 02.05. 2012г. в гр.Варна в качеството й на длъжностно
лице-директор на детска ясла №11 „Иглика”, гр.Варна поискала от Е. П. В. дар -
парична сума в размер на 700лв., която не й се следва, за да извърши действие
по служба - приемане на детето Б. Б. Х. в ръководената от нея детска ясла
съгласно чл.8, ал.1 от Наредба №26/18.11.2008г. и й е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 1г. и 3м., отложено с изпитателен срок от 3г.,
наложена й е глоба в размер на 1 200лв., както и лишаване право да заема
длъжността директор на детска ясла за срок от 1г. и 6м.В останалата й част
присъдата на ВОС е потвърдена.Присъдата е обжалвана само от Д.К. и по
образуваното н.д. №560/16г. по описа на ВКС, І н.о. с решение №167/31.10.2016г.
е отменена и делото върнато за ново разглеждане от ВАпС.По образуваното ВНОХД
№444/16г. по описа на ВАпС с решение №37/14.03.2017г. е изменена присъда
№114/22.11.2013г., постановена по НОХД №365/13г. по описа на ВОС, с която Д.К.
е била призната за невиновна и на осн. чл.304 от НПК оправдана по обвинението й
по чл.301, ал.1, пр.1 от НК в частта на мотивите, съобразно изложеното в
обстоятелствената част на решението и присъдата потвърдена в останалата й част.Решението
на ВАпС не е обжалвано и е влязло в сила на 14.04.2017г.
Въззивницата претендира
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи
се в горепосочените
изживени душевни болки и морални стра -дания, дискомфорт и накърняване на
доброто й име в личната й и професионална среда, всички резултат от воденото
против нея наказателното производство.
Наред с безспорно
установения между страните елемент от фактическия състав, предвиден в нормата
на нормата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, а именно, че Д.К. е оправдана по повдигнатото й обвинение,
е необходимо да бъдат установени твърдените неимуществени вреди и причинната
връзка между незаконно повдигнатото и поддържано обвинение и настъпилите
неблагоприятни последици. От своя страна размерът на дължимото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди се определя по реда на чл.52 от ЗЗД, като
съгласно разясненията, дадени в ППВС №4/23.12.1968г., понятието справедливост
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятел -ства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението.
Съгласно показанията на
св.К.П. същата познава Д.К. от началото на 2010г. по повод подаване на
документи във връзка с постъпване на детето й в детската ясла, ръководена от Д.К.,
в която впоследствие постъпило и второто й дете.От 12.01.2012г., след проведен
конкурс от Община Варна, е била назначена на работа в същата детска ясла на
длъжността „касиер-домакин”, където работила до 10.08.2016г.На 03.05.2012г.
била на работа, позвънило се на домофона и свидетелката отворила/в началото на
месеца родителите заплащали дължими такси за детското заведение и свидетелката
очаквала такива/, но нахлули 10-15 цивилни лица, с нормални дрехи, с маски и
бели ръкавици и й казали да се прибере в стаята си, след което нахлули в стаята
на директорката.В това време в кабинета на Д. К. била дъщеря й, оставена от
съпруга й, за да отиде на училище след това. Впоследствие свидетелката се обадила
на съпруга на Д.К., той дошъл и опитал да изведе детето, за да отиде до
училище, но полицаите не го допускали и отказали, защото трябвало да се направи
обиск на раницата му.Пуснали детето след около 2 часа.Впоследствие извели и Д.К.,
свидетелката видяла отдалеч, че държи ръцете си все едно са с
белезници.Непосредствено след като извели -Д.К. нахлули медиите в яслата и
започнали да задават въпроси на персонала.По-късно от съпруга на Д.К. узнала,
че същата е в ареста и останала там до следващия ден, когато била платена
гаранцията й.Детето изживяло много тежко случващото се с майка му.След
започване на наказателното производство и отстраняването й от работа Д.К.
коренно се променила, затворила се в себе си, станала апатична, отслабнала
много, семейството й изпаднало в изолация, всички колеги директори, а и други,
се отдръпнали от нея.Притеснявала се много от състоянието на дъщеря си, защото
детето имало сериозен психологичен проблем от случилото се, а и от това, че
съучениците й се подигравали, че майка й е престъпник и се отдръпнали от
нея.След приключване на наказателното дело и завръщането си на работа Д. К.
била изключително щастлива, че ще изчисти авторитета и репутацията си.
Съгласно показанията на
св.А.К./дъщеря на Д.К./ преживяното на 03.05.2012г. било изключително
травмиращо за нея.Вечерта, когато се прибрала, от статиите, които прочела в
интернет, разбрала какво се е случило.Още от след -ващия ден всички започнали
да странят от нея и да й се подиграват, че е дъщеря на престъпничка.Майка й си
се променила изключително след задържането си. Нямала желание за живот, спряла
да излиза, да се облича нормално.По това време баща й не работил, получавал
инвалидна пенсия и с нея се издържали, помага ли им баба й и дядо й, после баща
й започнал работа като шофьор на тир.След като възстановили майка й на работа,
станала по-жизнена, започнала да контактува с хора.
Съгласно показанията на
св.В.А. /майка на Д.К./ след като
отстранили дъщеря й от работа и т.к. съпругът на Д. получавал само инвалидна
пенсия се наложило свидетелката и съпругът й да дават пари/продавали
наследствените си земеделски земите/, с които се заплащали възнагражденията за
адвоката на Д. /2000лв., 2 200лв. и 3000 лв./.Имали уговорка с Д., че тя
ще им ги връща, когато може.Наложило се съпругът на Д. да започне работа в
чужбина, получавал доходи и парите, които свидетелката дала, й били издължени в
цялост.
Съгласно заключението на
СПЕ от 08.02.2018г. на в.л.Цолчовски и обясненията на в.л. в о.с.з. на
16.02.2018г. Д.К. е с ясно съхранен спомен за преживяното от нея травматично
събитие - повдигане на обвинение и водено против нея наказателно
производство.Характерът на случилото се е възприет като травмиращ, в резултат
от което са настъпили разстройства в социалното й и емоционално функциониране -
нежелание за социални контакти, затвореност.Установена е невротична и
личностова реакция на дистрес.От невротичните реакции най-силно изразените са
тревожност и депресия, а от личностовите на недоверие, съмнение.Налице е
завишена самокритичност - в смисъл на по-дълбока личностова дестабилизация и
дезадаптация.Налице са негативни изживявания, свързани с психически тормоз и
стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне пред близки и познати, вкл. от
невъзможността да функционира пълноценно като родител.Емоционалните прежи
-вявания са били дълготрайни, но на тях са повлияли и странични фактори,
случили се в същия период/здравословни проблеми на родителите й/.Понастоящем е
налице известно подобрение по отношение на психо-емоционалното й състояние,
постигната е известна стабилност в поведението, няма нарушение в когнитивните
процеси и паметта.
При съвкупния анализ на
заключението на СПЕ и обясненията на в.л. и на така събраните гласни
доказателства, от които тези на св. А.К. и В.А. ценени при условията на чл.172
от ГПК, предвид родствената им връзка с въззивницата, но и като вътрешно
непротиворечиви и непротиворечащи на друг събран по делото доказателствен
материал, съдът приема, че в резултат именно от воденото против въззивницата
наказателно производство същата е претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се в психични страдания - изживени силна тревожност, безпокойство, депресия,
потиснатост, нервно напрежение, отразили се тежко върху психиката й в хода на
цялото наказателно преследване, неотшумели окончателно и понастоящем, макар и с
постигнато известно подобрение в психо-емоционалното
й състояние.
При
определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
следва да бъдат съобразени следните обстоятелства.Естеството и видът на
повдигнатото обвинение - въззивницата е обвинена в извършване на престъпление с
предвидено наказание лишаване от свобода до шест години, т.е. за извършване на
тежко умишлено престъпление по см. на чл. 93, т.7 от НК.Периодът на
продължилото наказателно преследване - от повдигане на обвинението на
04.05.2012г. до влизане в сила на оправдателната присъда - 14.04.2017г. е
изминал период от 4 г., 11 м. и 10 дни или почти 5 години.Този срок в неговата
цялост не би могъл да бъде определен като разумен съгласно чл.6, §1 от КЗПЧОС,
като следва да бъде посочено, че няма част от него, която да е следствие от
процесуалното и извънпроцесуалното поведение на въззивницата в хода на наказателното
производство - същата се е явявала лично във всички съдебни заседания, като
няма отложени такива поради нейното или на процесуалния й представител
неявяване, същата е оказвала пълно съдействие на разследващите органи и в хода
на цялото досъдебно производство.На следващо място следва да бъдат съобразени
видът и продължителността на наложената мярка за неотклонение.Въззивницата е
била с взета мярка за неотклонение „парична гаранция” за срока от 04.05.2012г.
до 30.11. 2013г., която сама по себе си не се установява да се е отразила на
обичайния й начин на живот.Задържането й за срок от 24 часа не е предвид
наложена мярка за неотклонение по НПК, а е осъществено от полицейските органи
по реда на действащия към 2012г. ЗМВР/обн.2006г., отм.2014г./.Претърсването,
изземването и личният обиск са извършени по реда на НПК в хода на досъдебното
производство от неговите органи.Осъщественото публично задържане е станало
достояние на всички служители, работещи в детската ясла, ръководена от
въззивницата, и на живущите в близост родители на деца от детската ясла. Действията
са осъществени и пред непълнолетната й към посочената дата 12 годишна дъщеря,
като тези обстоятелства в съвкупност са довели до изживени психични страдания
от въззив - ницата.Неоснователни са възраженията на въззиваемата страна, че не
следва да носи отговорност за действията на служителите на МВР.Отговорността за
причинените вреди е на държавата, страна по материалното правоотношение - чл.2
от ЗОДОВ.Прокуратурата е процесуален субституент на държавата.Същевременно е и
орган на досъдебното производство, който ръководи разследването и осъществя- ва
постоянен надзор за законосъобразното му провеждане.В настоящия случай и
досъдебното производство е образувано с постановление на ОП-Варна от 02.05.
2012г. по чл.212, ал.1 от НПК, осъществяваща надзор от посочената дата върху
цялото разследване.
На
следващо място следва да се съобразят данните за личността на увредения,
съответно отражението на наказателното преследване върху личния, професионалния
и обществения му живот, чувствата, честта и достойнството му. Необходимо е да
бъде посочено, че
основанието за ангажиране на отговорността по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е
обективният факт, че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по НК,
за което впоследствие е било оправдано от съд и прокуратурата отговаря, т.к. с
действията на органите си е допринесла за повдигане на обвинението, внасянето
му и поддържането му в съда.Няма значение дали конкретните действия, предприети
в досъдебната и съдебната фаза са били в съответствие с процесуалния закон, не
е налице и обвързване от наличието или липсата на вина у длъжностното лице,
пряк причинител на вредите.Обвинението в престъпление се явява неоснователно
винаги щом има влязла в сила оправдателна присъда, постановена от съд, като на
обезщетение подлежат всички вреди, които са в причинна връзка с това незаконно
обвинение.
Страните
не спорят, а и от представената по делото справка за съдимост се установява, че
въззивницата няма предходни осъждания, нито се твърди, съответно установява,
против нея да се били повдигани други обвинения и да са водени наказателни
производства.Установява
се, че до започване на наказателното преследване въззивницата се е ползвала с
много добър морален и професионален облик в личната си и обществена среда.Този
облик е накърнен от воденото производство.От една страна то станало
непосредствено достояние на служителите в детската ясла, ръководена от
въззивницата, както и достояние на професионалната й среда в Община Варна, вкл.
и предвид факта, че лица, били нейни горестоящи ръководители, са били
разпитвани като свидетели в хода на наказателното производство /ръководителят
на филиал „Детски ясли” и директорът на Дирекция „Социални дейност и здравно
развитие”/.Производството е станало и широко обществено достояние предвид
излъчен от една страна телевизионен репортаж, а друга предвид интернет
публикации.Неоснователни са възраженията на въззиваемата страна, че не носи
отговорност за евентуално търпени вреди от публичното разгласяване, т.к.
Прокуратурата не е извършвала такова.Видно от СКТЕ от 09.02.2018г. е, че в
посочения телевизионен репортаж фигурира изявление и на представител на
прокуратурата, но дори и без подобно изявление публичното разгласяване на
производството е допринесло за изживените стрес, неудобство пред обществото и
злепоставяне пред близки и познати, вкл. и неудобството от това, че предвид
случилото се дъщеря й търпи подигравките на съучениците си.
Съобразявайки в съвкупност установените в
производството неимуществени вреди, претърпени от въззивницата следствие от
воденото против нея наказателно преследване, изразяващи се в изживян силен стрес,
тревожност, безпокойство, потиснатост, съдът приема, че справедливият размер на
обезщетение за така претърпените вреди, вкл. съобразен с икономическия растеж и
стандарта на живот в страната, следва да бъде определен на 12 000лв.
Този
размер е обусловен от продължителността и интензитета на търпените психични
страдания, който безспорно е бил висок, но без да се установяват изключително
тежки и трайни последици за въззивницата, нито в здравословен, нито в
професионален план - след приключване на производството с оправдателна присъда
същата е възстановена на заеманата преди това длъжност-директор на детска ясла
и продължава да я изпълнява, а от друга страна и психичното й състояние се
подобрява и възвръща към нормалното такова.Взема се предвид и установеното от
СПЕ, че в същия период и други фактори/здравословното състояние на родителите
й/ са влияели негативно.Съобразяват се данните за нейната личност, притежавания
до този момент много добър морален облик, отзвукът в обичайната й и обществена
среда.Не се установява същата да е била отхвърлена от близките си - негативните
изживявания на нейната дъщеря не са довели до влошаване на отношенията родител
- дете, нито се установява същата да е била отхвърлена от обществото. Направено
е в срок/отговора на исковата молба/ възражение от въззиваемата страна за
съпричиняване на търпените от въззивницата неимуществени вреди предвид нейното
неправомерно поведение - поискана в дар парична сума, с което сама е дала повод
за наказателното преследване.Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ и
разясненията, дадени в т.3 от ТР №3/04г. на ОСГК на ВКС, когато пострадалият е
допринесъл виновно за увреждането обезщетението се намалява, т.е. при
съпричяване на вредоносния резултат от страна на лицето отговорността се
намалява.Последователна е практиката на ВКС в насоката, че се има се предвид
наличието на пряка непосредствена причинна връзка между неговото поведение и
настъпилата вреда, а не извършените от лицето действия, по повод на които са
предприети действия по разследване и срещу него е повдигнато обвинение, а по
въпроса за наличието на умисъл или друга форма на вина за тези последни
действия компетентен да се произнесе е наказателният съд в производството по
повдигнатото обвинение.В този см. напр. решение №78/18.02.2009г. по гр.д.№
5838/07г., ВКС, ІІ гр.о., решение №112/14.06.2011г. по гр.д.№372/10г., ВКС ІV
гр.о., решение №254/17.12.2015г. по гр.д.№1902/15г., ВКС, ІІІ гр.о., решение
№51/14.03. 2016г. по гр.д.№4621/15г., ВКС, ІІІ гр.о., решение №183/02.12.2016г.
по гр.д.№ 2224/16г., ВКС, ІІІ гр.о. и др.Противно на установената практика на
ВКС по прилагането на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ е съпричиняването да се извежда от
друга правна оценка на фактите, дали основание на разследващите органи да
квалифицират действията на обвиняемия като състав на извършено от него
престъпление по НК, когато същият е бил оправдан по така повдигнатото му
обвинение поради несъставомерност на деянието от субективна и обективна
страна.Действията или бездействията, станали повод за повдигане на обвинението,
може да се недобро -съвестни в гражданско правен смисъл, може да са
административни нарушения или деликт, но не това не означава, че лицето има
принос в това да бъде обвинено в конкретното престъпление, което съгласно
оправдателната присъда, задължителна за съда и прокуратурата, не е
извършило.Основания за намаляване на обезщетението могат да бъдат все действия,
извършени в хода на наказателното преслед- ване, като напр. недобросъвестно
направени неистински, подвеждащи признания, въвеждането на органите на
разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, или
други извършени действия, целящи да се забави или опорочи
разследването.Твърдения и доказателства за подобни действия не са
въвеждани.Неоснователно е позоваването от въззиваемата страна на определение
№534/12.05.2015г. по гр.д.№1557/15г. по описа на ВКС, ІІІ гр.о.От една страна
същото е постановено в производство по чл.288 от ГПК, като обжалваният акт не е
допуснат да касационно обжалване.От друга, разгледаната в определението,
хипотеза касае оправдаване на лицето при условията на чл.9, ал.2 от НК - поради
малозначителност на извършеното деяние, т.к. касае се за извършено деяние,
което формално е осъществило признаците на предвидено в закона престъпление. В
настоящия случай съгласно посочената влязла в сила присъда на ВОС и съгласно
мотивната й част, изменена от ВАпС, извършеното от Д.К. деяние не е осъществило
от субективна и обективна страна признаците на престъпление по чл.301, ал.1 от НК, за каквото й е било повдигнато обвинение.
Предявената
претенция за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е
основателна до размера от 12 000лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 14.04. 2017г. до
окончателното изплащане, до който следва да бъдат уважена.С оглед частичното
несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстан- ционния
съд, решението на ВОС следва да бъде отменено в частта му, с която този иск е
отхвърлен за разликата над 7 000лв. до 12 000лв. и вместо него
постановено друго в изложения смисъл.В частта му, с която искът е уважен за
размера от 7 000лв. и отхвърлен за разликата над 12 000лв. до
50 000лв., решението следва да бъде потвърдено.
Претендира се и
обезщетение за претърпени имуществени вреди от вида на пропуснати ползи, изразяващи
се в неполучено трудово възнаграждение за пери -ода
11.05.2012г.-21.05.2017г.Спрямо въззивницата, по искане на прокуратурата, е
била наложена мярка за процесуална принуда по чл.69 от НПК - отстраняване от
заеманата длъжност директор на детска градина с протоколно определение от 07.
05.2012г., като след отстраняването и до възстановяване на длъжността същата не
е получавала трудово възнаграждение от своя работодател.Отстраняването от
длъжност е пряко следствие от повдигнатото и поддържано обвинение за извършено
от Д.К. престъпление от общ характер във връзка с работата й.Налице е
причинно-следствена връзка между търпяната вреда от вида на пропусната полза
/разликата между състоянието на имуществото, каквото би било при липсата на
деликт/при доказана възможност за сигурното му увеличение предвид сключения
между ищцата и Община Варна трудов договор за неопределено време от 28.09.
2007г./ и състоянието при наличието му/ и обвинението.Неоснователно е възраже
-нието, че въззивницата е могла да си търси друга работа и така да получава
трудов доход, доколкото същата е имала вече сключен трудов договор, но е била
препятствана да изпълнява трудовите задължения по него и така да получава
трудов доход.Съгласно разрешенията, дадени в т.11 от ТР №3/04г. на ОСГК на ВКС
и тези в т.5 от ППВС №4/23.12.1968г., в размера на трудовото възнаграждение,
което се взема за база при определяне размера на имуществените вреди, се включват
всички добавки, които имат постоянен характер.Видно от ССЕ от 08.02.2018г. и
ССЕ от 06.03.2018г. е, че в размера на неполученото трудово възнаграждение от
въззивницата за процесния период са включени основната й заплата и следните
добавки /допълнителни възнаграждения/: 1/ месечно възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит /т.нар. от в.л. „клас”/ в размера, утвърден от
работодателя й /1% годишно/; 2/ СБКО/средства за социално-битово и културно
обслужване на персонала в бюджетните организации/ според издадените заповеди в
периода 2012г.-2016г. въз основа на взети решения на общи събрания на колектива
на детската ясла; 3/ допълнително възнаграждение, предвидено в действалите в
периода КТД, сключени от работодателя със синдикалната организация, на която е
член въззивницата, а именно допълнително възнаграждение за деня на здравния
работник и такова за коледните и новогодишните празници в посочени в КТД
размери, определяеми чрез размера на минималната работна заплата за страната,
които и в.л. е установило, че са били за процесния период реално заплащани в
предвидените размери на останалите директори на детски ясли, членове на
синдикалната организация.Всички, установени от ССЕ допълнителни възнаграждения,
имат постоянен, предвидим и сигурен характер и не зависят от преценка на
работодателя, която той да формира според ефективното изпълнение на трудовите
задължения на работника и съответно от тази оценка да зависи дали да се изплати
или не допълнителното възнаграждение.Предвид гореизложеното и посочените от
в.л. допълнителни възнаграждения следва да бъдат включени в размера, чрез който
се определя дължимото обезщетение.Обезщетение се претендира за периода от
11.05.2012г. до 21.05.2017г.Със заповед №14243/19.05.2017г., издадена от кмета
на община Варна, Д.К. въз основа на влязлата в сила оправдателна присъда е
възстановена на заеманата длъжност при същите условия, при които е била
отстранена, считано от 22.05.2017г.Оправдателната присъда на въззивницата е
влязла в сила, считано от 14.04.2017г.С влизането й в сила е отпаднало действието
и на взетата мярка за процесуална принуда по чл.69 от НПК.Предвидените в
нормата хипотези за отмяна с нарочен акт на съда на мярката касаят случаите на
отпадане на нуждата от тази мярка в хода на висящото наказателното производство
в съответните му фази, докато с влизане в сила на оправдателната присъда отпада
действието на мярката за процесуална присъда, без да е необходим акт на съда за
това.Предвид горното и направеното от Д.К. искане от 20.04.2017г. по НОХД
№365/13г. за отмяна на мярката/с посочено основание чл.306, ал.1, т.3 от НПК,
който касае въпросите, по които съдът може да се произнесе с определение след
като е постановил присъдата си/ е оставено без разглеждане с определение от
25.04.2017г., влязло в сила на 11.05.2017г.Съдът приема, че с оглед отпадане на
мярката за процесуална принуда, считано от 14.04.2017г., предвид влизане в сила
на оправдателната присъда, не е налице причинно-следствена връзка между
търпяната вреда от неполучаване на трудово възнаграждение и незаконно поддържано
обвинение.Вредата е следствие от това, че въззивницата не е представила на
работодателя си заверен препис от влязлата в сила оправдателна присъда, което
обективно е могла да направи на 15.04.2017г., а видно от НОХД №365/13г. се е
снабдила с такъв на 10.05.2017г. и явно след посочената дата го е представила
на работодателя си.В тази връзка и предвид липсата на един от необходимите елементи
за присъждане на обезщетение за търпените вреди за периода 15.04.2017г.-21.05.2017г.,
а именно посочената причинно-следствена връзка, съдът приема, че искът в частта
му, касаеща обезщетението за този период, е неоснователен.Видно от ССЕ от
06.03.2018г. за този период възнаграждението е в размер на 504, 76лв. за
м.05.2017г. и 506, 34лв. за м.04.2017г. или общо сумата от 1011, 10лв.Обезще
-тението за периода 11.05.2012г.-14.04.2017г. е дължимо и съгласно ССЕ е в
размер на 38 990, 36лв. като искът в тази му част следва да бъде
уважен.Въззивницата е претендирала обезщетение в размера на нетното си
възнаграждение, установено от ССЕ/въпреки, че обезщетението принципно се
определя на база брутната месечна заплата, т.к. впоследствие след изплащането
подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ, т.к. съставлява обезщетение за
имуществени вреди от вида на пропуснати ползи/, и такова следва да се
присъди.Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която по
този иск е присъдена сумата, представляваща разликата над 38 990, 36лв. до
40 001, 46лв., представляваща обезщетение за периода 15.04.2017г. -
21.05.2017г. и в тази част искът следва да бъде отхвърлен.В останалата част за
сумата от 38 990, 36лв., дължима за периода 11.05.2012г.-14.04. 2017г.,
решението следва да бъде потвърдено.
Претендира
се и обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от въззивницата
здравно осигурителни вноски за периода 01.06. 2012г.-30.06.2017г.Личното
заплащане на тези вноски е пряко следствие от наложената й мярка за процесуална
принуда, предвид която и същата не е полагала труд по трудовото си
правоотношение и съответно тези вноски не са били внасяни от работодателя
й.Видно от ССЕ от 06.03.2018г. е, че вноските са направени лично от Д.К. на
03.08.2016г. за периода 01.06.2012г.-30.06.2016г., на 28.10.2016г. за периода
01.07.2016г.-31.12.2016г. и на 22.02.2017г. за периода 01.01.2017г.-30.06.
2017г., като общо за здравно осигурителни вноски е внесена сумата от
1 034, 40лв. Всички вноски са направени преди влизане в сила на
оправдателната присъда и съставляват претърпяна имуществена вреда от
повдигнатото и поддържано обви -нение, подлежаща на обезщетение до установения
размер от 1 034, 40лв., ведно с претендираната законна лихва от
14.04.2017г.
Претендира
се и обезщетение за
претърпени имуществени вреди от вида на пропусната полза, изразяващи
се в законната лихва върху внесената сума за парична гаранция в размер на 2
000лв. за периода 07.05.2012г. до 29.11.2013г. Приема се в съдебната практика -
напр. решение №281/04.10.2011г. по гр.д.№ 1684/10г., ВКС, ІІІ гр.о. и решение
№139/08.05.2012г. по гр.д.№1121/11г., ВКС, ІІІ гр.о., както и множество
определения на ВКС, постановени по реда на чл.288 от ГПК за недопускане до
касационно обжалване на обжалваните решения, че продължителното задържане на
сума като гаранция в наказателното производство може да обоснове
предположението за пропусната полза, изразяваща се в законната лихва върху
главницата, т.к. е в причинна връзка с незаконното обвинение в извършване на
престъпление, за което ищецът е оправдан.Касае се за търпени имуществени вреди
от наложената мярка за неотклонение, които подлежат на обезвреда на осн. чл.4
от ЗОДОВ.Обезщетението е в размер на законната лихва върху внесената сума като
парична гаранция за времето на неоснователното задържане, т.к. независимо от
обстоятелството, че мярката за неотклонение е била взета в хода на наказателния
процес процесуално законосъобразно, то предвид влязлата в сила оправдателна
присъда се явява лишена от материалноправно основание, поради което оправданият
подсъдим има право на обезщетение за пропуснатите от него ползи в презюмирания
от чл.86, ал.1 от ЗЗД размер, а именно законната лихва върху главницата.В
настоящия случай върху сумата от 2000лв. за периода от внасянето й до отмяната
на мярката за неотклонение и освобождаване на сумата, като законната лихва е в
размер от 320, 31лв.Неоснователно е възражението на въззиваемата страна, че
сумата не е била лично внесена от Д.К., а от съпруга й И. Т. К., предвид което
и същата не е търпяла вреда.Сумата е внесена за нея, ирелевантно е кой е
прекият вносител, след като не се твърди, нито установява, че това са негови
лични средства.
Претендира
се и обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски
възнаграждения за осъществената процесуална защита на въззивницата в хода на
наказателното производство съгласно представените договори за правна защита и
съдействие и вносни бележки, а именно: сумата от 1000лв., заплатена в брой на
14.03.2014г.; сумата от 500лв., заплатена в брой на 20.03.2015г., сумата от
1500лв., внесена на 20.03.2015г.; сумата от 2 200лв., внесена на 16.09.2015г. и
сумата от 3 000лв., внесена на 20.01.2017г.Вносител по последните три вносни
бележки, с които са превеждани суми на процесуалния представител адв.Т., е била
майката на въззивницата В. К. А.Установи се от събраните по делото гласни
доказателства, че сумите са били давани в заем, впоследствие изяло върнат на
заемодателя, предвид което и съдът приема, че вредата е настъпила в
патримониума на въззивницата.Във въззивната жалба на Прокуратурата е направено
възражение за прекомерност на така заплатените адв.възнаграждения.Въпросът може
ли при предявен иск с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, които се състоят в заплащане на адв.хонорар,
да се намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение в наказателния
процес, е предмет на т.д.№1/17г. на ОСГК на ВКС, по което понастоящем не е
постановено решение.В настоящия случай обаче съдът не следва да произнася по така
направеното във въззивната жалба възражение, т.к. подобно възражение, по
същество такова за вид съпричиняване, т.к. представлява позоваване на
обстоятелство, което изключва правото на пострадалия да претендира пълно
обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, не е било въведено от
ответника в отговора на исковата молба, нито в първото по делото о.с.з. в
отговор на въпроси на съда за изясняване на фактите по делото-чл.145, ал.1 от ГПК, вкл. не е било посочвано и до края на устните състезания пред
първоинстанционния съд, а за първи път е въведено от Прокуратурата с въззивната
й жалба.Възражението е преклудирано и съдът не дължи произнасяне по
същото.Независимо от изложеното, дори и подобно възражение да бе направено в
срок, съдът приема, че възнагражденията, предвид многократното разглеждане на
делото от съдебните инстанции/общо 6 пъти/, съответно фактическата му и правна
сложност и минималния предвиден в Наредба №1/04г. на ВАдвС размер, не
надхвърлят разумния и обичаен размер и не се явяват прекомерни.Предвид гореизложеното
и обезщетение следва да се присъди в установения размер, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 14.04.2017г., съответно решението и в тази
му обжалвана част следва да бъде потвърдено.
Въззивницата
претендира разноски за настоящата инстанция в размер на внесе- ната държавна
такса по подадената от нея въззивна жалба, която предвид частичната й
основателност и на осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ следва да й бъде присъдена изцяло,
ведно с банковите такси или общо сумата от 6, 50лв.Претендира се и заплащане на
адв.възнаграждение на процесуалния й
представител по реда на чл.38, ал.2 от ЗА съгласно представения договор за
правна защита и съдействие от 23.10.2017г.Съобразно основателната част от
исковете, установена пред настоящата инстанция/размер общо 60 545, 07лв./,
следва да се присъди възнаграждение на адв.П.Н. за настоящата инстанция в
размер на 2 346, 35лв., както и за първа инстанция още в размер на 119,
66лв./разликата над 2226, 69лв. до 2 346, 35лв./ или общо сумата от
2 466, 01лв.Предвид уважаване пред настоящата инстанция на част от иска за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и частичното
отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди,
дължимите съразмерни разноски за първа инстанция възлизат на 495, 96лв., като
съобразно новия резултат на ищцата следва да се присъдят още 32, 67лв. или общо
за двете инстанции 39, 17лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №655/12.04.2018г.,
постановено по гр.д.№2240/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е
отхвърлен предявеният от Д.А.К. против Прокуратурата на Република България иск в
частта му за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата, представляваща разликата над 7 000лв. до
12 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в причинени психически болки и страдания в резултат от
повдигнатото срещу ищцата незаконно обвинение в извършване на престъпление,
приключило с оправдателна присъда по НОХД №365/13г. по описа на Окръжен
съд-Варна, поради недоказаност на деянието; 2/ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д.А.К.
сумата, представляваща разликата над 38 990, 36лв до 40 0001, 46 /четиридесет хиляди и един и
0,46/ лв. /в диспозитива е допусната е очевидна фактическа грешка при посочване
на сумата в цифри, като действителната такава е 40 001, 46/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от
повдигнатото срещу ищцата незаконно обвинение в извършване на престъпление,
приключило с оправдателна присъда по НОХД №365/13г. по описа на Окръжен
съд-Варна, поради недоказаност на деянието, изразяващи се в неполучено трудово
възнаграждение в периода от 15.04.2017г.
до 21.05.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
14.04.2017г.- датата на влизане в сила на оправдателната присъда до пълното
изплащане на присъдената сума, и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България да заплати на Д.А.К., ЕГН **********, адрес ***, сумата,
представ -ляваща разликата над
7 000лв. до 12 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени психически болки и страдания в
резултат от повдигнатото срещу ищцата обвинение в извършване на престъпление,
за което същата е оправдана с влязла в сила присъда №114/22.11. 2013г. по НОХД
№365/13г. по описа на ВОС и решение №37/14.03.2017г. по ВНОХД №444/16г. по
описа на ВАпС, ведно със законната лихва върху главницата /разли -ката над
7000лв. до 12 000 лв./, считано от 14.04.2017г. до окончателното й изпла -щане,
на осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.А.К.,
ЕГН **********, адрес *** против Прокуратурата на Република България искове с
пр. осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД в частта им за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата,
представляваща разликата над 38 990, 36лв до 40 001, 46лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, претърпени в резултат от повдигнатото срещу ищцата обвинение в извършване на
престъпление, за което същата е оправдана с влязла в сила присъда №114/22.11.
2013г. по НОХД №365/13г. по описа на ВОС и решение №37/14.03.2017г. по ВНОХД
№444/16г. по описа на ВАпС, изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение в
периода от 15.04.2017г. до 21.05.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата /разликата
над 38 990,
35лв до 40 001, 46лв./, считано от 14.04.2017г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №655/12.04.2018г.,
постановено по гр.д.№2240/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които Прокуратурата на Република България е осъдена
да заплати на Д.А.К.: 1/ сумата от 7 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени психически болки и
страдания в резултат от повдигнатото срещу ищцата незаконно обвинение в
извършване на престъпление, приключило с оправдателна присъда по НОХД №365/13г.
по описа на Окръжен съд-Варна, поради недоказаност на деянието, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 14.04.2017г. - датата на влизане в
сила на оправдателната присъда до пълното й изплащане; 2/ сумата от 38 990,
35лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат
от повдигнатото срещу ищцата незаконно обвинение в извършване на престъпление,
приключило с оправдателна присъда по НОХД №365/13г. по описа на Окръжен
съд-Варна, поради недоказаност на деянието, изразяващи се в неполучено трудово
възнаграждение/нетно/ в периода 11.05.2012г.-14.04.2017г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 14.04.2017г. - датата на влиза -не в сила на
оправдателната присъда до пълното изплащане на присъдената сума; 3/ сумата от 1 034, 40 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
претърпени в резултат от повдигнатото срещу ищцата незаконно обвинение в
извършване на престъпление, приключило с оправдателна присъда по НОХД №365/13г.
по описа на Окръжен съд-Варна, поради недоказаност на деянието, изразяващи се в
разходи за заплатени здравни осигуровки за периода от 01.06.2012г. до
30.06.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.04.2017г.-датата
на влизане в сила на оправдателната присъда до пълното изплащане на присъдената
сума; 4/ сумата от 8 200 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в
резултат от повдигнатото срещу ищцата незаконно обвинение в извършването на
престъпление, приключило с оправдателна присъда по НОХД №365/13г. по описа на
Окръжен съд-Варна, поради недоказаност на деянието, изразяващи се в разходи за
адвокатска защита по повод проведените съдебни производства по инстанционен
контрол на присъдата по цитираното дело, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 14.04.2017г.- датата на влизане в сила на оправдателната
присъда до пълното изплащане на присъдената сума; 5/ сумата от 320, 31лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи в размер на мораторната лихва върху сумата от 2 000лв.,
внесена по мярка за неотклонение „парична гаранция” за периода от 07.05.2012г.
до 29.11.2013г., на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ; 6/ сумата от 463, 29 лв. - сторени от ищеца
съдебно-деловодни разноски съразмерно уважената част от исковете, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, както и Прокуратурата
на Република България е осъдена да заплати на П.Б.Н. *** сумата от 2 226, 69 лв.-адвокатско
възнаг - раждение, на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България да заплати на Д.А.К., ЕГН **********, адрес ***, сумата от 39, 17лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България да заплати на П.Б.Н. *** сумата от 2 466, 01 лв.-адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Решението подлежи на касационно
обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: