№ 6694
гр. София, 19.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Е. Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Е. Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110164642 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/
Постъпила е искова молба от Д. Т. К., действаща лично и със съгласието на своя родител Т.
Й. К. срещу ЮЕ. Г. Ф.. Предявени са искове с правна квалификация чл.150 СК вр. чл. 143,
ал. 2 Семейния кодекс (СК) и чл. 149 СК.
Претендира се месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от 28.11.2021г. до завеждане
на исковата молба. Искът е недопустим, тъй като изменение на издръжка за минал период не
може да се претендира. В този смисъл е и Постановление№5/1970г. на Пленума на ВС. Ето
защо исковата молба в тази част следва да бъде върната.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 312 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Връща искова молба в частта по предявения иск по чл. 149 СК, с който ищецът претендира
месечна издръжка в размер на 250 лв. за период 28.11.2021г. до 27.11.2022г. ведно със
законната лихва от датата на забавата до окончателното плащане.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКАТ СПРАВКИ ОТ НОИ ЗА ДОХОДИТЕ НА СТРАНИТЕ.
По останалите доказателствени искания, съдът ще се произнесе в открито съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.03.2023г. от 14:00
часа, за когато да се призоват страните, и компетентната АСП-ДСП по местоживеене на
1
децата, която следва да изпрати представител, който да изрази устно становище по делото, а
при невъзможност – да изготви социален доклад /чл. 15, ал. 6 ЗЗДт/.
Постъпила е искова молба Д. Т. К., действаща лично и със съгласието на своя родител Т. Й.
К. срещу ЮЕ. Г. Ф.. Ищецът твърди, че ответницата е негова майма, като родителите им са
разделени. Сочи, че същата е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв. със
съдебно решение. Твърди, че има нужда от повече средства, необходими за обучение и
ежедневни разходи.Излага твърдения, че ответницата има възможност да заплаща издръжка
в претендирания размер.
Ето защо, моли съда да бъде осъден ответникът да заплаща в негова полза месечна
издръжка в размер на по 400лв. от датата на предявяване на исковата молба, ведно със
законната лихва за забава за всяка просрочена вноска.
Ответницата в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на искова молба. Оспорва иска за
горницата над 200 лв. Твърди, че няма възможност да заплаща издръжка в претендирания
размер, тъй като има и друго дете, за което да се грижи.
На основание чл. 154 ГПК за основателност на исковете в тежест на ищеца е да докаже – 1)
че ответницата е негова майка, като ищецът не е навършил пълнолетие, 2) че родителите му
са разделени, като ищецът живее при баща си.3) Увеличени нужди на детето. При доказване
на посочените предпоставки и с оглед определянето на размера на издръжката, в тежест на
ищеца е да докаже нуждите си от издръжка и възможностите на ответника.
Указва на ответника, че в негова тежест е доказването на следните обстоятелства:
че нуждите от издръжка на ищеца са задоволени изцяло,
Указва на ищеца, че не сочи доказателства относно нуждите от издръжка, както и
възможностите на ответника.
Указва на ответника,че не сочи доказателства относно направените от него твърдения в
отговора на исковата молба./т.е. че задоволява нуждите на ищеца/
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора. Разяснява на същите, че при посочените по-горе способи за
уреждане на спора ответникът ще заплати държавна такса в половин размер и спора ще
се уреди в по-кратки срокове. Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба,
следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален
представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят
по делото изрично пълномощно.
Да се изпрати на страните препис от определението, а на ищците и препис от отговора на
исковата молба, които в едноседмичен срок от връчването му, могат да вземат становище
във връзка с дадените указания и доклада по делото, съответно да предприемат
необходимите процесуални действия.
Определението в частта, в която е върната исковата молба подлежи на обжалване в
2
едноседмичен срок от уведомяването пред СГС. В останалата част определението не
подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3