Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 59
гр.
Брезник, 22.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД
БРЕЗНИК, гражданска колегия, в открито заседание на четвърти април две хиляди и
деветнадесета година, І-ви състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОМАН НИКОЛОВ
при
секретаря М. Г. като разгледа гр. дело № 20 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на М.Г.И. ***, с ЕГН:
********** против Р.С.К., ЕГН: **********, с която е предявен иск по
124, вр. чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр.
чл. 8, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗАЗ.
Ищцата моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника Р.С.К., ЕГН: **********,
че: 1. Дължи на М.Г.И.,
главница и мораторна лихва, за неизпълнение на договорно задължение за
стопанската 2016/2017 г., съгласно договор за аренда на земеделски
земи от 29.07.2013 г., в общ размер от 2366.02 лв., от които главница,
в размер на 2145.49 лв., за дължимото 80 % арендно плащане за стопанската
2016/2017 г. и мораторна лихва за забава върху
главницата, възлизаща на 220.53 лв., върху сумата от 2145.49 лв.
(80%), за периода от 01.11.2016 г. до 05.11.2017 г., ведно със законната
лихва до окончателното изплащане на сумите; 2.
Дължи на М.Г.И., главница и мораторна лихва, за неизпълнение
на договорно задължение за стопанската 2016/2017 г., съгласно договор
за аренда на земеделски земи от 29.07.2013 г., в общ размер от 541.44 лв., от които главница в
размер на 536.37 лв., за дължимото 20 % арендно плащане за стопанската
2016/2017 г. и мораторна лихва за забава върху
главницата, възлизаща на 5.07 лв., върху сумата от 536.37 лв.
(20%), за периода от 03.10.2017 г. до 05.11.2017 г., ведно със законната
лихва до окончателното изплащане на сумите и 3. Дължи на М.Г.И., главница и мораторна
лихва, за неизпълнение на договорно задължение за стопанската
2017/2018 г., съгласно договор за аренда на земеделски земи от
29.07.2013 г., в общ размер от 2148.47 лв., от които главница в
размер на 2145.49 лв., за дължимото 80 % арендно плащане за стопанската
2017/2018 г. и мораторна лихва за забава върху
главницата, възлизаща на 2.98 лв., върху сумата от 2145.49 лв.
(80%), за периода от 01.11.2017 г. до 05.11.2017 г., ведно със законната
лихва до окончателното изплащане на сумите.
Ответникът Р.С.К., представляван от адвокат Б. В., в срока, предвиден за отговор изразява становище за неоснователност на иска. Редовно призован за насрочено съдебно
заседание поддържа
изложеното в отговора на исковата молба.
Съдът, след
като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.
235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът
твърди, че е отдал 11 земеделски имота, подробно описани в исковата молба на
ответника, по силата на сключен между тях договор за аренда, като ответникът не
е изпълнил задължението си да заплати договорената сума за стопанските 2016/2017 г. и
2017/2018 г. От представения по делото договор сключен на 29.07.2013 г. е видно, че същият отговаря на изискванията на
Закона за арендата в земеделието – договора е нотариално заверен, вписан е,
както и е спазено изискването срока на договора да е за минимум 5 стопански
години, предвид на което и съдът намира, че искът е предявен като такъв за
неизпълнение на задължение произтичащо от договор. С подписването на договора
за аренда, страните са поели насрещни права и задължения, изразяващи се за
Арендодателя в задължението да предостави владението върху имотите си, предмет
на договора, а за Арендатора в задължение да заплати арендната цена за ползваните
от него имоти. В договора страните са
договорили (раздел II, чл. 4, т. 3, б. „А“ и б. „Б“ от договора) арендната
вноска да се заплаща два пъти годишно, а именно: 80 % до края на месец октомври
на стопанската година, за която се дължи и 20 % най-късно в първия работен ден
след изтичане на стопанската година. Видно от уговорките в договора
(раздел VIII чл. 29 и сл.) всички съобщения между страните във връзка с този
договор се извършват в писмена форма, с изпращане на плащанията на адресите
обявени в договора.
С нот. акт за замяна №***, том I-ви, нот. дело №***/2016 г. и нот. акт за
покупко-продажба №***, том I-ви, рег. №***,
нот. дело №***/2016 г. на Нотариус с рег. №***на НК и район на действие РС
-Брезник, на 31.05.2015 г., между ответника – арендатор и съсобственици на
отдадените под аренда земеделски земи са сключени договор за замяна на 1/144
ид. част, а в последствие и договор за покупко-продажба на 55/144 идеални части
от всички земеделски имоти, които са били предмет на договора за аренда. С нот.
акт за покупко-продажба №***, том II-ри,
рег. №***, нот. дело №***/2016 г. на Нотариус с рег. №***на НК и район на
действие РС Брезник, на 13.09.2016 г. Р.К. закупил от съсобственици на
отдадените под аренда земеделски земи още 1/9 (16/144) ид.ч. от арендуваните
имоти.
Облигационното
правоотношение, породено от така посочения сключен договор между страните
-договор за аренда, намиращ специалната си уредба в Закона за арендата в земеделието
с оглед предмета на договора и неговите специфики, каквито са обективирани във
формата и съдържанието на процесния договор. Съществувалото облигационното
правоотношение между страните по процесния вписан договор за аренда с предмет
предоставяне от страна на ищцата за временно ползване на описани в договора
земеделски имоти срещу дължимо от ответника възнаграждение (цена) е с падеж
последния ден на м.октомври на стопанската година – за 80 %, и първия работен
ден след изтичането й – за 20 %. Съгласно §2, т. 3 от ДР на ЗАЗ е дадена
легална дефиниция на „стопанска година”, и уговорения в договора срок за
арендното плащане е след изтичането на съответната стопанска година, за която е
сключен договора и се претендира плащането – в случая 2016/2017 г. Безспорно се
установи, че пред изтичане на стопанската 2016/2017 година, ответникът
арендатор е придобил правото на собственост върху 72/144 (1/2) ид. части от
земеделските земи, които били отдадени под аренда с договора. Съгласно
разпоредбата на чл.17 от ЗАЗ, приобретателят замества арендодателя като страна
в договора за аренда, ако същият е бил вписан, а в конкретния случай качеството
на арендатор и арендодател спрямо тези ид.части от земите се сливат. Дължимостта на вземанията е обусловено от
правното действие на извършеното и надлежно вписано разпореждане с процесните
имоти от страна на собствениците на посочените ид. части, като прехвърлители в
полза на ответника към момента на неговото проявление. В случая, както се
посочи, извършените и надлежно вписани разпоредителни сделки, не се оспорват от
ищеца, се явяват сключени преди приключване на стопанската година, предмет на
процесния договор, а както се установява и преди възникване на вземането на
ищцата по същия, свързан с определения в същия договор падеж. По силата на
разпоредбата на чл. 17, ал.1
ЗАЗ облигационното правоотношение действително продължава да
съществува от обективна страна към момента на вписаните разпоредителни сделки с
оглед действието на вписването в имотния регистър на договора за възмездно
ползване на имотите във вида на учреденото такова по договора за аренда при
всички случаи за арендатора и има
обвързващо действие спрямо приобретателя, съответно последният замества
арендодателя. В този смисъл от момента на извършване и вписване на
разпоредителните сделки правата и задълженията на наемателя (арендатора)
действително се запазват в своя обхват и обем, но спрямо приобретателя, след
получаване на уведомлението за разпоредителните сделки. В случая необходимост
за такова уведомяване би било налице само по отношение на разпоредителни сделки
в полза на трети, различни от ответника, лица и в случай на настъпил падеж на
вземанията по процесния договор преди прехвърлянето, респ. съответно получаване
на уведомлението за това от арендатора. Приобретател по разпоредителните сделки
с процесните земеделски имоти обаче не е трето лице, а ответника, поради което
от момента на действието им, той не дължи на арендодателя арендно плащане за
ползването на земеделските земи, чиито собственик е, тъй като упражнява такова
по силата на включеното в това негово субективно право правомощие за ползване.
Следователно не се установява дължимост на претендираните от ищеца вземания по така представения процесен договор за аренда за частта съответстваща на придобитите 72/144 ид. части, като за половината от претендираните суми исковете подлежат на отхвърляне.
От разпита на свидетелката А. М. Б., която живее на семейни начала с ответника се установява, че тя познава ищеца. Свидетелката в показанията си твърди, че в края на 2017 г. лично е изпратила пощенски запис на името на М.И. за
сумата от 2700 лв. дължимата арендна сума за
стопанската 2016/2017 г., но пощенският запис
се върнал като непотърсен. В подкрепа на
тези показания на свидетелката са и представените и приети като доказателства
по делото препис от Разписка за приемане на паричен превод от 09.11.2017 г. за
сумата от 2700 лв. с подател Р.С.К. и получател М.Г.И. и Обратна разписка от
06.12.2017 г., в която е отбелязано, че телеграфичния запис не е потърсен.
На основание
гореизложеното, съдът намира за установено от правна страна следното:
В настоящото дело не е спорно обстоятелството, че
Арендодателят е изпълнил точно задължението си по договора, като е предоставил
на Арендатора и настоящ ответник владението върху земеделската земя, предмет на
договора. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, „арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и
срокове“. В случая арендното плащане е уговорено в пари, като арендната
вноска да се заплаща два пъти годишно, а именно: 80 % до края на месец октомври
на стопанската година, за която се дължи и 20 % най-късно в първия работен ден
след изтичане на стопанската година. Съдът
намира, че ищецът, посредством ангажираните доказателства, не успя да докаже в
процеса твърденията си, а именно, че ответникът – арендатор, не изпълнява поетите задължения по валидно сключеният между тях договор. Единствената причина ищецът да не
получи арендата е, че не се е явил в пощенската станция, за да я получи, т. е. твърдяното от него виновно
неизпълнение на договорите от страна на ответника не се доказа. Причина за „неизпълнението“ е виновното поведение на ищеца. В подкрепа на изложеното е и
заключението на вещото лице Д. Д. по приетата и неоспорена от страните съдебно
икономическа експертиза, в което същият е посочил, че за стопанската 2016/2017
г. арендната вноска е направена с паричен превод от 09.11.2017 г. от В случая
следва да се има предвид, че съгласно договора всички съобщения между
страните във връзка с този договор се извършват в писмена форма, с изпращане на
плащанията на адресите обявени в договора.
С оглед на това съдът
намира, че в случая не е налице виновно неизпълнение от страна на ответника за стопанската
2016/2017 г., поради което и иска в тази му част се явява неоснователен.
Що се отнася до претенция на ищеца за
плащане на цената по Договор за аренда на земеделски земи от
29.07.2013 г. за
стопанската 2017/2018 г., то същата е преждевременно
предявена, тъй като не е настъпила изискуемостта на това арендно
плащане. Съгласно раздел II, чл. 4, т. 3, б. „А“ и б. „Б“ от договора арендната
вноска да се заплаща два пъти годишно, а именно: 80 % до края на месец октомври
на стопанската година, за която се дължи и 20 % най-късно в първия работен ден
след изтичане на стопанската година. Съгласно чл. 20 ЗЗД
при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на
страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и
всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед
целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Систематичното
място на разпоредбата, касаеща плащането в пари води до извода, че съответна е
годината, в която се прибира реколтата от земеделската земя, обект на арендния
договор. Езиковото тълкуване пък на същата тази разпоредба води до извода, че
съответна е тази календарна година, в която изтича конкретната стопанската
година. В настоящия случай, арендното плащане за стопанската 2017/2018 г.
следва да се осъществи в периода от 01.11.2018 г. до 30.12.2018 г., който
период към датата на предявяване на исковата молба – 08.01.2018 г., все още не
е настъпил. С оглед на всичко посочено следва да се приеме, че не е настъпила
изискуемостта на претендираното вземане, а искът е преждевременно предявен и поради това неоснователен, поради което
следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на делото, в
тежест на ищеца са и разноските, направени от ответника в хода на производството.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Г.И.
***, с ЕГН: ********** против Р.С.К.,***, с ЕГН: **********, иск, с който иска да се признае за установено по
отношение на Р.С.К., че същия дължи на М.Г.И., главница и мораторна лихва, за
неизпълнение на договорно задължение за стопанската
2016/2017 г., съгласно договор за аренда на земеделски земи от
29.07.2013 г., в общ размер от
2366.02 лв., от които главница,
в размер на 2145.49 лв., за дължимото 80 % арендно плащане за стопанската
2016/2017 г. и мораторна лихва
за забава върху главницата, възлизаща
на 220.53 лв., върху сумата от 2145.49 лв. (80%), за периода от
01.11.2016 г. до 05.11.2017 г., ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на сумите като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Г.И.
***, с ЕГН: ********** против Р.С.К.,***, с ЕГН: **********, иск, с който иска да се признае за установено по
отношение на Р.С.К., че същия дължи на М.Г.И., главница и мораторна лихва, за
неизпълнение на договорно задължение за стопанската
2016/2017 г., съгласно договор за аренда на земеделски земи от
29.07.2013 г., в общ размер от
541.44 лв., от които главница в
размер на 536.37 лв., за дължимото 20 % арендно плащане за стопанската
2016/2017 г. и мораторна лихва
за забава върху главницата, възлизаща
на 5.07 лв., върху сумата от 536.37 лв. (20%), за периода от
03.10.2017 г. до 05.11.2017 г., ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на сумите като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Г.И.
***, с ЕГН: ********** против Р.С.К.,***, с ЕГН: **********, иск, с който иска да се признае за установено по
отношение на Р.С.К., че същия Дължи на М.Г.И., главница и мораторна
лихва, за неизпълнение на договорно задължение за
стопанската 2017/2018 г., съгласно договор за аренда на земеделски
земи от 29.07.2013 г., в общ размер от 2148.47 лв., от които главница в размер на 2145.49 лв., за
дължимото 80 % арендно плащане за стопанската 2017/2018 г. и мораторна лихва за забава върху
главницата, възлизаща
на 2.98 лв., върху сумата от 2145.49 лв. (80%), за периода от
01.11.2017 г. до 05.11.2017 г., ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на сумите, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г.С.И., ЕГН: **********, чрез
адв. Н. А. от САК, със
съдебен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.К.,***, с ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в размер на 400 лева, разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:___________________