Решение по дело №132/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260051
Дата: 16 февруари 2021 г. (в сила от 19 март 2021 г.)
Съдия: Анна Тодорова Трифонова
Дело: 20195500900132
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 май 2019 г.

Съдържание на акта

                            Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                             16.02.2021 година                     град С.З.

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд                                            Търговско  отделение

На 18.11.                                                                                                          2020 година

В публично заседание в следния състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА

СЕКРЕТАР: СТОЙКА И.

изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА

т.дело № 132 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, съобрази:

 

Предявен е иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 4 от ГПК

В исковата молба е посочено, че на основание Заявление от „У.“ АД по чл. 417 от ГПК, PC - гр. К. по ЧГД № 826/2018г. е издал заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу Г.Г. и С.Г.. Ответниците са подали възражения срещу издадената заповед за изпълнение, поради което и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, за ищеца е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му.

Посочено е, че Г.Я.Г. е ползвал банков кредит, съгласно Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 467/0024/45407675 от 16.02.2017г., сключен с „У.“ АД с разрешен размер на 40 000 лв. и срок за погасяване до 16.02.2042г. С Договора за кредит солидарно с кредитополучателя се е задължила и С.И.Г.. Кредитополучателят е преустановил плащането на дължимите месечни вноски за главница на 16.04.2017г., а за договорни лихви на 16.08.2017г., като от тези дати същият е изпаднал в забава. Поради допуснатите просрочия, а именно четири вноски за главница, дължими в периода от 16.04.2017г. до 16.07.2017г. и три вноски за договорни лихви и главница, дължими в периода от 16.08.2017г. до 16.10.2017г., на основание чл.17.1. от Договора за кредит „У.“ АД едностранно е обявило целият дълг за предсрочно изискуем, считано от 18.10.2017г., като към тази дата ползваният кредит, ведно с лихвите за просрочие са станали предсрочно и незабавно изискуеми и дължими. С покани за изпълнение, връчени чрез ЧСИ К.А., Банката е уведомила длъжниците за обявената предсрочна изискуемост и ги е поканила доброволно да погасят задължението си в пълен размер.

Освен задълженията, произтичащи от посочения договор, ответниците дължат и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски, включително и адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС, поради това, че пълномощникът е регистрирано по ДДС лице.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че „У.“ АД има срещу ответниците валидно и изискуемо вземане в размер на:

а) 39 881,11 лв. - главница за периода от 16.04.2017 г. до 29.03.2018г.;

б) лихва: общо в размер на 1459,03 лв. за периода от 16.08.2017 г. до 29.03.2018 г., от които договорна лихва в размер на 285,08 лв. и обезщетение за забава за просрочени плащания в размер на 1 173,95 лв.;

г) законна лихва: от датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК до изплащане на вземането;

д) съдебни разноски в заповедното производство: държавна такса в размер на 851,80 лв. и адвокатски хонорар в размер на 1740,12 лв.  с вкл. ДДС.

Претендира и направените по настоящото дело разноски.

 

Съгласно чл. 367, ал. 1 от ГПК отговор на исковата молба от ответника Г.Я.Г. е постъпил след изтичане на законния срок по чл. 367 ал. 1 от ГПК.

Постъпил е отговор на исковата молба и от ответницата С.И.Г., който е депозиран извън установения в ГПК срок.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Безспорно е установено, че между „У.“ АД и Г.Я.Г. е сключен Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 467/0024/45407675 от 16.02.2017 г., за сумата от 40 000 лв. и срок за погасяване до 16.02.2042 г., като солидарен длъжник по договора е посочена С.И.Г.. Видно от клаузите на процесния договор, договореният лихвен процент е както следва: годишен лихвен процент - 4%, фиксирана надбавка към пазарния лихвен индекс 3.88%; БЛП-0.12%. Месечна вноска за периода от 16.02.2017 г. до 16.05.2039 г. - 226.11 лв. Месечна вноска за периода от 16.06.2039 г. до 16.02.2042 г. - 218.87 лв.

Кредитополучателят е преустановил плащането на дължимите месечни вноски за главница на 16.04.2017 г., а за договорни лихви на 16.08.2017г., поради което на основание чл.17.1. от Договора за кредит, ищецът „У.“ АД е обявил целият дълг за предсрочно изискуем, считано от 18.10.2017г., като към тази дата ползваният кредит, ведно с лихвите за просрочие са станали предсрочно и незабавно изискуеми и дължими.

Ищецът „У.” АД е изпратил покани за изпълнение, връчени чрез ЧСИ К.А., с които длъжниците са уведомени за обявената предсрочна изискуемост на задълженията по Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 467/0024/45407675 от 16.02.2017 г.

Поканата /приложена в заповедното производство/ до Г.Я.Г. е получена на 20.12.2017 г. от Д.З.К., посочена като майка, от чието сведения се установява, че Г.Я.Г. е в Централен Софийски затвор.

Поканата до С.И.Г. е получена на 20.12.2017 г. от Д.З.К., посочена като свекърва.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 826/2018 г. по описа на Районен съд – К. въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от „У.“ АД против Г.Я.Г. и С.И.Г. е издадена заповед № 499/11.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за процесните вземания. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, длъжниците са подали възражения срещу издадената заповед за изпълнение. Поради това съдът е указал на „У.” АД да предяви иск за установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение. Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок.

От заключението на съдебно – икономическата експертиза се установява следното:

На 16.02.2017 г. в гр. К. „У.” АД сключва с ответниците Г.Я.Г., като кредитополучател и С.И.Г. - като солидарен длъжник, Договор за ипотечен банков кредит № 467/0024/45407675, по силата на който договор Банката е предоставила на Кредитополучателя, кредит в размер от 40 000 лв. за срок от 26 години/или 312 месеца/. Договореният лихвен процент е както следва: годишен лихвен процент - 4%; Надбавка-3.88%; БЛП-0.12%;  Застрахователна премия 13.72 лв.

Месечна вноска за периода от 16.02.2017 г. до 16.05.2039 г. - 226.11 лв.

Месечна вноска за периода от 16.06.2039 г. до 16.02.2042 г. - 218.87 лв.

Сумата в размер на 40 000 лв. е постъпила по сметката на Г.Я.Г., като кредитополучател на 23.02.2017г.

Кредитополучателят е преустановил плащането на дължимите месечни вноски за главница на 16.04.2017г., а за договорни лихви на 16.08.2017, като от тези дати същият е изпаднал в забава.

„У." АД е обявила целият дълг за предсрочно изискуем, считано от 18.10.2017г., като към тази дата ползваният кредит ведно с лихвите за просрочие са станали предсрочно и незабавно изискуеми и дължими.

До 16.04.2017г е погасена главница в размер на 661.62 лв.

Дължимата главница за периода от 16.04.2017г. до датата на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита 18.10.2017г. е в размер на 39 881.11лв.

Дължимата лихва за периода от 16.08.2017г. до датата на обявяване на предсрочна изискуемост 18.10.2017г. е в размер на 285.08лв.

Дължима Лихва върху просрочена главница в лв. за         периода от 16.04.2017г. до датата на обявяване на предсрочна изискуемост 18.10.2017г. е в размер      на 448.03лв.

Дължима Лихва върху просрочена главница в лв. за         периода от 18.10.2017г. до датата на завеждане на 28.03.2018г. е в размер на 482,34 лв.

Дължима Неустойка за просрочена лихва в размер на 3,48 лв. за периода от 16.08.2017 г.до 28.03.2018г.

Дължима Неустойка за просрочена главница в размер на 605,01 лв. за периода от 16.04.2017г. до 18.10.2017г.

Дължима Неустойка за просрочена главница в размер на 688,13лв. за периода от 16.04.2017г. до 28.03.2018г.

От представеното извлечение за движението по сметката на кредит № 467/0024/45407675 и от направените справки и изчисления, Експертизата установява, че към 29.03.2018г. задълженията са в размер на 41 340,14 лв. от които:

- Главница в размер на 39 881,11 лв. и

-Дължими лихви по договора за кредит съгласно изчислените по-горе суми са в размер на 1 459,03 лв. /285,08+482,34 +3,48 +688,13/

Последната вноска по кредита е на 07.03.2018 г. /на каса/, в размер на 200 лв.

От представеното извлечение за движението по сметката на кредит №467/0024/45407675 се установява, че след датата на счетоводното извлечение /29.03.2018 г./, няма извършени погасявания.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Безспорно е установено, че по силата на Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 467/0024/45407675 от 16.02.2017 г., „У.“ АД е предоставила на Г.Я.Г. сумата от 40 000 лв. със срок за погасяване до 16.02.2042 г., като солидарен длъжник по договора е посочена С.И.Г.. Кредитополучателят е преустановил плащането на дължимите месечни вноски за главница на 16.04.2017 г., а за договорни лихви на 16.08.2017г., поради което на основание чл.17.1. от Договора за кредит, „У.“ АД е обявила целият дълг за предсрочно изискуем, считано от 18.10.2017 г., като към тази дата ползваният кредит, ведно с лихвите за просрочие са станали предсрочно и незабавно изискуеми и дължими.

Съгласно т. 18 на ТР № 4/13 г. на ВКС на ОСГТК на ВКС, по силата на чл. 60, ал.2 от ЗКИ банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост настъпва при кумулативното наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото право от банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника/кредитополучател/ и то преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

В настоящия случай преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ищецът е изпратил покана до Г.Я.Г., която е получена на 20.12.2017 г. от Д.З.К., посочена като майка, от чието сведения се установява, че Г.Я.Г. е в Централен Софийски затвор. Поканата до С.И.Г. е получена на 20.12.2017 г. от Д.З.К., посочена като свекърва.

Поканите са подписани от адв. Виктор Андреев Виденов, който видно от представените по делото пълномощни има правомощията да издава, подписва и връчва уведомления/писма за обявяване предсрочна изискуемост, от името и за сметка на „У.“ АД.

Поради това съдът намира, че  поканите до длъжниците са връчени при спазване на правилата на чл. 46 от ГПК на 20.12.2017 г. и  предсрочната изискуемост на договора за кредит е обявена надлежно на ответниците.

С оглед изложеното се установява по безспорен начин не само възникването на облигационното правоотношение между страните, породено от сключения между тях договор за банков кредит, но и изпълнението на задължението на Банката да предостави отпуснатата по договора сума. Отговорност за заплащане на горепосочената сума в посочените срокове е възникнала и за С.И.Г., която е поела солидарна отговорност към банката наред с кредитополучателя да осъществи изпълнение на произтичащите от процесния договор задължения. 

Поради това за ответниците Г.Я.Г. и С.И.Г. е възникнало задължението да върнат остатъка от предоставената сума от 39 881, 11 лв., за което не са представени доказателства, поради което  предявеният иск за главница следва да бъде уважен изцяло.

Ищецът претендира и възнаградителна лихва, съгласно чл. 4. 1. от Договора, лихва за забава върху просрочена главница по чл. 4. 1, вр. чл. 11. 1., 11.1.1. и 11.1.2. от Договора, неустойка за забава върху просрочена главница, на основание  чл. 5. 8 от Договор и неустойка за забава върху просрочена лихва, на основание чл. 5. 8. от Договора.

Съдът следва служебно да извърши проверка на клаузите на договора за съответствие с разпоредбите на ЗЗП. Съобразно разпоредбата на чл. 143, т. 10, 12 и 13 ЗЗП, неравноправна клауза е всяка уговорка в договор, сключен с потребител, в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание; позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата; дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора; предоставя изключително право на търговеца да тълкува клаузите на договора.

Видно от клаузите на процесния договор се установява, че възнаграждението на банката е уговорено като "променлив" лихвен процент, променливият компонент от него представлява размера на тримесечния индекс Софибор. В условията по договора изменението на лихвения процент е поставено в зависимост от ясни и независещи от волята на кредитора критерии, свързани с колебанията на лихвения индекс на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца на финансовата услуга. Поради това не са налице основания да се приеме, че клаузите, даващи право на едностранно изменение на БЛП са неравноправни, доколкото същите не са довели до промяна на договорните отношения, почиваща единствено на субективната воля на банката. Не се установява за периода на действие на договора лихвеният процент да е увеличаван. Поради това съдът следва да приеме, че не е налице неравноправна клауза, а размерът на лихвата не е прекомерно висок, тъй като същият е определен по съгласие между страните и процентната му стойност не противоречи на правилата на добросъвестността, Следователно ответниците дължат претендирана възнаградителна лихва в размер на 285, 05 лв., за периода 16.08.2017 г. – 18.10.2017 г.

На следващо място, съобразно разпоредбата на чл. 11. 1 и 11.1.1, вр. чл. 4. 1 от Договора, ползвания кредит (редовен и/или просрочен) се олихвява с възнаградителна лихва, в уговорения в чл. 4. 1 размер. Съобразно разпоредбата на чл. 5. 8 от Договора, всяка забавена сума, била тя анюитетна вноска или вноска за главница и/или възнаградителна лихва, се олихвява с обезщетение за забава, имащо характер на неустойка, в размер на законната лихва за забава за срока на просрочието, в случая 10 %. Така формулирани договорните клаузи, водят до извода, че в случай на наличие на просрочени суми по главница върху тях е допустимо начисляването на два вида обезщетения и двете санкциониращи просрочието: едното - в размер на възнаградителната лихва по договора и второто – в размер на законната лихва от 10 %.

В настоящия случай, кредиторът е приложил и двете клаузи, което е довело до начисляване на две кумулативни обезщетения за едно и също неизпълнение, чрез олихвяване на дължимата главница по договора (просрочена и предсрочно изискуема) веднъж с договорния лихвен процент по т. 4. 1 и повторно с неустойката за забава по чл. 5. 8. като и в двата случая начисляването е извършено за един и същ период – 16.04.2017 г. – 28.03.2018 г. като общият им размер надхвърля размера на законната лихва.

Съобразно разпоредбата на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди, свързани с неизпълнението. След като отговорността при неизпълнение поначало не е ограничена до размера на уговорената неустойка, а кредиторът има право да претендира и обезщетение за по-големи вреди, то се налага извода, че уговорената в договора неустойка за забава принципно не изключва възможността кредитора да претендира обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва, вместо договорната неустойка или разликата над нейния размер. (така Р № 230/13.07.2011 г., по т. д. № 1088/2009 г., ІІ ТО, ВКС).

 Така при две уговорени обезщетения за едно и също неизпълнение, кредиторът може свободно да избере кое от тях да претендира, но не може да търси, както обезщетение за забава в размер на законната лихва (дори и да е наречено неустойка), така и договорната лихва, на която е придаден характер на мораторна неустойка. При уважена претенция за присъждане на неустойка за забава, страната може да търси единствено разликата до размера на законната лихва. И обратно, при присъдено обезщетение в размер на законната лихва кредиторът е удовлетворен за вредите от забавата, поради което претенцията му за присъждане на кумулативна договорна мораторна неустойка е неоснователна. (Решение № 148/25.02.2020 г., т. д. № 219/2018 г., ВКС, II ТО, , Р № 225/29.04.2010 г., т. д. № 8383/2008 г., ВКС., Р № 68/09.07.2012 г., т. д. № 450/2011 г., ВКС и др.). При кумулиране на двете обезщетения би се стигнало до неоснователно обогатяване на банката, а длъжникът би претърпял двойна имуществена санкция за едно и също неизпълнение, което нарушава основни правни принципи и се намира в противоречие с морала и добрите нрави, за спазването на които съдът следи служебно. Поради изложеното, за процесния период 16.04.2017 г. – 28.03.2018 г. на кредитора се дължи единствено обезщетението за забава, уговорено в чл. 5.8. от Договора за кредит в размер на законната лихва, върху неплатената главница, което съгласно заключението на съдебно – икономическата експертиза е в размер на 688, 13 лв.

Ответниците дължат на ищеца и обезщетението за забава по чл. 5. 8 от Договора върху цената по договора – неустойка за просрочена лихва, в пълния предявен размер от 3, 48 лв., за периода 16.08.2017 г. – 28.03.2018 г. Начисляването на последната не представлява анатоцизъм, тъй като не се кумулират лихви с един и същи предмет, а се обезщетява забавата на длъжника за заплащане на възнаграждението на кредитора по предоставения кредит.

Претенцията за присъждане на лихва върху просрочена главница, която всъщност представлява мораторна неустойка, по чл. 11. 1 и 11.1.1, вр. чл. 4. 1 от Договора, възлизащо на 482, 34 лв., за периода 18.10.2017 г. – 28.03.2018 г., следва да бъде отхвърлена изцяло.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за установено по отношение на Г.Я.Г. и С.И.Г. при условията на солидарност съществуване на вземането на „У.“ АД по Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 467/0024/45407675 от 16.02.2017 г. за следните суми: за главница в размер на 39 881, 11 лв. за периода от 16.04.2017 г. до 29.03.2018 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 29.03.2018 г. до окончателното плащане; лихва общо в размер на 976, 69 лв., от която договорна/възнаградителна лихва  в размер на 285, 08 лв. за периода 16.08.2017 г. – 18.10.2017 г. на основание чл. 4. 1 от договора; обезщетение за забава за просрочена лихва на основание чл. 5.8 в размер на 3, 48 лв., за периода 16.08.2017 г. – 28.03.2018 г. и обезщетение за забава за просрочена главница на основание чл. 5.8 в размер на 688, 13 лв., за периода 16.04.2017 – 28.03.2018 г., за които суми е издадена заповед № 499/11.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 826/2018 г. по описа на Районен съд – К. като за разликата над установения размер от 976, 69 лв., лихви до предявения размер от 1 459, 03 лв. която представлява сумата 482, 34 лв. – лихва върху просрочена главница за периода 16.04.2017 г. – 28.03.2018 г. на осн. чл. 11. 1. и чл. 11.1.1., вр. чл. 4. 1 от Договора ИСКЪТ СЛЕДВА ДА БЪДЕ ОТХВЪРЛЕН КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

По отговорността за разноски:

 

С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.

В настоящия случай по ч. гр. д. № 826/2018 г. по описа на Районен съд – К., „У.“ АД е заплатило държавна такса в размер на 826, 80 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1380,12 лв. с ДДС.

С оглед изхода на делото Г.Я.Г. и С.И.Г. следва да заплатят на „У.“ АД направените разноски по ч. гр. д. № 826/2018 г. по описа на Районен съд – К. в размер на 2 181, 17 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

 

От представените по делото доказателства се установява, че Г.Я.Г. и С.И.Г. са материално затруднени лица, поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.

Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.

Видно от представените доказателства за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК по ч. гр. д. № 826/2018 г. по описа на Районен съд – К., всеки от длъжниците претендира адвокатско възнаграждение от по 1 150, 10 лв.

Съдът намира, че това действие се изразява в изготвянето и подаването на възражение по образец, утвърден в Наредба № 6/20.02.2008 г. на МП и не представлява процесуално представителство, защита и съдействие в производство за издаване на заповед за изпълнение. С подаването на възражение единствено се заявява, че вземането е спорно, поради което като сложност дейността на адвоката изобщо не съответства на сложността на дейността на адвоката при издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, доколкото в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е уреден изрично размерът на възнаграждението за възражение по чл. 414 ГПК, следва по аналогия да се присъди възнаграждение в минималния размер от по 50 лева за всеки от длъжниците, предвиден за изготвяне на молба - чл. 6, т. 5 от същата Наредба.

 С оглед изхода на делото „У.“ АД следва да заплати на Адвокатско съдружие „С.К.“ направените разноски по ч. гр. д. № 826/2018 г. по описа на Районен съд – К. за оказване на безплатна адвокатска помощ на Г.Я.Г. за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК в размер на 0,58 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

С оглед изхода на делото „У.“ АД следва да заплати на Адвокатско съдружие „С.К.“ направените разноски по ч. гр. д. № 826/2018 г. по описа на Районен съд – К. за оказване на безплатна адвокатско помощ на С.И.Г. за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК в размер на 0,58 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

По разноските в производството по т. д. № 132/2019 г. по описа на Окръжен съд – С.З..

Видно от представените по делото доказателства ищецът „У.“ АД е заплатил държавна такса в размер на 826, 80 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лв.

В исковата молба ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 2 124, 24 лв. с ДДС, но до приключване на устните състезания в настоящото производство не са представени доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което такова не следва да бъде присъждано.

С оглед изхода на делото Г.Я.Г. и С.И.Г. следва да заплатят на „У.“ АД направените в настоящото исково производство разноски в размер на 1 113, 65 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

 

От представените по делото доказателства се установява, че Г.Я.Г. и С.И.Г. са материално затруднени лица, поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.

Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай дължимото адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ за всеки от ответниците е в размер на по 1 770, 20 лв.

С оглед изхода на делото „У.“ АД следва да заплати на адв. К.Б.  направените разноски в настоящото исково производство за оказване на безплатна адвокатско помощ на Г.Я.Г. в размер на 20, 65 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

С оглед изхода на делото „У.“ АД следва да заплати на адв. Н.И. направените разноски в настоящото исково производство за оказване на безплатна адвокатско помощ на С.И.Г. в размер на 20, 65 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

                                         Р  Е  Ш  И : 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Я.Г. с ЕГН ********** и С.И.Г. с ЕГН ********** *** при условията на солидарност съществуване на вземането на „У.“ АД с ЕИК ** със седалище и адрес на управление: гр. С.** със съдебен адрес:*** – адв. Г.С., по Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 467/0024/45407675 от 16.02.2017 г. за следните суми: за главница в размер на 39 881, 11 лв. за периода от 16.04.2017 г. до 29.03.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 29.03.2018 г. до окончателното плащане; лихва общо в размер на 976, 69 лв., от която договорна/възнаградителна лихва  в размер на 285, 08 лв. за периода 16.08.2017 г. – 18.10.2017 г. на основание чл. 4. 1 от договора; обезщетение за забава за просрочена лихва на основание чл. 5.8 в размер на 3, 48 лв., за периода 16.08.2017 г. – 28.03.2018 г. и обезщетение за забава за просрочена главница на основание чл. 5.8 в размер на 688, 13 лв., за периода 16.04.2017 – 28.03.2018 г., за които суми е издадена заповед № 499/11.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 826/2018 г. по описа на Районен съд – К. като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над установения размер от 976, 69 лв., лихви до предявения размер от 1 459, 03 лв., която представлява сумата 482, 34 лв. – лихва върху просрочена главница за периода 16.04.2017 г. – 28.03.2018 г. на осн. чл. 11. 1. и чл. 11.1.1., вр. чл. 4. 1 от Договора КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА Г.Я.Г. с ЕГН ********** и С.И.Г. с ЕГН ********** *** да заплатят на „У.“ АД с ЕИК ** със седалище и адрес на управление: гр. С.** със съдебен адрес:*** – адв. Г.С. направените разноски по ч. гр. д. № 826/2018 г. по описа на Районен съд – К. в размер на 2 181, 17 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА „У.“ АД с ЕИК ** със седалище и адрес на управление: гр. С.** със съдебен адрес:*** – адв. Г.С. да заплати на Адвокатско съдружие „С.К.“ с БУЛСТАТ **         със седалище и адрес  на управление: гр. С.**, партер за оказване на безплатна адвокатско помощ на Г.Я.Г. за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК в размер на 0,58 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

ОСЪЖДА „У.“ АД с ЕИК ** със седалище и адрес на управление: гр. С.** със съдебен адрес:*** – адв. Г.С. да заплати на Адвокатско съдружие „С.К.“ с БУЛСТАТ **         със седалище и адрес  на управление: гр. С.**, партер за оказване на безплатна адвокатско помощ на С.И.Г. за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК в размер на 0,58 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

ОСЪЖДА Г.Я.Г. с ЕГН ********** и С.И.Г. с ЕГН ********** *** да заплатят на „У.“ АД с ЕИК ** със седалище и адрес на управление: гр. С.** със съдебен адрес:*** – адв. Г.С. направените в настоящото исково производство разноски в размер на 1 113, 65 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА „У.“ АД с ЕИК ** със седалище и адрес на управление: гр. С.** със съдебен адрес:*** – адв. Г.С. да заплати на

 адв. К.И.Б. с ЕГН ********** от РАК с адрес на кантората: гр. С.**, партер  направените разноски в настоящото исково производство за оказване на безплатна адвокатско помощ на Г.Я.Г. в размер на 20, 65 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

ОСЪЖДА „У.“ АД с ЕИК ** със седалище и адрес на управление: гр. С.** със съдебен адрес:*** – адв. Г.С. да заплати на

 адв. Н.И.И. с ЕГН **********  с адрес на кантората: гр. С.**, партер  направените разноски в настоящото исково производство за оказване на безплатна адвокатско помощ на С.И.Г. в размер на 20, 65 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред П. апелативен съд.

                                                              

  

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :