Р
Е Ш Е Н И Е
Номер:94 3 август 2020г. Град Разград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
административен съд, в публичното заседание на двадесет и девети юли през две
хиляди и двадесетата година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА
При секретаря Пламена Михайлова
Като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 124 по описа за 2020,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.118 от КСО във връзка с чл.126
и сл. от АПК.
С решение № Ц1012-16-35/1 от 24.06.2020г. ръководителят
на ТП на НОИ е потвърдил разпореждане № Ц2140-16-12 от 05.06.2020г. на ръководителя
на пенсионното осигуряване, с което е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на А. Х. М. от село Г. в. на основание чл.68, ал.3
от КСО, считано от 05.05.2020г.
Жалбоподателят А. Х. М. от село Г. в. счита, че
решението и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни. Счита, че има
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като времето, през което е отбивал редовната си военна служба следва
да бъде зачетено за действителен трудов стаж. Иска отмяна на решението и
връщане на преписката за ново произнасяне по направеното от него искане за
отпускане на пенсия.
Ответната страна- ръководителят на ТП на НОИ- Разград
счита жалбата за неоснователна. Сочи, че времето, през което жалбоподателят е
отбивал редовната си военна служба се
включва в общия му осигурителен стаж, но не представлява „действителен трудов
стаж“ по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и поради това моли съда да
отхвърли жалбата.
Разградският административен съд, след като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в
нея оплаквания, приема за установено следното:
Със заявление вх.№ Ц2113-16-153 от 05.05.2020г. А. Х.
М. от село Г. в. е поискал отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КТ.
Жалбоподателят е роден на ***г. и към 05.05.2020г. е
навършил 66 години и девет месеца.
Към заявлението са представени
трудова книжка № 23 и военна книжка серия АЯ № 188153. Заявил е, че ще
се ползва от документите, удостоверяващи осигурителния и трудовия му
стаж, приложени към заявление вх.№ 2113-16-1255/25.11.2019г.
От представените документи се установява, че
жалбоподателят има следния трудов стаж:
-1 година, 4 месеца и 17 дни трудов стаж от І
категория в „Симат“ АД- Габрово;
-4 месеца и 3
дни трудов стаж от І категория в „Симат“ АД- град Габрово;
-2 години, 1 месец и 22 дни- наборна служба;
-3 години, 6 месеца и 29 дни трудов стаж от ІІІ категория
в „Лудогорска слава“ ЕООД Исперих;
-5 години, 7 месеца и 0 дни трудов стаж от ІІІ категория във „Фина
керамика“- Исперих;
-3 години, 8 месеца и 11 дни трудов стаж от ІІ
категория във ВРЗ-Самуил.
С разпореждане № Ц2140-16-12 от 05.06.2020г ръководителят
на „Пенсионно осигуряване“ отказва отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на жалбоподателя. В разпореждането се сочи, че М. има
необходимата възраст по чл.68, ал.3 от КСО във връзка с чл.15, ал.3 от НПОС.
Зачетен е осигурителният стаж, описан по-горе. Административният
орган е приел, че действителният стаж на лицето
възлиза на 14 години и 7 месеца и поради това той не отговаря на второто
поставено в чл.68, ал.3 условие- да има
поне 15 години действителен осигурителен
стаж.
В мотивите към
разпореждането е посочено, че периодът от 01.09.1978г. до 01.02.1980г., в който
лицето е работило като точар в „Камъшит“- Силистра, отразен в трудова книжка №
23, не се зачита за осигурителен
стаж, тъй като липсва заверка в
трудовата книжка, а в разплащателните
документи на „Камъшит“ Силистра липсват
данни за лицето.
С обжалваното решение № Ц1012-16-35/1 от 24.06.2020г.
ръководителят на ТП на НОИ потвърждава цитираното разпореждане, тъй като
жалбоподателят има необходимата навършена възраст, но няма необходимите години
действителен осигурителен стаж. В
мотивите към обжалваното решение се сочи, че от общия зачетен осигурителен стаж на М. е
приспаднат периодът на наборна военна служба- 2 години, 1 месец и 22 дни, тъй като този стаж не се явява „действително
положен“ по смисъла на §1, ал.1, т.12 от
ДР на КСО.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна и против акт, подлежащ
на съдебен контрол съобразно правилото на чл.118, ал.1 от КСО. Ето защо жалбата
е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна.
Жалбоподателят е
поискал отпускането на пенсия при
условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Не е спорно обстоятелството, че към датата
на заявлението жалбоподателят не отговаря на условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО.
Алинея 3 съдържа изключения от правилата на
чл. 68, ал. 1 – 2
от КСО и дава възможност на лицата, които нямат право на пенсия на тези
правни основания, до 31 декември 2016 г., да придобият право на пенсия при
навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най - малко 15
години действителен осигурителен стаж. След тази дата възрастта се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на
67-годишна възраст. Към датата на подаването на заявлението необходимата
възраст е 66 години и шест месеца. Жалбоподателят отговаря на това условие, тъй
като към датата на подаване на заявлението е навършил 66 години и девет месеца.
Административният орган е приел, че жалбоподателят не
отговаря на второто поставено условие- да има най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. За да направи
този извод, административният орган е приел, че периодът на редовна военна
служба не следва да бъде зачетен за действителен осигурителен стаж по смисъла
на КСО.
Съгласно чл. 9,
ал. 7 КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и периодът на наборна
или мирновременна алтернативна служба. Чл. 44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
/НПОС/ определя, че този осигурителен стаж се зачита като такъв от трета
категория. Тъй като жалбоподателят е отбил редовната си военна служба в периода
1975-1977 година, е приложима разпоредбата на чл. 81 от отменения Правилник за
прилагане на закона за пенсиите, съгласно която се зачита за трудов стаж от III
категория изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на
курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната
служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство. Съобразно
редакцията на чл. 24 от Законът за всеобщата военна служба в Народна Република
България (отм.), срокът на редовната военна служба за времето от 24.07.1959 г.
- 24.08.1990 г. във всички родове войски е 24 месеца (2 години), а във
военноморските сили - 36 месеца (3 години). При това положение, на М. следва да
бъде зачетен за осигурителен стаж трета категория пълния размер на наборната
военна служба, който възлиза на 2 години.
По смисъла на § 1, т. 12 от ДР на КСО "действителен
стаж" е действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето,
през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е
внесло дължимите осигурителни вноски. Времето на изслужена наборна служба до
31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд по
трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по
действащото законодателство до 31.12.1999 г. и съответно – за действителен
осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни
основания за отпускане на лична пенсия. Към военната служба е неприложимо
разграничението за действителен и недействителен осигурителен стаж, а същата
следва да бъде зачетена само като действителен осигурителен стаж. Предвид тези
разпоредби пенсионните органи е следвало да зачетат на А. М. пълния размер на
наборната военна служба като действителен осигурителен стаж от трета категория
при пенсиониране. В този смисъл е и установената съдебна практика.
По изложените съображения жалбата се явява
основателна и следва да бъде уважена.
Предвид изхода на спора основателна се явява и
претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по производството
разноски. Такива са доказани в размер на 500 лева. Направеното от ответната
страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, тъй като минималният размер за защита по такива дела,
определен съобразно чл.8, ал.3 от
Наредба № 1/2004г. на ВАдвС, е 500 лева. Заплатеното от жалбоподателя възнаграждение е в определения минимален размер. Поради това
възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение следва да
се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК
Разградският административен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО решение № Ц1012-16-35/1
от 24.06.2020г. на ръководителя на ТП на НОИ, с което е потвърдено разпореждане
№ Ц2140-16-12 от 05.06.2020г. на ръководителя на пенсионното осигуряване.
ВРЪЩА преписката на Териториалното
поделение на НОИ в град Разград за ново произнасяне по заявлението на А. Х. М. от село Г. в. при
спазване дадените указания по прилагане на закона.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ-град Разград да заплати на А. Х. М. от село Г. в., ул. *** № **, ЕГН ********** сумата 500 (петстотин) лева,
представляващи разноски за адвокатски хонорар.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните с касационна жалба пред Върховния административен
съд.
СЪДИЯ: /п/