Р Е Ш Е Н И Е
№ I-175
16.01.2020г.,
град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, I – ви въззивен граждански състав, в
публично съдебно заседание, на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани
Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д.
№ 1726 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 121 от 05.06.2019г. по гр.д. №
991/2018г. по описа на РС Айтос, поправено с Решение № 207/09.10.2019г. по
гр.д. № 991/2018г. по описа на АРС първоинстанционният съд е приел за
установено по отношение на двамата ответници О.С.М. и Х.И.М., че ищцата А.М.И.
е собственик на недвижим имот УПИ II-438, квартал 21 по ПУП на с. Планиница,
общ. Руен, обл. Бургас, поради което на основание чл. 108 от ЗС е осъдил
ответниците да предат на ищцата владението върху нейната собственост,
представляваща 13 кв.м. от посечения урегулиран поземлен имот, разположени на
север от чупката на ищцовия парцел (с посока от север към юг) и на юг до УПИ XIII-435.
Осъдил е ответниците да премахнат
незаконно изградената в режим на СИО ограда, находяща се от запад на съседния
УПИ I-437 в кв.21 по ПУП на с. Планиница, общ. Руен, приобщаваща описание 13
кв.м. от собствения на ищцата УПИ II-438 в кв. 21 по ПУП на с. Планиница, общ.
Руен към площта на съседния УПИ I-437 в кв. 21 по ПУП на с. Планиница, общ.
Руен.
Решението се обжалва с въззивна жалба,
подадена от О.С.М. и Х.И.М., чрез адв. Радостин
Станчев като се намира за неправилно и необосновано.
Считат, че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства, от
които се установявало, че през последните 50 години оградата между двата
съседни имота не била променяна и съществувала в този вид. Съгласно
заключението на вещото лице по разписен списък към плана от 1957г. имот с пл. №
533 бил записан на дядото на ответника – М. Х. К.. Оградата била изградена на
имотни граници и имота се владеел повече от 70 години – първоначално от дядото
на жалбоподателя, неговия ****, а сега и от него самия. О.М. придобил
собственост върху имота по силата на нотариален акт за дарение №
71/13.12.1993г. и продължавал да го владее в имотните граници. Сочи, че
регулацията не била приложена и съществуващата ограда между двата имота била
отразена в плана от 1957г. и заснета по действащия план от 1988г. Процесните 13
кв.м. не били завзети и се владеели от жалбоподателите. Намира, че необосновано
е прието, че по силата на ЗПИНМ придаваемите части ставали собственост по
силата на плана, което не отговаряло на факта, че съгласно заключението на
вещото лице към 1957г. процесните 13 кв.м. не били придадени към имота на
ищцата II-438. С плана от 1988г. било предвидено придаване на процесните 13
кв.м. от имот 533 към УПИ II-438, но не било направено. Счита, че не е
приложена регулацията от 1957г. и от 1988г., оградата била по имотните граници,
които съгласно пар. 8 ПЗР на ЗУТ следвало да се считат за регулационни. Оспорва
извода, че ищцата е станала собственик на процесните 13 кв.м. и моли решението
на РС Айтос да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени.
Не се правят доказателствени искания.
В законния срок е постъпил писмен отговор на
въззивна жалба от А.М.И. чрез адв. Иван
Цанев от БАК. Твърди, че
решението е законосъобразно, обосновано и правилно. Сочи, че А.И. е собственик
на УПИ II-438, кв. 21 по плана на с. Планиница с площ от 710 кв.м. съгласно
нотариален акт от **.**.20**г., което би било недопустимо, ако не били уредени
регулационните сметки съгласно пар. 6, ал. 5 ПР на ЗУТ. Отделно имотът бил
придобит през 1993г. от нейния праводател с площ на парцела от 710 кв.м. без
неуредени регулационни сметки. Бил налице валиден и неоспорен акт за
собственост, който включвал процесните 13 кв.м. Твърди, че от датата на
придобиване на правото на собственост и до момента парцела, сега УПИ, се
владеел от въззвиваемата, а преди това от нейния праводател като площта била
завзета от въззивниците въпреки нейното противопоставяне. Оспорва твърдението,
че имотът е завладян по давност предвид разпоредбата на чл. 200 вр. чл. 19, ал.
1, т. 5 ЗУТ и чл. 59 ЗТСУ (отм). Моли въззивната жалба да се остави без
уважение и да се потвърди решението на РС Айтос. Не се правят доказателствени
искания. Претендира разноски.
След преценка, че въззивната жалба е редовна и
допустима е внесена за разглеждане в открито съдебно заседание, на което
страните са редовно призовани и се представляват от упълномощените
представители, даден е ход на делото, въззивниците поддръжат въззивната жалба,
а ответниците – отговора на въззивна жалба. Страните нямат искания по
доказателствата и е даден ход на устни състезания.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по
вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
РС Айтос е сезиран с искова молба от А.М.И., с
която са предявени обективно и субективно съединени искове срещу О.С.М. и Х.И.М.
да се приеме за установено спрямо ответниците, че ищцата е собственик на УПИ
II-438, квартал 21 по ПУП на село Планиница, Общ. Руен, обл. Бургас и да се
осъдят ответниците да й предадат владението върху заграбената собственост,
представляваща 13 кв.м. от урегулирания поземлен имот, разположени на север от
чупката на парцела с посока от север към юг и на юг до УПИ XIII-435 като на
практика ответникът навлязъл с източната ширина на своя УПИ I- 437 в западната
част на имота на ищцата конкретно очертани в комбинирана скица №
174/02.03.2018г., приложена към исковата молба. Моли ответниците да бъдат
осъдени да премахнат изградената от тях ограда от запад на съседния УПИ I-437 в
кв.21 по ПУП на село Планиница, общ. Руен, обл. Бургас. Излага съображения, че
е собственик на УПИ II-438 съгласно документ за собственост с площ от 710
кв.м., при граници: улица, УПИ № I- 437, XIII-435, XII, IX-431, III-439 в кв.
21, а ответниците като собственици на УПИ I-437 неправомерно били заграбили
приблизително 13 кв.м. от УПИ II-438 без нейно съгласие и въпреки нейното
противопоставяне. Заграбването било извършено чрез изграждане на ограда без
нужните разрешения и трасировка на терена, с което й се пречило да упражнява
правото си на собственост. Многократно правила неуспешни опити ответникът да
премести оградата си и да освободи заграбената част от имота. Ето защо през
миналата година (исковата молба е предявена на 13.11.2018г.) предприела
действия да огради имота си по вътрешната регулационна линия като подала искане
за издаване на разрешение за строеж и
получила разрешение за строеж № 11/09.05.2017г. от Главния архитект на община
Руен. Била извършена трасировка на терена, но узнавайки за намеренията й
ответниците й попречили като подали жалби до Община Руен, РДНСК и АдмС Бургас.
По този начин обосновава интереса си от предявяване на исковете. Ангажира
доказателства.
Исковата молба е вписана в СВ Айтос с вх.рег.
№ 4138/04.12.2018г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор на исковата молба от О.М. и Х.М.. Оспорва се твърдението да са
заграбени 13 кв.м. от имота на ищцата, а се сочи, че изградената между имотите
ограда е по имотни граници, отразена на приложените по делото скици и се
владеела от ответника повече от 70 години – първоначално от неговия **** и
праводател, а понастоящем и от самия него. О.М. придобил собствеността върху имота
по силата на нотариален акт за дарение № ** от **.**.19**г. и продължавал да го
владее в имотните граници, в които бил и към момента на дарението. Твърди, че
регулацията между двата имота – този на ищцата и на ответниците, не била
приложена и на основание пар. 8 от ПЗР на ЗУТ имотните граници следвало да се
считат за регулационни. Неправилно на ищцата бил издаден нотариален акт за имот
в регулационни граници, тъй като регулацията не била приложена, не бил настъпил
транслативния ефект и процесните 13.кв.м. не били собственост на ищцата.
Акцентира на ТР № 3/28.03.2011г. на ОСГК на ВКС. Сочи, че ответницата Х.М. не е
собственик. Моли да се отхвърлят предявените искове. Ангажира доказателства.
Данъчната оценка на имота, заедно с
построената в него сграда, е 14338,60 лева, а на земята 2442,40 лева.
Представя се нотариален акт № **, дело № 1***/19**г.,
съгласно който на 0*.**.19**г. М.И. купува дворно място с площ 710 кв.м. в с.
Планиница, което село има регулационен план и мястото образува парцел II- 438 в
кв. 21 при граници, посочени в документа.
Съгласно нотариален акт за дарение на недвижим
имот № **, дело № 1***/20**г. на нотариус с рег. № 324 НК на 19.12.2014г. М.И. Ю.
и А. Ю. даряват на ****** си А.И. собствения си недвижим имот дворно място с
площ от 710 кв.м. в с. Планиница, общ. Руен, съставляващо УПИ II-438 в кв. 21,
ведно с построената в имота сграда при граници улица и поземлени имоти I-437,
XIII-435, XII, IX-431, III-439.
Представя се скица № 176/02.03.2018г.,
издадена от общ. Руен от 02.03.2018г., презаверена на 07.11.2018г. за УПИ
II-438, кв. 21 по плана на село Планиница, общ. Руен, одобрен със Заповед №
157/13.06.1988г., съгласно която площта на имота, измерена графично е 710 кв.м.
собственост на А.И..
Съгласно разрешение за строеж № 11 от
09.05.2017г., издадено от Главен архитект на общ. Руен е разрешено на А.И. да
изгради обект плътни огради по вътрешни регулационни линии в УПИ II-438, кв. 21
на с. Планиница. Представя се протокол за извършено трасиране на УПИ II-438,
придружено с обяснителна записка, в която е посочено, че обектът представлява
УПИ с частично приложена дворищна регулация като заснемането е извършено с
оглед възникнал спор със собственика на УПИ III-439. Посочено е, че дворищната
регулационна линия съвпада със съществуващата на място полумасивна ограда така,
че място за спор и неоснователни претенции от съседа няма. Площта на поземлен
имот 438, който възложителят реално владее е 654 кв.м.
Представя се жалба от О.М. и Ф.И. чрез Община Руен до РДНСК,, с която считат, че на ищцата неправилно е
издадена скица за УПИ II-438 по регулационни, а не по имотни граници, тъй като регулацията не била приложена, както
и неправилно й е издадено разрешение за строеж.
Представен е нотариален акт № **, дело №
1***/19**г. на РС Айтос, съгласно който на **.**.19**г. С. Х. и Х. Х. даряват
на **** си О.М. дворно място от 940 кв.м. в с. Планиница, съставляващо
урегулиран парцел I-437 в кв. 21 с неуредени регулационни сметки за 18 кв.м.,
ведно с къща при граници от две страни улица, парцели II-438, XIII-435, 436.
С молба л. 85 в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител ищцата е представила писмени доказателства:
копие-извадка от план на с. Планиница от 1957г., който е отменен, копие извадка
от план с. Планиница от 1988г., заявление на О.М. до Община Руен за премахване на незаконно
строителство и отмяна на разрешението за строеж издадено на А.И., жалба от О.М.
до Адм.С Бургас за отмяна на незаконосъобразен отказ на Кмета на Община Руен да
издаде заповед за промяна на дворищнорегулационния план, писмо от общ. Руен, с
което е посочено по повод заявление на А. Х., че съгласно документ за
собственост А.И. е собственик на УПИ II- 438 кв. 21, без неуредени регулационни
сметки, поради което не се касае за
хипотезата на пар. 8 вр. пар. 6 ПР на ЗУТ.
Като доказателство по делото е приложено и
прието адм.д. № 3146/2017г. на АдмС Бургас, образувано по жалба на О.М. против отказ на Кмета на Община Руен да издаде
заповед за промяна на дворищно-регулационния план като съществуващата на място
имотна граница между УПИ II-438 и УПИ I-437 бъде отразена като регулационна
граница и да се измени действащия ПУП. Със заявление (л. 30 от адм.дело) Кметът
на Община Руен е оттеглил отказа си за
издаване на заповед по пар. 8, ал. 4 ПЗР на ЗУТ, поради което с Определение №
195/22.01.2018г. по описа на АдмС Бургас производството по делото е прекратено.
По делото е извършена и приета като доказателство
съдебно техническа експертиза, коригирана и допълнена от в.л. Илка Бакалова,
съгласно което по регулационния план на село Планиница, одобрен със Заповед №
5350/24.10.1957г. имот пл.н. 556 е записан като двор на А. и О. О., а имот пл.
557 като двор на Х. Ю. и за тези два имота са отредени парцели III-556, IV-556,
II-557 в кв. 26. Действащия кадастрален план на село Планиница е одобрен през
1988г. като УПИ II-438 кв. 21 съответства на парцел II-557 кв. 26 по три
непроменени улична и дворищно регулационна граници. С одобряването на
регулационни план на село Планиница със Заповед № 157/13.06.1988г. към УПИ
II-438 има придаваема площ от 13 кв.м. от имот с пл. н. 437, за който е отреден
УПИ I-437. Съществуващата ограда между тях от бетонови колове и мрежа
съответства на тази, отразена в плана от 1957г. Освен представените по делото
нот.актове № 25 от 1993г. и № 33 от 2014г. липсват други данни за уреждане на регулационните
сметки. Налице е навлизане на оградата на имот пл.н. 437 в имот пл.н. 438 с
придаваемите 13 кв.м. На място регулацията между УПИ I-437 и УПИ II-438 не е приложена.
Площта на имот 438 е 654 кв.м., а на отредения за този имот УПИ II-438 -
710 кв.м. като разликата от 56 кв.м. представлява предаваеми площи от съседни
имоти, в това число и от имот пл.н. 437. Съгласно допълнено и коригирано
заключение на вещото лице за имотите по плана от 1957г. за имот пл.н. 556 и
пл.н. 557 са отредени парцели парцели III-556, IV-556, II-557 в кв. 26 и имот
пл.н. 533 записан в разписния списък на М. К. е отреден парцел I-533.
Съпоставянето на този и действащия план на село Планиница, одобрен 1988г. се
установява, че УПИ II-438 в кв. 21 съответства на парцел II-557 в кв. 26 по три
улична и дворищно-регулационни граници – откъм улица, към парцел III-556, X-559
от кв. 26. Западната
дворищно-регулационна линия не съвпада по двата плана, тя е успоредна на
старата до имотната граница на имот
пл.н. 553 и съществуващата на място ограда между парцели II-438 и I-437., като
след това прави „чупка“ и продължва на юг. Представя се комбинирана скица –
извадка от кадастрален и регулационен план на с. Планиница от 1957г., върху
която със син цвят са пренесени УПИ II-438 и УПИ I-437 по плана от 1988г., а
със зелен цвят са повдигнати парцели I-533 и II-557. С одобряването на
регулационния план на село Планиница от 1988г. към УПИ II-438 има придаваема
площ от 13 кв.м. от имот с пл. н. 533, за който е отреден I-533, оцветена в
жълто. На място дворищната регулация не е приложена. Съществуващата ограда от
бетонови колове и мрежа съответства на тази, отразена в плана от 1957г., както
и на заснетата и отразена ограда в действалия план от 1988г. Първото урегулиране на село Планиница е с
плана от 1957г. като за имот пл.н. 533 е отреден парцел I-533 в кв. 26 с площ
от 738 кв.м., имот пл.н. 557 е отреден парцел II-557 с площ 795 кв.м. Площта на
парцел II-557 по плана от 1957г. е 795
кв.м, а на парцел II-438 по плана на
селото от 1988г. е 710 кв.м. като има промяна на конфигурацията и западната
граница. Площта на парцел I-533 в кв. 26 е 738 кв.м, а на парцел I-437 по плана
от 1988г. е 940 кв.м. като има промяна на конфигурацията и на източната
граница. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че оцветената в жълто част от скицата попада в отредения парцел II-557
към плана от 1957 година.
По делото са разпитани свидетелите Н. И. и Ф. И.,
които показания кореспондират помежду си и на събраните по делото
доказателства, поради което съдът им се доверява. Свидетелите познават страните
по делото, тъй като са техни съседи. Свидетелят Н. И. откакто се помни не е
имало изменение на границите, както са били имотите, така били, но сега
излезнал проблем на границата, последната година имали спорове като ищцата
твърдяла, че са навлезли към нея и имала спорове с него, О., с ********** на
свидетеля, който живеел над него. От разпита на Ф. И. се установява, че когато ****та
на А. купил мястото сменил оградата като от бодливата тел сложил телена ограда
това било около 1992-1994 година и тази ограда повече не била местена,
направила се на мястото на съществуващата ограда. Свидетелят имал също спор с А.,
от миналата година, когато се опитвала да мести оградата.
С обжалваното съдебно решение АРС е намерил,
че исковете са основателни. Намерил е, че ищцата се легитимира съгласно
нотариален акт за собственик на парцел II-438 в кв. 21 по плана на село
Планиница от 1988г. и няма неуредени регулационни сметки като предвид
становището на Община Руен А.И. съгласно титул за собственост е собственик без
неуредени сметки по регулацията и не са налице предпоставките на пар. 8 и пар.
6 от ПР на ЗУТ. От заключението на вещото лице се установило, че в
териториалния обхват на УПИ II-438 попада и оградената част от парцела, описана
в исковата молба. Прието е, че ответниците владеят процесната част от
недвижимия имот, както и възпрепятстват ищцата от упражняването на правото на
собственост. Ответниците не заявили права на собственост върху УПИ I-437 и не
направили възражения, че са придобили по давност спорните 13 кв.м.
Предвид така приетата фактическа обстановка,
от правна страна съдът намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 108
и чл. 109 Закона за собствеността. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата. Решението е обжалвано от ответниците изцяло като
този състав го намира за валидно, а относно неговата допустимост, счита
следното:
Всяка страна, независимо от процесуалното си
качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава
своите искания или възражения. Ищецът следва да установи наличието на свое
защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то
произтича като ако не докаже твърденията, с които обосновава правния си
интерес, производството се прекратява. Наличието на правен интерес се преценява
конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като
при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат.
Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и следи
за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът
няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се
произнася по основателността на претенцията. В случая от твърденията, въведени
с исковата молба, както и с оглед становището на ответниците и събраните по
делото доказателства не може да се направи обоснован извод за наличието на
правен интерес у ищцата от установяване правото й на собственост върху УПИ
II-438, кв. 21 по плана на село Планиница над 13 кв.м., които ищцата твърди, че
са неправомерно заграбени от ответниците. Ответниците с отговора на исковата
молба и в производството по делото не оспорват правото на собственост на ищцата
върху парцела. Спорно е приложена ли е регулацията на границата на двата
съседни парцела и се оспорва претенцията да й предаде приблизително 13 кв.м.,
разположени на север от „чупката“ на парцела й (с посока север към юг) и на юг
до УПИ III-435, в западната част на нейния имот. Спорът е за тази реална част,
която е и предмет на защита с предявения ревантикационен иск (в този смисъл
Решение № 110/20.06.2019г. по гр.д. № 3890/2018г. на ВКС, I-во ГО). Ето защо,
поради липсата на правен спор, съдът намира, че за ищцата липсва правен интерес
от установяването на правото си на собственост върху УПИ II-438, кв. 21 по
плана на село Планиница, над 13 кв.м., разположени на север от чупката на
парцела й и на юг до УПИ III-435 в западната част на нейния имот като решението
на РС Айтос в тази част е постановено при липса на абсолютна процесуална
предпоставка - правен интерес и на основание чл. 269 вр, чл. 270, ал. 3 ГПК
следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.
Искът за собственост по чл.108 ЗС
/ревандикационният иск/ е иск на невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца
като искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда:
искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху
процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението
върху имота. За да се уважи предявеният иск следва да се установи, че ищецът
притежава правото на собственост върху процесния имот и ответникът го владее
без основание, противопоставимо на собственика. Ако в хода на делото по
предявен иск по чл.108 ЗС не бъде установено
правото на собственост на ищеца върху процесния имот, следва да се
отхвърлят и двете искания.
Ето защо първата предпоставка за уважаване на
иска с правно основание чл. 108 ЗС е да се установи правото на собственост на
ищцата по отношение на процесните 13кв. м. от
УПИ II-438, кв. 21 по плана на село Планиница. Спорът между страните се
свежда до това приложена ли е регулацията на село Планиница относно вътрешната
регулационна линия за УПИ II - 438. Съгласно представеното по делото заключение
на вещо лице, което е прието като доказателство по делото без възражения от
страните и без пред въззивна инстанция да са направени доказателствени искания
в тази насока, поради което и този съд го кредитира като безпристрастно и
обективно за село Планиница общ. Руен са действали два плана – първият от
1957г., а вторият от 1988 година. С плана от 1957 година за имот пл.н. 556 и
пл.н. 557 са отредени парцели III-556, IV-556, II-557 в кв. 26 и имот пл.н. 533
е отреден парцел I-533. Действащия план на селото е от 1988г. като при
съпоставянето на двата плана се установява, че УПИ II-438 в кв. 21 съответства
на парцел II-557 в кв. 26 по три улична и дворищно-регулационни граници – откъм
улица, към парцел III-556, X-559 от кв. 26. Западната дворищно-регулационна
линия не съвпада по двата плана, тя е успоредна на старата до имотната граница на имот пл.н. 553 и
съществуващата на място ограда между парцели II-438 и I-437, като след това
прави „чупка“ и продължава на юг. Представя се комбинирана скица – извадка от
кадастрален и регулационен план на с. Планиница, върху която със син цвят са
пренесени УПИ II-438 и УПИ I-437 по плана от 1988г., а със зелен цвят са
повдигнати парцели I-533 и II-557. Видно от тази скица УПИ I-437 по плана от
1988г. включва част от парцел I-533 по плана от 1957г. Установява се, че с
одобряването на регулационния план на село Планиница от 1988г. към УПИ II-438
има придаваема площ от 13 кв.м. от имот с пл. н. 533, за който е отреден парцел
I-533 по плана от 1957г., която част на скицата е оцветена в жълто.
За да се разреши спорът между страните, следва
да се проследи действието на дворищно-регулационните планове и да се отговори
на въпроса настъпило ли е тяхното отчуждително действие. При действието на ЗПИН
(обн. ДВ, бр. 227 от 01.10.1949 г.,
в сила от 01.01.1950 г. и отм. ДВ, бр. 29 от 10.04.1973 г.,
в сила от 01.06.1973 г.) за дворищно-регулационния план е установено непосредствено
вещно-правно действие съгласно чл. 39, ал. 3 от ЗПИНМ (отм.) - собствеността на
придадените по дворищно-регулационния план недвижими имоти към парцели на други
лица се придобива по силата на самия план. В този смисъл одобрения със Заповед
№ 5350/24.10.1957г. план на селото, по силата на закона - чл. 39, ал. 3 ЗНИНМ
(отм.) има непосредствено отчуждително действие. При действието на ЗТСУ (обн.,
ДВ, бр. 29 от 10.04.1973 г., в сила от
01.06.1973 г. и отм.,
ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г.,
в сила от 31.03.2001 г.), дворищнорегулационният план има пряко и непосредствено вещно-правно
(отчуждително) действие, което следва от нормата на чл. 110, ал. 1 от ЗТСУ (отм.),
съгласно която недвижимите имоти (местата със сградите, постройките,
съоръженията, трайните насаждения и другите подобрения в тях), придадени от
парцела на едно лице – към парцели на други физически или юридически лица, се
смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищно-регулационния план.
При действието на ЗТСУ (отм.), изплащането на паричното обезщетение, респ. –
получаването на имотно такова, не е елемент от фактическия състав на
отчуждаването на части от един имот, които се придават към друг с
дворищнорегулационния план. Определеното обезщетение поражда само облигационни
правоотношения между собственика на имота, от който се отчуждава част, и този,
притежаващ съседния имот, към който тази част се придава. Ето защо планът на
селото, одобрен със Заповед № 157/13.06.1988г. също има отчуждително действие.
С Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д.№ 2 от 1993 г. на
ОСГК на ВС е разяснено, че това придобиване е под прекратително условие, тъй
като съгласно чл.33, ал.1 ЗТСУ /отм./ и чл.86, ал.2 ППЗТСУ /отм./, ако до влизане в сила на
следващия дворищнорегулационен план, планът, предвиждащ придаване по регулация
на част от един имот към съседен парцел, отреден за друг имот, или образуване
на общ парцел от два маломерни имота, не бъде приложен, новият план се създава
въз основа на първоначалното /преди неприложения план/ положение на недвижимите
имоти. Посоченото условие означава, че регулацията следва да е “приложена”. Отчуждителното
действие на регулационния план настъпва от момента на влизането му в сила, но
окончателното разместване на собствеността настъпва от момента, в който този
план бъде “приложен”. Със задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/1993 г.,
предпоставките за “приложението” на регулацията са разграничени в зависимост от
различните предпоставки за изменение на регулационния план, регламентирани от
нормите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 33 от ЗТСУ (отм.). При наличие на условията за
изменение на дворищно-регулационния план от кръга на тези по чл. 33, ал.1 от
ЗТСУ (отм.), а именно – по т. 2, т. 4 и т. 5 на чл. 32, ал. 1 от ЗТСУ (отм.),
дворищно-регулационният план се приема за “приложен” при доказаното наличие на
две кумулативно дадени предпоставки: 1) завземане на имота по законоустановения
ред и 2) изтичане на 10 годишен срок от това завземане (упражнявано владение в
рамките на този срок върху завзетата част. В случай, че основанията за
изменение на плана са установените от чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗТСУ
(отм.), за да се приеме за доказан фактът на “приложение” на регулацията,
следва да е налице едно от алтернативно посочените в чл. 33, ал. 2 от ЗТСУ
(отм.) условия – до деня на откриване на производството за изменение на регулационния
план, придадената по регулация част с предходния регулационен план да е завзета
по законоустановения ред, или дължимото за нея обезщетение да е изплатено по
нормативно определения ред от ППЗСТУ (отм.). При доказано “приложение” на
дворищната регулация, определените с нея парцелни граници на имотите се приемат
за имотни такива при изработването на следващия регулационен план. С Решение №
200/11.05.2011 г. по гр. дело № 439/2010 г. на 1-во гр. отд. на ВКС,
тълкуването на понятието “приложена регулация”, дадено с ТР № 3/1993 г., макар
последното да е прието при действието на ЗТСУ (отм.), е разширено и по
отношение на плановете, одобрени по реда на нормативните актове, действали както
преди ЗТСУ – ЗПИНМ (отм.), ЗБНМ, така и по отношение на тези, заварени от ЗУТ и
ЗКИР – в хипотезата на пар. 6, ал. 2 от ЗУТ и при преценка на приложното поле
на пар. 8, ал. 1 от ЗУТ.
Преценката дали регулацията е била приложена
при действието на ЗТСУ/отм./ следва да се извърши към момента на
влизане в сила на ЗУТ. Съгласно чл. 14, ал. 5 от ЗУТ в урегулираните
с подробен устройствен план поземлени имоти регулационните линии по ал. 3 стават граници на имотите, когато
подробният устройствен план е приложен по отношение на регулацията. В ТР №3/28.03.2011г. на ОСГК на ВКС по
тълк.д.№3/2010г. е прието, че с изтичането на сроковете, посочени в §8, ал.1 ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в
сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в
образувани съсобствени дворищнорегулацинни парцели и за заемане на придадени
поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо
провеждането на административна процедура по §8, ал.1, изр. 2 ПР на ЗУТ /сега §8,ал.2 ПР на ЗУТ/ за изменение на неприложения
дворищнорегулационен план. С оглед изложеното се налага извод, че собствеността
върху имотите, за които дворищната регулацията не е приложена, се възстановява
автоматично в положението от преди влизане в сила на неприложения
дворищнорегулационен план, тоест че собственикът на парцела вече не е собственик
на придадените към този парцел части от съседни имоти, тъй като отчуждителното
действие на неприложения дворищнорегулационен план се прекратява по силата на
закона с изтичане на преклузивните срокове.
Съгласно заключението на вещото лице на място
дворищната регулация не е приложена като този извод се установява и от съда при
преценка на събраните по делото доказателства. Съществуващата ограда между УПИ
II-438 и УПИ I-437 от бетонови колове и
мрежа съответства на тази, отразена в плана от 1957г., както и на заснетата и
отразена ограда в действалия план от 1988г. В този смисъл са и показанията на
разпитаните по делото свидетели, които сочат, че от години не е имало изменение
на границите като единствено оградата била сменена от бодлива тел в телена
ограда около 1992, 1994г. от ****та на А., който купил парцела. Спорове
възникнали едва преди година, когато ищцата предявила свои претенции. Няма
данни оградата да е била измествана по регулационната линия съгласно одобрените
регулационни планове, по делото не са налични доказателства процесната част да
е заета от ищцата или да е изплатено обезщетение в установените преклузивни
срокове, поради което не може да се направи извод за приложена регулация.
Правната последица от неприлагане на регулация, обуславя извода за отпадане на
отчуждителното действие на регулационния план с обратна сила, като се счита, че
с него не са придадени съответните части по регулация от имот, собственост на
едно лице – към друг съседен имот, притежание на друго лице и имотните граници
на двата имота се възстановяват по първоначалното им местоположение преди
регулацията. С отпадане на отчуждителното действие на влезлия в сила неприложен
дворищно-регулационен план, правното положение на имотите се възстановява по
предходния регулационен план, а ако и той не е приложен – по още по-предходния
план, за който се установи, че е приложен или до първоначалното положение на
имотите.
Именно съществуващата на място ограда е била
отразена в плана от 1957г., но въпреки, че процесните 13 кв.м. по този план са
попадали в отредения парцел II-557, който по плана от 1988г. съответства на УПИ
II-438 на място регулацията не е била
приложена и по двата плана, имотите не са владяни в регулационни линии, а в
старите имотни граници. Косвено доказателство е и приетото като доказателство
по делото адм.д. № 3146/2017г. на АдмС Бургас, образувано по жалба на О.М. против отказ на Кмета на Община Руен да
издаде заповед за промяна на дворищно-регулационния план, по което производството
е прекратено с Определение № 195/22.01.2018г. по описа на АдмС Бургас, тъй като
със заявление (л. 30 от адм.дело) Кметът
е оттеглил отказа си за издаване на заповед по пар. 8, ал. 4 ПЗР на ЗУТ.
Обстоятелството, че са били извършени разпоредителни сделки с имота през 1993г.
и през 2014г., съгласно които се прехвърля право на собственост върху дворно
място с площ от 710 кв.м. съставляващо парцел II-438 без да се посочва, че са
налице неуредени сметки по регулацията не може да направи ищцата собственик на
процесните 13 кв.м. В документа липсва посочване, че парцелът е без неуредени
сметки по регулацията, а липсват други доказателства, от които може да се
направи извод за уреждане на отношенията. Действието на влезлия в сила, но
неприложен дворищно-регулационен план, отпада с обратна сила по силата на
закона. Не отпада действието на разпоредителните сделки с парцелите по
неприложения дворищнорегулационен план (така Решение № 90 от 08.05.2015 г. по
гр. д. № 6834 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр.). Тези сделки
запазват своето действие, но никой не може да прехвърли повече права, от тези
които притежава. В случая на място регулацията не е била приложена, при
изграждане на съществуващата на място ограда имотната граница не е изпълнена по
регулационната линия по действалите в село Планиница регулационни планове,
липсва завземане на придадените части, не са установени документи за уреждане
на облигационните отношения, поради което и ищцата към момента не се легитимира
като собственик на процесните 13 кв.м. Възражението, което се твърди, че
ответниците не са направили, а именно, че са придобили имота по давност е тяхно
възможно, но не задължително защитно възражение като предмет на настоящото
производство е установяване правото на собственост на ищцата, в чиято тежест е
да проведе пълно и главно доказване. В заключение този състав счита, че от
събраните по делото доказателства, не се установи А.И. да е собственик на
претендираните от нея приблизително 13 кв.м. от урегулирания поземлен имот
II-438, разположени на север от чупката на парцела с посока от север на юг до
УПИ XIII-435.
Предвид липсата на първата предпоставка за
уважаване на иска с правно основание чл. 108 ЗС, то искът следва да се
отхвърли, а поради несъвпадане на изводите на този състав с тези на РС Айтос
обжалваното решение следва да се отмени. Предвид липсата на установяване на
право на собственост на ищцата върху процесните 13 кв.м. следва да се отхвърли
и предявеният иск с правно основания чл. 109 ЗС, който е иск за защита на
правото на собственост, каквото в случая от събраните по делото доказателства
не се установява. В тази част обжалваното решение също следва да се отмени.
На основание чл. 81 ГПК съдът дължи
произнасяне по разноските като с оглед изхода на спора право на разноски имат
само ответниците, които са представили пред въззивна инстанция договор за
правна защита и съдействие за платена сума в размер на 300 лева, както и
държавна такса в размер на 50 лева. Пред първа инстанция са представени
доказателства за депозит за експертиза 150 лева и договор за правна защита и
съдействие за платен хонорар в размер на 800 лева като със списък за разноските
(л. 115) се претендира заплащане на хонорар 600 лева. Ето защо въззиваемата
следва да бъде осъдена да заплати на ответниците сумата общо в размер на 1100
лева разноски за две съдебни инстанции.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок
връчването му страните и при предпоставките на чл. 280 ГПК.
Воден от горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 121 от 05.06.2019г. по гр.д. №
991/2018г. по описа на Районен съд Айтос, поправено с Решение №
207/09.10.2019г. по гр.д. № 991/2018г. по описа на Районен съд Айтос, В ЧАСТТА, с която е прието за
установено спрямо двамата ответници О.С.М., ЕГН ********** и ********* му Х.И.М.,
ЕГН **********, двамата с постоянен адрес:***, че ищцата А.М.И., ЕГН **********, с посочен
адрес за призоваване: *** е собственик на следния недвижим имот: УПИ II-438,
квартал 21 пo ПУП на с.Планиница, община Руен, обл. Бургас, като ПРЕКРАТЯВА производството в тази част поради липса на правен
интерес.
ОТМЕНЯ Решение № 121 от 05.06.2019г. по гр.д. № 991/2018г.
по описа на Районен съд Айтос, поправено с Решение № 207/09.10.2019г. по гр.д.
№ 991/2018г. по описа на Районен съд Айтос в
останалите части, а именно в частта,
в която на осн. чл.108 от ЗС са осъдени
ответниците О.С.М., ЕГН ********** и Х.И.М., ЕГН ********** да предадат на А.М.И., ЕГН ********** владението върху
нейната собственост, представляваща 13 (тринадесет) кв.м. от посочения
урегулирания поземлен имoт, разположени на север oт чупката на ищцовия парцел (c
посока от север към юг) и на юг дo УПИ ХIII-435, както и в частта, в която ОСЪЖДА О.С.М., ЕГН ********** и *********
му Х.И.М., ЕГН ********** да преустановят неоснователните си действия, с които
пречат на упражняване на правото на собственост на А.М.И., ЕГН **********, като
премахнат незаконно изградената в режим
на семейна имуществена общност (СИО) ограда, находяща се от запад на съседния
УПИ І-437 в квартал 21 пo ПУП на с.Планиница, община Руен, приобщаваща описаните
13 (тринадесет) кв.м. от собствения на ищцата УПИ ІІ-438 в квартал 21 пo ПУП на
с.Планиница, общ. Руен към площта на съседния УПИ І-437 в квартал 21 пo ПУП на
с.Планиница, община Руен, както и в частта, в която ОСЪЖДА О.С.М., ЕГН ********** и ********* му Х.И.М.,
ЕГН ********** да заплатят на А.М.И., ЕГН ********** направените съдебно
деловодни разноски в размер на 1574,40
лева (хиляда петстотин седемдесет и четири лв. и четиридесет ст.) лева.
ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 108 ЗС за
осъждане на ответниците О.С.М., ЕГН ********** и Х.И.М., ЕГН ********** да
предадат на А.М.И., ЕГН **********
владението върху нейната собственост, представляваща 13 (тринадесет) кв.м. от УПИ
II-438, квартал 21 пo ПУП на с.Планиница, община Руен, обл. Бургас, разположени
на север oт чупката на ищцовия парцел (c посока от север към юг) и на юг дo УПИ
ХIII-435.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 109 ЗС за
осъждане на О.С.М., ЕГН ********** и ********* му Х.И.М., ЕГН ********** да
преустановят неоснователните си действия, с които пречат на упражняване на
правото на собственост на А.М.И., ЕГН **********, като премахнат незаконно
изградената в режим на съпружеска имуществена
общност (СИО) ограда, находяща се от запад на съседния УПИ І-437 в квартал 21
пo ПУП на с.Планиница, община Руен, приобщаваща 13 (тринадесет) кв.м. от
собствения на ищцата УПИ ІІ-438 в квартал 21 пo ПУП на с.Планиница, общ. Руен
към площта на съседния УПИ І-437 в квартал 21 пo ПУП на с.Планиница, община
Руен.
ОСЪЖДА А.М.И., ЕГН ********** да
заплати на О.С.М., ЕГН ********** и Х.И.М., ЕГН ********** сумата в размер на
1100 лева (хиляда и сто лева) разноски.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок
връчването му страните и при предпоставките на чл. 280 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.