РЕШЕНИЕ
№
...........
гр.
Плевен, 29.10.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ
граждански състав, в публичното заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от
съдията Банкова гр.дело №1515 по описа за 2020година и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „В.Б.“ЕООД
против „***“-Тръстеник , която се
твърди, че срещу ответника Г.М." ЕООД, ЕИК*** е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл, 410 от ГПК, въз основа на което бе
образувано ч. гр. дело № 7696/2019 г., по описа на Районен съд - Плевен, I
състав.Твърди се, че след уведомяване на
ответника за издадената заповед за изпълнение, последният е подал възражение,
поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК предявява настоящия установителен
иск срещу ТРОС МЕБЕЛ" ЕООД, ЕИК ***.Твърди се, че по силата на Заявки,
извършени по телефон от страна на „Г.М.“ ЕООД, на „В.Б.“ ЕООД е било възложено да достави различни видове
материали. Доставките на поръчаните материали са извършени надлежно чрез своя
търговски представител. Като доказателство за изпълнение на доставките страните
са подписали приложените към настоящата искова молба фактури. Подписването на
фактурите и тяхното частично заплащане удостоверяват доставките, респективно
продажбата от „В.Б.“ ЕООД на „Г.М.“ ЕООД на посочените в тях следни материали:
1. Фактура
№ **********/05.11.2018 г. на стойност 2 854.66 /две хиляди осемстотин петдесет
и четири лева и шестдесет и шест стотинки/ лева с включен ДДС, като към
фактурата има частично плащане, а именно сумата в размер на 700 /седемстотин/
лева на 08.10.2019г. Остатъкът по Фактура№ **********/05.11.2018 г. е на
стойност 2 154.66 /две хиляди сто петдесет и четири лева и шестдесет и шест
стотинки/ лева с включен ДДС, ведно със законна лихва в размер на 204.09
/двеста и четири лева и девет стотинки/ лева за периода от 06.12.2018 г. до
11.11.2019 г. Съгласно тази фактура ТРОС МЕБЕЛ"ЕООД е получил следните
стоки:
DUROCOAT N0. 7977А-25 КG;HARDENER 7977b-12,5L;
DUROMAT 8845А-25л-БЕЗЦВЕТЕН ПУ ЛАК 45%МАТ; POLYURETHANE 4099-17л-ПУ
РАЗРЕДИТЕЛ-СТАНДАРТЕН;THINER N0 Р23 ELECTROSTATIC-17 L-ЕЛЕКТРОСТАТИЧЕН РАЗРЕДИТЕЛ;
2. Фактура №**********/04.02.2019 г. на
стойност 2 072.77 лева /две хиляди седемдесет и два лева и седемдесет и седем
стотинки/ лева с включен ДДС, ведно със законна лихва в размер на 143.94 лева
/сто четиридесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/ за периода от
07.03.2019 г. до 11.11.2019 г. Съгласно тази фактура „Г.М." ЕООД е получил
следните стоки:DUROCOAT N0. 7977А-25 КG;HARDENER 7977b-12,5L;THINER N0 Р23
ELECTROSTATIC-17 L-ЕЛЕКТРОСТАТИЧЕН РАЗРЕДИТЕЛ;
АСЕТОN 92025-17л-АЦЕТОН;
3.
Фактура № **********/05.03.2019 г. на стойност 2 072.77 лева/две хиляди
седемдесет и два лева и седемдесет и седем стотинки/ лева с включен ДДС, ведно
със законна лихва в размер на 127.25 лева /сто двадесет и седем лева и двадесет
и пет стотинки/ за периода от 05.04.2019 г. до 11.11.2019 г. Съгласно тази
фактура "Г.М.” ЕООД е получил следните стоки: DUROCOAT N0. 7977А-25 КG ,HARDENER
7977b-12,5L;
THINER N0 Р23 ELECTROSTATIC-17 L-ЕЛЕКТРОСТАТИЧЕН, РАЗРЕДИТЕЛ , АСЕТОN 92025
-17л-АЦЕТОН;
В резултат на горепосоченото се установява, че „В.Б.“ ЕООД е доставил
изброените стоки, които са надлежно фактурирани на „Г.М.“ ЕООД, като последният
е приел всички материали без да има никакви забележки и възражения.Ч аст от дължимите от ответника суми по
Фактура № **********/05.11.2018 г. в размер на 700 лева бяха платени , като
остатъкът, дължим и неизплатен до настоящия момент от „Г.М.“ ЕООД, по тази
фактура е в размер на 2 154.66 /две хиляди сто петдесет и четири лева и
шестдесет и шест стотинки/ лева с включен ДДС. Частичното плащане по фактурата
от страна на ответника представлява допълнително доказателство за приетите
стоки.Ответникът не е заплащал каквито и да е суми по Фактура №**********/04.02.2019 г. и следователно
дължи пълният и размер от 2 072.77 лева /две хиляди седемдесет и два лева и
седемдесет и седем стотинки/ лева с включен ДДС.Ответникът не е заплащал
каквито и да е суми по Фактура
№**********/05.03.2019 г. и следователно дължи пълният й размер от 2
072.77 лева /две хиляди седемдесет и два лева и седемдесет и седем стотинки/
лева с включен ДДС.Общата дължима и неплатена сума по горепосочените три броя
фактури е в общ размер на 6 300,20 /шест хиляди и триста лева и двадесет
стотинки/ лв. с включен ДДС.
Претендира, че ответникът също така дължи
законна лихва върху всяка от горепосочените суми, като законната лихва, която
трябва да плати ответникът, възлиза общо на 475.28 /четиристотин седемдесет и
пет лева и двадесет и осем стотинки/лева.
С оглед на горепосоченото моли съда да постанови решение, с което да установи
, че „Г.М.“ ЕООД дължи посочените по – горе суми.Претендира разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор от ответника, като оспорва предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото
и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна
страна :
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 7696/2019г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК
заповед за изпълнение № 4324/04.12.2019г., с която е
разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело да
заплати главница в размер на сумата 6300, 20 лв., представляваща главница, сумата
475, 28 лв., представляваща лихва за забава за периода от 06.12.2018 г. до
03.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.12.2019
г. до изплащане на вземането, както и сумата 586, 00 лв. разноски по делото, от
които 136, 00 лв. внесена държавна такса и 450, 00 лв. адвокатско
възнаграждение.
Вземането произтича от следните
обстоятелства: задължение по доставени стоки по фактури, издадени от „В.Б.“
ЕООД, както следва: Фактура № **********/05.11.2018 г., Фактура №
**********/04.02.2019 г. и Фактура № **********/05.03.2019 г.
Срещу заповедта в срок е постъпило
възражение от длъжника, поради което и ищецът, съобразно указанията на
заповедния съд е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си
право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част от исковото производство са Фактура № **********/05.11.2018г. на стойност 2 854.66, Фактура №
**********/04.02.2019г. на стойност 2 072.77лева и Фактура № **********/05.03.2019г. на стойност2 072.77 лева, от които се установява, че ищцовото
дружество е издало такава с получател ответното дружество за доставка на стоки и транспорт за тях. Към
фактура0000036144/05.11.2018г. има
частично плащане, а именно сумата в размер на 700 /седемстотин/ лева на 08.10.2019г.
Страните не спорят, поради което и съдът е определил за безспорен фактът, че
процесната фактура е осчетоводена от ответното дружество и е отразена в
дневниците му по ЗДДС.Съдът приема, въз основа на доказателствата, че между страните са налице
търговски отношения по повод на различни доставки извършвани от ищеца на
ответника.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
За успешното
провеждане на иска с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК ищецът следва да
установи в процеса: учреденото по негова инициатива заповедно производство по
реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение;
спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното
вземане в негова полза вземане въз основа на твърдените договорни взаимоотношения
с ответника, че е доставена стоката на ответника и размера на задължението за
главница и лихва.
Не се спори по
делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение за претендираните суми, че заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника, който в срок е депозирал възражение, поради което и в
изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е
предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за
ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Не е спорен и фактът, че процесните фактури са
осчетоводена от ответното дружество е и включена в регистъра му по ДДС.
Процесните фактури съдържат данни за всички основни елементи
договора за търговска продажба. Ясно са посочени страните по сделката, предмета
на договора – описаните подробно детайли, цената и начина на плащане и са двустранно
подписани, като не е оспорен подписа.
Налице е трайна и безпротиворечива
практика на ВКС, според която отразяването на фактурата в счетоводните регистри
на двете страни, вписването й в дневниците за покупко-продажби и в
справките-декларации по ЗДДС, както и ползването на данъчен кредит по сделката
от задължената страна, съставляват признание за възникването и за размера на
задълженията, за които е съставена фактурата (Решение №103 от 11.07.2014г. на
ВКС по т.д.№2334/2013г., ІІ т.о., Решение №212 от 07.01.2013г. на ВКС по т.д.
№696/2012г., І т.о. и др.). При подобно осчетоводяване е ирелевантно
подписването на фактурата от представляващ купувача.
Съобразявайки горното, съдът приема, че в тежест на ответника е
възникнало задължението да заплати уговорената цена за продадената му стока и
т.к. не се твърди и не установи да е била платена, исковата претенция по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.327,
ал.1 от ТЗ се явява изцяло основателна и доказана и следва да се уважи като
такава.
Съдът обсъди и акцесорната претенция на ищеца по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената
при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи,
освен ако е уговорено друго. В случая не се установи да е било уговорено друго,
поради което купувача е следвало да извърши плащането на датата на издаване на
фактурата за продадената му стока и ли на посочената дата.видно е, че има посочена дата на
всяка фоктура. Не е налице спор, а се установява и при
използване на онлайн калкулатор за изчисляване на законна лихва, че
обезщетението за забавено плащане на главницата за периода на забава: 204.09 /двеста и четири
лева и девет стотинки/ лева за периода от 06.12.2018 г. до 11.11.2019 г. върху задължението по първата фактура **********/05.11.2018г., 143.94 лева /сто
четиридесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/ за периода от 07.03.2019
г. до 11.11.2019 г. по ф.№ **********/04.02.2019 г. , 127.25 лева /сто двадесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/ за
периода от 05.04.2019 г. до 11.11.2019 г. по ф.№ **********/05.03.2019г.Поради това, съдът намира, че и
претенцията на ищеца за установяване на вземането му за обезщетение за забава
по чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателна и доказана и следва да се
уважи като такава.
С оглед изхода на спора и
отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените
по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР
4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното
и исковото производство разноски.С депозиране на възражение в заповедното
производство и незаплащане в рамките на срока за възражение на дължимите суми
изцяло или частично, ответникът е станал повод за водене на делото, поради
което не е налице основание разноските да останат в тежест на ищеца така, както
ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответника. На заявителя
следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер от 586лв.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски,
за които има представени доказателства- в общ размер от 166 за държавна такса.По отношение на
неизползвана сума за ВЛ, същата може да се върне на ищеца, като се депозира молба с посочване
на банкова сметка.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че „Г.м.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от В. В.
ДЪЛЖИ на „В.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, чрез пълномощник адв. С.А.У.,сумата 6300, 20 лв.,
представляваща главница, сумата 475, 28 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 06.12.2018 г. до 03.12.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.12.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК№4324/04.12.2019г. по ч.гр.д.№7696/2019г.
на ПлРС.
ОСЪЖДА „Г.м.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. В. да заплати на „В.Б.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***,
чрез пълномощник адв. С.А.У., сумата от 586лева, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. №7696 по описа за 2019г.
на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Г.м.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. В. да заплати на „В.Б.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***,
чрез пълномощник адв. С.А.У., сумата от 166лв., представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: