Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 72 07.10.2019 г. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публичното
заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН
МАРИНОВ
при секретаря Пламена Мутафова, с участието на прокурора Тихомир
Тодоров разгледа докладваното от съдията Марин
Маринов КАН дело № 110 по описа за 2019
год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр.с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ .
Образувано
е по жалба на ТД на НАП Варна чрез юрисконсулт С. Н.,
срещу Решение № 272 от 28.06.2019 год., постановено по АНД № 356/2019 год. по
описа на Районен съд Разград. С него съдът е отменил НП № 429494-F474690
от 17.04.2019 год. на директора на Офис Разград при ТД на НАП – Варна, с което
на „АНДРЕЙ – 2018” ЕООД е наложена
имуществена санкция от 500 лв. на основание чл. 179, ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение на чл.
125, ал. 5 от същия закон. В жалбата се
твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Излагат се
доводи, че не е налице маловажен случай
на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. От съда се иска да
постанови решение, с което да отмени обжалваното решение.
Ответникът по касационната жалба – „АНДРЕЙ – 2018”
ЕООД, чрез процесуалния си представител – адв. Й. К., оспорва жалбата. Излага
доводи за наличие на хипотезата на чл. 28, б. „а”, от ЗАНН, поради което иска от съда да остави
в сила решението на районния съд.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава
становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да потвърди съдебното
решение.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и
доказателствата по делото, и след като извърши
служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в
законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен
съдебен контрол, е процесуално допустима.
За да постанови решението си районният съд e приел от фактическа страна следното: При проверка на 15.02.2019 г. в информационната
система на ТД на НАП – Варна, служител на дирекцията установил, че „Андрей – 2018»
ЕООД – с. Веселина с ЕИК ********,
като данъчно задължено лице по чл.3 от ЗДДС не е подало в ТД на НАП, офис
Разград справка
– декларация по ЗДДС за данъчния период от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г. в
законоустановения срок - до 14.02.2019 г. На дружеството е била
изпратена покана да подаде справка
декларация по ЗДДС и да се яви за съставяне на АУАН. На 26.02.2019 г.,
данъчнозадълженото лице подало Справка
декларация за ДДС. На 28.02.2019 г. срещу дружеството е съставен АУАН № F474690 за описаното деяние, което е квалифицирано като
нарушение на чл. 125, ал.5 от ЗДДС.
Въз основа на съставения акт е издадено и обжалваното НП, в което нарушението е описано по идентичен
с АУАН начин, също е квалифицирано по чл.125, ал.5 от ЗДДС.
При така приетата фактическа обстановка районният съд
приел от правна страна, че извършването на нарушението е безспорно доказано.
Няма спор, че наказаното дружество не е подало в предвидения в чл. 125, ал. 5
от ЗДДС срок справката декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за данъчния период
м. януари 2019 год. и е закъсняло с 12 дни.
Районният съд обаче е приел, че в случая е налице маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на чл. 28, от ЗАНН, тъй като нарушението е
изключително
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други сходни и типични
хипотези. Районният съд е приел,
че Справката декларация по ЗДДС, е подадена неуспешно в законоустановения срок
до данъчния орган, поради срив в
компютърната система на счетоводителя, обслужващ задълженото лице и не е достигнала
адресата. На следващо място е посочил, че липсват вредни последици, тъй като
дължимият данък е внесен в срок, няма данни наказаното лице да е извършвало
други нарушения на данъчното законодателство.
Разградският административен съд счита решението на
районният съд за правилно.
Районният съд правилно е приел, че ответника по
касационната жалба е извършил описаното в НП нарушение. Доказателствата в тази
насока са безспорни
Правилно е приел и че с оглед на всички обстоятелства, при които нарушението
е извършено, то е налице маловажен случай на административно нарушение по
смисъла на чл. 28, б. „а” от ЗАНН.
Възраженията на
касационния жалбоподател, че не е налице маловажен случай на административно
нарушение, тъй като закъснението е 12
дни , а липсата на вредоносен резултат не следва да се има предвид, тъй като
нарушението е формално, са неоснователни.
В случая изводът на районния съд за приложението на чл. 28, б. „А” от ЗАНН не се основава само на срока на закъснението, а се основава на множество
други обстоятелства, при които е извършено нарушението: липса на конкретни
вредни последици; липсата на предходни
нарушения на данъчното законодателство от наказаното лице. Наред с това следва да се има предвид, че поканата
е връчена на ДЗЛ на 25.02.2019 год., а декларацията е подадена на 26.02.2019
год. Закъснението от 12 дни очевидно не би се получило, ако поканата е била
изпратена по електронен път или пък пощенският оператор, на който писмото е
предадено на 18.02.2019 год. беше връчил същото на адресата по-бързо, а не на
седмия ден от получаване на пратката.
Вярно е, че процесното нарушение е формално и
настъпването на вреди не е негов
съставомерен признак, както сочи касационният жалбоподател, но не може да не се отчете обстоятелството, че в
случая за фиска не е настъпила никаква
вреда, нито пък би могла да възникне такава от конкретното деяние. Своевременното
внасяне на данъка подкрепя твърдението
на ДЗЛ, че декларацията е подадена в
срок, но не е постъпила в ТД на НАП, поради проблем в компютъра на обслужващия
дружеството счетоводител. Административно-наказващият орган не е представил
доказателства в противната насока.
Ето защо твърдението на касатора, че като е приложил
разпоредбата на чл. 28, б. „а” от ЗАНН районният съд е нарушил материалния
закон, е неоснователно и недоказано.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и е в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в
жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да
бъде оставено в сила като правилно.
Водим от горното, Разградският административен съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 272 от 28.06.2019 год.,
постановено по АНД № 356/2019 год. по описа на Районен съд Разград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/