№ 13204
гр. София, 26.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110102375 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу
Й. К. Т. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 42788/2023 г. по
описа на СРС, което на осн. чл. 86, ал. 1 ПАС следва да се приложи към настоящето
дело.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника чрез адв. В. ...... Към отговора не е представено пълномощно за учредена
представителна власт в полза на адв. ....., поради което на ответника следва да се даде
указание. Прави възражение за нередовност на исковата молба, което е неоснователно.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Съдът намира искането за допускане на СТЕ и ССчЕ със задачи, посочени в
исковата молба, за допустимо и относимо към правния спор.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач на
„Техем сървисис” ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че
това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай
на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда.
Искането е основателно, поради което следва да бъде уважено.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за задължаване на „Техем сървисис”
ЕООД по реда на чл. 190 ГПК да представи посочените в исковата молба заверени
преписи от документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в
процесния имот през исковия период.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение, което да му послужи пред Агенция по вписванията – „Стар Архив“ за
снабдяването му с документ за собственост на процесния недвижим имот.
Съдът намира за неоснователно доказателственото искане на ответника за
допускане на свидетел, тъй като посочените обстоятелства са не са необходими и са
неотносими към предмета на делото по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГП, а част от тях са и
недопустими /относно правото на собственост на ищеца за помещението,
представляващо абонатна станция/.
Оспорването на ответника относно автентичността и верността на представените
1
от ищеца писмени доказателства следва да се посочи следното: оспорване на всички
представени доказателства, каквото е оспорването на ответника, не представлява
оспорване по смисъла на процесуалния закон. Тъй като е заявено оспорване верността
на документите, то следва да се обърне внимание, че неистински по своето съдържание
могат да бъдат само официалните свидетелстващи документи. Частният свидетелстващ
документ по правило не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила,
поради което неговата вярност, т.е. съответствието на материализираното в него
изявление с обективната действителност, не може да се оборва по реда на чл. 193 ГПК.
Следва да се приеме, че ответникът оспорва доказателствената стойност на
представените от ищеца писмени доказателства, по което съдът ще се произнесе по
съществото на спора.
Исканията на ответника по чл. 190 ГПК под т.19 – 26 и т.30, 33, 34, 36, 37, 38 от
доказателствените искания към отговора на исковата молба са относими, но не са
необходими, доколкото съвпадат с поставени въпроси № 5 и № 7 към назначената по
делото съдебно-техническа експертиза или се отнасят до изискване на документи,
които са изискани от трето лице-помагач по реда на чл. 190 ГПК. Ето защо следва да
бъдат отхвърлени.
Доказателствените искания на ответника по т. 10, 11, 13, 31, 32, 41, 42, 43 и 44 от
отговора на исковата молба са неотносими към правния спор по смисъла на чл. 146, ал.
4 ГПК, поради което следва да бъдат отхвърлени.
Относно възраженията на ответника по редовността и допустимостта на
исковата молба:
Ответникът възразява относно редовността на исковата молба, тъй като към нея
няма приложен договор за доставка на ТЕ, няма доказателства за активната
процесуална легитимация на ищеца, за правосубектността му като юридическо лице,
липсват приложени трудов договор и длъжностна характеристика, които да доказват,
че процесуалния представител на ищцовото дружество действително е юрисконсулт.
Посочва, че в исковата молба не е конкретизирано за какъв вид топлинна енергия се
претендират процесните суми и не са индивидуализирани по пера – за отопление на
имот, за битово горещо водоснабдяване, за отопление на общи части на сградата, за
вътрешна отоплителна инсталация.
Съдът, в производството по чл. 140 ГПК и с оглед възраженията на ответника в
отговора на исковата молба отново извърши проверка на редовността на исковата
молба по чл. 129, вр. с чл. 127 и вр. чл. 128 ГПК, както и допустимостта на
предявените искове по реда на чл. 130 ГПК и намира исковата молба за редовна и
допустима, а възраженията на ответника в тази насока намира за неоснователни.
Не е необходимо в исковата молба вземанията за топлинна енергия да бъдат
посочени като разбивка по отделни пера, за да бъде исковата молба редовна и
допустима. В чл. 140а ЗЕ се сочи, че вземанията за топлинна енергия се разпределят на
вземания за горещо водоснабдяване и вземания за отопление, а разпределението
според чл. 139 ЗЕ се извършва от дружество за дялово разпределение по реда на чл.
140 ЗЕ. Следователно законът, макар да разделя топлинната енергия на отделни пера, я
третира като едно вземане, а не като отделни вземания по всяко едно от перата – за
сградна инсталация, за БГВ, за отопление на индивидуални имоти и на общи части и за
сградна инсталация.
На следващо място, активната процесуална легитимация, която е оспорвана от
ответника, следва от твърденията в исковата молба относно принадлежността на
спорното право-предмет на делото, а материалната легитимация следва от
доказателствата по делото. Процесуалната легитимация е от значение за допустимостта
на предявените искове, а материалната легитимация – за основателност на предявените
2
искове. Съдът намира, че от твърденията в исковата молба обосновават активната
легитимация на ищцовото дружество, поради което възраженията на ответника в тази
посока са неоснователни.
Неоснователни са и твърденията на ответника за липса на правосубектност на
ищцовото дружество, тъй като според чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ е посочено, че при
представяне на ЕИК държавните органи, в това число съдът нямат право да изискват
доказване на обстоятелства и представянето на актове, вписани или обявени в
търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. В
процесния случай „Топлофикация София“ ЕАД в исковата молба е посочила ЕИК
номер и след направена служебна справка в ТР се установява, че дружеството е
вписано в ТР, не е прекратено и не е обявено в несъстоятелност, не е ликвидирано,
поради което се установява правосубектността на ищцовото дружество.
Относно оспорването на представителната власт и качеството „юрисконсулт“ на
процесуалния представител на ищеца съдът споделя задължителната практика на ВКС,
изразена в Решение № 296/05.04.2017 г. по гр. д. № 1776/2016 г., IV г. о. на ВКС:
„Пълномощникът се легитимира като такъв с представянето на писмено пълномощно
отговарящо на изискванията на чл. 33 от ГПК. Пълномощното се прилага към исковата
молба и въз основа на него съдът извършва проверка за наличието на представителна
власт на предявилия иска пълномощник и за обема на същата. Тази проверка обаче е
ограничена само до установяващото се от съдържанието на пълномощното като съдът
не може да извършва проверка дали удостовереното с него изявление на
упълномощителя действително е направено. Същевременно пълномощното
удостоверява изявление на страна по спора, което е насочено към възникването на
представителна власт на пълномощника, но не и изявления и/или факти, които са от
значение за съществуването на спорното право и за основателността на предявения иск.
Извършените от пълномощника процесуални действия обвързват само
представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на нея Затова
пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата страна в производството.
Съществуването на упълномощителната сделка е от значение за отношенията между
упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните отношения между далата
пълномощното страна и насрещната такава. Затова пълномощното не се преценява от
съда при постановяване на решението му по съществото на спора. Поради това за
насрещната страна не съществува правен интерес да оспорва съществуването на
упълномощителната сделка, чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на
положения от упълномощителя подпис. Интерес от отпадането на обвързващата сила
на извършени от пълномощник без представителна власт действия има само лицето, за
което се счита за обвързано от тях. Това е лицето посочено като упълномощител в
пълномощното по чл. 33 от ГПК. По силата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД това лице може
както да се позове на това, че действията на пълномощника са извършени без
представителна власт и не са породили действия за него, така и по своя преценка да
потвърди същите. Правото на потвърждаване принадлежи само на лицето, от чието
име са извършени действията без представителна власт и затова само то може да се
позовава и на липсата на представителна власт на извършилия действията
пълномощник. Трети лица не могат да се позовават на липсата на представителна власт
и да искат да се прилагат последиците от нея, тъй като по този начин би се стигнало до
невъзможност на упълномощителя да потвърди действията. В този смисъл в т. 2 от ТР
№ 5/12.12.2016 г., постановено по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК е посочено, че
договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна
власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни
последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го
потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. При липса на потвърждаване, на
3
недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен
договорът или неговите универсални правоприемници. Даденото тълкуване се отнася
до действието на договорите, сключени от пълномощник без представителна власт, но
даденото с него разрешение е принципно и следва да намери приложение във всички
случаи попадащи в приложното поле на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, какъвто е и този за липса
на представителна власт в исковото производство.“ Поради това не следва да се
открива нито производство по оспорване на качеството „юрисконсулт“ на
процесуалния представител на ищцовото дружество, нито следва да се събират и
приемат доказателства относно оспорване на представителната власт на процесуалния
представител на ищеца.
Относно искането на ответника за спиране на производството по делото и за
отправяне на преюдициално запитване:
Ответникът прави искане за спиране на настоящото производство на основание
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като е висящо делото за обжалване на законността на
разпоредбите на приложенията към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г.
на министъра на енергетиката, съобразно която се изчисляват потребените количества
топлинна енергия.
Съдът намира, че не следва делото да бъде спирано на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК,
тъй като при евентуално влизане в сила на съдебно решение на ВАС, с което се отменя
методиката към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на
енергетиката, отмяната на основание чл. 195, ал. 1 АПК ще действа от влизане в сила
на съдебното решение за в бъдеще и няма да засяга прилагане на разпоредбите към
спорното правоотношение. Съдът намира, че не са налице основания за отправяне на
преюдициално запитване до СЕС относно разпоредби на нормативни актове,
приложими по настоящото дело. В тази връзка следва да се посочи, че с Решение на
СЕС от 05.12.2019 г. по съединени дела C-708/17 г. и C-725/17 г. Съдът на ЕС се е
произнесъл, че националната правна уредба относно топлоснабдяването, отчитането и
заплащането на ТЕ отговаря на приложимите нормативни актове от правото на ЕС.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
ПРИЛАГА на осн. чл. 86, ал. 1, изр. 2 ПАС ч.гр.дело № 42788/2023 г. по описа на
СРС към настоящето дело.
КОНСТИТУИРА на основание чл.219, ал.1 ГПК „Техем Сървисис“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Проф. Георги Павлов”
№ 3 като трето лице – помагач на страната на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Техем Сървисис“ ООД в 1-седмичен
срок от получаване на съобщението с настоящото определение да представи в заверен
препис намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на
топлинната енергия в процесния имот през исковия период, включително
изравнителни сметки, от които е видно каква е разликата между прогнозно
начислените в данъчните фактури суми и реалния разход на ТЕ за топлоснабдения
имот през процесния период през отделните месеци, документи, удостоверяващи дата
на връчване на изравнителните сметки на представител на етажната собственост,
4
протоколи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, съставяни за имота за
процесния период, протоколи за неосигурен достъп на служител на дружеството за
отчет на измервателните уреди, документи относно сертификацията на уредите за
дялово разпределение, като му УКАЗВА, че при неизпълнение съдът може да приложи
разпоредбата на чл. 161 ГПК и да приеме, че отчитане не е извършвано.
УКАЗВА на ответника на осн. чл. 101 ГПК, че в 1-седмичен срок от получаване
на съобщението следва:
1. да завери представените като доказателства към отговора на исковата молба
документи или да представи заверен препис от тях;
2. да представи пълномощно за учредена представителна власт в полза на адв.
Владислав ..... за процесуално представителство по делото или респ. за подаването на
отговор на исковата молба.
При неизпълнение на указанието по т. 1, приложените към отговора на исковата
молба писмени доказателства ще бъдат изключени от доказателствата по делото.
При неизпълнение на указанието по т. 2, съдът ще приеме, че ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ доказателствените искания на ответника по чл. 183 ГПК, чл. 190
ГПК, чл. 193 ГПК и за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез
разпита на свидетел за посочените в отговора на исковата молба факти и
обстоятелства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза за отговор на
поставените в исковата молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-техническата експертиза инж. ............,
който да се призове след представяне на доказателство за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на СТЕ в размер на 260,00 лв., вносим от ищеца
в петдневен срок от получаване на съобщението.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на
поставените в исковата молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза ....., която да се
призове след представяне на доказателство за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 240,00 лв., вносим от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на ищеца съдебно удостоверение, което да му послужи
пред Агенция по вписванията – „Стар Архив“ за снабдяването му с документ за
собственост на процесния недвижим имот, а именно: ...........
УКАЗВА на ищеца, че за издаване на съдебното удостоверение следва да
представи доказателство за внесена държавна такса по сметка на СРС в размер на 5
лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за спиране на производството по делото и за
отправяне на преюдициално запитване.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 16.05.2024 г. от 10:20 часа, за когато
да се призоват страните, на които да се изпрати препис от настоящото определение, а
на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него. Да се
връчат на конституираното трето лице-помагач преписи от исковата молба,
приложенията към нея, отговора на исковата молба заедно с приложенията и от
настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК,
5
както следва:
Предявени са за разглеждане обективно и субективно кумулативно съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на цена на
доставена топлинна енергия, такса за дялово разпределение и за обезщетение за забава
в размер на законната лихва.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Й. К. Т. за сумите в общ
размер на 743,99 лв., от които: 620,29 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 28.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
88,69 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 18.07.2023 г.,
сумата от 28,98 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 28.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 6,03 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 18.07.2023 г., както и за разноски:
държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50,00 лева.
Длъжникът по заповедта в срока по чл. 414 ГПК е подал възражения срещу нея,
поради което съдът е указал на ищеца в сроковете по чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК да
предяви установителен иск за съответните суми в заповедта за изпълнение по
отношение на тях.
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение срещу Й. К. Т..
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия,
като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответникът е собственик на топлоснабден имот с
адрес: .........., аб. № 66515, поради което е клиент на доставяна до имота топлинна
енергия на основание посочения договор при общи условия. Твърди, че ответникът е
изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи
съществуването на претендираното вземане така както е установено в заповедното
производство. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК оспорва предявените искове. Твърди, че в
процесния недвижим имот няма отоплителни тела, тъй като те са отделени от
сградната инсталация, премахната е щранг-лирата в банята и са пломбирани тръбите за
битово горещо водоснабдяване. Оспорва приложимостта на разпоредбата на чл. 153
ЗЕ, с твърденията, че посочената разпоредба противоречи на чл. 17, ал. 3 от
Конституцията, на чл. 7 от Директива 2011/83/ЕС и на чл. 10 от Директива 2012/27/ЕС,
на чл. 101 и чл. 102 ДФЕС и на чл. 38 ХОПЕС, поради което моли съдът да не прилага
посочената разпоредба, евентуално – да отправи преюдициално запитване до СЕС.
Оспорва наличието на договор между ищеца и ответника, на договор на етажната
собственост с ищеца, оспорва фактически до имота му и до сградата етажна
собственост да е доставяна ТЕ, евентуално – оспорва лицето, което е доставяло ТЕ да
има право да произвежда, пренася и доставя ТЕ, както и доставената ТЕ да отговаря на
изискванията за температура и налягане, оспорва като неверни данните на общия
6
водомер и топломер с твърденията, че не са преминали задължителен периодичен
метеорологичен контрол, оспорва в имота да е изграждана абонатна станция, да са
спазвани инвестиционни програми, за автоматично регулиране на температурата в
сградата. По същество моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При доказване наличието на дълг в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението си.
По исковете чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия и отправена и получена от ответника
покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълговете на падежа/след
получаване на поканата.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца, че не сочи доказателства, че е
поставил ответника в забава относно дължимата такса за дялово разпределение.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорен и ненуждаещ се от
доказване между страните по делото фактът, че ответникът е собственик на процесния
имот в процесния период.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че
при постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с
постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред
първата инстанция.
УКАЗВА на страните, че за намиране на разрешение на техния спор, могат да
използват и процедура по медиация, като по този начин те спестяват време и
непосредствено участват при определяне на взаимоизгодно решение, без да са
обвързани от типичните за съдебното производство формални критерии и предписани
рамки на намеса в отношенията им, като за целта могат да се обърнат към Програма
“Спогодби” при Софийския районен съд, която предлага безплатно провеждане на
процедура по медиация.
Повече информация за Програма “Спогодби” може да бъде получена всеки
работен ден от 09.00 часа до 17.00 часа на телефон 02/8955 423 или 0889 515 423 и в
Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. ЦАР БОРИС III №
7
54, ет. 2, ст. 204 /Софийски районен съд/.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8