№ 129
гр. Велико Търново , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
търговско дело № 20214001000058 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 260046 от 27.10.2020г., постановено по т.д. №
363/2019г. по описа на Окръжен съд-Русе, е отхвърлен като неоснователен
предявеният от И.С. Т., в качеството му на постоянен синдик на Кредитно
-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ /в несъстоятелност/, срещу
Кредитно спестовна кооперация Русенска популярна каса /в несъстоятелност/,
чрез законния й представител Ю. Г. Д.-управител, Д. К. Н. и Р. К. Н., двамата
от гр.Русе, иск с правно основание чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ за обявяване на
недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелен длъжник,
сключения между КСК „РПК“ и Р. К. Н. от гр.Русе договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 197, дело 240/
10.10.2016г. на нотариус П. Т., с район на действие РРС. Отхвърлен е като
неоснователен предявеният от И.С. Т., в качеството му на постоянен синдик
на Кредитно спестовна кооперация Русенска популярна каса /в
несъстоятелност/ срещу Кредитно спестовна кооперация Русенска популярна
1
каса /в несъстоятелност/, чрез законния й представител Ю. Г. Д.-управител, Д.
К. Н. и Р. К. Н., двамата от гр.Русе, иск по чл.135 ал.3 от ЗЗД за обявяване на
недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник
сключения между КСК „РПК“ и Р. К. Н. от гр.Русе сключената сделка-
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален
акт № 197, дело 240/ 10.10.2016г. на нотариус П. Т., с район на действие РРС.
Против решението в законоустановения срок е постъпила въззивна
жалба от Кредитно спестовна кооперация Русенска популярна каса /в
несъстоятелност/, чрез синдика И.С. Т..Счита решението на РОС за
неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост по
изложени за това подробни съображения.Моли да бъде постановено решение,
с което да бъдат уважени предявените искове.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответниците по нея Кредитно спестовна кооперация Русенска популярна каса
/в несъстоятелност/, представлявана от Ю. Г. Д.-управител, чрез адв.Ф.
М..Оспорва жалбата и счита същата за неоснователна по изложени за това
доводи, и моли атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от
първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото
доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се
установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло
2
така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я
възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и
константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
неоснователността на предявените искове.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя- съдът намира
същите за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ може да бъде обявена за
недействителна сделка, която уврежда кредиторите, ако страна по същата е
свързано лице с длъжника и при положение че сделката е извършена в
двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност.
В случая не са налице всички предпоставки на посочената разпоредба.
Действително процесната сделка-покупко-продажба на недвижим имот, е
сключена в двугодишен срок, считано от подаване на молбата по чл.625 от
ТЗ. Същата обаче не е увреждаща спрямо кредиторите, тъй като съгласно
съдебната практика, обща характеристика на отменителните искове по чл.647
ал.1 т.6 от ТЗ е имущественото увреждане на кредиторите на масата на
несъстоятелността, в смисъл намаляване на нейното съдържание като пряка
последица от разпоредителни сделки и действия от страна на длъжника с
негово имущество или създаване на опасност от такова увреждане, както и се
приема, че увреждащо действие е всеки правен и фактически акт, с който се
засягат права на кредитора спрямо длъжника, в смисъл тези права да се
осуетяват или да се затруднява осъществяването им. Следователно
увреждането означава длъжникът да се лишава от свое имущество, да
намалява същото, да опрощава дълг, да обезпечава чужд дълг, да изпълнява
чужда дълг без правен интерес т.е. по някакъв начин да затруднява
удовлетворяването на кредитора.
В случая процесната сделка не е увреждаща, тъй като действително след
3
извършването й имуществото-процесният имот не е част от масата на
несъстоятелността, но вместо това вземането на кредитора Н.– купувачът - е
погасено и тя няма да участва в разпределението на сумите, получени от
продажбата на останалите активи.
Отделно от това процесната сделка не е увреждаща, тъй като същата е
извършена въз основа на взето решение на общото събрание на Кооперацията,
проведено на 23.07.2016г., на което е гласувано единодушно решение за
разпореждане с активи на кооперацията и закупуването им от член
кооператорите за погасяване задълженията на кооперацията към тях, с цел
удовлетворяване на вземанията към кооперацията чрез придобиване на
активи вместо изпълнение на задълженията, при това такава възможност е
предоставена на всички член кооператори и по предварително определена
процедура, включваща писмено искане, заплащане по пазарна цена въз
основа на оценка на лицензиран оценител, както и при постъпване на суми от
активи е предвидено съразмерно удовлетворяване на вземанията на член
кооператорите за допълнителни вноски от по 10%. Взето е и решение на УС
на КСК „РПК“ от 31.08.2016г. в изпълнение на решението на ОС от
23.07.2016г.
Довод в подкрепа на становището, че в случая няма увреждане със
самия факт на имущественото разпореждане е това, че от имуществото в
масата на несъстоятелността се удовлетворяват различни вземания с различна
поредност, включително и разноски по несъстоятелността, поради което ако
сделката не беше сключена и имушеството би останало част от масата на
несъстоятелността, не би се стигнало до съразмерно частично
удовлетворяване на всички кредитори.
Не е налице и предпоставката, изискуема по чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ,
купувачите да са свързани лица с длъжника. Купувачът е член-кооператор в
кооперацията и не е от категорията лица, посочени в §1 ал.1 от ДР на ТЗ.
Освен това страни по процесната сделка са член кооператорът и
кооперацията, а ако се приеме, че по аналогия се прилага §1 ал.1 т.4 от ДР на
ТЗ, каквато аналогия според настоящият съдебен състав, е неприложима,
свързани лица са член кооператорите /съдружниците/, а не член кооператорът
и кооперацията /съдружникът и дружеството/. Неприложима е и разпоредбата
4
на §1 ал.2 от ДР на ТЗ, ако се приеме че член кооператорите като имат
правата по чл.9 ал.1 т.1 и т.2 от ЗК да участват в управлението и контрола на
кооперацията и от тук между тях и кооперацията може да се уговарят
условия, различни от обичайните, тъй като процесната продажба е сключена
въз основа на решение на общото събрание на кооперацията и по делото не се
твърди, както и няма данни, да не е извършена съобразно условията по това
решение.
Предвид изложеното, въззивната инстанция приема, че предявеният иск
по чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ е неоснователен и недоказан, поради което следва да
бъде отхвърлен. В случая не са налице предпоставките, за да бъде приложен
чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ.
При това решение относно главния иск, настоящата инстанция дължи
произнасяне и по евентуалния иск за обявяване недействителност на
процесната сделка по реда на чл.135 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.135 ал.1 от ЗЗД може да бъде обявена за
недействителна сделка, ако същата уврежда кредитора, при сключването й
длъжникът е знаел за увреждането, а ако сделката е възмездна, както е в
случая, лицето с което е договарял длъжникът също трябва да е знаело за
увреждането. В случая не са налице всички предвидени предпоставки за
уважаване на иска по чл.135 ЗЗД относно атакуваната по настоящото дело
сделка. Същатка не е с увреждащ характер, по посочените по-горе
съображения.При сключването й кооперацията-длъжник не е знаела за
увреждане на останалите кредитори. На общото събрание от 23.07.2016г.,
след обсъждане актуалното финансово състояние на кооперацията и
проблемите с ликвидността, са взети решения за преодоляване на
финансовите проблеми чрез продажба на активи и съразмерно
удовлетворяване на вземанията на член кооператорите до 10%; чрез
преоформяне задълженията на кооперацията към член кооператорите в заеми
с определен срок и при заплащане на възнаградителна лихва, както и чрез
прехвърляне право на собственост върху активи вместо изпълнение на
задълженията за връщане на допълнителни вноски на член-кооператорите,
при предоставена равна възможност и при прилагане на един и същ ред за
удовлетворяване на всички член кооператори за това. Поради това с
5
решението за даване вместо изпълнение по реда на чл.65 ал.2 от ЗЗД, с цел
преодоляване на временните затруднения на кооперацията, от която
възможност могат да се възползват всички член-кооператори, не може да се
приеме кооперацията да е знаела за увреждащо действие на процесната
покупко продажба спрямо останалите кредитори – сделката е сключена в
изпълнение на решение на колективен орган на кооперацията, с цел
преодоляване на временните проблеми с ликвидността и за подобряване
финансовото й състояние.По същите съображения не може да се приеме, че е
налице знание и за купувача за увреждане на останалите кредитори.Страните
по сделката не са свързани лица по смисъла на §1 ал.1 от ДР на ТЗ, поради
което презумпцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.649 ал.4 от ТЗ е
неприложима, по изложените по-горе съображения. В случая е неприложима
разпоредбата на чл.135 ал.3 от ЗЗД, съгласно която действието е
недействително, когато е извършено преди възникване на вземането и с
единствената цел за увреждане на кредитора. Кредиторите са член-
кооператори и по делото е безспорно че те са имали вземания към
кооперацията за допълнителни вноски преди датата на сключване на
процесната покупко продажба, а освен това същата не е сключена преди
възникване вземанията на останалите кредитори. Поради това се налага
изводът, че с договарянето страните не са целели увреждане на останалите
кредитори.
Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че и искът с правно
основание чл.135 от ЗЗД, предявен като евентуален, е неоснователен и
недоказан, и следва да бъде отхвърлен.
Приетата в настоящата инстанция справка за днешното имуществено
състояние на кооперацията не налага промяна на изводите за неоснователност
и недоказаност на предявените основен и евентуален иск.
С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не
страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от
въззивния съд.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК във връзка
с чл.649 ал.6 от ТЗ въззивникът КСК „РПК“, чрез синдика, следва да заплати
държавна такса по въззивната жалба в размер на сумата 380,25 лева, която да
6
се събере от масата на несъстоятелността.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 260046 от 27.10.2020г., постановено по т.д. №
363/2019г. по описа на Окръжен съд-Русе.
ОСЪЖДА Кредитно спестовна кооперация „Русенска популярна каса“
/в несъстоятелност/, представлявана от синдика И.С. Т., да заплати държавна
такса за настоящата инстанция в размер на сумата 380,25 лева по сметката на
Апелативен съд-Велико Търново, от масата на несъстоятелността.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7