Решение по дело №17140/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2432
Дата: 30 юни 2022 г.
Съдия: Иван Георгиев Киримов
Дело: 20211110217140
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2432
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20211110217140 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Б. П. срещу Наказателно постановление №
СОА21-РД-11-2858 от 22.11.2021 г. на зам. кмет на СО за извършено
нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. На жалбоподателя е наложена глоба
в размер на 200 лева.
С депозираната жалба се претендира за незаконосъобразност на
атакувания акт, доколкото посоченото паркомясто не било означено със
съответна маркировка. При така изложеното жалбоподателката моли
атакувания акт да бъде отменен.
В хода на съдебното производство жалбоподателят поддържа подадената
жалба по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. К******, която претендира
атакуваното НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, съдът констатира, че не са налице основания за неговата
1
отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 26.10.2021 г., около 18,20 часа, Н. Б. П. паркирала лек автомобил
марка „******, модел „****** с рег. № ****** в гр. София, на ул. „********
към ул. „*******“ на място, определено за хора с трайни увреждания,
обозначено с пътни знаци "Д21" без да има право за това.
Процесният автомобил бил репатриран по разпореждане на П. СТ. –
полицай в Сектор „Общинска полиция“ при отдел „Охранителна полиция“ -
СДВР
На основание изготвената от П. СТ. докладна записка св. К***** съставил
АУАН серия АА № 894831 от 26.10.2021 г. срещу Н. Б. П. за извършено от
последната административно нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
Последната получила лично съставения АУАН на 26.10.2021 г., като в графа
възражения посочила, че обозначаващите знаци не се виждат, скрити в
листата на дърво, а самото място е тясно и неподходящо и същото не е
маркирано със син цвят.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № СОА21-РД11-2858/22.11.2021 г. от заместник-кмета на
Столична община, с което за описаното в АУАН административно нарушение
на Н. Б. П. било наложено административно наказание "глоба" в размер на
200 лева.
НП било връчено лично на нарушителя П. на 24.11.2021 г., която в
законоустановения срок подала жалба срещу същото, която инициирала
настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетелите К.И. и П. СТ.; справка от Столична
община, ведно със схема на организация на движението на процесния пътен
участък; докладна записка; Заповед № СОА20-РД09-1060/13.01.2020 г. на
кмета на Столична община и Заповед № СОА19-РД09-11/04.01.2019 г. на
кмета на Столична община.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства,
приобщени от съда към доказателствената съвкупност по делото. В този
смисъл основно доказателствено средство се явяват показанията на св. К.И. и
П. СТ., служители на сектор "Общинска полиция"-СДВР, които са съставили
докладна записка и процесния АУАН въз основа на изготвената от св. С.
докладна записка. Именно от приложената по делото докладна записка и
снимков материал, представен от жалбоподателя се установява точното
местоположение, на което е бил паркиран процесния автомобил. Видно от
докладната записка и снимковия материал, лек автомобил марка „********“,
модел „******“ с рег. № ******* е бил паркиран след поставения пътен знак
2
"Д21", обозначаващ място за паркиране на пътни превозни средства,
обслужващи хора с увреждания. Видно от същите снимки, под пътен знак
"Д21" е поставена табела "Т17" с указание, че пътен знак "Д21" има действие
за едно места след мястото на поставянето му. В настоящия случай л. а.
"*******" е бил паркиран от жалбоподателя на мястото след знака, което
съгласно поставените пътни знаци е предназначено за паркиране на превозни
средства, обслужващи хора с увреждания. В случая жалбоподателят не е имал
право да паркира на посоченото място.
Съдът кредитира изцяло приложените към административно-
наказателната преписка и в хода на съдебното производство писмени
доказателства, приети от съда по реда на чл. 283 НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи
компетентността им – Заповед № СОА20-РД09-1060/13.01.2020 г. и Заповед
№ СОА19-РД09-11/04.01.2019 г., и двете издадени от кмета на Столична
община. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП актовете за
установяване на нарушения по ЗДвП се съставят от длъжностни лица от
службите за контрол, предвидени в ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 167,
ал. 2, т. 1 ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините
"контролират в населените места изправността и състоянието на пътната
настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за
организация и регулиране, както и спазването на правилата за паркиране от
водачите на пътни превозни средства, на правилата за движение от
пешеходците, на правилата за движение от водачите на индивидуални
електрически превозни средства, движещи се по велосипедна инфраструктура
и на правилното използване на алармените инсталации, монтирани в пътни
превозни средства за тяхната охрана". В този смисъл, съгласно разпоредбите
на чл. 189, ал. 1, вр. чл. 167, ал. 2 ЗДвП е предвидена компетентност на
оправомощените от кмета на Столична община служители от служби за
контрол по ЗДвП да съставят АУАН за извършване на процесното нарушение,
свързано с неправилно паркиране на територията на Столична община. От
приложената по делото Заповед № СОА19-РД09-11/04.01.2019 г. на кмета на
Столична община се установява, че съгласно чл. 167, ал. 2 и чл. 189, ал. 1
ЗДвП звено "Общинска полиция"-СДВР е определено да осъществява контрол
по ЗДвП на територията на Столична община, чиито служители са изрично
оправомощени да съставят АУАН за извършени нарушения по ЗДвП.
Доколкото св. К.И., който е съставил процесния АУАН, е служител на сектор
"Общинска полиция" към СДВР, то последният се явява компетентен да
3
състави процесния АУАН.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра
на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. От приложената по
делото Заповед № СОА20-РД09-1060/13.01.2020 г. на кмета на Столична
община е видно, че последният е оправомощил заместник-кмета на Столична
община К******** да издава наказателни постановления за съставени АУАН
за извършени административни нарушение по ЗДвП. С оглед на това
обжалваното НП също е издадено от компетентен орган.
Същевременно, АУАН и НП са издадени в съответни с разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, като съдържат всички
задължителни реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57,
ал. 1 ЗАНН. Липсва противоречие или неяснота в съдържанието им.
При проверка правилното приложение на материалния закон съдът счита,
че описаното в обжалваното наказателно постановление и извършено от Н. Б.
П. деяние съдържа всички признаци от обективния и субективния състав на
описаното в разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП административно
нарушение.
От обективна страна се установи, че Н. Б. П. е паркирала на 26.10.2021 г.,
около 18,20 часа, л. а. марка "***", модел "***“ с рег. № ********* на място,
определено за паркиране на ППС, обслужващи хора с трайни увреждания,
находящо се в гр. София, на ул. „******** към ул. „Ю*****.
В случая жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му
нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП, доколкото е паркирал на място за ППС,
предназначено за паркиране на хора с трайни увреждания без да има право за
това. В случая е налице неправомерно паркиране на място, обозначено за
ППС, превозващи хора с увреждания по смисъла на § 1, т. 8, б. "а" от ДР на
НОДТСО. По този начин последната е осъществила състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
Административното нарушение е извършено при форма на вина
несъзнавана непредпазливост от страна на Н. Б. П., доколкото последната не е
съзнавала общественоопасния характер на деянието си, но е могла и е била
длъжна да предвиди осъществяването му като съобрази поставените пътни
знаци.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
процесното паркомясто не е било обозначено с хоризонтална пътна
маркировка. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 2 ЗДвП
местата за паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и
надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. В
настоящия случай, макар и да не е налице хоризонтална пътна маркировка, е
налице вертикална такава – поставени пътни знаци "Д21" и табела "Т17",
4
които недвусмислено са указвали броя на паркоместата, които са
предназначени за паркиране на хора с увреждания. Съгласно разпоредбата на
чл. 6, т. 1 ЗДвП участниците в движението са длъжни да съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Същевременно, съгласно
нормата на чл. 7, ал. 3 ЗДвП, когато има несъответствие между пътните знаци
и маркировката на пътя, участниците в движението са длъжни да се
съобразяват с пътните знаци. С оглед на това, независимо от липсата на
поставена хоризонтална маркировка, жалбоподателката П. е следвало да
съобрази поставения пътен знак "Д21" и табела "Т17" и да не паркира на
посоченото място, доколкото не е имала право на това.
Съобразно санкционната норма на чл. 178д ЗДвП нарушението, за което
жалбоподателката е подведена под административно наказателна отговорност
се наказва с глоба в размер на 200 лева лице. Наложената на Н.П. глоба е в
законоустановения фиксиран размер от 200 лева, с оглед на което отсъстват
предпоставки за обсъждане размера на административното наказание.
Настоящият съдебен състав счита, че случаят не е маловажен. Не са
налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Същевременно деянието не е с ниска степен на обществена
опасност – предвид обществените отношения, които засяга, а именно правата
на хора в неравностойно положение относно определените им места за
паркиране в центъра на Столицата. Нарушението е типична проявна форма на
нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Водим от изложеното по-горе настоящият съдебен състав прие, че
атакуваното Наказателно постановление като законосъобразно следва да се
потвърди изцяло.
С оглед изхода на делото на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на
Столична община следва да се присъди възнаграждение, тъй като
административнонаказващият орган в съдебното производство е бил
защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да осъди
жалбоподателя Н. Б. П. да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
5
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № СОА21-РД-11-2858
от 22.11.2021 г. на зам. кмет на СО, с което на Н. Б. П., ЕГН ********** е
наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл. 178д ЗДвП за
нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. Б. П., ЕГН ********** да заплати на Столична община
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6