Р Е Ш Е Н И Е
№ ..............
Гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори първоинстанционен
състав, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ МУЛЕШКОВ
при участието
на секретаря Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
234 / 2021 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Ц.з.р.н.ч.р.“ е предявил
срещу П.г. „В.П.“***, искове с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, а
именно за осъждането на ответника да върне на ищеца сумата от 144 281,60
евро, получена на отпаднало основание (развален Договор за отпускане на
финансова подкрепа № …..-….-……-…… от ……. г.), ведно с мораторната лихва
размер на 16 225,94 лв. (равностойност на 8296,19 евро) за периода от
31.08.2020 г. до 25.03.2021 г., както и законната лихва върху главницата от
завеждане на исковата молба на 25.03.2021 г. до окончателното изплащане.
При
условията на евентуалност ищецът претендира главното вземание на договорно
основание като обезщетение за неизпълнение на задълженията по договора,
изразяващо се в недеклариране на конфликт на интереси от бенефициент – чл. 79,
ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД. Претендира и обезщетения за забава, както е
посочено по-горе.
В исковата
молба са изложени следните фактически твърдения:
Ищецът е н. а. з. Б. по програма „Е..“ на Е. с.. В това си качество
той администрира подадени проектни предложения и сключени договори за финансова
подкрепа по посочената програма, като отчита дейността си изцяло пред
Европейската комисия като пряко финансиращ орган и принципал. Програма „Е..“ е предназначена за
изпълнение на проекти в областта на образованието, обучението, младежта и
спорта и е създадена с Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета
от 11 декември 2013 г. Финансирането се предоставя директно от Европейската
комисия на националните агенции за изпълнение на конкретни проекти, подадени и
одобрени съобразно правилата, и
договорите по програмата, изготвени и одобрени от ЕК. Обосновава се в исковата
молба, че програма „Еразъм+“ не е
оперативна програма и средствата по нея не
се предоставят от фондовете съобразно чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, като
националните агенции нямат качеството
на управляващи органи.
В исковата молба е посочен механизмът за сключване на
договори за финансова подкрепа по програмата: За да бъде сключен един договор,
кандидатът (наричан координатор) подава проектни предложения и посочва
чуждестранните партньори, с които ще бъде изпълнявана програмата.
Чуждестранните партньори дават своето съгласие за участие с нарочни мандатни
писма. Проектите, преминали проверка за административно съответствие, биват
подлагани на качествена оценка. За проектите, получили най-висока оценка при
качественото оценяване, се сключват договори за безвъзмедна финансова
подкрепа.
Твърди се в исковата молба, че за възможно
най-безпристрастна оценка и за спазване изискванията на насоките за качествена оценка
от националните агенции, ищецът извършвал подбор на външни оценители, с които
сключвал рамкови договори. Оценителите се задължавали при получаване на проект
за оценка да подпишат и представят декларации за липсва на конфликт на интереси
съобразно чл. 57 от Финансовия регламент на ЕС (Регламент № 966 /2012). Реципрочно
задължение за уведомяване на националната агенция било установено и за
кандидатите – координатори и потенциални бенефициенти. При наличие и дори при
съмнение за конфликт на интереси в рамките на процедурата по предоставяне на
безвъзмездни средства или при изпълнението на проекта, координаторите,
бенефициентите и оценителите следвало да адресират сигнал до националната
агенция. При липса на конфликт на интереси проектът се оценявал, а при
поставена висока оценка се сключвал и договор за финансова подкрепа при
специалните и общите условия на ЕК.
Освен това съобразно пряко приложимото европейско
законодателство в самите договори за финансова подкрепа било предвидено, че при
установени нередности, измами, конфликт на интереси или други подобни,
опорочили процедурата по предоставяне на финансиране, финансирането следва да
бъде възстановено към националната агенция, респ. към бюджета на Съюза.
След изясняване същността на програмата „Еразъм+“ и
механизма за сключване на договори за безвъзмездна финансова подкрепа, в
исковата молба са изложени и следните обстоятелства, касаещи отношенията с
ответника и представляващи фактическото основание на исковите претенции:
Твърди се, че при следване на описаната процедура
ответникът ПГ „В. П.“ в качеството си на
координатор е подал на 02.02.2018 г. по пощата проектно предложение № ….-.-….-…..-…… с
посочена партньорска организация – E. S. P.L.., Л., представлявано
от председателя Д.К.. Към проектното предложение било приложено и писмо за
намерение от посочената партньорска организация, подписано на 15.01.2018 г. от
Д.К..
Проектът преминал през административна оценка и след
установено административно съответствие бил придвижен за качествена оценка.
Проектът преминал и качествената оценка, като бил оценен от външните оценители
Х.Б. и И. Ф., видно от Оценъчен
лист за извършена консолидирана оценка на 29.03.2018 г. Двамата оценители
декларирали липса на конфликт на интереси. Партньорската организация бенефициент
и координаторът по проекта, т. е. ответникът по настоящото дело, също не били
адресирали сигнал за конфликт на интереси или каквато и да е нередност до
националната агенция.
Предвид получените точки за качествена оценка на
проекта, на 11.06.2018 г. между ищеца „Ц.з.р.н.ч.р.” (ЦРЧР) като н. а. по програма „Е..“ и ответника П.г.
„В.П.“ като координатор бил сключен Договор за финансова
подкрепа № ….-.-….-…..-……, с който било
одобрено и участието на партньорската организация бенефициент E. S. P. L.., представлявана
от Д.К..
Твърди се, че с чл. 1.4.2. и чл. 1.4.5. от договора
бил уговорен механизмът на плащане, а именно извършване на първо авансово
плащане от ищеца към ответника в размер на 144 281,60 евро, които
съставляват 80% от максималния размер на безвъзмездните средства, и балансово
плащане след представяне на краен отчет и ако са налице предпоставки за
балансово плащане. Авансовото плащане било извършено от ищеца към ответника на
29.06.2018 г. по банков път.
В хода на изпълнение на договора обаче били установени
факти, пораждащи основателни съмнения за наличие на конфликт на интереси в
рамките на процедурата по предоставяне на безвъзмездните средства. В периода м.
май – м. август 2018 г. компетентната дирекция в ЦРЧР – Д.„А., м. и п.“ – извършила
проверка на място по конкретен проект, по който чуждестранен партньор било
дружеството L. M. C. …. L., представлявано
от Д.К.. След това проверката била разширена по отношение на оценителя А. Д. П. и лицето Д.К..
Установените факти и възникналите съмнения били изложени в Докладна записка вх.
№ ….-..-../. от 11.09.2018 г. на
Д.
„АМП“, адресирана до изпълнителния директор на центъра.
В допълнение към извършените проверки, в периода м.
май – м. август 2018 г. били направени и мониторингови визити на проекти, при
които чуждестранни партньори били L. M. C. …. L. и E. S. P. L... – и двете дружества
регистрирани в Л. и
с управител Д.В.К.. В хода на тези
проверки и след справки в системата на ЕК “E.” (система
за администриране на проекти по „Е..“, предоставена от ЕК) били установени факти, които
дали основание за съмнение за наличието на свързани лица и конфликт на интереси
между бенефициентите, чуждестранните партньори и оценители, а именно между Х.Б.
като оценител на проектното предложение, изготвено от ответника по настоящото
дело, А. П. като оценител по
други проектни предложения и Д.К. като представител на организацията – партньор
по процесния договор от 11.06.2018 г.
Експертите от Д. „АМП“ предложили случаят да бъде отнесен до
компетентните държани органи и да бъдат направени допълнителни проверки от
КПКОНПИ, ИА „ОСЕС“, АФКОС предвид техните законови правомощия и с цел
предотвратяване ощетяване бюджета на Съюза. Изброени били проектите, за които
били установени съмнения за конфликт на интереси, както и обстоятелствата, на
които се основавали съмненията, като били приложени и доказателства.
В
исковата молба се твърди, че между оценителя Х.Б. и ЦРЧР бил сключен Договора №
..-..-..
/ ………. г. с предмет оценка на проектни предложения
по програма „Е..“ за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. със срок на
действие до 01.03.2021 г. Оценителката представила декларации за
предотвратяване на конфликт на интереси и разкриване на информация, в резултат
на което й били възлагани оценки на проектни предложения, вкл. и на процесното.
Х.Б.
обаче била посочена като координатор по друг проект с кандидат Ц.
з. п. о.
„П.“ към „А. П.
К.“ ЕООД и с партньор отново E.
S. P. L..
с управител Д.К.. Проектът бил оценяван от А. П..
През
2018 г. Х.Б. представлявала друг координатор по проект по програма „Е..“
– Сдружение „Е. у.“ с
партньорска организация L. M. C.
L., представлявана от Д.К.. Проектът бил
одобрен и получил финансова подкрепа.
Твърди
се по-нататък в исковата молба, че между ищеца и оценителя А.
П. били сключени два договора за извъшване на
качествена оценка на проектни предложения:
-
Договор № ..-..-..
/ ………. г. с предмет оценка на проектни предложения
по Програма „Е..“ за 2017 г.;
-
Договор № ..-..-..
/ ……… г. с предмет оценка на проектни предложения
по Програма „Е..“ за 2018 г., 2019 г. и 2020 г.
По
силата на посочените договори ищецът възложил, а А.
П. приела и се задължила да извърши оценка на
проектни предложения по Програма „Е..” за 2017,
2018, 2019 и 2020 селекционни години на Европейския съюз съгласно условията по договорите
и при спазване на Етичните правила на оценителя. Доколкото рамковите
споразумения касаели оценка на проектни предложения по Програма „Е..”,
а не били ограничени до конкретни ключови дейности (КД) или сектори от
програмата, то оценителят разглеждал и оценявал проекти от различни сектори,
вкл. КД 2 – сектор „Образование за възрастни“, КД 1 – сектор „Младеж“, КД 2 –
сектор „Професионално образование и обучение“, КД 1 – сектор „Професионално
образование и обучение“, КД 2 – сектор „Младеж“. Във връзка с отделните покани
за кандидатстване, към различни дати от А. П.
били подавани съответните декларации за предотвратяване на конфликт на интереси
и разкриването на информация (съобразно чл. 57 от Регламент 966/2012). В нито
един момент нито тя в качеството си на оценител, нито координатор или
бенефициент, вкл. партньорска организация по проекта, не са посочвали пред
националната агенция наличен конфликт на интереси или съмнения за такъв.
Твърди
се, че през 2017 г. и 2018 г. оценителят А. П.
е извършвала оценки на проекти на свързани с нея лица, без да декларира
свързаност и конфликт на интереси и без да се оттегли от оценителния процес,
както и без бенефициентите да декларират свързаността си с оценителя и
наличието на конфликт на интереси. А. П.
оценявала проектни предложения (получили финансиране по Програмата), в които
Д.В.К. участвал в качеството си на управител на дружества – партньори, вкл. L. M. C. …. L.. и
E. S. P. L.. (партньорската
организация по договора, предмет на исковата претенция).
Съгласно
официална информация от Г. д. „Г.
р. и административно обслужване“ при М.
н. р. р.
и б., между лицата А.
П.и Д.К. бил сключен граждански брак на ………
г. Ищецът чрез своята Дирекция „АМП“ установил, че съгласно публикувана статия
на страницата на ЦПО “Х. л.“ на „В.
г.“ АД от ………. г. Д.В.К.
и А. П. били
обявили, че са сключили граждански брак на ……. г.
Ищецът
посочва, че от електронно извлечение от Фирмения регистър на Обединеното
кралство се установявало, че Д.К. е бил номиниран за представляващ E. S. P. L.. на
………. г.,
когато било учредено и самото дружество. От учредителния договор се
установявало, че той К. притежава 75% от капитала и се явява
лице, което упражнява пряк контрол върху дружеството.
Твърди
се, че Д.К. е собственик и управител и на L. M. C. …. L.., което
е чуждестранен партньор по 8 одобрени за безвъзмездно финансиране проекта,
оценявани от А.П. и по два
одобрени проекта с оценител Х.Б.. От вписванията по партидата на L. M. C. …. L... във Фирмения регистър на Обединеното
кралство се установявало, че К. е учредил дружеството на ………
г., както и че той притежава в него повече от 75% от дружествените дялове и
решаващо влияние върху управлението, като самият той бил назначен за директор.
В
исковата молба се твърди, че на 13.03.2018 г. А. П.
е прехвърлила всички свои дружествени дялове, както и управлението на
дружеството „А. П. К.“
ЕООД с ЕИК ………., в което до този момент е била управител и
едноличен собственик на капитала, на лицето В. Д.
К., който съгласно официална информация от ГД ГРАО е баща на Д.В.К., т. е. баща на бъдещия съпруг на оценителката А.
П.. Ищецът акцентира отново, че Ц.
з. п. о.
„П.“ към „А. П.
К.“ ЕООД е бил самостоятелен кандидат по
проектно предложение с партньор E. S.
P. L.. за
безвъзмездно финансиране, което проектно предложение впоследствие било одобрено
за финансиране и включено в резервен списък на кандидатите. Оценител по
процедурата била А. П., а Х.Б.
била посочена във формуляра за кандидатстване като коодинатор на проекта, тоест
като пряк бенефициент и партньор на E. S.
P. L.. по този
проект.
Ищецът
твърди, че самият Валентин К. от своя страна е председател на СНЦ „Ш.
и д.“ с ЕИК ………., което
сдружение също било бенефициент по договор за безвъзмездна
финансова подкрепа по програма „Е..“.
Така
според ищеца в периода 2017 – 2018 г. оценителят Х.Б. била посочена като
координатор по проект, с който кандидатства дружеството „А.
П. К.“ ЕООД, в
което управители последователно са били оценителката А.
П. и В. Д.
К., който е баща на Д.К. – управител на E. S.
P. Lt.. Х.Б.
била представител и на бенефициент на одобрен за финансиране проект, в който
като партньорска организация участвало дружеството L.
M. C. ….
L.., представлявано от Д.К.. Х.Б. оценявала и
проектното предложение по договора, предмет на настоящото дело, въпреки че
преди това е била пряк участник и бенефициент по проекти заедно с лице,
представляващо партньорски организации, а именно Д.К..
Твърди
се, че Х.Б. не е декларирала пред ищеца ЦРЧР наличие на конфликт на интереси в
хода на процедурата по оценяване на проекта, представен от ответника.
Въз
основа на така изложените взаимоотношения между Х.Б., А.
П., Д.К. и В. К. ищецът
извежда извод за основателно съмнение относно законосъобразността и
безпристрастността при оценяването на проектното предложение, подадено от
ответника по настоящото дело, и за легитимността на получените оценки, в
резултат на които с ответника бил сключен процесният договор за безвъзмездна
финансова помощ.
Сочи
се в исковата молба, че предвид установените факти и съмнения, през есента на
2018 г. били инициирани голям брой проверки по множество проекти,
администрирани от ищеца, които продължили до края на декември 2018 г. Така по
над двадесет проекта, между които и настоящият, били предприети действия по
спиране на дейностите и плащанията с нарочни писма.
Във
връзка с процесния договор, с писмо изх. № …../…-
…/. от ……..
г. ответникът като координатор бил уведомен за инициираната процедура по
спиране на проекта, като му била предоставена възможност да изрази становище и
коментари в 30-дневен скрок от получаването. В отговор на писмото ответникът
представил становище с вх. № …./…-…/.
от ………. г., с което възразил срещу процедурата по
спиране на проекта и изложил съображения, че не споделя изводите за наличие на
конфликт на интереси. Заявил, че гимназията е изпълнила всички проектни
дейности като изправна страна по договора. Изразил удовлетворението си от
работата с партньорската организация.
До
ответника било изпратено и второ писмо с изх. № …../…-
…/. от ………
г., с което дейностите по договора били спрени.
В
рамките на следващите месеци по случая били извършени проверки от страна на
ЦРЧР и от редица органи, вкл. Изпълнителна агенция "Одит на средствата от
Европейския съюз" (ИА ОСЕС), Дирекция "Защита на финансовите интереси
на Европейския съюз“ (АФКОС), Прокуратурата на Република България. Случаят бил
отнесен и до вниманието на Европейската Комисия.
Съобразно
Одитен доклад на ИА „ОСЕС“ от …….. г., ИА "Одит на
средствата от Европейския съюз" също установила наличие на конфликт на
интереси по посочените от Дирекция „АМП“ проекти поради отношенията на Х.Б., А.
П. (П.) и Д.К. и
дала препоръка за прекратяване на деветнадесет проекта с искане за
възстановяване на сумите към националната агенция. В тази връзка до ЦРЧР била
изпратена Дебитна нота № ... …. (….)……..-../../….
от ЕК за сумата 867 710,00 евро, която е била преведена от
бюджета на ЦРЧР към Е.к..
Предвид
установените нередности и императивните препоръки на ЕК, обективирани в писмо №
…..../../…./.. .…
(…), ищецът инициирал прекратяване по
деветнадесетте договора, за които и самата национална агенция вече била
установила конфликт на интереси. Един от тези договори е процесният.
Разяснява
се в исковата молба, че процедурата по прекратяване на договора, разписана в
общи условия, изисква изпращане на две нарочни писма до координатора, като с
първото му се предоставя възможност за представяне на коментари. Така
в настоящия случай прекратяването било сторено с първо писмо изх. № …../…-…/.
от …….. г., съдържащо официално уведомление за
намерение за прекратяване на договора. Същото писмо било изпратено до ответника
и по електронна поща на 10.02.2020 г. В отговор ответникът изпратил становище с
вх. № …../…-…/.
от ……… г., в което той повторно изразил
несъгласието си с прекратяването. Оспорил твърдението за наличието на конфликт
на интереси. Изтъкнал съображения за липса на виновно неизпълнение на договора
от негова страна.
С
второ писмо с изх. № …../…-…/.
от ……. г., изпратено до ответника координатор,
договорът бил окончателно прекратен. Координаторът депозирал становище по
второто писмо, заведено с вх. № …../…-…/.
от ………. г., в което отново изразил несъгласието с
основанията за прекратяване.
Ведно
с второто писмо била задействана и процедурата по изискване на средствата за
възстановяване съобразно чл. II.26. от Общите условия към договора, като
съгласно чл. II.25.4. националната агенция изразила и намерението си да намали
безвъзмездните средства в размер на сто процента. До координатора било
изпратено нарочно писмо изх. № …../…-…/.
от …….. г. с искане за възстановяване на дължимата
сума по процесния договор, представляваща направеното до този момент авансово
плащане в размер на 144 281,60 евро. Била посочена и банкова сметка, ***.
Ищецът предоставил и срок до 31.08.2020 г. за възстановяване на средствата.
Писмото до ответника било изпратено по електронната поща на 03.08.2020 г.
Твърди
се, че до завеждане на исковата молба дължимата главница не е била платена по
сметка на ищеца ЦРЧР в качеството му на н. а.по
програма „Е..“.
По-нататък
в исковата молба ищецът анализира относими към фактите договорни клаузи и
нормативни разпоредби. Обобщава и фактическите си твърдения като основание на
вземанията си, а именно:
Ищецът
счита, че участието на Х.Б. в оценката на процесното проектно предложение с
една от партньорските организации, с които тя си е партнирала като представител
на бенефициенти по други проекти, декларирането на липса на конфликт на
интереси от нейна страна и неизпълнението на задълженията на координатора и
партньорската организация по чл. II.5 от Общите условия към договора от
11.06.2018 г. за уведомямане на националната агенция относно съществуващия
конфликт на интереси представляват нередности и измама в рамките на процедурата
за предоставяне на средствата. В резултат от действията на Х.Б. и бездействията
на Д.К. и на координатора – ответник по исковете, е била извършена оценка на
проект в условията на недопустимост. Ищецът твърди, че е налице изначална
недопустимост на извършените разходи, респ. сключване на договора за
безвъзмездна финансова подкрепа предвид наличието на обвързаност и конфликт на
интереси между оценителя и лицата, представляващи бенефициенти по договора.
Това е довело до опорочаване на процедурата по безпристрастна и обективна
оценка на проекта и до предоставянето на безвъзмездни средства от бюджета на
Съюза в условията на изначално опорочена процедура по предоставянето на
средствата. Твърди се, че наличието на конфликт на интереси и обвързаност,
финансова или друга зависимост между оценител и дори само един от партньорите
по проекта или свързано с него лице е самостоятелно основание за недопустимост на
финансирането, а ако финансирането вече е било отпуснато, какъвто е настоящият
случай, то същото следва да бъде изискано за възстановяване.
Ищецът
обосновава, че в настоящия случай несъмнено става дума за неподадена информация
от бенефициент по договора, а именно от чуждестранния партньор, при императивно
задължение за оповестяване на потенциален конфликт на интереси с оценител по
проекта към момента на подаване на проектното предложение. От друга страна,
координаторът не е положил необходимите усилия да установи
дали за посочените от него партньори по пректа са налице или липсват
обстоятелства, подлежащи на деклариране съобразно разпоредбата на чл. II.5 от
Общите условия и в контекста на разпоредбата на чл. I.6 от самия договор, която
изрично предвижда, че цялата комуникация по договора следва да бъде разменяна
чрез координатора по проекта. Според ищеца участниците в процедурата по
кандидатстване и впоследствие бенефициенти по сключения договор за отпускане на
безвъзмездна финансова подкрепа – координаторът и избраният от него
чуждестранен партньор – са нарушили пряко приложими императивни норми от
европейското законодателство (чл. 41, т. 1 – т. 4 от Делегиран регламент (ЕС) №
1271/2013 на Комисията от 30 септември 2013 г. относно рамковия Финансов регламент
за органите, посочени в чл. 208 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на
Европейския парламент и на Съвета (отм.) Нарушили са и предвидените в договора
за финансова помощ техни задължения по чл. II.5 от ОУ. Нарушенията се изразяват
в бездействието им да декларират пред националната агенция конфликта на
интереси, установен впоследствие не само от ЦРЧР, но и от други компетентни
органи. Така участниците в процедурата са създали условия за увреждане
финансовите интереси на ЕС. Ищецът счита, че лицата, намиращи се в близки
професионални отношения, са поставени в много по-благоприятни условия спрямо
кандидатите, които не се намират в подобно положение и не разполагат с
предимства в процедурата по оценка на проектите.
В
резултат на изложеното ищецът твърди, че договорът за финансова помощ, сключен
с ответника, е бил надлежно развален от страна на националната агенция в
качеството й на орган, който следва да упражнява и надзор за евентуално наличие
на конфликт на интереси или други нередности при изразходването на европейски
средства.
Ето
защо ищецът иска от ответника връщането на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
сумата от 144 281,60 евро, представляваща полученото авансово плащане по
договора, като връщането се претендира на отпаднало основание. Според ищеца фактът,
че основанието за получаване на сумата е отпаднало, произтича от
обстоятелството, че към момента на подписване на договора за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ е съществувал такъв порок по отношение на
процедурата по сключването му (наличие на конфликт на интереси), който е
налагал прекратяването на договора и развалянето му с обратна сила.
При
евентуалност вземането от 144 281,60 евро се претендира на основание чл.
79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД като обезщетение за претърпяната от ищеца загуба
в резултат на неизпълнение от страна на ответника на договорни задължения.
Обосновава се, че характерът на вземането следва от договорния характер на
отношенията между страните и от неизпълнение от страна на ответника на
задължението му да декларира конфликта на интереси, в резултат на което са били
нанесени вреди на бюджета на Съюза.
Ищецът
претендира и мораторна лихва върху главницата както по главния, така и по
евентуалния иск. Определя лихвата на 16 225,94 лв. за периода от
31.08.2020 г., тоест от деня, посочен в поканата до ответника като крайна дата
за възстановяване на главницата, до завеждането на исковата молба на 25.03.2021
г. Претендира и законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане.
С отговора по чл.131 ГПК
ответникът оспорва допустимостта на исковете пред гражданския съд. Оспорва
и тяхната основателност.
На
първо място ответникът твърди, че при уреждане на отношенията между страните
следва да се прилагат разпоредбите на ЗУСЕСВ. Обосновава, че ЦРЧР е управляващ
орган на програмата, като между страните съществуват отношения на
администриране от страна на ищеца спрямо действията на ответника, а не
отношения на равнопоставеност. Тези доводи съдържат имплицитно възражение за
неподведомственост на спора.
Възражението на ответника за неподведомственост на спора
е било отхвърлено от съда с определение от 27.10.2022 г., което не е било
обжалвано и е влязло в сила.
На
следващо място ответникът твърди, че претенцията следва да бъде разгледана на
договорно основание, а не на извъндоговорното основание, на което е предявен
главният иск.
По-нататък
ответникът не оспорва фактите, но развива подробни съображения за изключване
отговорността му. Позовава се на факта, че проектът е преминал през качествена
оценка на външни оценители, които са декларирали липса на конфликт на интереси.
Твърди, че в получено от него писмо ищецът изрично е признал, че проектното
предложение е било оценено от независими и външни за ЦРЧР оценители, като
крайният резултат бил консолидирана между оценителите оценка, с която
кандидатурата на училището участвала в класирането. Позовава се и на това, че в
писмото като външни оценители са били посочени Л. Я.
и И. М., а не
Х.Б. и И. Ф., както е
посочено в исковата молба и който факт той е узнал едва с получаването на
преписа от исковата молба. Ответникът твърди, че до момента на подписване на
договора училището не е знаело кои са оценителите на неговия проект. Сочи, че
за него не е съществувала каквато и да било възможност да установи наличие на конфликт
на интереси между партньорската организация E. S. P. L..., представлявана
от Д.К., и някой от оценителите. Твърди, че ищецът е бил единственият, който
към момента на сключване на договора е знаел коя е партньорската организация и
кои са оценителите. Не оспорва, че Х.Б. е знаела към момента на поемане на
ангажимента като оценител, че е в евентуален конфликт на интереси с
партньорската организация. Черпи обаче права от факта, че в исковата молба
ищецът е заявил, че към посочения момент конфликт на интереси не е бил наличен
и е възложил оценката именно на Х.Б.. Прави извод, че в този случай
отговорността е за ищеца, тъй като той е бил длъжен да установи наличието или
липсата на конфликт на интереси.
Ответникът се позовава и на обстоятелството, че още
към м. септември 2018 г., тоест около три месеца след сключването на процесния
договор, ищецът е бил наясно за наличието на конфликт на интереси, но въпреки
това не е уведомил своевременно училището. Твърди също така, че в първото си
писмо от 21.02.2019 г. ищецът уведомява ответника за съществуващи съпружески
отношения между оценителя и Д.К.. Счита, че ако това е основанието за спирането
на изпълнението на договора и неговото последващо прекратяване, то тогава
посоченото основание е неприложимо, тъй като нито Х.Б., нито И.Ф. са съпруги на Д.К.,
а съпругата му А. П. няма отношение към
оценяването на проекта на училището.
Твърди се в отговора, че при намаляване размера на
безвъзмездните средства намалението не е било изчислено пропорционално на неправилното
изпълнение или на тежестта на нарушението на задълженията. Твърди се, че
липсват каквито и да било мотиви, от които да се направи извод, че размерът на
финансовата корекция е бил обективно обоснован. В писмото на ищеца до ответника
било записано, че финансирането по проекта е било получено при опорочена
процедура, което е основателно и формално нарушение, представляващо абсолютна
предпоставка за оттегляне на финансирането. Ответникът обаче счита, че няма
вина за опорочаването, защото цялата процедура е била ръководена от ищеца,
който е приел, че тя е редовна.
Освен това в писмото на ищеца до ответника за
одобряването на проекта изрично било записано, че предложението е било оценено
от външни за ЦРЧЗ оценители, като крайният резултат бил консолидирана между
оценителите оценка. Следователно при прекратяването на договора ищецът следвало
да съобрази, че пълната консолидационна оценка не е едноличен акт, а съвместен
акт на оценителката Х.Б. и друг оценител, за който няма данни да е в конфликт
на интереси. Според ответника ищецът е следвало да мотивира при определянето на
финансовата корекция защо пренебрегва този факт и защо приема, че оценката е
била дадена изцяло в конфликт на интереси.
По-нататък ответникът отрича в рамките на процедурата
по предоставяне на средства бенефициентът или свързано с него лице да са
извършили съществени грешки, нередности или измама, вкл. да са подали невярна
информация или да не са подали изисканата информация, тъй като оценката е била
направена преди евентуалния конфликт на интереси на единия от оценителите.
Ответникът твърди също така, че ищецът е допуснал
съществени нарушения в процедурите по спиране и прекратяване на договора, а
именно чл. II.16.2.2 от Общите условия. Цитира част от текста на посочената
разпоредба, но не сочи кои са съществените процедурни нарушения, от които черпи
права.
В отговора се акцентира на още едно обстоятелство – че
договорът за отпускане на финансова подкрепа е бил със срок 01.06.2018 г. –
30.09.2018 г. С изтичането на срока ищецът не е имал възможност да прекрати
договора едва през 2020 г.
На последно място, ответникът отрича да е налице
неизпълнение на договора от него страна. Твърди, че неизпълнението не е било
посочено в писмото на ищеца като основание за прекратяването. Твърди, че ищецът
не може да се позовава едва в исковата молба на неизпълнение на изискванията по
Общите условия към договора. Освен това ищецът е бил неколкократно информиран
от ответника, че договорът е изпълнен докрай, като изрично била подчертана и
невъзможността училището да подаде последната част от отчетите поради спряното
изпълнение от страна на ищеца. Твърди, че отчетите, обосноваващи направените
разходи до размера на получените авансови средства, са били подадени
своевременно. Не са били приети единствено отчетите за онази част от
средствата, която ищецът все още не е бил превел към момента на прекратяването
на договора.
В заключение ответникът счита, че не са налице каквито
и да било правни или фактически основания, за да му бъде търсена отговорност за
вреди, произлезли от поведението на самия ищец. Няма доказателства за действия
или бездействия и за каквото и да е било виновно неизпълнение на договорни
задължения от страна на ответника или наличие на виновно поведение на негов
служител, за да се ангажира отговорността на училището.
С
определение от 27.07.2021 г. съдът е конституирал на основание чл. 219, ал. 1 ГПК Д.В.К. и Х.Б.Б. като трети
лица – помагачи на страната на ответника. С молба от 19.04.2022 г.
ответникът допълнително е обосновал интереса си от привличането.
Като цяло обосновката е за деликтно поведение на третите лица (затаяване на
релевантни обстоятелства) преди сключването на процесния договор за финансова
подкрепа.
С молба от 01.04.2022 г. третото лице Д.К. оспорва
допустимостта на привличането си на основание чл. 219,
ал. 2, пр. 2 ГПК. Помагачът твърди, че не живее в Република България, както и
че се е установил да живее и работи в Лондон, Великобритания. Възражението за недопустимост на привличането е било отхвърлено от съда.
Третото
лице Х.Б. не взема становище.
Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Фактическите твърдения на ищеца се установяват с
представените от него писмени доказателства, с направените признания и с
представените с писмената защита множество съдебни решения. Страните нямат спор
по нито един от фактите, изложени в исковата молба и в уточняваща молба от
20.12.2022 г. Спорът е изключително за правото. Ето защо съдът не следва да
преповтаря фактите по исковата молба, а да акцентира само върху значимите обстоятелства,
които пряко рефлектират върху правата на страните.
Установява се, че ищецът е бил създаден с нарочен акт на
Министерския съвет – Постановление № 277 на МС от
6.12.2013 г. за създаване н.Ц.з.р.н.ч.р. и за приемане на Правилник за
устройството и дейността на Ц. з.
р. н. ч.
р.. Легитимната цел, оправдаваща съществуването на ищеца
като административна структура от държавната администрация (чл. 60, ал. 1 вр.
чл. 35 от Закона за администрацията), е формулирана в чл. 2, ал. 1 от
Постановление № 277 – да администрира, насърчава, консултира, организира и
координира участието на Република България в Програма "Е.." на
Европейския съюз в областта на образованието, обучението, младежта и спорта, на
Програма "Европейски корпус за солидарност", както и в други европейски
и международни образователни програми и инициативи. С други думи, на ищеца е било възложено да съблюдава
правилното усвояване на европейските средства по относимата към настоящия
казус Програма „Е..“.
За постигането на тази формално легитимна цел ищецът е
работел в тясно сътрудничество със свързаните лица Х.Б.Б., Д.В.К., А. Д. П. и
В.Д. К., както и с други свързани лица, посочени в докладна записка от
11.09.2018 г. Свързаните лица са изпълнявали функциите на оценители на проекти,
на представляващи юридически лица – координатори на проекти (тоест лица,
ползващи се от съответните образователни дейности по Програма „Е..“) и на
представляващи юридически лица – партньорски организации (тоест лица,
предоставящи образователните дейности).
В една от образователните програми се е включил и
ответникът, който добросъвестно е изпълнил всички изисквания и е покрил всички
критерии, за да получи финансиране от страна на ищеца. По делото няма твърдения
и данни как ответникът е избрал като партньорска организация именно E. S. P. L.., представлявана
от Д.К. – дали сам предварително е
проучил кой може да му предостави качествено търсената образователна услуга,
или самият ищец е посочил на ответника коя партньорска организация трябва да
бъде избрана. Няма обаче и данни, че ответникът осъзнато или по непредпазливост
се е поставил в услуга на ищеца, на партньорската организация или на външните
оценители с цел „правилното“ усвояване на европейските средства. Във всички
случаи двамата външни оценители на проекта Х.Б. (свързано лице) и И. Ф.са били
избрани от ищеца. Ответникът не е знаел кои са оценителите до получаването на
препис от исковата молба.
На 29.06.2018 г. и по силата на
процесния Договор за финансова подкрепа № ….-.-….-…..-……. ищецът е извършил авансово плащане на 144 281,60
евро по сметка на ответната гимназия. От своя страна училището в изпълнение на
договорните си задължения своевременно е превело сумата по сметка на
партньорската организация, ръководена от Д.К.. Така европейските средства са били
„правилно“ усвоени. Самото мероприятие по програмата е било реализирано в
периода 30.06.2018 г. – 15.07.2018 г.
На 28.08.2018 г. неблагонадежният
служител К. Б. е разкрил във връзка с друг проект свързаност между Д.К. и майка
му Д. К.. Тъй като по този начин дейността по „правилното“ усвояване на
европейски средства е била компрометирана и е станала известна на различни
органи и на самата Европейска комисия, то ищецът е бил принуден да предприеме
действия по спиране по-нататъшното финансиране по процесния проект (две
уведомителни писма до ответника от 21.02.2019 г. и от 15.04.2019 г.), както и
да „прекрати“ договора (писма от 30.01.2020 г. и от 14.05.2020 г., адресирани
до ответника). Ищецът е бил принуден да възстанови на Европейската комисия 867 710,00
евро по 19 прекратени договора, като тази сума включва и авансово платените по
сметка на ответника 144 281,60 евро. Плащането е било извършено от бюджета
на ЦРЧР.
Ответникът не се е позовал на
по-нататъшната съдба на неблагонадеждния служител К. Б. и на други
неблагонадеждни служители с цел по-пълното разкриване дейността на ищеца във
връзка с „правилното“ усвояване на европейските средства, макар и такава
информация да съществува в публичното пространство.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от
Постановление № 277 на МС от 6.12.2013 г.,
Центърът за развитие на човешките ресурси е второстепенен разпоредител с бюджет
към министъра на образованието и науката, а съгласно чл. 3, ал. 1 дейността му
се финансира със средства от държавния бюджет. Следователно на Европейската комисия
са били възстановени 867 710,00 евро от бюджета на българския
данъкоплатец.
От своя страна ответникът е
професионална гимназия – държавно училище съгласно чл. 36 и чл. 38, ал. 4 от
Закона за предучилищното и училищното образование. То се финансира от държавния
бюджет чрез бюджета на Министерството на образованието и науката (чл. 52 ЗПУО),
а директорът му е второстепенен разпоредител с бюджет (чл. 289, ал. 1, т. 1
ЗПУО).
При така изложените факти съдът
намира исковете за неоснователни. По делото липсват каквито и да било твърдения
или доказателства за виновно и противоправно поведение на ответника при
изпълнение на задълженията си по Договора за финансова
подкрепа № ….-.-…..-…..-…….. Няма неизпълнение на договора от негова страна.
Ответникът не е бил длъжен в нито един момент да подава към ищеца информация за
свързаност на оценителя Х.Б. и на управителя на партньорската организация
Д.В.К., тъй като едва при спирането на проекта е узнал за координираната от
ищеца схема по „правилното“ усвояване на европейските средства. Данните за
свързаност и за конфликт на интереси са били известни на ищеца поне от м. март
2017 г., но те са били огласени едва на 28.08.2018 г. от служителя Калин
Байчев.
Неоснователно е позоваването на
ищеца на чл. II.5 от Общите
условия към договора. Ответникът е взел всички необходими мерки, за да
предотврати по отношение на себе си конфликт на интереси. Той е бил в обективна
невъзможност не само да предотврати, но и да узнае за конфликта на интереси по
отношение на управителя на партньорската организация Д.К. и на оценителя Х.Б.,
защото не е имал никакви данни за участитието на тези лица в предходни проекти,
не е имал достъп до системата на ЕК „EplusLink“, не е имал и достъп до НБД „Население“, респ. ГД ГРАО,
за да проучи родствените им връзки. Към датата на сключване на договора
(11.06.2018 г.) с всичката тази информация е разполагал ищецът, независимо от
неверните му твърдения, че едва на 28.08.2018 г. негов служител е разкрил за
първи път свързаност между Д.К. и Д.К.. На 28.08.2018 г. просто е започнало
разплитането на координираната от ищеца схема по „правилното“ усвояване на
европейски средства. Освен това ответникът не е бил длъжен да уведомява ищеца
за ситуации, представляващи конфликт на интереси, защото той последен е узнал
за наличния конфликт на интереси за третите лица Д.К. и Х.Б.. Това е станало с
получаването на първото уведомително писмо от 21.02.2019 г. в процедурата по
спиране по-нататъшното финансиране по процесния проект, тоест седем месеца след
реализирането на мероприятието по проекта (договора).
Един договор може да бъде
развален само от изправната страна (чл. 87, ал. 1 ЗЗД) и тя да търси връщане на
даденото по разваления договор (чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД). Обезщетение за
неизпълнение на договор също може да бъде търсено само от изправната страна (чл.
79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД). По настоящото дело се установява, че изправната
страна е ответникът, а неизправната страна – ищецът. Следователно ищецът няма
право да търси облаги от своето неправомерно поведение.
Неоснователността на главния и на
евентуалния иск обуславя отхвърлянето и на акцесорните искове за мораторни
лихви.
Съдът ще посочи и следното: С
предявените искове ищецът цели съдът да санира дейността му по „правилното“
усвояване на европейските средства. Иска се съдът да разпореди прехвърлянето на
парични суми между различни сметки на българския данъкоплатец, койте вече е бил
сериозно ощетен от дейността на ищеца (възстановените на Европейската комисия
867 710,00 евро от държавния бюджет). По този начин не биха били засегнати
финансовите интереси на крайния „правилен“ усвоител на европейските средства. В
настоящия случай ситуацията е още по-абсурдна, защото се иска министърът на
образованието и науката да плати сам на себе си. Ищецът обаче няма да получи
търсената за дейността си съдебна санкция поне от настоящия съдебен състав.
Представените от ищеца с
писмената защита съдебни решения, имащи за цел да укажат на съда как да реши
спора, са неотносими. По тях ответници са ръководени от свързаните лица
сдружения с нестопанска цел – координатори по проекти, за които е бил установен
конфликт на интереси. По отношение на ответника ПГ „В. П.“ не се установява
каквато и да било свързаност.
Съдът не е обвързан и със
служебно известното му решение от 12.04.2023 г. (невлязло в сила) по гр. д. №
207 / 2021 г. на Софийски окръжен съд, с което друго държавно училище
(професионална гимназия), пострадало от дейността на ищеца, е било осъдено да
възстанови отпуснатите му средства по друг договор за финансова подкрепа,
реализиран с участието на свързани лица.
При този изход на делото ищецът
ще следва да заплати н.ответника сторените разноски от 7350 лв. с ДДС за
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения
Софийският окържен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ц.з.р.на ч.р.“***, БУЛСТАТ
………, срещу П.г. „В.П.“***, БУЛСТАТ ………., искове с
правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД – за осъждането на ответника да върне
на ищеца сумата от 144 281,60 евро, получена на отпаднало основание
(развален Договор за отпускане на финансова подкрепа № ….-….-…..-…… от ……… г.), ведно с мораторната лихва
размер на 16 225,94 лв. (равностойност на 8296,19 евро) за периода от
31.08.2020 г. до 25.03.2021 г., както и законната лихва върху главницата от
завеждане на исковата молба н.25.03.2021 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ц.з.р.на ч.р.“***, БУЛСТАТ ……., срещу П.г. „В.П.“***, БУЛСТАТ …….., евентуално съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл.
82 и чл. 86 ЗЗД – за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 144 281,60
евро, представляваща обезщетение за неизпълнение на задълженията по Договор за отпускане на
финансова подкрепа № ….-….-….-…… от ………. г. (недеклариране на конфликт на
интереси от бенефициент), ведно с
мораторната лихва размер на 16 225,94 лв. (равностойност на 8296,19 евро)
за периода от 31.08.2020 г. до 25.03.2021 г., както и законната лихва върху
главницата от завеждане на исковата молба н.25.03.2021 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „Ц.з.р.на ч.р.“***, БУЛСТАТ ……., да заплати на П.г. „В.П.“***, БУЛСТАТ ………,
направените по делото разноски от 7350 лв.
Решението е постановено при
участието на Д.В.К. с ЕГН ********** и Х.Б.Б. с ЕГН ********** като трети лица
– помагачи на страната на ответника П.г. „В.П.“***.
Решението може да бъде обжалвано
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: