№ 1576
гр. София, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Здравка И.
Членове:Наталия П. Лаловска
Яна Борисова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20231100501221 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу
решение № 13203/21.11.2022г., постановено по гр.дело № 64606/2021г. по описа на
СРС, 138-и състав, с което изцяло са отхвърлени предявените срещу ответниците Н. И.
А. и Р. И. А. искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане от
ответниците, при условията на разделна отговорност – по ½ част, на сумата 26.41 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
м.10.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 12.11.2021г. до изплащане на
вземането и сумата 5.61 лева – мораторна лихва за периода от 30.11.2018г. до
28.10.2021г.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на постановеното от
СРС решение. От доказателствата по делото се установявало, че ответниците Н. И. А. и
Р. И. А. били собственици на топлоснабдения имот – магазин № 6. Макар и в исковата
молба ищецът да допуснал техническа грешка, изписвайки магазин № 16, всички
останали данни – адрес гр. София, ул. ****, аб. № 6434, кл. № **********, ИД 167095,
били коректно посочени и представените по делото доказателства се отнасяли за
магазин № 6. Ответниците били наследници на починалата К.П. А.. Намира, че при
установеното несъответствие съдът дължал на даде на ищеца указания, а не да
отхвърля исковете. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на
1
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ответниците Н. И. А. и Р. И.
А., чред адв. Б. – особен представител, депозират писмен отговор, с който оспорват
въззивната жалба като неоснователна. По делото не се установило, че ответниците са
собственици или ползватели на имота, нито, че са ползвали услугата дялово
разпределение. Предвид липсата на облигационна връзка между страните, ответниците
не били обвързани и от ОУ на ищеца. Молят обжалваното решение да бъде
потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД не заявява становище по
жалбата.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно
решение е правилно на въведените с въззивната жалба основания по следните мотиви:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването. Предпоставките за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД включват
кумулативното наличие на следните елементи: налице е обедняване в имуществото на
едно лице за сметка на друго, последното се е обогатило чрез реално увеличаване на
имуществото му или посредством спестяване на разходи, липсва основание за
имущественото разместване. В тази връзка е необходимо обедняването и
обогатяването да произтичат от един общ факт или група факти. В този смисъл ППВС
№ 1/28.05.1979г. Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗЗД правото на иск по този текст възниква,
когато страната не разполага с друг иск, с който да се защити.
Претенцията на ищеца в случая се основава на твърденията му за липса на
сключен писмен договор между страните, т.е. на валидно правоотношение, което да
обуслови имущественото разместване – оказана услуга дялово разпределение на ТЕ за
имота на ответниците.
По делото е представен нотариален акт за продажба на магазин в груб строеж №
183, том V, рег. № 1156, дело № 871/2007г., на В.И. – нотариус с район на действие –
СРС, вписан под № 271 в регистъра на Нотариалната камара, от съдържанието на който
се установява, че на 30.08.2007г. К.П. А. придобила правото на собственост върху
магазин 6, със застроена площ от 23.92 кв.м, изграден в груб строеж, находящ се в гр.
София, ж.к. „Младост-1 А“, парцел VI-1820, 1939, кв. 5 по плана на гр. София, местн.
2
бул. „Александър Малинов“, при съседи на дворното място: бул. „Александър
Малинов“, УПИ V-1633, 2224, улица, УПИ VII 2596 за КОО, останалата част от имот
пл.№ 1820, останалата част от имот пл. № 1939, находящ се в сграда 2 на
новостроящия се Търговски комплекс „С.П.“.
Неоснователни са възраженията на въззивника, че СРС не ценил представените
по делото писмени доказателства, отнасящи се до процесния магазин № 6, както и че
поради несъответствието съдът дължал указания на страната. Грешно посочения от
ищеца номер 16 на процесния магазин е само едно от изложените съображения за
недоказана идентичност на придобития по силата на сделката, обективирана в
нотариален акт за продажба на магазин в груб строеж № 183, том V, рег. № 1156, дело
№ 871/2007г., имот с процесния магазин № 6 на ул. „Кръстьо Раковски“ № 12. По
делото не е ангажирано нито едно доказателство, от което да се установява, че магазин
№ 6 на адрес гр. София, ул. „Кръстьо Раковски“ № 12, вх. 1, за който са представени
акт за разпределение на отопляеми обеми, схема, идентификация – топлотехническа
характеристика, списък на потребителите и др. е именно закупеният от Кирилка А. на
30.08.2007г. магазин, находящ се в сграда 2 на Търговски комплекс „С.П.“ в гр. София,
ж.к. „Младост-1 А“, парцел VI-1820, 1939, кв. 5 по плана на гр. София, местн. бул.
„Александър Малинов“, при съседи на дворното място: бул. „Александър Малинов“,
УПИ V-1633, 2224, улица, УПИ VII 2596 за КОО, останалата част от имот пл.№ 1820,
останалата част от имот пл. № 1939.
Отделно от горното за пълнота на изложението следва да се посочи, че основен
елемент от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД е фактическото ползване на процесния
имот, тъй като именно то определя субекта, който се е обогатил с осъществената
услуга дялово разпределение, без да заплаща цената й за сметка на ищеца, който
обеднял. Ирелевантно за това фактическо ползване е притежанието на собствеността
върху имота, освен ако по делото бъде установено, че собственикът фактически е
ползвал имота през исковия период. При носена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК да
установи твърдението си, че ответниците, ползвайки имота се обогатили с цената за
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за сметка на ищеца, последният не
е провел дължимото пълно и главно доказване, че ответниците фактически ползвали
процесния имот през процесния период.
Основателно е позоваването в отговора на въззивната жалба, че ответниците не
са обвързани от ОУ на ищеца за продажба на ТЕ за стопански нужди, доколкото не се
касае до хипотеза на договорно обвързване между страните.
По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното
решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да
бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК, като на основание последната норма
настоящият съдебен състав препраща и към мотивите, изложени от
3
първоинстанционния съд.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски пред въззивния съд има въззиваемата
страна – ответниците. Същите не претендират и не доказват сторени разноски, предвид
на което с решението си настоящият съдебен състав не присъжда разноски.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13203/21.11.2022г., постановено по гр.дело №
64606/2021г. по описа на СРС, 138-и състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Б.“ ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4