№ 103
гр. Свиленград, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20255620200256 по описа за 2025
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-0351-000029 от
13.02.2025 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР –
Хасково, с което на Х. П. П. с ЕГН ********** от село
**************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Трети
март” № 18, област Хасково, чрез адвокат С. М., за нарушение на чл. 150 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 300 лв.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител – адвокат С. М.,
моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен поради
допуснати процесуални нарушения при издаването му.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява. За него
се явява адвокат С. М., който пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като
не била доказана по безспорен и категоричен начин датата на деянието,
предвид факта, че в НП фигурирали две такива. Претендират се разноски по
1
делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА).
Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП
(въззиваемата страна) - Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР
– Хасково, редовно призован, не се явява.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 08.01.2025 година около 16.30 часа в село
**************************, жалбоподателят управлява моторно превозно
средство (МПС) – лек автомобил марка „Фолсваген”, модел „Голф” с
държавен регистрационен номер ********** – собственост на Н.М.Д. от град
Ивайловград, област Хасково.
Свидетелят П. М. Д. знае, че жалбоподателят е неправоспособен водач и
виждайки го да управлява посоченото МПС подава сигнал на ЕЕН 112.
Полицейските служители извършват проверка, при която установяват, че
П. не притежава Свидетелство за управление (СУ) на МПС.
На 20.01.2025 година, предвид констатираното нарушение и в кръга на
службата си, свидетелят Т. Г. Ф. – „Младши полицейски инспектор в Група
„Териториална полиция” в Участък – Любимец при РУ – Свиленград към
ОДМВР – Хасково, идентична с „Младши експерт” (длъжностно лице от
службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя Х. П. и в негово
присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
серия GА и с № 156461. Това процесуално действие извършва и с участието
на свидетеля П. М. Д.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно
описание на фактическото нарушение, свързано с управлението на МПС без
2
да е правоспособен водач, както и на обстоятелствата по извършването и
откриването му, като посочва две дати на нарушението – 20.01.2025 година
около 12.48 часа и 08.01.2025 година около 16.30 часа. А досежно
квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 150
от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е предявен на жалбоподателя -
нарушителя П. на дата 20.01.2025 година, който не сочи възражения против
констатациите в Акта. АУАН е връчен срещу подпис на жалбоподателя.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция”
при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 21-
0351-000029 на 13.02.2025 година. В издадения санкционен акт, АНО
възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, включително
посочва две дати на нарушението – 20.01.2025 година и 08.01.2025 година,
както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган –
чл. 150 от ЗДвП и налага на жалбоподателя административно наказание
„Глоба” в размер на 300 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя,
на 06.03.2025 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и
надлежно оформена – датирана и подписана (в същия смисъл е и
информацията, налична в Картона на НП и в Справката за нарушител/водач).
Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се
противопоставят в настоящото съдебно производство.
За случая е изготвена Докладна записка от свидетеля Т. Г. Ф..
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да
издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетите
по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР и
Заповед № 1253з-160 от 30.05.2022 година на ВПД Директора на ОДМВР -
Хасково, вземайки предвид факта, че Т. Г. Ф. заема длъжността „Младши
полицейски инспектор в Група „Териториална полиция” в Участък – Любимец
при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково и от Писмо с рег.№ 351000-2127
от 25.03.2025 година (неоспорено от страните по делото, поради което не е
необходимо да се представя цитираната в него Заповед), видно от което
Николай Анастасов Анастасов е назначен на длъжността „Началник на Група
3
„Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е.
последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон
съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с
административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е
отбелязано че П. не притежава СУ на МПС, както и има налагани
административни наказания с влезли в сила НП за различни нарушения на
ЗДвП.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не
е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач и от
Писмо с рег.№ 351000-2127 от 25.03.2025 година, поради което
производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в
резултат на плащане на финансовата санкция.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които
се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица
4
на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1
от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 2.2.,
вр. т. 1.3.3. от Заповед рег.№ 8121з-1632/02.12.2021 година, е налице
оправомощаване в полза на полицейски органи в структурите на
Териториална полиция в РУ – Свиленград в състава им. Видно от Заповед №
1253з-160/30.05.2022 година е налице и изрично оправомощаване в полза на
актосъставителя Т. Г. Ф., преминал успешно изпит за проверка на знанията по
ЗДвП - полицейски орган от посочената категория. В процесния казус е
установено, а и не е спорно между страните, че към 20.01.2025 година
актосъставителят Т. Г. Ф. е заемал длъжността „Младши полицейски
инспектор в Група „Териториална полиция” в Участък – Любимец при РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково, т.е. бил е полицейски орган, който е орган
по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а Териториална полиция
е структурно звено и част от състава на МВР. В тази насока е и изявлението на
свидетеля Ф., направено в открито съдебно заседание, проведено на
22.04.2025 година. Предвид изложеното актосъставителят Т. Ф. безспорно се
явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има
правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се
установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към
момента на издаването му длъжността „Началник на Група „Охранителна
полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково” и деянието е извършено
в зоната на отговорност на РУ – Свиленград.
Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са
общоизвестни и не създават каквато и да е неяснота относно вмененото на
жалбоподателя противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв
начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем (в
този смисъл е и Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова).
Действително в АУАН не е посочен от кой нормативен акт е посочената
като нарушена разпоредба на чл. 150, което съставлява нередовност на Акта,
но тази нередовност е отстранена в НП на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Вярно е също така, че в АУАН не е посочен пълния адрес на свидетеля Д.
(липсва посочен вход), но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед
идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че
5
са посочени коректно, точно и ясно трите имена и дата на раждане, е налице
пълно индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен проблем с
неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването
му в съдебно заседание.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага
следващите правни съображения, идентични с тези, наведени от
процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат С. М. в
пледоарията му пред настоящия Съдебен състав и в Жалбата:
В НП са посочени две дати на нарушението – 08.01.2025 година около
16.30 часа и 20.01.2025 година около 12.48 часа. Налице е несъответствие в
приетото за установено от страна на АНО.
Датата на нарушението е част от главния факт в
административнонаказателното производство и се включва в предмета на
доказване по делото, тъй като датата е меродавният момент, който законът
свързва с възникване на отговорността на дееца. От обективна страна
административното нарушение се характеризира с дата, респ. период, на
осъществяването си, която/който следва да бъде посочена/посочен в АУАН и
НП. Посочването на този факт относно обективната страна на
административното нарушение е от значение както за защитата на
административнонаказания субект, който има право да научи всички
установени елементи на вмененото му нарушение, за да организира защитата
си, но има значение и за съдебната проверка с оглед законосъобразността на
акта, с който е наложено наказанието и наличието на доказване на всеки един
от елементите (обективна и субективна страни) на твърдяното нарушение.
Отсъствието на законово предвидените условия за издаване на НП води до
ограничаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като последното е
лишено от възможността за оспорване на констатациите още в момента на
тяхното установяване, т.е. в конкретния случай на жалбоподателя не му е ясно
срещу деяние, извършено на дата 08.01.2025 година или на дата 20.01.2025
година следва да се защитава.
Наличието на две дати, посочени в НП представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, допуснато в административната фаза на
производството. Съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, датата
на извършване на деянието представлява задължителен елемент при описание
6
на същото. Датата на осъществяване на деянието е обстоятелство,
индивидуализиращо конкретното деяние. В случая е компрометирана
доказателствената стойност на официалния документ – НП, приложено към
Административнонаказателната преписка (АНП), поради което и следва да се
приеме, че въобще липсва дата на установяване на административното
нарушение.
Датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит за
издаденото НП и липсата й или посочването на различни дати е нарушение на
императивните разпоредби на чл. 57, ал. 1, т. 5, предложение второ от ЗАНН,
което е съществено, тъй като води до невъзможност да се установи кога точно
е извършено нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, а това пряко
накърнява правото му на защита.
ЗАНН изисква този формалистичен подход. Това е така защото в
настоящото производство не може да се поправят грешки, допуснати на
административната фаза, пък били те технически, очевидни или явни. В
административнонаказателното производство е непознат института на
фактическа (техническа) грешка и е недопустимо съществуването на такава
когато се касае до дата на извършване на деянието, тъй като тази дата е
задължителен и изключително важен реквизит (както вече бе посочено).
Именно към тази дата Съдът следва да гради изводите си за материалната и
териториалната компетентност на актосъставителя и наличието на
съществуващ в нормативната уредба състав на административно нарушение.
Т.е. неточното, непълното или грешното посочване на тази дата винаги е
съществено процесуално нарушение. Извеждането на датата на нарушението
от други доказателства по делото е недопустимо. Ако се приеме обратното то
би се стигнало до хипотезата по тълкувателен път да се извличат изводите на
АНО.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесното обжалвано НП следва да
бъде отменено като незаконосъобразно. Т.е. административната отговорност
спрямо Х. П. за нарушението по чл. 150 от ЗДвП следва да отпадне като НП
бъде отменено като незаконосъобразно.
В случай, че не се възприеме изложеното от Съда, касаещо отмяна на
НП, то се излагат следните доводи:
7
Съдът би приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е
издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, както
и че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура. Спазени биха
били предвидената форма и процесуален ред. Самото нарушение Съдът би
приел, че е описано точно и ясно. При издаването на Акта и НП биха били
спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН
срокове (независимо считано от коя от двете посочени дати). Предвид
изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на процесуално основание
поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално
нарушение от категорията на съществените такива.
Правилна би била и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение.
Съдът би приел, че е установено че към момента на съставяне на АУАН,
жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на
тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6,
т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея
следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът
управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко
действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му
в движение. В случая свидетелят П. Д. е категоричен, че именно Х. П. е бил
водач на процесния лек автомобил.
Вмененото е на жалбоподателя нарушение, а именно: по чл. 150 от
ЗДвП, консумиращо административно наказателен състав с квалификация по
чл. 177, ал. 1, т. 2, предложение първо от ЗДвП, а именно: хипотезата
управление на МПС без да притежава СУ на МПС, като АНО е приел, че
лицето - водач е неправоспособен. Така направеният извод, решаващият
Съдебен състав би приел за правилен и законосъобразен. Обратни
доказателства, опровергаващи този извод, не се ангажирани от жалбоподателя.
По делото се намират записи от камера на частен дом, налични на диск,
приет и приобщен, като при преглеждането на това веществено доказателство
изложеното по-горе би се потвърдило.
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно от жалбоподателя, при пряк умисъл, съзнавайки
8
естеството на забраната, както и обективния факт на отсъствието на СУ за
МПС.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, е изразена
мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция
на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази
насока, от негова страна, не би съставлявало процесуално нарушение. От
друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав
на административното нарушение, процесното деяние не би разкрило
обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито
пък изобщо липса на такава, поради което не би съставлявало маловажен
случай. Поради това биха липсвали предпоставки за преквалифициране на
нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в
този смисъл Съдът би приел преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за
съответстваща на закона. Отделно от това съгласно чл. 189з от ЗДвП за
нарушения по този закон не се прилага чл. 28 от ЗАНН.
Който управлява МПС без да е правоспособен водач се санкционира от
разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която предвижда Глоба от 100 лв.
до 300 лв.
Наложеното на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 300 лв. е
определено на съответното правно основание – по вид и размер, като същото е
индивидуализирано в максималния установен размер. В случая, така
проведената индивидуализация от АНО Съдът би приел, че съответства на
критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и се обосновава напълно от
доказателствата по делото, поради което очевидно органът е
изпълнил процесуалното си задължението съгласно посочената норма при
отмерване на санкцията да отчете тежестта на нарушението, личността на
нарушителя и всички други релевантни за отговорността обстоятелства.
Видно от данните, отразени в Справката за нарушител/водач, изведена от АИС
на МВР, Х. П. е многократно наказван, с влезли в сила НП за различни
административни нарушения по ЗДвП, включително по чл. 150 от ЗДвП. Т.е.
данните по делото биха сочили, че П. демонстрира, че не е ценител на закона,
тъй като има натрупани множество административни
9
нарушения. Същевременно, Съдът би съобразил и факта, че П. изначало няма
СУ на МПС, т.е. е бездействал и не е предприел действия по снабдяването си с
такова, независимо от което е продължавал да управлява МПС, видно от
влезлите в сила НП за това нарушение. Посочените фактически
обстоятелства би следвало да се ценят за отегчаващи такива, обуславящи по-
висока степен на обществена опасност от типичната за този вид нарушения,
резонно завишават и тази на личността му. Ето защо, последните в съвкупност
интерпретирани убедително биха подкрепили проведената от АНО
индивидуализация на наказанието, поради което същото би се явило правилно
определено и справедливо доколкото би съответствало по тежестта си на
извършеното деяние. В случая Съдът би приел, че липсват и по делото не се
установяват смекчаващи обстоятелства, извън младата възраст на П., но в
единствената си даденост последното не би детирминирало ефекта на превес
на смекчаващите. Смекчаващи вината обстоятелства извън вече посоченото не
се констатираха. Не бе представена дори Декларация за семейно и имотно
състояние. С тези съображения, Съдът би счел, че наложеното
наказание „Глоба” в размер на максимума 300 лв. за законосъобразно
определено, справедливо и съответно на конкретното нарушение, което и по
своя характер е чисто формално. Така наложеното с обжалваното НП
административно наказание „Глоба”, Съдът би намерил за необходимо за
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание.
Изложената фактическа обстановка би се установила от писмените
доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание,
проведено на 22.04.2024 година свидетели Т. Г. Ф. и П. М. Д.. Писмените
доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от
страните и Съдът би ги кредитирал за достоверни, като би ценил същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за
обективно верни биха се възприели и свидетелските показания на Т. Г. Ф. и П.
М. Д.. С правна преценка за достоверност, Съдът би кредитирал и писмените
доказателства, приложени в АНП, както и допълнително представените,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха от която и да е от страните в процеса (както вече бе посочено).
Същите биха се ценили по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях
факти, респ. автентични по признак – авторство.
10
Относно вещественото доказателство:
Компакт дискът следва да остане приложен по делото и след изтичане на
срока за съхраняването му да бъде унищожен по реда на ПАС.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и
роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в случаите
по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя размерът на възнаграждението и
осъжда другата страна да го заплати.
В производство пред настоящия Съд от процесуалния представител на
жалбоподателя своевременно е заявена претенция за заплащане на разноски –
възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по
делото. В представения пред този Съд и съдържащ се по делото Договор за
правна защита и съдействие, сключен между Х. П. П. и адвокат С. М., изрично
е посочено, че договорените правна защита и съдействие адвокатът извършва
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, т.е. като безплатна за доверителя.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.
38, ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, в размер, определен от Съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое
право, е достатъчно да представи сключен със страната Договор за правна
11
защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието на конкретното
основание от нормата не се нуждае от доказване.
В конкретния случай производството пред настоящия Съд е инициирано
по Жалба на санкционираното лице Х. П. П., който е бил представлявана по
делото от надлежно упълномощения адвокат С. М., а обжалваното от него НП
е отменено от Съда. При тези обстоятелства безспорно е възникнало
регламентираното от нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право – при отмяна на
обжалвания акт, възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата
е имал такъв, да се възстанови от бюджета на органа, издал отменения акт.
Предпоставките на закона за осъждане на ответника да заплати на
жалбоподателя адвокатско възнаграждение са налице, поради което следва да
се уважи искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна
правна помощ.
Съдът определя размера на адвокатското възнаграждение на 350 лв. за
въззивната инстанция съобразявайки се с правната и фактическа сложност на
делото, която е типична за подобен род дела и не е завишена, с малкия обем на
материалите и с размера на наложеното наказание „Глоба”, както и с работата,
извършена от процесуалния представител (вида на осъществената адвокатска
защита и съдействие) – написване на Жалбата и процесуално
представителство в открито съдебно заседание. Съдът намира, че този размер
отразява реалната пазарна цена на адвокатската услуга в конкретния случай.
За пълнота на настоящото изложение Съдът държи да отбележи, че не се
съобрази с минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в
Наредба № 1/09.07.2004 година, тъй като намира същата за неприложима на
основание Решението от 25.01.2024 година на СЕС по дело С-438/22. Съдът не
намира, че хонорар в този размер (350 лв.) е непропорционален на целта на
закона.
Процесуалният представител не може да иска изменение на Решението в
частта за присъдените му разноски, тъй като не бе представен Списък на
разноските.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
12
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на ОДМВР - Хасково, е отговаряла
ОДМВР - Хасково, а не поделението й (доколкото само Дирекцията е
юридическо лице и съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК те следва да се поемат от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган),
Съдът намира, че следва да осъди именно ОДМВР - Хасково да заплати
сторените в настоящото производство разноски – по аргумент от чл. 37, ал. 2
от ЗМВР.
В случай на потвърждаване на НП искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение, направено от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя, би било неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1 и
ал. 3, т. 2 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 25-0351-000029 от 13.02.2025 година на Началник Група
в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на Х. П. П. с ЕГН
********** от село **************************, за нарушение на чл. 150 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от ЗА,
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково с адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат С. П. М. от Адвокатска колегия - Хасково, сумата от 350
лв. (триста и петдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА адвокатска защита и
съдействие на Х. П. П. по АНД № 256 по описа на Свиленградския Районен
съд за 2025 година.
ПОСТАНОВЯВА компакт диск, съдържащ записи от видеонаблюдение на
частен дом, да остане приложен по делото и след изтичане на срока за
съхраняване на делото да бъде унищожен по реда на чл. 133 от ПАС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му
с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII
от АПК.
13
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
14