№ 107
гр. Момчилград, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20245150100522 по описа за 2024 година
Производството е по предявен иск с правно основание чл.108 ЗС
вр.чл.124 от ГПК.
Предявена е искова молба от ОБЩИНА МОМЧИЛГРАД, с БУЛСТАТ:
*********, представлявана от Кмета И.К., чрез адв.А. А. Х., от Софийска
адвокатска колегия, срещу Ф. Р. Ю. с ЕГН- **********, и срещу М. С. Ш.
с ЕГН- **********, в която се посочва, че Общината е собственик на
Поземлен имот с идентификатор 48996.106.873 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Момчилград, одобрени със Заповед РД 19-
275/03.05.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 1942
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване, при граници и съседи: 48996.106.944,
48996.106.866, 48996.106.868, 48996.106.872, 48996.106.878, 48996.106.876,
48996.106.867;
Твърди се, че за имота е бил съставен Акт за частна общинска
собственост № 5023, регистър II, стр. 367, досие 6800-5023, на осн.чл.58 ал.1
от ЗОбщ.собств., който е бил вписан в СВп. при РС-Момчилград на
28.02.2024г. След вписването на Акта в СВп. препис от същия е бил изпратен
на основание чл.58 ал.2 от ЗОС в СГКК- Кърджали и на Областния управител
1
на обл.Кърджали.
Посочва се, че Общината е предприела процедура по изработване на
проект за изменение на ПУП- ПРЗ /подробен устройствен план- план за
регулация и застрояване/ на УПИ I, УПИ VII, УПИ XIV и УПИ XV в кв. 53 по
ПУП на Момчилград /изменение на плана за регулация и плана за улична
регулация/, който е бил обявен в ДВ бр. 95/29.11.2022г., в който попадал и
процесния имот. Установявало се с КП от 03.01.2023г. на отдел „УТКР“ към
Дирекция „УТКРЕПП“ при Община Момчилград, че няма постъпили писмени
възражения от заинтересованите собственици до Общинската администрация.
В исковата молба е посочено, че на 04.07.2024г. в Деловодството на
Общинската Администрация е било подадено Заявление за извършване на
обстоятелствена проверка върху имот по чл.587 от ГПК вр. чл.79 от ЗС с вх.
№ 9400-2497 от отв.Ф. ПАСИМ Ю. за процеснияТ имот. Към заявлението са
били представени и приложени следните документи: Молба-декларация от
04.07.2024г., Скица на имота № 15-179630 от 22.02.2024г., и Удостоверение за
данъчна оценка с изх. № **********/24.06.2024г., както са били посочени и
свидетели при извършване на обстоятелствената проверка, които могат да
бъдат призовани и разпитани: Р.Ш. Ш., ЕГН- **********, Г.Р.Х., ЕГН-
**********, и Х.Р.М., ЕГН- **********- без посочени адреси.
В исковата молба се твърди, че Общинската администрация е издала
Удостоверение, в което е било посочено, че за имота има съставен Акт за
частна собственост № 5023/28.02.2024г., вписан с peг. № 539, Акт № 191, том
II на СВп.- Момчилград. В така издаденото Удостоверение са били отразени
следните обстоятелства: 1. На основание чл.587 ал.2 от ГПК не одобрява
посочените свидетели, с мотив, че същите не са съседи на имота: Р.Ш. Ш. е с
постоянен и настоящ адрес: с.Груево, общ. Момчилград, Г.Р.Х. е с постоянен
адрес: с. Петлино, общ. Кърджали и настоящ адрес: с. Колец, общ. Минерални
банки. Х.Р.М. е с постоянен настоящ адрес: гр.Момчилград, ул.„Георги
Бенковски“ № 50А. Допълнително обстоятелство е и фактът, че съпругата на
Ф. Р. Ю. и съпругата на Х.Р.М. са сестри;
2. В забележка: Поземлен имот с идентификатор 48996.106.873 по КККР
на гр.Момчилград, попада в обхвата на УПИ VIII „за пионерски дом“ и УПИ I
„за СПТУ по строителство с общежитие“ /с характер на имоти, публична
общинска собственост /от peг. кв. № 53 по плана на гр.Момчилград, за който
2
на основание чл.128 ал. 8 от ЗУТ с Решение № 2 от Протокол № 1/04.01.2023г.
на Общински експертен съвет е приет проект за изменение на ПУП по реда на
чл. 16 от ЗУТ, след обявление в Държавен вестник бр. 95 от 29.11.2022г. с
липса на писмени възражения, предложения и искания по смисъла на чл.128
ал.5 от ЗУТ /вкл. от Ф. Р. Ю./, удостоверено с Протокол от 03.01.2023г. на
служители на отдел УТКР. Същият предстои да бъде одобрен, съгласно
действащия регулационен план, одобрен със Заповед № 367/12.12.1988 г. ПИ с
идент. 48996.106.873 по КККР на гр.Момчилград по действащия ПУП попада
в УПИ с предназначение за пионерски дом и СПТУ по строителство с
общежитие с характер на публична общинска собственост, както и по приетия
с Решение № 2 от Протокол № 1/04.01.2023г. на ОЕСУТ проект за изменение
на ПУП, ПИ с идент. 48996.106.873 по КККР на гр.Момчилград попада в
обхвата на улична регулация с осови точки 908 до 937- публична общинска
собственост. Същото обстоятелство ще бъде отразено в КККР след проект за
изменение на КККР. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че са
налице предпоставките на чл.86 от Закона за собствеността по отношение на
ПИ с идент. 48996.106.873 по КККР.
Освен това от страна на Кмета на Общината е било изпратено писмо с
изх. № 9400-2563 от 11.07.2024г. до Нотариус Г.Г. с район на действие PC-
Момчилград, за спиране на нотариалното производство, образувано въз
основа на молба-декларация с изх. № 58/08.07.2024г. на Община Момчилград-
писмото е връчено лично на нотариус Григоров на 12.07.2024г. , което се
установявало от Известие за доставяне ИД PS 6800 004670 С.
Посочва се също така, че данъчната оценка за процесния имот, е била
издадена на Ф. Р. Ш. въз основа на Решение № 784 от 14.06.2024г. по по адм.
дело №123/2024г. на Адм.съд- Кърджали;
Независимо от горното нот.Гр.Григоров на 17.07.2024г. е издал Н.а. №
115, том III, peг. № 2662, дело № 515 от 2024г. за собственост върху недвижим
имот на основание чл.587 ал.2 от ГПК, по силата на който отв.Ф. Р. Ю. е бил
признат за собственик на основание на давностно владение на процесния
имот. По това време Ф. Р. Ю. е бил женен за отв.М. С. Шаки, което водело до
извода, че имота е придобит в режим на СИО, поради и което като ответник в
настоящия процес е била конституирана и същата.
Развиват се доводи, че Ответниците никога не са своели, не са
3
демонстрирали намерение за своене и владеели имота, поради което
ОБЩИНАТА се противопоставя на правото им на собственост върху целия
имот, придобито по давност, обективирано в Нотариален акт № 115, том III,
per. № 2662, дело № 515 от 2024г. на нот.Гр.Григоров, изд.на осн. чл.587 ал.2
от ГПК. Към датата на признаването на ответника не са били налице
законовите предпоставки за снабдяване им с документ за собственост, същият
е бил издаден в нарушение на закона.
Двамата ответника не били собственици на процесния имот на
основание изтекла придобивна давност, поради което не черпели права от
посоченият нот.акт.
Посочва се, че като законна последица при евентуалното уважаване на
иска за собственост на Община Момчилград спрямо процесния недвижим
имот, предмет на настоящия спор, на основание чл.537 ал.2 от ГПК следвало
да се отмени издаденият в полза на Ф. Р. Ю. Н.а. № 115, том III, per. № 2662,
дело № 515 от 2024г. На нот.Гр.Григоров.
Процесният имот е бил собственост на Община Момчилград, и имал
отреден характер за „пионерски дом“ и „за СПТУ по строителство с
общежитие“, което с предназначението си е било за трайно задоволяване на
обществени потребности от общинско значение. Тоест процесния имот имал
характер на публична общинска собственост по смисъла на чл.3 ал.2 т.3 от
ЗОС.
Твърди, че само по техническа грешка имотът е бил актуван като частна
общинска собственост, а е следвала да бъде актуван като публична общинска
собственост, като от характера на същият е било видно, че е публична
общинска собственост. Заявява се, че съгл. чл.6 ал.3 от ЗОС ще бъде
предприета процедура от страна на Общината, след като бъде решен прА.я
спор относно собствеността на имота.
Предвид изложеното се иска постановяване на съдебно решение, с което
да бъде УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ на ответниците, че Община
Момчилград, и собственик на процесният недв.имот- описан по-горе,
както и се иска осъждането на ответниците да предадат владението върху
имота.
Претендират присъжане на всички направени разноски.
Представят следните доказателства: - АЧОС № 5023, рег. II, стр. 367,
4
досие 6800-5023, вписан в СВп.по вписванията при РС- Момчилград, с вх. peг.
№ 539 от 28.02.2024г., Акт № 191, том 2, имотна партида 48588 - 1 брой;
Заявление за извършване на обстоятелствена проверка върху имот с вх. №
9400- 2497/04.07.2024 г. от Ф. Р. Ю. за имота; Препис от Молба-декларация от
04.07.2024г.; Скица на имота от 22.02.2024г.; Удостоверение за данъчна оценка
от 24.06.2024г.; Удостоверение от отдел „ФСД“ от 08.07.2024г.; Писмо от
11.07.2024 г. до нот.Гр.Григоров, за спиране на нотариалното производство, и
Известие за доставяне ИД PS 6800 004670 С от 12.07.2024г.; Решение № 784
от 14.06.2024г. по адм.д.№ 123/2024г. по Адм.съд- Кърджали; Нотариален акт
№ 115, том III, per. № 2662, дело № 515 от 2024г. на нот.Г.Г.; справки от НБД
„Население“ за Р.С. Ш., Г.Р.Х., за Х.Р.М., Ф. Р. Ю.; Заповед № 367 от
12.12.1988г., Препис от ДВ бр. 95/29.11.2022г., Съобщение, публикувано в ел.
страница на Общ.Момчилград; Съобщение е изх. № 388 от 29.11.2022г.;
Контстативни протоколи от 01.12.2022г., от 03.01.2023 г.
Протокол № 1/04.01.2023г.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалният си представител-
адв.А. Х., поддържа исковата молба така, както е предявена по изложените в
съдебно заседание съображения и в представеното писмено становище по
смисъла на чл.149 ал.3 от ГПК.
Ответниците Ф. Р. Ю. и М. С. Ш., чрез адв.Д. Г. от АК- Кърджали, са
представили писмен отговор по чл.131 от ГПК, в който изцяло оспорват
исковата претенция.
Посочва се, че фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба не
не отговаряли на действителното фактическото и правно положение.
Ответниците заявяват, че ищецът- Община Момчилград е съставил АЧОС №
5023, регистър II, стр.367, досие 6800-5023 на 28.02.2024г. за процесния имот,
едва след като след като ответниците са предприели действия по снабдяването
си с констативен нотариален акг за собственост.
В отговора се твърди, че на 22.02.2024г. по Заявление на първия
ответник е била издадена Скица № *********-22.02.2024г. от СГКК-
Кърджали за процесния Поземлен имот с идентификатор 48996.106.873 по
КККР на гр.Момчилград, и в нея нямало данни за вписани носители на вещни
права, вкл. и Общ.Момчилград не била вписана като собственик на имота.
Твърдят, че не е било възникнало основанието за актуването на имота
5
като общински на посоченото в АОЧС основание. В тази връзка се позоват на
практиката на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК с редица решения
/напр. решение № 310 от 03.01.2012г. по гр.д. № 456/2011г. на ВКС, II г.о.,
решение № 321 от 14.10.2011г. по гр.д. № 1167/2010 г. на I г.о., решение № 269
от 03.08.2012 г. по гр.д. № 643/2011 г. на I г.о./, с които било прието, че
актовете за държавна и за общинска собственост имат констативно, а не
конститутивно действие и при оспорването им в тежест на общината е било да
докаже наличието на посоченото в акта правно основание за придобиване на
собствеността върху имота.
Ответниците твърдят, че предвидените мероприятия по ЗРП на
гр.Момчилград за процесният имот, попадащ в съответния УПИ не са били
реализирани в предвиденият в закона срок, регулационният план не е бил
приложен по реда на ЗТСУ, нито в предвидените в ЗУТ срокове и
предназначението на имота за визираните в закона /ЗОС/ мероприятия е
останало неосъществено. Позовават се и на ТР №3/2010г. по т.д. № 3/2010г. на
ОСГК, в което е било посочено, че с изтичането на сроковете, посочени в § 8
ал.1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но
неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в
образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на
придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без
да е необходимо провеждането на административна процедура по § 8 ал.1
изр.2 от ПР на ЗУТ /сега §8 ал.2 от ПР на ЗУТ/ за изменение на неприложения
дворищпорегулационен план.
Според ответниците не са били налице фактически и прА. основания за
твърденията, че процесния имот е публична общинска собственост.
Твърденията на общината и приложените писмени доказателства за одобрение
изменение на ПУП-ИПРЗ за визираните УПИ, не сочели в което от тези УПИ
попада процесният имот. Ответниците заявяват, че нормата на §7 от ЗОС
регулира придобиването на собственост от страна на Общината върху имоти,
които до приемането й са били държавна собственост, но тя не била
приложима по отношение имоти, собственост на физически или юридически
лица.
Ответниците сочат, че Процесният имот никога не е бил собственост на
държавата, дори и преди влизане в сила на ЗОС, както и на ЗС, вкл. и след
6
измененията му през 1996г. заявяват, че в процесния случай не би могло да се
приеме, че Общината е придобила правото на собственост по силата на
предвиден в закона придобивен способ. Поради което не е имала и
материалното основание да актува процесния имот като общинска
собственост.
Ответниците твърдят, че владеят и своят имота от 1991г., когато са
закупили дворно място с площ от 125 кв.м., представляващо ПИ с пл.сн.№719,
кв.41, по действащия регулационен план на гр.Момчилград, в който са
изградили и жилищна сграда. Техните праводатели са им предали владението
и върху процесният имот, който са ползвали като селскостопански имот- за
отглеждане на тютюн и животни. Ответниците са продължили експлотацията
му с обслужващо стопанско предназначение. Изградили са в него временна
стопанска постройка, в която съхранявали стопански инвентар. Отглеждали в
него зеленчуци и грозде. Посадили в него плодни дръвчета - орехи, ябълки,
сливи, нар, смикини и дюли. Изградили по три от имотните му граници
ограда, като запазили изградената от предишните собственици каменна
ограда.
От 1991г. не са били променяни имотните му граници.
Ответниците твърдят, че от 1991г. до настоящия момент са владели явно
и необезпокоявано процесния имот. Същите са упражнявали фактическата
власт върху спорния недвижим имот, постоянно, непрекъснато, несъмнено,
спокойно, с намерението да го своят за себе си в продължение на давностния
срок, предвиден в закона за недобросъвестния владелец. Това тяхно владение
е било осъществявано със знанието и без противопоставянето на ищеца.
Посочват, че след изтичане на 10-годишния давностен срок, Нотариусът
само е констатирал настъпилата придобнвна давност в полза па ответниците,
въз основа на което е издал Нотариален акт № 115, том III, peг. № 2662, дело
№ 515 от 2024г. за собственост върху недвижим имот.
Освен изложеното правят и ВЪЗРАЖЕНИЕ за присъждане на
сумата от 10 300 лева, в срока по чл.133 от ГПК, в условията на
евентуалност- в случай, че исковата претенция се уважи, искат Общината да
им заплати сумата от 10 300лв., съставляващи подобрения в имота посочени
подробно, а именно: почистване, подравняване, оформяне на терена за
ползване и ограждането му с бетонови колове и оградна мрежа – за 3 000лева;
7
изграждане и оборудване на стопанска постройка с площ 20 кв.м., - за сумата
от 1 800 лева; 3 500 лева- за постройска с дървена конструкция с площ 16
кв.м.; за засаждане и отглеждане на посочените дръвчета на обща стойност 2
000 лева. Ето защо искат осъждането на Общината да заплати тази сума, както
и правото им на задържане до заплащане на сумата.
Предвид гореизложеното, молят съда да отхвърли предявеният срещу
тях иск като неоснователен и недоказан.
Претендират разноски и Представят следните писмени доказателства;
Копия на Н.а. за продажба на недвижим имот № 98, т.1, нот.д.№328/1991г.;
Скица- виза от 31.05.1998г., Скица №132/22.06.2006г.; Удостоверение
№198/20.06.2006г., и Акт №2 за узаконяване на строеж – и двата на
Гл.архитект на Община Момчлиград; Удостоверение за сключен граждански
брак.
В съдебно заседание, ответниците, се представляват от адв.Д. Г. от АК-
Кърджали, която поддържа становище по отговора и заявява, че исковата
претенция е неоснователна и недоказана, по изложени подробни доводи в
представеното писмено становище по смисъла на чл.149 ал.3 от ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното;
По делото се установи, че от страна на ищеца Община Момчилград е
съставен Акт за частна общинска собственост № 5023 от 28.02.2024г.,
регистър II, стр.367, досие 6800-5023, на осн.чл.58 ал.1 от ЗОС /вписан в СВп.
при РС-Момчилград на 28.02.2024г./, с който е актувал като частна
общ.собственост процесният имот; Поземлен имот с идентификатор
48996.106.873 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Момчилград, одобрени със Заповед РД 19-275/03.05.2019г. на
Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 1942 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: за друг вид застрояване, при граници и съседи:
48996.106.944, 48996.106.866, 48996.106.868, 48996.106.872,
48996.106.878, 48996.106.876, 48996.106.867;
От представени писмени доказателства, а именно Нотариален акт №
8
115, том III, per. № 2662, дело № 515 от 2024г. на нот.Г.Г., се установява, че
първият ответник- Ф. Р. Ю., е бил признат за собственик по давностно
владение по смисъла на чл.79 от ЗС и по реда на чл.587 алл.2 от ГПК, на
процесния недв.имот; Поземлен имот с идентификатор 48996.106.873 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Момчилград,
одобрени със Заповед РД 19-275/03.05.2019г. на Изпълнителния
директор на АГКК, целият с площ от 1942 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване, при граници и съседи:
48996.106.944, 48996.106.866, 48996.106.868, 48996.106.872,
48996.106.878, 48996.106.876, 48996.106.867;
По делото се установи, че на 04.07.2024г. в Деловодството на
Общ.администрация- Момчилград е било подадено Заявление за извършване
на обстоятелствена проверка върху имот по чл.587 от ГПК вр. чл.79 от ЗС с
вх. № 9400-2497 от отв.Ф. ПАСИМ Ю. за процесният имот. Към заявлението
са били представени и приложени следните документи: Молба-декларация от
04.07.2024г., Скица на имота № 15-179630 от 22.02.2024г., и Удостоверение за
данъчна оценка с изх. № **********/24.06.2024г., както са били посочени и
свидетели при извършване на обстоятелствената проверка, които могат да
бъдат призовани и разпитани: Р.Ш. Ш., ЕГН- **********, Г.Р.Х., ЕГН-
**********, и Х.Р.М., ЕГН- **********- без посочени адреси.
Със приложените с исковата молба писмени доказателства се
установява, че отдел „ФСД“ от Общ.администрация- Момчилград е издала
Удостоверение, в което е било посочено, че за имота има съставен Акт за
частна собственост № 5023/28.02.2024г., вписан с peг. № 539, Акт № 191, том
II на СВп.- Момчилград. В така издаденото Удостоверение са отразени
следните обстоятелства: 1. На основание чл.587 ал.2 от ГПК не се одобряват
посочените свидетели, с мотив, че същите не са съседи на имота: Р.Ш. Ш. е с
постоянен и настоящ адрес: с.Груево, общ. Момчилград, Г.Р.Х. е с постоянен
адрес: с. Петлино, общ. Кърджали и настоящ адрес: с. Колец, общ. Минерални
банки. Х.Р.М. е с постоянен настоящ адрес: гр.Момчилград, ул.„Георги
Бенковски“ № 50А. Допълнително обстоятелство е и фактът, че съпругата на
Ф. Р. Ю. и съпругата на Х.Р.М. са сестри; 2. В графа „забележка“ е посочено,
че ПИ с идентификатор 48996.106.873 по КККР на гр.Момчилград, попада в
9
обхвата на УПИ VIII „за пионерски дом“ и УПИ I „за СПТУ по строителство
с общежитие“ /с характер на имоти, публична общинска собственост /от peг.
кв. № 53 по плана на гр.Момчилград, за който на основание чл.128 ал. 8 от
ЗУТ с Решение № 2 от Протокол № 1/04.01.2023г. на Общински експертен
съвет е приет проект за изменение на ПУП по реда на чл. 16 от ЗУТ, след
обявление в Държавен вестник бр. 95 от 29.11.2022г. с липса на писмени
възражения, предложения и искания по смисъла на чл.128 ал.5 от ЗУТ /вкл. от
Ф. Р. Ю./, удостоверено с Протокол от 03.01.2023г. на служители на отдел
УТКР. Същият предстои да бъде одобрен, съгласно действащия регулационен
план, одобрен със Заповед № 367/12.12.1988 г. ПИ с идент. 48996.106.873 по
КККР на гр.Момчилград по действащия ПУП попада в УПИ с предназначение
за пионерски дом и СПТУ по строителство с общежитие с характер на
публична общинска собственост, както и по приетия с Решение № 2 от
Протокол № 1/04.01.2023г. на ОЕСУТ проект за изменение на ПУП, ПИ с
идент. 48996.106.873 по КККР на гр.Момчилград попада в обхвата на улична
регулация с осови точки 908 до 937- публична общинска собственост.
Същото обстоятелство ще бъде отразено в КККР след проект за изменение на
КККР. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че са налице
предпоставките на чл.86 от Закона за собствеността по отношение на ПИ с
идент. 48996.106.873 по КККР.
По делото се установи, че Кметът на Общината е изпратил Писмо с изх.
№ 9400-2563 от 11.07.2024г. до Нотариус Г.Г. с район на действие PC-
Момчилград, за спиране на нотариалното производство, образувано въз
основа на молба-декларация с изх. № 58/08.07.2024г. на Община Момчилград-
писмото е връчено лично на нотариус Григоров на 12.07.2024г. , което се
установявало от Известие за доставяне ИД PS 6800 004670 С.- като в писмото
са отразени горните обстоятелства- посочените в удостоверението.
С копие на Решение № 784 от 14.06.2024г., постановено по адм. дело
№123/2024г. на Адм.съд- Кърджали /делото е приложено като доказателство
по настоящото/, се установява, че същото е било образувано по жалба на
първият ответник Ф. Р. Ю. против Мълчалив отказ на общинската
администрация /общ.Момчилград/ да се издаде удостоверение за данъчна
оценка на имот /процесният/, като със акта на Адм.съд мълчаливият отказ е
бил отменен, и респ. общинската администрация е била задължена да издаде
исканото удостоверение за данъчна оценка /която е приложена по делото-
10
сиреч е издадена на името на ответника Ф. Р.Ю./;
Приложени са и следните писмени доказателства от страна на ищеца-
Община Момчилград; Заповед № 367 от 12.12.1988г., Препис от ДВ бр.
95/29.11.2022г., Съобщение, публикувано в ел. страница на Общ.Момчилград;
Съобщение е изх. № 388 от 29.11.2022г.; КП от 01.12.2022г., КП от
03.01.2023г., и КП № 1/04.01.2023г., от които е видно, че Общината е
предприела процедура по изработване на проект за изменение на ПУП- ПРЗ
/подробен устройствен план- план за регулация и застрояване/ на УПИ I, УПИ
VII, УПИ XIV и УПИ XV в кв. 53 по ПУП на Момчилград /изменение на плана
за регулация и плана за улична регулация/, който е бил обявен в ДВ бр.
95/29.11.2022г., както и че няма постъпили писмени възражения от
заинтересованите собственици до Общинската администрация.
С отговора по чл.131 от ГПК ответниците са представили писмени
доказателства- Нот.акт за продажба на недвижим имот № 98, т.1, нот.д.
№328/1991г. на РС- Момчилград; Скица- виза от 31.05.1998г., Скица
№132/22.06.2006г.; Удостоверение №198/20.06.2006г., и Акт №2 за
узаконяване на строеж– и двата на Гл.архитект на Община Момчлиград;
Удостоверение за сключен граждански брак, с които се установява, че
ответниците са съпрузи от 1985г., и с посоченият по-горе нот.акт /макар и
само на името на съпругата/ за закупили през 1991г. недв.имот- закупили
дворно място с площ от 125 кв.м., представляващо ПИ с пл.сн.№719, кв.41, по
действащия регулационен план на гр.Момчилград /на ул.“Братя Миладинови“
№12, в едно със изградена сграда с площ от 56,57 кв.м. С тези доказателства
се установява, че имотът представлява Парцел ХII с пл.сн.№ 719 в кв.41 по
плана на гр.Момчилград и е записан на името на отв.М. С. Ш. и на него е
изградена 2-етажна масивна жилищна сграда.
По делото е приложена преписката по издаване на Нотариален акт №
115, том III, per. № 2662, дело № 515 от 2024г. на нот.Г.Г., в който се съдържат
гореописаните и обсъдени писмени доказателства, въз основа на които
нотарирусът, след извършена обстоятелствена проверка и разпит на трима
свидетели- чиито имена са посочени преписката, е признал ответника в
настоящото производство Ф. Р. Ю. за собственик на основание чл.587 ал.2 от
ГПК по давностно владение на процесният недвижим имот.
Освен горните документи към преписката са приложени и
11
Удостоверение от Областният управител, че за имота няма съставен акт за
държавна собственост, а в представената скица от 22.02.2024г. на СГКК-
Кърджали не е посочен собственик на имота.
Като доказателства са представени Удостоверение за факти и
обстоятелства и Становище от 13.02.2025г. на Гл.архитект на
общ.Момчилград, касаещи процесните имоти, които съдът не обсъжда, т.к.
изхождат от служител на ищеца, а и данните, съдържащи се в тях подлежат на
установяване по надлежният ред, и в същото време са и предмет на
настоящият правен спор.
Представени са извадки от РП на гр.Момчилград и действащ КРП на
гр.Момчилград- одобрени със Заповед № 367/ 12.12.1988г.; Предвиждане на
изменение на ПУП- ПРЗ на гр.Момчилград; извадка от ЗРП на гр.Момчилград
и Решение № 62 от Пр.№ 6/ 25.04.2019г. на Об.С-Момчилград- които съдът
прилага и които са предмет на извършената съдебно- техническа експертиза
на инж.Я. /приложена по делото/.
Представени са копия на Извадка от Разписен лист по плана на
гр.Момчилград- одобрен със Заповед № 748/ 23.03.1964г., Извадка от
Разписен лист по плана на гр.Момчилград- одобрен със Заповед № 469/
15.08.1979г., и Извадка от Разписен лист по плана на гр.Момчилград- одобрен
със Заповед № 367/ 12.12.1988г., в които са описани парцели с техните номера
и собственици, и които са анализирани и надлежният ред в изготвената
съдебно-техническа експертиза, приложена по делото.
От Заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа
експертиза се установя следното;
Вещото лице, след огледа на място и запознаване със документацията,
приложена по делото и намиращата се в общинската администрация на
ищеца- община Момчилград, е констатирал, че в Дворищно-регулационния
план на гр.Момчилград, одобрен със Заповед №748/23.03.1964г., процесният
имот е бил нанесен в плана с пл.сн.№518, кв.52 и записан в разписния лист
към него като дворно място на П.Р.Ч.-печатно, с номер по документ за
собственост- замяна, за който е бил предвиден парцел XIV;
Вещото лице е установил, че в Дворищно-регулационния план на
гр.Момчилград, одобрен със Заповед №1490/29.06.1978г., процесният
поземлен имот е бил нанесен в плана с пл.сн.№873, кв.53 и записан като
12
дворно място на П.Р.Ч.-печатно а впоследствие на ТКЗС- дописан ръкописно.
Освен това и със заключението е установено, че със направен запис от
съответното длъжностно лице при Община Момчилград върху графична
извадка от гореописания план, представляваща приложение към експертизата,
въз основа на Заповед №122/26.05.1988г., са били отчуждени за нуждите на
АПК- Момчилград два имота- с пл.сн.№865 и пл.сн.№864 в УПИ I, като не
не установено, процесният ПИ пл.сн. №873, кв.53 да е бил отчуждаван;
В заключението е посочено, че в Дворищно-регулационния план на
гр.Момчилград, одобрен със Заповед № 367/12.12.1988г., процесния имот
пл.сн.№873, кв.53, е записан като държавен-печатно, а впоследствие дописан
със ръкописен текст на ТКЗС и на П.Р.Ч..
В Кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на
гр.Момчилград, одобрени със Заповед №РД-18-275/03.05.2019г. процесният
поземлен имот е бил нанесен като ПИ е идентификатор 48996.106.873 с площ
от 1942 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: за друг вид застрояване, при граници и съседи:
48996.106.944, 48996.106.866, 48996.106.868, 48996.106.872, 48996.106.878,
48996.106.876, 48996.106.867.
Вещото лице е установило, и това не се оспорва от страните, че
предвидените мероприятия, касаещи процесния имот- „за пионерски дом“, и
„за СПТУ по строителство и общежитие“, никога не са били реализирани. С
прието като доказателство и обсъдено и от вещото лице извлечение от
Решение №2 от Протокол №1/04.01,2023г. на Общински експертен съвет, е
видно, че е бил приет проект за изменение на ПУП но реда на чл.16 ог ЗУТ и
обявен в ДВ, бр. 95/29.11.2022г., с което отреждането за процесния поземлен
имот е за ниско жилищно застрояване-до 10м., както и улична регулация, но
не е тръгнала съответната процедура за реализирането на предвидените
мероприятия.
Вещото лице подробно се запознал с представените по делото и налични
в общинската администрация документи, и които е посочил в своето
заключение.
Извършена е още една експертиза, комплекса съдебно- оценителна
експертиза с вещи лица от инж.Е.Я. и инж.К.Симеонев /агроном/ за
извършените подобрения в процесният имот, и засадени овощни и други
13
дръвчета; От заключението на инж.К.С. е видно, че в имота са засадени 40 бр.
овощни дръвчета, посочени по видове и бройки и тяхната ст-ст възлиза на
2 370,91 лева; Вещото лице инж.Я. е посочил подробно извършени
подобрения в имота- описал ги по вид и стойност, и изчислил, че тяхната обща
стойност възлиза на сумата от 9 513,92 лева.
Като свидетели са разпитани посочени от ответната страна две лица,
които са участвали и в нотариалното производство; М.Н.Х. и С.Ю. Ю.,
познати на същите, които заявяват, че знаят за имота им откакто са закупили
къщата през 1991г., и ползвали и процесният имот оттогава. Били комшии на
ответниците по имот, като градината /процесният имот/ е бил около 2 дка,
който е бил ограден с мрежа, поставена от тях. Заявявят, че откакто са
оградили със мрежата имота не са измествали границите на същият. По имота
са отглеждали овошки и зелечнуци- описват ги конкретно, имали са барака за
инстументи, кладенец и само те ползвали имота, откакто са го закупили. Били
закупили имота, ведно със къщата през 1991г., и оттогава насам само те са
ползвали имота, и никой не е оспорвал собствеността им. Посочват и кои са
комшиите по имена и местоположение.
От СГКК- Кърджали е постъпило писмо от 21.02.2025г., в което е
посочено, че при одобряване на КККР на гр.Момчилград със Заповед № РД-
18- 275/ 03.05.2019г. на Изп.директор на АГКК, за процесният поземлен имот
няма данни за собственик и документ за собственост. В писмото са отразени и
други обстоятелства и факти, а именно за действията на страните в
настоящото производство, които са вписани и документите за които са
приложени към писмото- видно от тях първите действия са община
Момчилград са от 27.02.2024г. с направено искане за издаване Скица на
имота, а на 29.02.2024г. е заявено нанасяне на настъпила промяна в КККР- за
отразяване на издаден Акт за частна общинска собственост- за процесният
имот.
Отв.Ф. Ю. е заявил в СГКК- Кърджали, отразяването на нот.акт, с който
е бил признат за собственик на процесният имот на 19.08.2024г.- т.е., след като
общинската администрация е заявила това на 29.02.2024г.
За настъпилото измемение в КККР на гр.Момчилград, касаещ
процесния имот с направеното искане на отв.Ф. Ю. за вписване на неговият
нот.акт, е била уведомена по надлежният и Община Момчилград- на
14
23.08.2024г. и поради това на същата дата е издадена скица на имота, в която
като собственици /всеки на свое основание/ са посочени Община Момчилград
и Ф. Ю..
Представена е справка и от СГКК- Кърджали за процесният имот, в
която същият е записан на името на ответниците- на отв.Ф. Ю. и на ОБЩИНА
МОМЧИЛГРАД- посочени са актовете, по силата на които същите са
собственици на имота- обсъдени по-горе. По аналогичен начин и в Имотният
регистър в Служба по вписванията е посочено, че имотът е със собственик
отв.Ф. Ю. и ищецът- ОБЩИНА МОМЧИЛГРАД- посочени са актовете, по
силата на които същите са собственици на имота- обсъдени по-горе.
При така събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът изгради становището си, както следва;
Съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е
неоснователен и недоказан, поради което и следва да бъде уважен изцяло.
От цитираните по-горе доказателства, се установява, че и двете страни
имат титул за собственост за процесният имот; Поземлен имот с
идентификатор 48996.106.873 по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Момчилград, одобрени със Заповед РД 19-275/03.05.2019г. на
Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 1942 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
друг вид застрояване, при граници и съседи: 48996.106.944, 48996.106.866,
48996.106.868, 48996.106.872, 48996.106.878, 48996.106.876, 48996.106.867;
По делото се установи, че за имота е бил съставен Акт за частна
общинска собственост № 5023 от 28.02.2024г., регистър II, стр. 367, досие
6800-5023, на осн.чл.58 ал.1 от ЗОбщ.собств., който е бил вписан в СВп. при
РС-Момчилград на 28.02.2024г. След вписването на Акта в СВп. препис от
същия е бил изпратен на основание чл.58 ал.2 от ЗОС в СГКК- Кърджали и на
Областния управител на обл.Кърджали.
Установи се също така, че и ответниците /т.к. са семейство от 1985г./
също притежават акт за собственост и това е Нот. акт № 115/ 17.07.2024г. на
осн.чл.587ал.2 от ГПК, том III, per. № 2662, дело № 515 от 2024г. На
нот.Гр.Григоров, вписан в СВп. на 17.07.2024г.- същият също е отразен в
СГКК- Кърджали /на 23.08.2024г.
Със събраните по делото доказателства се установи, че твърденията по
15
исковата молба- за обстоятелството, че Община Момчилград е собственик на
процесният недв.имот, са неоснователни;
По делото се установи, че на името на вторият ответник- М. С. е закупен
имот през 1991г.- дворно място с площ от 125 кв.м., представляващо ПИ с
пл.сн.№719, кв.41, по действащия регулационен план на гр.Момчилград /на
ул.“Братя Миладинови“ №12, в едно със изградена сграда с площ от 56,57
кв.м.
Установи се, в т.ч. и със гласните доказателства, че ведно със дворно
място през същата 1991г. ответниците за закупили /макар и без да има валиден
договор за това- бил им предаден/ и процесния имот от праводателя на имот с
пл.сн. № 719 в кв.41 по плана на града, и на този имот е изградена 2-етажна
масивна жилищна сграда- като в тази насока са представените писмени
доказателства. С представените писмени и гласни доказателства се
установява, че така закупеният имот, е съседен на процесния имот, за който и
двете страните притежават съответен титул за собственост.
Със писмените и гласните доказателства, както и със заключението на
Вещото лице, който като е извършил огледа на място и се е запознал със
документацията, приложена по делото и намиращата се в общинската
администрация на ищеца- община Момчилград, е констатирал, че в
Дворищно-регулационния план на гр.Момчилград, одобрен със Заповед
№748/23.03.1964г., процесният имот е бил нанесен в плана с пл.сн.№518, кв.52
и записан в разписния лист към него като дворно място на П.Р.Ч.- печатно, с
номер по документ за собственост- замяна, за който е бил предвиден парцел
XIV;
Вещото лице е установил, че в Дворищно-регулационния план на
гр.Момчилград, одобрен със Заповед №1490/29.06.1978г., процесният
поземлен имот е бил нанесен в плана с пл.сн.№873, кв.53 и записан като
дворно място на П.Р.Ч.-печатно а впоследствие на ТКЗС- дописан ръкописно.
Освен това и със заключението е установено, че със направен запис от
съответното длъжностно лице при Община Момчилград върху графична
извадка от гореописания план, представляваща приложение към експертизата,
въз основа на Заповед №122/26.05.1988г., са били отчуждени за нуждите на
АПК- Момчилград два имота- с пл.сн.№865 и пл.сн.№864 в УПИ I, като не
16
е установено, процесният ПИ пл.сн. №873, кв.53 да е бил
отчуждаван;
В заключението е посочено, че в Дворищно-регулационния план на
гр.Момчилград, одобрен със Заповед № 367/12.12.1988г., процесния имот
пл.сн.№873, кв.53, е записан като държавен- печатно, а впоследствие дописан
със ръкописен текст на ТКЗС и на П.Р.Ч..
В Кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на
гр.Момчилград, одобрени със Заповед №РД-18-275/03.05.2019г. процесният
поземлен имот е бил нанесен като ПИ е идентификатор 48996.106.873 с площ
от 1942 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: за друг вид застрояване, при граници и съседи:
48996.106.944, 48996.106.866, 48996.106.868, 48996.106.872, 48996.106.878,
48996.106.876, 48996.106.867.
Както и по-горе се посочи, със експертизата и приложените писмени
доказателства, а и не се оспорва от страните, предвидените мероприятия,
касаещи процесния имот- „за пионерски дом“, и „за СПТУ по строителство и
общежитие“, никога не са били реализирани. С прието като доказателство и
обсъдено и от вещото лице извлечение от Решение №2 от Протокол
№1/04.01,2023г. на Общински експертен съвет, е видно, че е бил приет проект
за изменение на ПУП но реда на чл.16 ог ЗУТ и обявен в ДВ, бр.
95/29.11.2022г., с което отреждането за процесния поземлен имот е за ниско
жилищно застрояване-до 10м., както и улична регулация, но не е тръгнала
съответната процедура за реализирането на предвидените мероприятия.
С така представените писмени доказателства, основно от ищцовата
страна, не се установява Община Момчилград да е собственик на процесният
имот. В същото време се установи, че оттветниците владеят и ползват имота
като свой от 1991г., когато са закупили дворно място с площ от 125 кв.м.,
представляващо ПИ с пл.сн.№719, кв.41 по действащия регулационен план на
гр.Момчилград, в който са изградили и жилищна сграда- така, както и по-горе
е посочено. Според показанията на свидетелите, праводателят им продал и
процесният имот, сиреч е предал и владението върху същия, като са го
ползвали като селскостопански имот със отглеждането на зеленчуци и
овошки, изградили са в него стопанска постройка, в която съхранявали
стопански инвентар, изградилии са ограда и от 1991г. насам не са били
17
променяни имотните му граници.
Съдът приема намира за основателни възраженията на ответниците, че
със съставеният АЧОС № 5023/28.02.2024г. ищецът- Общин Момчилград, не е
станал собственик на процесният недв.имот по някой от посочените и в Акта
прА. основание за съставянето му- чл.2, чл.5, чл.56 ал.1 и чл.58 от ЗОС.
Съдът не възприема като основателно и твърдението на ищеца, за
допусната техническа грешки при съставянето на акта за частна общинска
собственост, т.к. не се установи характерът на процесният имот да притежава
качествата на такъв по смисъла на чл.3 от ЗОС- а именно не съставлява
публична общинска собственост, и това така поради факта, отреждането му
по предходни застроителни планове - „за пионерски дом" и „за СПТУ по
строителство с общежитие", не е било реализирано.
Изрично в нормата на чл.5 ЗОС е посочено, че актът за общинска
собственост е официален свидетелстващ документ, който удостоверява, че
извършените в него записвания действително са извършени въз основа на
посочените в него предхождащи го актове и на посоченото в него основание.
В същото време, в чл.5 ал.3 от ЗОС е предвидено, че актът за общ.собственост
няма правопораждащо действие, съставянето на такъв акт не е основание за
придобиване право на собственост.
Актовете общинска собственост имат констативно, а не конститутивно
действие, и при тяхното оспорване в тежест на общината е да докаже
наличието на посоченото в акта правно основание за придобиване на
собствеността върху имота.
По настоящото производство е налице оспорване на АЧОС № 5023/
28.02.2024г., с който процесният недв.имот е бил актуван като общински, и
оспорването е сторено от отвеетниците със отговора по чл.131 от ГПК на
предявената от Община Момчилград искова молба против същите.
По един категоричен начин се установи, че процесният недв.имот не е
общинска собстеност- не е частна или публична общинска собственост по
смисъла на чл.3 от ЗОС.
Както и по-горе се посочи, в разписният лист на имота до 1988 година
имотът е бил записан на името на физическо лице, и/ или на ТКЗС и АПК,
които пък не са държА. структури.
Освен това, както по-горе се посочи, предвидените мероприятия по
18
застроителния и регулационен план на гр.Момчилград за процесния имот,
попадащ в съответния урегулиран поземлен имот /УПИ/ не са били
реализирани в предвидения в закона срок, като се установи по безспорен
начин и фактът, че регулационният план не е бил приложен по реда на ЗТСУ
или ЗУТ, и в в предвидените за това срокове и поради и това
предназначението на имота за визираните мероприятия са останали
нереализирани.
По делото не се установи имотът да е бил отчуждаван за нуждите на
държавата или общината за реализиране на определени мероприятия и такива
доказателства не бяха ангажирани.
По делото не се установи имотът да е бил държавна собственост, поради
и което общината не може да придобие собствеността въру същият по силата
на закона- по § 7 ал.1 т.6 от ПЗР на ЗМСМА- този ред за придобиване
собствеността върху имот е валиден само имоти, държавна собственост, а не
по отношение на имоти, собственост на физически или юридически лица.
Както и по-горе се посочи, от разписните листове към действалите
планове на гр.Момчилград за съответните периоди, е видно, че има
записвания за процесният имот като собствен на физическото лице - П.Р.Ч.
и/или на ТКЗС/АПК.
Сиреч, процесният имот никога не е бил собственост на държавата,
поради и което Общината не е придобила правото на собственост по силата
на предвиден в закона придобивен способ. Поради липсата на доказателства
съдът приема, че общината не е собственик на процесният имот и не е имал
правното основание да актува имота като частна общинска собственост.
В същото време се се установи, че собственик на процесният имот на
основание давностно владение са именно ответниците, т.к. видно от
писмените и гласните доказателства същите са го владеели явно, спокойно и
необезпокоявано имота.
Установи се, че ответниците от 1991г- насам са упражнявали
фактическата власт върху спорния недвижим имот, постоянно, непрекъснато,
несъмнено, спокойно, и с намерението да го своят за себе си в продължение на
давностния срок, предвиден в закона за недобросъвестния владелец, чл.79 ал.1
от ЗС.
Това тяхно владение е било осъществявано със знанието и без
19
противопоставянето на ищеца, като за обратното не бяха ангажирани
доказателства.
Безспорно са изтекли повече от 10 години, през които в тяхна полза е
изтекъл давностен срок, който е бил констатиран от нотариуса, въз основа на
което е издал Нотариален акт №115, том III, рег.№ 2662, дело №15 от 2024г. за
собственост върху недвижим имот на основание чл.587 ал.2 от ГПК по описа
на нотариус Г.Г..
Съгласно задължителната съдебна практика в ТР № 11/2012 от
21.03.201Зг. по тълкувателно дело №11/2012г. на ВКС, нотариалният акт, с
който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на
чл.587 от ГПК, не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила по
чл.179 ал.1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността
на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните
свидетелстващи документи за факти.В същото време при оспорване на
признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от
оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл.193 ГПК.
Съдът намира, че настоящото производството ищецът не ангажира
доказателства за своето придобивно основание, както и на констатациите на
нотариуса относно правото на собственост на ответниците върху процесният
имот, поради и което съдът счита, че ответниците са придобили процесния
поземлен имот, въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност,
установена в разпоредбата на чл.79 ал.1 в ЗС.
Предвид изложеното съдът намира, че така предявената искова молба с
правно основание чл.108 от ЗС е неоснователна, т.к. не се установи Община
Момчилград се е собственик на процесния имот. За уважаването на иск по
чл.108 от ЗС да са налице кумулативно предвидени предпоставки, които в
случая не са налице- а именно; Община Момчилград, като ищец, следваше да
докаже, че е собственик на имота, че имотът да се владее или държи от
ответниците без правно основание.
Поради установеният и доказан факт, че собствеността върху имота
принадлежи на ответниците следва да се приеме, че предявената от Община
Момчилград срещу Ф. Ю. и М. Ш. искова молба с правно основание чл.108 от
ЗС следва да се отхвърли.
Предвид отхвърлянето на исковата молба съдът не дължи произнасяне
20
по направеното възражение от ответниците за заплащане на подобрения в общ
размер на сумата от 10 300 лева.
При този изход на делото следва ищцовата страна да заплати на
ответната страна сторените от последните разноски в общ размер на 2 321,30
лева, от които 1 500 лева- адвокатско възнаграждение и 821,30 лева-
възнаграждение за вещи лица по извършените две експертизи.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от ОБЩИНА МОМЧИЛГРАД, с БУЛСТАТ:
*********, представлявана от Кмета И.К., искова молба с правно основание
чл.108 от ЗС, с която се иска да бъде ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение Ф. Р. Ю. с ЕГН- **********, и М. С. Ш. с ЕГН-
**********, че Община Момчилград е собственик на Поземлен имот с
идентификатор 48996.106.873 по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Момчилград, одобрени със Заповед РД 19-275/03.05.2019г. на
Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 1942 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
друг вид застрояване, при граници и съседи: 48996.106.944, 48996.106.866,
48996.106.868, 48996.106.872, 48996.106.878, 48996.106.876, 48996.106.867,
както и се иска ОСЪЖДАНЕ на ответниците Ф. Р. Ю. с ЕГН- **********,
и М. С. Ш. с ЕГН- **********, да предадат владението върху
посоченият недвижим имот на Общината, като неоснователна.
ОСЪЖДА ОБЩИНА МОМЧИЛГРАД, с БУЛСТАТ: *********,
представлявана от Кмета И.К., ДА ЗАПЛАТИ на Ф. Р. Ю. с ЕГН-
**********, и М. С. Ш. с ЕГН- **********, сумата в общ размер на
2 321,30 лева- представляващи сторени от последните деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на
съобщението за страните, пред Окръжен съд- Кърджали.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
21