П  Р  И  С  Ъ  Д  А

                                                       

                                                          № 21

                                       гр. Т., 11.10.2019 година

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Т.СКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на единадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА РАДЕВА,

                                 

 

Съдебен секретар: К. Раева,

Прокурор: …………..,

разгледа докладваното от съдията РАДЕВА

Наказателно частен характер дело № 354 от 2018 година по описа на Т.ски районен съд.

Въз основа на доказателствата по делото и Закона

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимата Н.К.Л. – родена на *** г. в гр. С., живуща ***, българска гражданка, с висше образование, неомъжена, работи като ***, неосъждана, ЕГН: **********, за ВИНОВНА в това, че на 26.08.2018 г. около 02:30 – 03:00 часа в гр. Т., обл. Ловешка, ул. „Г. С. Раковски”, до денонощен магазин „С. и син”, чрез блъскане и нанасяне на удари в областта на лицето на С.Б.М.В. й причинила множество охлузвания, предимно в областта на лицето и дясната ръка, кръвонасядания в областта на носа и коленете, които са причинили на С.Б.М.В. временно и неопасно разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 1 и чл. 78а, ал. 1 от НК я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и й НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер 1 500,00 лв. (Хиляда и петстотин лева), която да заплати в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Т..

ОСЪЖДА подсъдимата Н.К.Л. ***, ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на ГРАЖДАНСКИЯ ИЩЕЦ С.Б.М.В. ***, ЕГН: **********, сумата 3 000,00 лв. (Три хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.08.2018 година до окончателното й изплащане, като предявеният граждански иск в останалата част до пълния размер от 5 000,00 лв. като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА подсъдимата Н.К.Л. ***, ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на ГРАЖДАНСКИЯ ИЩЕЦ С.Б.М.В. ***, ЕГН: **********, сумата 812,00 лв. (Осемстотин и дванадесет лева) – сторени от същата разноски по делото.

ОСЪЖДА подсъдимата Н.К.Л. ***, ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Т. сумата 39,00  лв. (Тридесет и девет лева) - разноски по делото, както и сумата 120,00 лв. (Сто и двадесет лева), представляваща 4% държавна такса върху размера на уважения граждански иск. 

ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и/или протестиране по реда на глава ХХІ от НПК пред Ловешки окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Мотиви към Присъда № 21

                                                                                                по НЧХ дело № 354/2018г.

 

 

            Частният тъжител С.Б. *** е подала тъжба против Н.К.Л.,***, с обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, а именно за това че на 26.08.2018г. в гр. Т., чрез блъскане на лицето й в метална маса, в областта на носа, чрез раздиране с нокти в областта на лицето и ръката и чрез поваляне на земята на колене, й е причинила разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно множество охлузвания, предимно в областта на лицето и дясната ръка, кръвонасядания в областта на носа и коленете, с което е осъществила състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. В хода на разглеждане на делото тъжителката е сменила своето фамилно име поради сключен граждански брак от Е.на М.В., което обстоятелство съдът констатира в съдебно заседание, проведено на 11.10.2019г., след представяне на личната карта на частния тъжител. Предвид това съдът е приел, че частният тъжител е с имена С.Б.М.В.. С тъжбата е предявен граждански иск за сумата 5 000 лева срещу подсъдимата Н.К.Л., претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. В подкрепа на изложеното в тъжбата, частният тъжител е ангажирал писмени и гласни доказателства и адвокатска защита. Във всички проведени открити съдебни заседания по делото С.Б.М.В., редовно призована, се явява лично. Явява се и упълномощеният от нея повереник – адвокат П.Ц. ***, който поддържа обвинението и в хода на съдебните прения моли съда да признае подсъдимата Н.К.Л. за виновна да е извършила престъплението, в което е обвинена, да й наложи справедливо наказание, да уважи предявеният граждански иск и да присъди на тъжителката направените от нея по делото разноски. Аргументите си за това адвокат Ц. е изложил подробно в своята пледоария.

            Подсъдимата Н.К.Л., редовно призована, се явява лично в  проведените по делото открити съдебни заседания и с упълномощения си защитник адвокат К.Д. ***. Подсъдимата е дала обяснения по повод повдигнатото й с тъжбата обвинение, като заявява, че не се признава за виновна, изложеното в тъжбата не отговоря на истината и тя не е причинила твърдяните увреждания на тъжителката. В своята пледоария защитникът на подсъдимата - адвокат Д. моли съда да постанови присъда, с която признае подсъдимата Л. за невиновна и я оправдае по повдигнатото с тъжбата обвинение, както и да отхвърли предявеният граждански иск, като е изложила подробни аргументи за недоказаност на обвинението. Ангажирани са доказателства.

            Относно допустимостта на тъжбата: Непосредствен обект на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността. Съдът счита, че частният тъжител С.Б.М.В. има качеството на пострадало лице от престъплението по смисъла на чл. 80 от НПК, поради което намира, че тъжбата е подадена от надлежна страна. Тъжбата е подадена в срока по чл. 81, ал. 3 от НПК и с оглед изискванията на закона съдът счита, че тя съдържа необходимите реквизити. Същата е допустима, поради което съдът я е разгледал по същество.                                                                

От показанията на разпитаните по делото свидетели И.В.Х., С.К.А., И.Д. К., Н.С.П., М. Н.М., И.М.М., М.М.Н., М.И.Д., В.Х.П., М.Б.Е., Л.И.И., М.М.М., С.И.Д., Е.Ю.Т., Т.П.С., В.К.К., Ц.П. П. и Д.П.С., от обясненията на подсъдимата Н.К.Л.,  както и от приложените по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице д-р М.А.Г. по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, съдът приема за установена и доказана следната фактическа обстановка:

Частният тъжител С.Б.М.В. и подсъдимата Н.К.Л. се познават, тъй като подсъдимата Л. е живяла на съпружески начала с брата на тъжителката – свидетеля М.Б.Е.. От това съжителство Л. и Е.имат дете, като от няколко години не живеят заедно, като подсъдимата живее в гр. Т., а свидетелят Е.в гр. С.. Отношенията между семействата на тъжителката и подсъдимата били силно влошени.

Вечерта на 25.08.2018г. частната тъжителка С.Б.М.В., заедно със своите родители, били на сватбено тържество на тяхна роднина в ресторант „Шато Монтан“ в гр. Т.. Малко след полунощ същите си тръгнали от ресторанта и се прибрали в дома си. Тъжителката решила да излезе и да отиде до бар „Библиотеката“, който се намира в централната част на гр. Т., с идеята да се срещне с приятели, които не е виждала отдавна. Според показанията на свидетелката И.К., работеща като барман в бар „Библиотеката“, С. дошла в бара във видимо нетрезво състояние, като там си поръчала и изпила една водка, след което паднала от стола и охраната на заведението й помогнала да излезе навън. Частната тъжителка отишла до денонощния магазин „С. и син“, намиращ се в близост до бар „Библиотеката“, на ул. „Г. С. Раковски“, като вдигала шум, искала пари на клиенти на магазина, държала се агресивно с тях и ги обиждала. Свидетелят Д.С., който работел по това време в магазина като продавач, помолил С. да си тръгне, ако няма да пазарува, но тя отказала. Това поведение на тъжителката мотивирало свидетелят С. да подаде сигнал на телефон за спешни повиквания 112 в 02.53 часа със следния текст: „В магазин „С. и син“ пияна жена прави скандал, не могат да я изгонят“. Пред магазина пристигнал мъж, който бил с физически недъг, както заяви свидетеля Д.С. „с половин ръка“, като двамата с тъжителката започнали да си говорят и тя се укротила за известно време. Преди на място да пристигне патрул на РУ гр. Т., пред магазина дошли подсъдимата Н.Л. и свидетелят И.М.. Предвид силно влошените отношения между тъжителката и подсъдимата, между тях възникнала разпра, при която свидетелят М. заплюл С. в лицето, а подсъдимата Л. я блъснала и тъжителката паднала на земята, удряйки се в метална бариера в областта на носа. Подсъдимата нанесла няколко удара на тъжителката докато е на земята, като клиент на магазина ги разтървал. С.Б.М.В. се изправила, като имала кръв по лицето и тръгнала посока автогарата и полицията. Свидетелите М.М. и С.Д., и двамата служители на РУ гр. Т., отзовавайки се на подадения сигнал на телефон 112, отишли до магазин „С. и син“, но свидетеля Д.С. им казал, че боят е приключил, като упътил полицаите в каква посока е тръгнала тъжителката. Свидетелите М. и Д. видяли С.Б.М.В. пред военния хотел, намиращ се в близост до магазина, също на ул. „Г. С. Раковски“, като тя била боса, разстроена, във видимо нетрезво състояние и с кръв по лицето. Същата им казала, че се е скарала с Н.Л. и тя я е ударила. Заявила, че иска да подаде жалба за случилото се и да си извади медицинско свидетелство за уврежданията, които са й причинени, но свидетелите М. и Д. я посъветвали да направи това на следващия ден, тъй като била в нетрезво състояние. Малко след това оперативния дежурен в РУ гр. Т. – свидетелят Л.И. уведомил свидетелите М.М. и С.Д., че в сградата на управлението е дошла жена в нетрезво състояние. След като свидетелите М. и Д. се върнали в сградата на РУ гр. Т. видяли, че там е С.Б.М.В.. Свидетелката Д. й дала лист хартия, за да напише жалба, но нетрезвото състояние не й позволило това, поради което Д. извикала такси на С.. В присъствие на полицаите, тъжителката се уговорила с таксиметровия шофьор да я закара до спешна помощ. Установено е, че в 03.40 часа на 26.08.2019г. частната тъжителка е била прегледана във ФСМП гр. Т., където предвид констатирана контузия на носа, е насочена за консултация със специалист „УНГ“. Горното е отразено в съставения Фиш за спешна медицинска помощ, приложен като доказателство по делото.

Около 04.00 часа на 26.08.2019г. С.Б.М.В. се прибрала в дома си, като според показанията на свидетеля И.Х., същата била „много уплашена, притеснена и с разбит нос“. Обяснила, че е била бита от Н.Л. пред денонощния магазин. В този момент на телефона на свидетеля И.Х. позвънил свидетелят С.К.А., който му казал, че е видял как бият дъщеря му и се уговорили на следващия ден да се видят, за да му разкаже какво е видял.

На 26.08.2018г. е подадена Жалба вх. № 359000-7401/26.08.2018г. в РУ гр. Т. от С.Б. Е.за случилото се през нощта на същия ден. На 27.08.2018г. частната тъжителка е била освидетелствана от д-р М.Г. – съдебен лекар при МБАЛ гр. Ловеч, за което е издадено съдебно медицинско свидетелство № 111/27.08.2018г., приложено по делото. В същото д-р Г. е отразила, че на С.Б. Е.са причинени множество охлузвания, предимно в областта на лицето и дясната ръка, кръвонасядания в областта на носа и коленете, които в своята съвкупност са й причинили временно и неопасно разстройство на здравето.

По повод подадената жалба от частната тъжителка в РУ гр. Т. е била извършена проверка по образуваната преписка, при която са били снети писмени сведения от И.М.М., Н.К.Л. и С.Б. Е., съставени били Протоколи по чл. 65 от ЗМВР на Н.К.Л. и И.М.М. да не се саморазправят с Е., както и срещу Н.К.Л. е бил съставен АУАН за извършено от нея нарушение по чл. 2, т. 2 от Наредба № 1 на Общински съвет гр. Т..

В хода на съдебното следствие е допусната съдебно-медицинска експертиза. От изготвеното и поддържано заключение от вещото лице д-р М.Г. се установява, че на С.Б. Е.са причинени множество охлузвания, предимно в областта на лицето и дясната ръка, кръвонасядания в областта на носа и коленете, които в своята съвкупност са й причинили временно и неопасно разстройство на здравето. Отразено е също, че установените изменения са от травматично естество, дължат се на множество удари с твърд, тъп предмет и могат да се получат по начин: тези в областта на носа и челото от удари с твърд предмет, както твърди пострадалата – в метална маса, тези в областта на ръката от действието на предмет – най-вероятно от стискане с ръка, а тези в областта на коленете от падане на пострадалата върху твърда, неравна повърхност. Вещото лице е отразило в заключението и заяви в съдебна зала, че установените наранявания не могат да се получат от падане на пострадалата, тъй като са разположени в най-различни повърхности по отношение на тялото на Е.. Вследствие причинените увреждания, С. Е.е търпяла болки и страдания около една седмица след причиняването и следите от побоя са отзвучали след около 12-15 дни.

 Съдът като анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, както и установената и изложена по-горе фактическа обстановка счита, че подсъдимата Н.К.Л. е осъществила обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. От обективна страна подсъдимата на 26.08.2018г., около 02.30 – 03.00 часа, в гр. Т., обл. Ловешка, ул. „Г. С. Раковски“, до денонощен магазин „С. и син“, чрез блъскане и нанасяне на удари в областта на лицето на С.Б.М.В., й причинила множество охлузвания, предимно в областта на лицето и дясната ръка, кръвонасядания в областта на носа и коленете, които са причинили на частната тъжителка временно и неопасно разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Не се оспорват от страните по делото и съдът намира за безспорно установени следните обстоятелства, а именно, че на 26.08.2018г., около 02,30 – 03,00 часа, частната тъжителка С.Б.М.В. се е намирала пред денонощен магазин „С. и син“, находящ се в гр. Т., на ул. „Г. С. Раковски“ като е била в нетрезво състояние. Безспорно е също, че пред магазина са дошли и подсъдимата Н.К.Л. и свидетелят И.М.М., като между тях и тъжителката е възникнала свада. Безспорно е и обстоятелството, че в тази нощ на С.Б.М.В. са били причинени увреждания, имащи характер на лека телесна повреда, а именно множество охлузвания, предимно в областта на лицето и дясната ръка, кръвонасядания в областта на носа и коленете, които са причинили на частната тъжителка временно и неопасно разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Основното спорно обстоятелство по делото е дали подсъдимата Н.К.Л. е бутала и удряла тъжителката и дали установените увреждания са причинени от нейни действия. Както в почти всички съдебни следствия по дела от частен характер, така и по настоящото дело, са налице противоречиви доказателства – свидетелски показания, като една част от свидетелите - С.К.А., И.В.Х., М.Б.Е. заявяват, че тъжителката е бита от подсъдимата, а друга част от свидетелите – Н.С.П., М. Н.М., И.М.М. заявяват, че не е имало физическо съприкосновение между тъжителката и подсъдимата. Има и свидетели – служители на РУ гр. Т. – М.М.Н., М.И.Д., В.Х.П., Л.И.И., М.М.М. и С.И.Д., които са работили по повод подадения сигнал на телефон за спешни повиквания 112 и по образуваната преписка по повод подадената от тъжителката жалба за нанесен й побой. Свидетели очевидци на случилото се в нощта на 26.08.2018г. пред денонощен магазин „С. и син“ са С.К.А., Н.С.П., М. Н.М., И.М.М. и Д.П.С., последният абсолютно независим свидетел, допуснат до разпит по почин на съда. Описаната в тъжбата и в жалбата до РУ гр. Т., подадени от частната тъжителка, фактическа обстановка се потвърждава изцяло от показанията на свидетеля С.А.и почти изцяло, с малки и несъществени разминавания, от показанията на свидетеля Д.С.. Свидетелят А.заяви, че е наблюдавал случващото се пред денонощния магазин от отсрещния тротоар и е видял подсъдимата Н.Л. да хваща тъжителката отзад и да удря главата й в „големите маси“, както и след като С. е паднала на земята, Л. да я удря и рита. Свидетелят А.заяви: „След като частната тъжителката се изправи имаше по лицето кръв. Не смях да пресека, защото бях сам. Тя стана и тръгна посока автогарата и полицията, като имаше кръв и я познах, че е на И.дъщеря“. В показанията си свидетелят Д.С. също заяви, че между тъжителката и подсъдимата е имало бой и когато е излязъл от магазина е видял тъжителката паднала на земята до металната бариера, като той е тръгнал да помага на някакво момче, което се е опитвало да разтърве Н. и С.. Напълно кореспондират и показанията на свидетелите И.Х. и С.А.. Свидетелят Х. излага в показанията си именно това, което свидетелят А.му е разказал, че е видял, което напълно съответства на показанията на А.дадени пред съда. За разлика от тези трима свидетели, свидетелите Н.С.П., М.Н.М.и И.М.М., доведени пред съда от подсъдимата, заявиха, че не е имало никакво физическо съприкосновение между Н. и С.. Свидетелките П.и М.заявиха, че само тъжителката, която е била много пияна, е била агресивна както към преминаващите хора и клиенти на магазина, така и спрямо подсъдимата, като преди да дойде подсъдимата, С. е говорила обидни думи по неин адрес. Заявиха, че след като е дошла Н.Л.,  С. и Н. не са си говорили, Н. се е обадила на свидетеля И.М., който е дошъл след около 10 минути и заедно са си тръгнали. Свидетелят М. също заяви, че е дошъл пред магазина, извикан от Н., видял е, че С. е много пияна, но Н. и С. не са си говорили и не са имали физически допир. Заяви, че заедно с Н. и Л.са си тръгнали, а С. е останала пред магазина. В този смисъл са и обясненията на подсъдимата Н.К.Л., които също са доказателствено средство. За да постанови своя съдебен акт, съдът е кредитирал с доверие показанията на свидетелите С.К.А. и Д.П.С., очевидци на случилото се, тъй като същите съответстват както на изложените в тъжбата и жалбата на С.Б.М.В. обстоятелства, така и на приложените по делото медицински документи и заключението по съдебно-медицинската експертиза. Показанията на тези двама свидетели съответстват и на заявеното от свидетелите И.В.Х.и М.Б.Е., които не са присъствали на случилото се в нощта на 26.08.2018г., но които свидетелстват за това какво им е разказала тъжителката С.Б.М.В. за случилото се с нея и какво е разказал свидетелят С.А.на свидетеля Х., че е видял да се случва пред денонощния магазин. Служителите на РУ гр. Т. -  свидетелите М.М. и С.Д. заявиха пред съда, че са видяли тъжителката пред военния хотел, който се намира в близост до денонощния магазин. Именно в тази посока им е казал, че е тръгнала тъжителката свидетелят Д.С., когато полицаите са отишли до магазина по повод подадения от него сигнал. Свидетелят А.също заяви, че С. е тръгнала от магазина в посока автогарата и полицията, така както е отразено и в тъжбата. Тоест съдът намира това обстоятелство за безспорно установено и доказано. Свидетелките П.и М.обаче заявиха, че тъжителката е тръгнала в противоположната посока, към пиацата за таксита и те са я видяли да се качва в таксиметров автомобил. Безспорно е обстоятелството, че С.Б.М.В. е тръгнала от денонощния магазин в посока към сградата на РУ гр. Т., като свидетелите М. и Д. са я установили пред военния хотел. Още там тъжителката им е казала, че е бита от Н.Л. и иска да подаде жалба срещу нея и да си извади медицинско свидетелство. Свидетелите М. и Д., които са абсолютно независими свидетели от която и да е страна по делото, заявиха, че по лицето на С. е имало кръв и същата е била одрана от нокът по дясната ръка. Свидетелките П.и М.твърдят, че когато са видяли С. Е.да си тръгва от магазина и да се качва на такси, не е имала никакви увреждания и кръв по себе си. Съдът счита, че тези противоречия между показанията на свидетелките П.и М.и безспорно установени факти по делото, потвърдени от писмени и гласни доказателства, поставя под съмнение истинността и обективността на техните показания в цялост. Поради тази причина съдът не е кредитирал с доверие свидетелските показания на Н.С.П. и М. Н.М..

Съдът приема за доказано, че частната тъжителка е била във видимо нетрезво състояние в ранните часове на 26.08.2018г., което обстоятелство се потвърждава както от свидетелите, ангажирани от подсъдимата – М., К., П., М., така и от служителите на полицията М.М., С.Д. и Л.И., така и от свидетеля Д.С.. Съдът не приема обаче, че травматичните увреждания на тъжителката са резултат от падане вследствие алкохолното опиване на С.Б.М.В.. Вещото лице д-р М.Г. е отразила в изготвеното от нея заключение по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, че установените изменения са от травматично естество и се дължат на множество удари с твърд, тъп предмет и могат да се получат по начин: тези в областта на носа и челото от удари в твърд предмет, както твърди пострадалата – в метална маса, тези в областта на ръката от действието на предмет – най-вероятно от стискане с ръка, а тези в областта на коленето от падане на пострадалата върху твърда, неравна повърхност. В съдебно заседание д-р Г., заяви, че всички тези травматични изменения не могат да се получат само от падане, защото са разположени по различни плоскости. Както в заключението си, така и в съдебна зала, вещото лице заяви, че нараняванията по лицето се дължат на удар в областта на лицето, както съобщава частната тъжителка, с твърд предмет – удар в маса, травматичните изменения по ръката са вследствие на стискане с ръка, а тези в областта на коленете от падане, тъй като има данни, че след удара е паднала на земята. Съдът приема за доказано, че така установените травматични увреждания на тъжителката са причинени именно с действията на подсъдимата до денонощния магазин „С. и син“, а не в по-късен момент, предвид нетрезвото състояние, тъй като още полицаите М. и Д. са видяли кръв по лицето и следа от одраскване с нокът по ръката на тъжителката. Свидетелят С.А.също заяви, че след като се е изправила от земята, С. е имала кръв по лицето и е тръгнала посока към сградата на полицията. Безспорно е, че причинените на тъжителката С.Б.М.В. травматични увреждания в своята съвкупност са й причинили временно и неопасно разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

  Предвид всичко изложено съдът е приел, че подсъдимата Н.К.Л. е извършила престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, за което е предадена на съд с депозираната тъжба, от обективна страна. 

Съдът счита, че освен от обективна страна, престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК е извършено и от субективна страна от подсъдимата Л.. Деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, като форма на вина. НесъмН. Н.К.Л. е съзнавала, че с блъскането и ударите, който нанася на тъжителката ще й причини телесно увреждане и физическа болка.

Предвид изложеното с постановената присъда съдът е признал подсъдимата Н.К.Л. за виновна в това, че на 26.08.2018г., около 02.30 – 03.00 часа, в гр. Т., обл. Ловешка, ул. „Г. С. Раковски“, до денонощен магазин „С. и син“, чрез блъскане и нанасяне на удари в областта на лицето на С.Б.М.В. й причинила множество охлузвания, предимно в областта на лицето и дясната ръка, кръвонасядания в областта на носа и коленете, които са причинили на частната тъжителка временно и неопасно разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

С постановената присъда съдът е освободил подсъдимата Н.К.Л. от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание глоба в размер 1 500 лева на основание чл. 78а, ал. 1 от НК. Съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК, тъй като подсъдимата Л. е пълнолетно лице, за престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или пробация, Л. не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК до момента, от престъплението не са причинени другиму имуществени вреди. Предвид наличието на посочените по-горе кумулативни предпоставки, съдът е освободил подсъдимата Н.К.Л. от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 от НК. При определяне размера на глобата, съдът е съобразил степента на обществена опасност на деянието и дееца и наличните по делото данни за имотното състояние на подсъдимата. Съобразил е също и обстоятелството, че подсъдимата е била предизвикана в известна степен от частната тъжителка с нейното агресивно поведение и отправените обиди. Съобразено е и обстоятелството, че на тъжителката са причинени множество увреждания в областта на главата, дясната ръка и коленете. Предвид горното съдът е определил административното наказание глоба в размер       1 500 лева, който е близък до минималния, предвиден в чл. 78, ал. 1 от НК размер на глобата.

Относно предявеният с тъжбата и приет за съвместно разглеждане по делото граждански иск срещу подсъдимата Н.К.Л. за сумата     5 000 лева, претендирано обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди: Съдът по-горе в мотивите си прие, че подсъдимата Н.К.Л. е извършила престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. НесъмН. между противоправното поведение на подсъдимата и причинените неимуществени вреди на гражданската ищца има пряка връзка. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. С осъщественото от подсъдимата престъпление е била засегната телесната неприкосновеност на гражданската ищца и частен тъжител С.Б.М.В.. На същата са били причинени множество травматични увреждания, които са й причинили болки, страдания и физическо неразположение. Вещото лице д-р Г. е отразила в заключението по съдебно-медицинската експертиза, че следите от побоя ще отзвучат за 12-15 дни. Свидетелят И.Х. заяви, че причинените травматични увреждания са пречили на С. да свири ежедневно на флейта, за да се подготви за предварително организиран коледен концерт. Заяви, че С. се е чувствала зле, болял я е носът и е имала проблеми с дишането. Свидетелят М.Е.заяви, че е видял сестра си – тъжителката С.Б.М.В., 3-4 дни след инцидента и тя е била подута и синя в областта на очите и наранена по носа. С оглед изложеното и събраните по делото доказателства съдът е приел, че в конкретния случай справедливо би било обезщетение в размер 3 000 лева, поради което с постановената присъда е уважил предявения граждански иск в този размер, като е осъдил подсъдимата да заплати на С.Б.М.В. сумата 3 000 лева, заедно със законната лихва, считано от 26.08.2018г. до окончателното й изплащане, като в останалата му част, до пълния размер от 5 000 лева, гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НК и постановената присъда съдът е осъдил подсъдимата Н.К.Л. да заплати на С.Б.М.В. и сумата 812.00 лева – направени от нея разноски по делото, а по сметка на Районен съд гр. Т. сумата 39.00 лева – разноски по делото, както и сумата 120.00 лева, представляваща 4% държавна такса върху размера на уважения граждански иск.

            Водим от изложеното съдът постанови присъда, обявена на страните в откритото съдебно заседание, проведено на 11.10.2019 година.

                                                                                   

 

Районен съдия:

 

                                       

Мотиви към Присъда № 21

                                                                                              по НЧХ дело № 354/2018г.

 

 

            Частният тъжител С.Б. *** е подала тъжба против Н.К.Л.,***, с обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, а именно за това че на 26.08.2018г. в гр. Т., чрез блъскане на лицето й в метална маса, в областта на носа, чрез раздиране с нокти в областта на лицето и ръката и чрез поваляне на земята на колене, й е причинила разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно множество охлузвания, предимно в областта на лицето и дясната ръка, кръвонасядания в областта на носа и коленете, с което е осъществила състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. В хода на разглеждане на делото тъжителката е сменила своето фамилно име поради сключен граждански брак от Е.на М.В., което обстоятелство съдът констатира в съдебно заседание, проведено на 11.10.2019г., след представяне на личната карта на частния тъжител. Предвид това съдът е приел, че частният тъжител е с имена С.Б.М.В.. С тъжбата е предявен граждански иск за сумата 5 000 лева срещу подсъдимата Н.К.Л., претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. В подкрепа на изложеното в тъжбата, частният тъжител е ангажирал писмени и гласни доказателства и адвокатска защита. Във всички проведени открити съдебни заседания по делото С.Б.М.В., редовно призована, се явява лично. Явява се и упълномощеният от нея повереник – адвокат П.Ц. ***, който поддържа обвинението и в хода на съдебните прения моли съда да признае подсъдимата Н.К.Л. за виновна да е извършила престъплението, в което е обвинена, да й наложи справедливо наказание, да уважи предявеният граждански иск и да присъди на тъжителката направените от нея по делото разноски. Аргументите си за това адвокат Ц. е изложил подробно в своята пледоария.

            Подсъдимата Н.К.Л., редовно призована, се явява лично в  проведените по делото открити съдебни заседания и с упълномощения си защитник адвокат К.Д. ***. Подсъдимата е дала обяснения по повод повдигнатото й с тъжбата обвинение, като заявява, че не се признава за виновна, изложеното в тъжбата не отговоря на истината и тя не е причинила твърдяните увреждания на тъжителката. В своята пледоария защитникът на подсъдимата - адвокат Д. моли съда да постанови присъда, с която признае подсъдимата Л. за невиновна и я оправдае по повдигнатото с тъжбата обвинение, както и да отхвърли предявеният граждански иск, като е изложила подробни аргументи за недоказаност на обвинението. Ангажирани са доказателства.

            Относно допустимостта на тъжбата: Непосредствен обект на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността. Съдът счита, че частният тъжител С.Б.М.В. има качеството на пострадало лице от престъплението по смисъла на чл. 80 от НПК, поради което намира, че тъжбата е подадена от надлежна страна. Тъжбата е подадена в срока по чл. 81, ал. 3 от НПК и с оглед изискванията на закона съдът счита, че тя съдържа необходимите реквизити. Същата е допустима, поради което съдът я е разгледал по същество.                                                                 

От показанията на разпитаните по делото свидетели И.В.Х., С.К.А., И.Д. К., Н.С.П., М. Н.М., И.М.М., М.М.Н., М.И.Д., В.Х.П., М.Б.Е., Л.И.И., М.М.М., С.И.Д., Е.Ю.Т., Т.П.С., В.К.К., Ц.П. П. и Д.П.С., от обясненията на подсъдимата Н.К.Л.,  както и от приложените по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице д-р М.А.Г. по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, съдът приема за установена и доказана следната фактическа обстановка:

Частният тъжител С.Б.М.В. и подсъдимата Н.К.Л. се познават, тъй като подсъдимата Л. е живяла на съпружески начала с брата на тъжителката – свидетеля М.Б.Е.. От това съжителство Л. и Е.имат дете, като от няколко години не живеят заедно, като подсъдимата живее в гр. Т., а свидетелят Е.в гр. С.. Отношенията между семействата на тъжителката и подсъдимата били силно влошени.

Вечерта на 25.08.2018г. частната тъжителка С.Б.М.В., заедно със своите родители, били на сватбено тържество на тяхна роднина в ресторант „Шато Монтан“ в гр. Т.. Малко след полунощ същите си тръгнали от ресторанта и се прибрали в дома си. Тъжителката решила да излезе и да отиде до бар „Библиотеката“, който се намира в централната част на гр. Т., с идеята да се срещне с приятели, които не е виждала отдавна. Според показанията на свидетелката И.К., работеща като барман в бар „Библиотеката“, С. дошла в бара във видимо нетрезво състояние, като там си поръчала и изпила една водка, след което паднала от стола и охраната на заведението й помогнала да излезе навън. Частната тъжителка отишла до денонощния магазин „С. и син“, намиращ се в близост до бар „Библиотеката“, на ул. „Г. С. Раковски“, като вдигала шум, искала пари на клиенти на магазина, държала се агресивно с тях и ги обиждала. Свидетелят Д.С., който работел по това време в магазина като продавач, помолил С. да си тръгне, ако няма да пазарува, но тя отказала. Това поведение на тъжителката мотивирало свидетелят С. да подаде сигнал на телефон за спешни повиквания 112 в 02.53 часа със следния текст: „В магазин „С. и син“ пияна жена прави скандал, не могат да я изгонят“. Пред магазина пристигнал мъж, който бил с физически недъг, както заяви свидетеля Д.С. „с половин ръка“, като двамата с тъжителката започнали да си говорят и тя се укротила за известно време. Преди на място да пристигне патрул на РУ гр. Т., пред магазина дошли подсъдимата Н.Л. и свидетелят И.М.. Предвид силно влошените отношения между тъжителката и подсъдимата, между тях възникнала разпра, при която свидетелят М. заплюл С. в лицето, а подсъдимата Л. я блъснала и тъжителката паднала на земята, удряйки се в метална бариера в областта на носа. Подсъдимата нанесла няколко удара на тъжителката докато е на земята, като клиент на магазина ги разтървал. С.Б.М.В. се изправила, като имала кръв по лицето и тръгнала посока автогарата и полицията. Свидетелите М.М. и С.Д., и двамата служители на РУ гр. Т., отзовавайки се на подадения сигнал на телефон 112, отишли до магазин „С. и син“, но свидетеля Д.С. им казал, че боят е приключил, като упътил полицаите в каква посока е тръгнала тъжителката. Свидетелите М. и Д. видяли С.Б.М.В. пред военния хотел, намиращ се в близост до магазина, също на ул. „Г. С. Раковски“, като тя била боса, разстроена, във видимо нетрезво състояние и с кръв по лицето. Същата им казала, че се е скарала с Н.Л. и тя я е ударила. Заявила, че иска да подаде жалба за случилото се и да си извади медицинско свидетелство за уврежданията, които са й причинени, но свидетелите М. и Д. я посъветвали да направи това на следващия ден, тъй като била в нетрезво състояние. Малко след това оперативния дежурен в РУ гр. Т. – свидетелят Л.И. уведомил свидетелите М.М. и С.Д., че в сградата на управлението е дошла жена в нетрезво състояние. След като свидетелите М. и Д. се върнали в сградата на РУ гр. Т. видяли, че там е С.Б.М.В.. Свидетелката Д. й дала лист хартия, за да напише жалба, но нетрезвото състояние не й позволило това, поради което Д. извикала такси на С.. В присъствие на полицаите, тъжителката се уговорила с таксиметровия шофьор да я закара до спешна помощ. Установено е, че в 03.40 часа на 26.08.2019г. частната тъжителка е била прегледана във ФСМП гр. Т., където предвид констатирана контузия на носа, е насочена за консултация със специалист „УНГ“. Горното е отразено в съставения Фиш за спешна медицинска помощ, приложен като доказателство по делото.

Около 04.00 часа на 26.08.2019г. С.Б.М.В. се прибрала в дома си, като според показанията на свидетеля И.Х., същата била „много уплашена, притеснена и с разбит нос“. Обяснила, че е била бита от Н.Л. пред денонощния магазин. В този момент на телефона на свидетеля И.Х. позвънил свидетелят С.К.А., който му казал, че е видял как бият дъщеря му и се уговорили на следващия ден да се видят, за да му разкаже какво е видял.

На 26.08.2018г. е подадена Жалба вх. № 359000-7401/26.08.2018г. в РУ гр. Т. от С.Б. Е.за случилото се през нощта на същия ден. На 27.08.2018г. частната тъжителка е била освидетелствана от д-р М.Г. – съдебен лекар при МБАЛ гр. Ловеч, за което е издадено съдебно медицинско свидетелство № 111/27.08.2018г., приложено по делото. В същото д-р Г. е отразила, че на С.Б. Е.са причинени множество охлузвания, предимно в областта на лицето и дясната ръка, кръвонасядания в областта на носа и коленете, които в своята съвкупност са й причинили временно и неопасно разстройство на здравето.

По повод подадената жалба от частната тъжителка в РУ гр. Т. е била извършена проверка по образуваната преписка, при която са били снети писмени сведения от И.М.М., Н.К.Л. и С.Б. Е., съставени били Протоколи по чл. 65 от ЗМВР на Н.К.Л. и И.М.М. да не се саморазправят с Е., както и срещу Н.К.Л. е бил съставен АУАН за извършено от нея нарушение по чл. 2, т. 2 от Наредба № 1 на Общински съвет гр. Т..

В хода на съдебното следствие е допусната съдебно-медицинска експертиза. От изготвеното и поддържано заключение от вещото лице д-р М.Г. се установява, че на С.Б. Е.са причинени множество охлузвания, предимно в областта на лицето и дясната ръка, кръвонасядания в областта на носа и коленете, които в своята съвкупност са й причинили временно и неопасно разстройство на здравето. Отразено е също, че установените изменения са от травматично естество, дължат се на множество удари с твърд, тъп предмет и могат да се получат по начин: тези в областта на носа и челото от удари с твърд предмет, както твърди пострадалата – в метална маса, тези в областта на ръката от действието на предмет – най-вероятно от стискане с ръка, а тези в областта на коленете от падане на пострадалата върху твърда, неравна повърхност. Вещото лице е отразило в заключението и заяви в съдебна зала, че установените наранявания не могат да се получат от падане на пострадалата, тъй като са разположени в най-различни повърхности по отношение на тялото на Е.. Вследствие причинените увреждания, С. Е.е търпяла болки и страдания около една седмица след причиняването и следите от побоя са отзвучали след около 12-15 дни.

 Съдът като анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, както и установената и изложена по-горе фактическа обстановка счита, че подсъдимата Н.К.Л. е осъществила обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. От обективна страна подсъдимата на 26.08.2018г., около 02.30 – 03.00 часа, в гр. Т., обл. Ловешка, ул. „Г. С. Раковски“, до денонощен магазин „С. и син“, чрез блъскане и нанасяне на удари в областта на лицето на С.Б.М.В., й причинила множество охлузвания, предимно в областта на лицето и дясната ръка, кръвонасядания в областта на носа и коленете, които са причинили на частната тъжителка временно и неопасно разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Не се оспорват от страните по делото и съдът намира за безспорно установени следните обстоятелства, а именно, че на 26.08.2018г., около 02,30 – 03,00 часа, частната тъжителка С.Б.М.В. се е намирала пред денонощен магазин „С. и син“, находящ се в гр. Т., на ул. „Г. С. Раковски“ като е била в нетрезво състояние. Безспорно е също, че пред магазина са дошли и подсъдимата Н.К.Л. и свидетелят И.М.М., като между тях и тъжителката е възникнала свада. Безспорно е и обстоятелството, че в тази нощ на С.Б.М.В. са били причинени увреждания, имащи характер на лека телесна повреда, а именно множество охлузвания, предимно в областта на лицето и дясната ръка, кръвонасядания в областта на носа и коленете, които са причинили на частната тъжителка временно и неопасно разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Основното спорно обстоятелство по делото е дали подсъдимата Н.К.Л. е бутала и удряла тъжителката и дали установените увреждания са причинени от нейни действия. Както в почти всички съдебни следствия по дела от частен характер, така и по настоящото дело, са налице противоречиви доказателства – свидетелски показания, като една част от свидетелите - С.К.А., И.В.Х., М.Б.Е. заявяват, че тъжителката е бита от подсъдимата, а друга част от свидетелите – Н.С.П., М. Н.М., И.М.М. заявяват, че не е имало физическо съприкосновение между тъжителката и подсъдимата. Има и свидетели – служители на РУ гр. Т. – М.М.Н., М.И.Д., В.Х.П., Л.И.И., М.М.М. и С.И.Д., които са работили по повод подадения сигнал на телефон за спешни повиквания 112 и по образуваната преписка по повод подадената от тъжителката жалба за нанесен й побой. Свидетели очевидци на случилото се в нощта на 26.08.2018г. пред денонощен магазин „С. и син“ са С.К.А., Н.С.П., М. Н.М., И.М.М. и Д.П.С., последният абсолютно независим свидетел, допуснат до разпит по почин на съда. Описаната в тъжбата и в жалбата до РУ гр. Т., подадени от частната тъжителка, фактическа обстановка се потвърждава изцяло от показанията на свидетеля С.А.и почти изцяло, с малки и несъществени разминавания, от показанията на свидетеля Д.С.. Свидетелят А.заяви, че е наблюдавал случващото се пред денонощния магазин от отсрещния тротоар и е видял подсъдимата Н.Л. да хваща тъжителката отзад и да удря главата й в „големите маси“, както и след като С. е паднала на земята, Л. да я удря и рита. Свидетелят А.заяви: „След като частната тъжителката се изправи имаше по лицето кръв. Не смях да пресека, защото бях сам. Тя стана и тръгна посока автогарата и полицията, като имаше кръв и я познах, че е на И.дъщеря“. В показанията си свидетелят Д.С. също заяви, че между тъжителката и подсъдимата е имало бой и когато е излязъл от магазина е видял тъжителката паднала на земята до металната бариера, като той е тръгнал да помага на някакво момче, което се е опитвало да разтърве Н. и С.. Напълно кореспондират и показанията на свидетелите И.Х. и С.А.. Свидетелят Х. излага в показанията си именно това, което свидетелят А.му е разказал, че е видял, което напълно съответства на показанията на А.дадени пред съда. За разлика от тези трима свидетели, свидетелите Н.С.П., М.Н.М.и И.М.М., доведени пред съда от подсъдимата, заявиха, че не е имало никакво физическо съприкосновение между Н. и С.. Свидетелките П.и М.заявиха, че само тъжителката, която е била много пияна, е била агресивна както към преминаващите хора и клиенти на магазина, така и спрямо подсъдимата, като преди да дойде подсъдимата, С. е говорила обидни думи по неин адрес. Заявиха, че след като е дошла Н.Л.,  С. и Н. не са си говорили, Н. се е обадила на свидетеля И.М., който е дошъл след около 10 минути и заедно са си тръгнали. Свидетелят М. също заяви, че е дошъл пред магазина, извикан от Н., видял е, че С. е много пияна, но Н. и С. не са си говорили и не са имали физически допир. Заяви, че заедно с Н. и Л.са си тръгнали, а С. е останала пред магазина. В този смисъл са и обясненията на подсъдимата Н.К.Л., които също са доказателствено средство. За да постанови своя съдебен акт, съдът е кредитирал с доверие показанията на свидетелите С.К.А. и Д.П.С., очевидци на случилото се, тъй като същите съответстват както на изложените в тъжбата и жалбата на С.Б.М.В. обстоятелства, така и на приложените по делото медицински документи и заключението по съдебно-медицинската експертиза. Показанията на тези двама свидетели съответстват и на заявеното от свидетелите И.В.Х.и М.Б.Е., които не са присъствали на случилото се в нощта на 26.08.2018г., но които свидетелстват за това какво им е разказала тъжителката С.Б.М.В. за случилото се с нея и какво е разказал свидетелят С.А.на свидетеля Х., че е видял да се случва пред денонощния магазин. Служителите на РУ гр. Т. -  свидетелите М.М. и С.Д. заявиха пред съда, че са видяли тъжителката пред военния хотел, който се намира в близост до денонощния магазин. Именно в тази посока им е казал, че е тръгнала тъжителката свидетелят Д.С., когато полицаите са отишли до магазина по повод подадения от него сигнал. Свидетелят А.също заяви, че С. е тръгнала от магазина в посока автогарата и полицията, така както е отразено и в тъжбата. Тоест съдът намира това обстоятелство за безспорно установено и доказано. Свидетелките П.и М.обаче заявиха, че тъжителката е тръгнала в противоположната посока, към пиацата за таксита и те са я видяли да се качва в таксиметров автомобил. Безспорно е обстоятелството, че С.Б.М.В. е тръгнала от денонощния магазин в посока към сградата на РУ гр. Т., като свидетелите М. и Д. са я установили пред военния хотел. Още там тъжителката им е казала, че е бита от Н.Л. и иска да подаде жалба срещу нея и да си извади медицинско свидетелство. Свидетелите М. и Д., които са абсолютно независими свидетели от която и да е страна по делото, заявиха, че по лицето на С. е имало кръв и същата е била одрана от нокът по дясната ръка. Свидетелките П.и М.твърдят, че когато са видяли С. Е.да си тръгва от магазина и да се качва на такси, не е имала никакви увреждания и кръв по себе си. Съдът счита, че тези противоречия между показанията на свидетелките П.и М.и безспорно установени факти по делото, потвърдени от писмени и гласни доказателства, поставя под съмнение истинността и обективността на техните показания в цялост. Поради тази причина съдът не е кредитирал с доверие свидетелските показания на Н.С.П. и М. Н.М..

Съдът приема за доказано, че частната тъжителка е била във видимо нетрезво състояние в ранните часове на 26.08.2018г., което обстоятелство се потвърждава както от свидетелите, ангажирани от подсъдимата – М., К., П., М., така и от служителите на полицията М.М., С.Д. и Л.И., така и от свидетеля Д.С.. Съдът не приема обаче, че травматичните увреждания на тъжителката са резултат от падане вследствие алкохолното опиване на С.Б.М.В.. Вещото лице д-р М.Г. е отразила в изготвеното от нея заключение по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, че установените изменения са от травматично естество и се дължат на множество удари с твърд, тъп предмет и могат да се получат по начин: тези в областта на носа и челото от удари в твърд предмет, както твърди пострадалата – в метална маса, тези в областта на ръката от действието на предмет – най-вероятно от стискане с ръка, а тези в областта на коленето от падане на пострадалата върху твърда, неравна повърхност. В съдебно заседание д-р Г., заяви, че всички тези травматични изменения не могат да се получат само от падане, защото са разположени по различни плоскости. Както в заключението си, така и в съдебна зала, вещото лице заяви, че нараняванията по лицето се дължат на удар в областта на лицето, както съобщава частната тъжителка, с твърд предмет – удар в маса, травматичните изменения по ръката са вследствие на стискане с ръка, а тези в областта на коленете от падане, тъй като има данни, че след удара е паднала на земята. Съдът приема за доказано, че така установените травматични увреждания на тъжителката са причинени именно с действията на подсъдимата до денонощния магазин „С. и син“, а не в по-късен момент, предвид нетрезвото състояние, тъй като още полицаите М. и Д. са видяли кръв по лицето и следа от одраскване с нокът по ръката на тъжителката. Свидетелят С.А.също заяви, че след като се е изправила от земята, С. е имала кръв по лицето и е тръгнала посока към сградата на полицията. Безспорно е, че причинените на тъжителката С.Б.М.В. травматични увреждания в своята съвкупност са й причинили временно и неопасно разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

  Предвид всичко изложено съдът е приел, че подсъдимата Н.К.Л. е извършила престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, за което е предадена на съд с депозираната тъжба, от обективна страна.  

Съдът счита, че освен от обективна страна, престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК е извършено и от субективна страна от подсъдимата Л.. Деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, като форма на вина. НесъмН. Н.К.Л. е съзнавала, че с блъскането и ударите, който нанася на тъжителката ще й причини телесно увреждане и физическа болка.

Предвид изложеното с постановената присъда съдът е признал подсъдимата Н.К.Л. за виновна в това, че на 26.08.2018г., около 02.30 – 03.00 часа, в гр. Т., обл. Ловешка, ул. „Г. С. Раковски“, до денонощен магазин „С. и син“, чрез блъскане и нанасяне на удари в областта на лицето на С.Б.М.В. й причинила множество охлузвания, предимно в областта на лицето и дясната ръка, кръвонасядания в областта на носа и коленете, които са причинили на частната тъжителка временно и неопасно разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

С постановената присъда съдът е освободил подсъдимата Н.К.Л. от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание глоба в размер 1 500 лева на основание чл. 78а, ал. 1 от НК. Съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК, тъй като подсъдимата Л. е пълнолетно лице, за престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или пробация, Л. не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК до момента, от престъплението не са причинени другиму имуществени вреди. Предвид наличието на посочените по-горе кумулативни предпоставки, съдът е освободил подсъдимата Н.К.Л. от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 от НК. При определяне размера на глобата, съдът е съобразил степента на обществена опасност на деянието и дееца и наличните по делото данни за имотното състояние на подсъдимата. Съобразил е също и обстоятелството, че подсъдимата е била предизвикана в известна степен от частната тъжителка с нейното агресивно поведение и отправените обиди. Съобразено е и обстоятелството, че на тъжителката са причинени множество увреждания в областта на главата, дясната ръка и коленете. Предвид горното съдът е определил административното наказание глоба в размер       1 500 лева, който е близък до минималния, предвиден в чл. 78, ал. 1 от НК размер на глобата.

Относно предявеният с тъжбата и приет за съвместно разглеждане по делото граждански иск срещу подсъдимата Н.К.Л. за сумата     5 000 лева, претендирано обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди: Съдът по-горе в мотивите си прие, че подсъдимата Н.К.Л. е извършила престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. НесъмН. между противоправното поведение на подсъдимата и причинените неимуществени вреди на гражданската ищца има пряка връзка. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. С осъщественото от подсъдимата престъпление е била засегната телесната неприкосновеност на гражданската ищца и частен тъжител С.Б.М.В.. На същата са били причинени множество травматични увреждания, които са й причинили болки, страдания и физическо неразположение. Вещото лице д-р Г. е отразила в заключението по съдебно-медицинската експертиза, че следите от побоя ще отзвучат за 12-15 дни. Свидетелят И.Х. заяви, че причинените травматични увреждания са пречили на С. да свири ежедневно на флейта, за да се подготви за предварително организиран коледен концерт. Заяви, че С. се е чувствала зле, болял я е носът и е имала проблеми с дишането. Свидетелят М.Е.заяви, че е видял сестра си – тъжителката С.Б.М.В., 3-4 дни след инцидента и тя е била подута и синя в областта на очите и наранена по носа. С оглед изложеното и събраните по делото доказателства съдът е приел, че в конкретния случай справедливо би било обезщетение в размер 3 000 лева, поради което с постановената присъда е уважил предявения граждански иск в този размер, като е осъдил подсъдимата да заплати на С.Б.М.В. сумата 3 000 лева, заедно със законната лихва, считано от 26.08.2018г. до окончателното й изплащане, като в останалата му част, до пълния размер от 5 000 лева, гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НК и постановената присъда съдът е осъдил подсъдимата Н.К.Л. да заплати на С.Б.М.В. и сумата 812.00 лева – направени от нея разноски по делото, а по сметка на Районен съд гр. Т. сумата 39.00 лева – разноски по делото, както и сумата 120.00 лева, представляваща 4% държавна такса върху размера на уважения граждански иск.

            Водим от изложеното съдът постанови присъда, обявена на страните в откритото съдебно заседание, проведено на 11.10.2019 година.

                                                                                 

 

Районен съдия: