Р Е Ш
Е Н И Е
№ /16.11.2018 година, гр.
Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Свиленград, втори граждански състав
на осми
ноември две хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в следния състав:
Председател: Десислава Тодорова
секретар: Ц.Д.
прокурор:
като разгледа
гражданско дело № 516 по описа за 2018 г. на Съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК от С.В.К. против
„Евн България Електроснабдяване” ЕАД за установяване по отношение на ответното
дружество, че ищецът не дължи сумата
от 1143,48 лева, представляваща продажна цена за доставена електрическа енергия
за периода 01.03.2018-30.05.2018 г. по
Фактура № **********/18.07.2018г. за абонатен номер **********, с ИТН 1618054,
за обект в гр. ********.
В
исковата молба се твърди, че С.В.К. e потребител на електрическа енергия
предоставяна от ответника на адрес в гр. ********, с клиентски номер ********** и измервателна точка № 1618054. Посочва, че
ответното дружество е издало Фактура № **********/18.07.2018г. за използвана
електрическа енергия за периода 01.03.2018-30.05.2018 г. на стойност 1143,48 лева. Ответникът
претендирал сумата с твърдения, че електромерът е манипулиран и не отчитал
изцяло доставяната на абоната енергия- с грешка от 83,66%. Въз основа на
извършена проверка на 30.05.2018 г. на средството за търговско измерване
№*********, поставено да отчита потреблението на електрическа енергия от ищеца,
на основание чл. 48, ал. 2 и чл. 51, ал.1 ПИКЕЕ, ответникът начислил исковата
сума. Пояснява се, че ищецът за това узнал от писмо№7703801/18.07.2018г, но което
получил по негова молба, тъй като не бил информиран за предприетата проверка от
дружеството. Оспорва да е потребил количество ел.енергия на претендираната
стойност, както и да е имал поведение довело до неправилното й отчитане.
Поддържа, че достъп до СТИ имат само служители на ответника, поради което вина
за възможно неправилно и/или неточно отчитане има дружеството. Твърди се, че преизчислението
на ел. енергия е извършено в нарушение на правната уредба – ЗЕ, ЗЗД, ЗЗП, , а общите
условия за продажба на електрическа
енергия на ответника не отговарят на изискванията на ЗЕ, защото не са налице
условията по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, а именно:
в тях да е предвиден реда и условията за уведомяване на клиента за извършване
на корекционната процедура.
Ответната страна, в срока по чл. 131 от ГПК, подала отговор на исковата молба, оспорва иска по основание и размер.
Изложени са подробни съображения за това, че исковата сума е начислена
съобразно действащите нормативни актове, включително Общите условия за доставяне на електрическа
енергия, а именно чл. 51, ал.1, вр. чл. чл. 48, ал.1, т.1, б.а от ПИКЕЕ и чл.
28 от ОУ ЕВН ЕС. Твърди се, че в случая се касае за безвиновна отговорност,
съобразно чл.98а, ал.2, т.6 от Закона за енергетиката. Пояснява се, че действително
на 30.05.2018г. е извършена проверка на СТИ на ищеца, обективирана в
констативен протокол, при която е установено, че уредът отчита ел. енергия с
грешка минус 83,66%, в резултат на промяна схемата на свързване в електромера.
Поддържа се, че периодът от време, за който е извършена корекцията е в рамките
на предвидения в правилата – 90 дни, сочейки начална дата на периода на
корекцията – 01.03.2018г., дата на регулярен отчет на СТИ най-близък до и
попадащ в максималния корекционен период назад, , а последната дата
-30.05.2018г., съответно е датата на техническата проверка на средството за
измерване.
Съдът, като обсъди въведените
в процеса факти, с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани
доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск по чл. 124 от ГПК.
По правилата на чл. 154 от ГПК в доказателствена тежест
на ответника е да установи наличието на пораждащите спорното право факти,
респективно валидно основание за възникване на вземането и неговия размер, а
именно, че между страните е съществувало облигационно правоотношение с описаното в отговора на исковата молба
съдържание и че са били налице посочените там основания за едностранно
коригиране сметката на ищеца за доставената му през изминалия релевантен период
електрическа енергия поради непълното й измерване, която съответства на
стойността по издадената от ответника фактура.
Страните не спорят, че за процесния период са се намирали в
облигационни отношения по силата на договор за продажба на електрическа енергия
по чл. 98а от ЗЕ. По реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделено за безспорно, че ищецът е потребител на електрическа енергия
предоставяна от ответника за абонатен номер **********, с ИТН 1618054, за обект
в гр. ********; както и че на 30.05.2018г.
е извършена проверка на меренето на електрическа енергия на обекта на ищеца от
служители на електроснабдителното дружество, за което е съставен констативен
протокол, а въз основа на него издадена Фактура №**********/18.07.2018г. на
стойност 1143,48 лева.
От писмо на ответника до С.К. се изяснява, че ищецът е уведомен, че при извършената
проверка на процесния обект е установенио,
че електромерът отчитал с грешка минус 83,66 %, за което е съставен констативен
протокол № 406093/30.05.2018г. За ответника останало неизмерено количеството
електрическа енергия в посочения процент и на основание чл. 48, ал. 2 и чл. 51,
ал. 1 от ПИККЕ съобщил, че сметката на абоната е коригирана за процесния
период, като претендирал неизмерена ел. енергия на стойност 1143,48лв.
От представения по делото констативен протокол № 406093/30.05.2018г.
се установява, че на 30.05.2018 г. е извършена от служители на ответника
проверка на процесното СТИ в присъствие на двама полицаи. В документа е
удостоверено, че електромерът е с деформирана пломба, а при отваряне капачката
на клемния блок е открит чужд елемент- меден проводник/шунт/,монтиран в
устройството.
От заключението на приетата
по делото съдебно-техническа експертиза, ценено при условията на чл. 202 от ГПК, се установява, че констативният протокол
отразява действителното техническо състояние на СТИ, което е в резултат
на външно неправомерно въздействие, довело до промяна схемата на свързване и
предизвикало частично неизмерване на електрическата енергия. Изяснява, че не е
възможно да се установи кога се е появила грешката в уреда, довела до неточното
му отчитане. В заключението е отбелязано, че при проверка на корекцията на
сметката е установено, че изчисленията са математически верни и съответстват на
одобрените цени на електрическата енергия за процесния период от ДКЕВР.
Спорът между страните се концентрира
около въпроса налице ли е законово основание за доставчика на електрическа
енергия едностранно да коригира сметката за потребена електрическа енергия в
имота на ищеца за процесния период. Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД в отговора на исковата молба посочи, че неговото вземане е било породено от
измененията от 2012 г. в нормативната уредба на Закона за енергетиката в чл.
83, ал. 1, т. 6 от същия и Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ), приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г., обнародвани в ДВ,
бр. 98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г., отм. с решение по адм. д. № 2385/2016 г.на ВАС,
обнародвано в ДВ бр. 15 от 14.02.2017 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл.
50 и чл. 51, които предвиждат възможност за ответника да извърши едностранно
корекция на дължимата цена от клиента за електрическа енергия за минал период
при нейно неточно или непълно измерване, както и че се касае за обективна
отговорност на потребителя.
Съдът намира, че коригирането на сметките
само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е
доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя, е недопустимо,
тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното
отношение и принципа за виновния характер на договорната отговорност, уреден в
чл. 82 от ЗЗД. ЗЕ и ПИКЕЕ регламентират единствено начинът за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
и начините за извършване на корекция на количеството консумирана електрическа
енергия, но те не въвежда изключение от принципа за виновния характер на
неизпълнението при договорните задължения, каквито са тези на страните в спора,
поради което твърдението за обективна отговорност не намира подкрепа в закона.
С оглед насрещните права и задължения по договора за продажба на електрическа
енергия – потребителят-купувач да плати цената на стоката, а продавачът-доставчик
да я предаде, претендираната сума за
потребена за минал период електроенергия е нужно да се основава на реално
използвана такава. Липсата на конкретен момент, от който е започнало неточното
отчитане, както в случая СТЕ установи, води до невъзможност да се определи
реално доставената електрическа енергия за минал период и в този смисъл
извършената от ответника корекция се явява произволна и позволява на доставчика
да получи цена за недоставена от него електрическа енергия. Следва да се
отбележи, че разпоредбата на чл. 120 от ЗЕ регламентира, че средството за
търговско измерване е собственост на доставчика на електрическа енергия, с
оглед което негово е задължението да осигури правилното и коректно
функциониране на устройството, и следователно носи риска за това. След като
ответното дружество претендира правото да получи сума за консумирана енергия,
поради неточно отчетена и незаплатена електрическа енергия, вследствие на
осъществена промяна схемата на свързване в електромера, то единствено наличието
на причинно-следствена връзка между поведението на абоната и техническото
състояние на СТИ, каквато не се установи по делото, може да е основание да се
търси изпълнение на договорното задължение за заплащане на консумирана
електрическа енергия, респективно обезщетение за неизпълнение на договора за
продажба. Не се доказа потребителят да
осъществил въздействие върху СТИ, като при промяна на изчислителните параметри
на устройството, дължаща се на други причини, то ответникът е този, който
следва да положи грижата на добрия търговец и да обезпечи нормалното
функциониране на електромера, чрез което впрочем изпълнява задължението си да
достави електрическа енергия. За настъпилите вреди от недостатъци на
собственото на ответника СТИ, купувачът не следва да отговаря по арг. от чл.
83, ал. 2 ЗЗД. В тази връзка, следва да се отбележи, че в противоречие с чл.
146, т. 14 от ЗЗП ответникът изисква от
ищеца-потребител да изпълни своите задължения по договора, въпреки че
дружеството-доставчик не е предоставя и поддържа изправно СТИ.
Отделно
от горното, в тежест на ответника е да установи, че е получил процесната сума
съобразно приложимата договорна и нормативна уредба. Общите условия за продажба
на електрическа енергия на ответника обаче не отговарят на изискванията на
Закона за енергетиката, тъй като не се установи дружеството да е изпълнило
кумулативно условията по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ, а именно в ОУ да са предвидени реда и условията за уведомяване на клиента
за извършване на корекционната процедура, с оглед което да се счита, че
страните са обвързани с тях. Не се установи снабдителят да е изпълнил
задължението си да издаде и публикува нови ОУ или да измени действащите така,
че съдържанието им да отговаря на посочената нормативна уредба след 16.11.2013
г. Освен това, към момента на проверката
на СТИ-30.05.2018г., са отменени релевантните разпоредби на ПИКЕЕ /чл.47/ за
реда и начина за извършването й с решение по адм. д. № 2385/2016 г.на ВАС,
обнародвано в ДВ бр. 15 от 14.02.2017 г. При това, процедурата, обосноваваща
извършеното преизчисление на сметката на абоната, е извършена без да е налице
нормативно основание, а констатациите в протокола не обвързват ищеца, доколкото
не е подписан от него.
Предвид
изложеното, предявеният иск подлежи на уважение изцяло.
По
разноските: Ищецът претендира заплатени 400,00 лв. за адвокатско
възнраграждение и 52,00 лв. за държавна такса. Ответникът прави възражение по
чл. 78, ал. 5 от ГПК. За защитавания материален интерес е предвиден минимален
размер на адвокатско възнаграждение от 310,04 лв., на осн. чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство. Възражението е основателно и
адвокатският хонорар следва да се редуцира до предвидения минимум. Липсва
фактическа и правна сложност на делото, по което е проведено едно съдебно
заседание, а направените от ищеца доказателствени искания се изчерпват с
представяне на незначителен обем писмени доказателства. Ето защо, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се пресъдят разноски общо за
сумата от 362,04лв.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че С.В.К., с ЕГН **********,
с адрес: ***, не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1143,48 лева,
представляваща продажна цена за доставена електрическа енергия за периода
01.03.2018-30.05.2018 г. по Фактура №
**********/18.07.2018г. за абонатен номер **********, с ИТН 1618054, за обект в
гр. ********.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.В.К., с
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 362,04
лева – съдебни разноски пред РС – Свиленград.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС
– Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис
от настоящото Решение да
се връчи на страните.
СЪДИЯ:
/Д. Тодорова/