РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Перник , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
в присъствието на прокурора Бисер Игнатов Ковачки (РП-Перник)
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211700600011 по описа за
2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С ПРИСЪДА № 26001 от 13.10.2020г. по НОХД № 00609 по описа за 2020г. на РС
Перник, подсъдимият С. В. М. – роден на *** г. в ***, с постоянен адрес: ***, и настоящ
адрес: ***, българин, с българско гражданство, с *** образование, неженен, работещ на
длъжност *** в ***, неосъждан, с ЕГН **********, е признат за НЕВИНЕН в това, че на
*** г., в ***, в близост до блок **, унищожил противозаконно – чрез нанасяне на удар с
юмрук в областта на лицето на Н. Й. Й., чужда движима вещ – олекотена рамка за очила,
марка „DUNLOP“ /“ДЪНЛОП“, метална, с диоптрични стъкла – ***/, на стойност 288,00
/двеста осемдесет и осем/ лева, собственост на Н. Й. Й. и на основание чл.304 от НПК е
ОПРАВДАН по повдиганото му обвинение за престъпление по чл.216, ал.1, пр.1 от НК, тъй
като се касае за престъпление по чл.216, ал.4, вр. ал.1 от НК, преследвано по тъжба на
пострадалия, за което съдът не се произнася поради отсъствието на условията в чл.287, ал.5
от НПК.
С присъдата подсъдимият С. В. М. – със снета самоличност, е признат за ВИНОВЕН
в това, че на ***г., в ***, в близост до блок **, причинил на Н. Й. Й. лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на страдание, без разстройство на здравето - лек оток и
кръвонасядане по клепачите на лявото око, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на
лицето, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди - престъпление по чл.
131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.130, ал.2, пр.2 от НК, за което при условията и на основание
1
чл.78а, ал.1 от Наказателния кодекс е освободен от наказателна отговорност като му е
наложено административно наказание глоба 1000 /хиляда/ лева.
Срещу така постановената присъда в частта, с която подсъдимият С.В. е признат за
невинен и е оправдан по така повдигнатото му обвинение по чл. 216, ал.1 от НК е постъпил
протест от прокурор от РП - П.. В подадения въззивен протест прокурорът сочи, че
подсъдимото лице е извършило деяние, което съставлява престъпление по смисъла на
чл.216, ал. 1, пр. 1 от НК, за което е и поддържал обвинението пред първостепенния съд. В
тази връзка счита, че част от първоинстанционната присъда е в противоречие с материалния
закон, с оглед на което предлага, да бъде отменена и по отношение на подсъдимия да бъде
постановена нова присъда, с която:
1. Подсъдимият да бъдел признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 216, ал. 1, пр. 1 НК, като му бъде наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК със съответен изпитателен
срок.
2. По отношение на осъждането за извършено престъпление по чл.131, ал. 1, т.
12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 2, пр. 2 НК да бъде отменено приложението на чл. 78а НК, като на
подсъдимия да му бъде наложено наказание ПРОБАЦИЯ.
3. На основание чл. 23, ал. 1 НК да се определи едно общо най-тежко наказание, а
именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл.
66, ал. 1 НК със съответен изпитателен срок.
В постъпилото допълнително изложение към подадения протест са изложени
подробни съображения обосноваващи тезата, че не се касае за маловажен случай и
инкриминираното деяние покрива изцяло стандарта за обективна и субективна
съставомерност на престъплението по чл. 216 от НК. Не можело и да се възприеме
разкаянието на подсъдимия тъй като било изразено формално, декларативно и твърде късно.
Откроявали се множество отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства тъй като
подсъдимия бил извършил умишлено престъпление на публично място пред множество
свидетели по хулигански подбуди. Следвало да се вземе предвид и естеството на
унищожената движима вещ – диоптрични очила, чието унищожаване водело до
допълнителни неблагоприятни последици.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Перник поддържа
депозирания протест моли съда протестът да бъде уважен, като бъде съобразена стойността
на вещта, която, макар и под МРЗ, не е ниска, а се касаело и за второ деяние, което не
можело да бъде прието като маловажен случай.
Защитникът на подсъдимия – адв. М. изразява становище, че е постановен
обоснован съдебен акт, като са събрани достатъчно доказателства по делото, че в
действителност имало увреждане на вещта, като вредите били възстановени, хулиганство не
било налице, тъй като имало спречкване, като моли присъдата да бъде потвърдена като
справедлива.
Подсъдимият С.В. поддържа становището на защитника си, а в последната си дума
моли да бъде потвърдена присъдата на районния съд.
Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед
доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му
2
изясняване. Въз основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, районният съд е
установил точно фактическата обстановка. В тази насока следва да се подчертае, че
първостепенният съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата,
предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина.
Постановил е решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Изпълнил е задължението си по чл.378, ал.4, т.1 вр. с 305, ал. 3 НПК, като в
мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и е
изложил правните си изводи.
Посочил е и съображенията си по отношение кредитирането на събрания по делото
доказателствен материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и
противоречията, както и всички факти релевантни към наказателната отговорност на
подсъдимия С. В. М.. Посочил е точно въз основа на кои доказателства ги е приел за
установени и защо.
Всички доказателства са приобщени към доказателствения материал с допустими от
процесуалния закон средства, без съществени нарушения на процесуалните правила.
Районният съд е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност релевантните по делото
доказателства: обясненията на подсъдимия /отчасти/; показанията на пострадалия Н. Й. Й.;
показанията на свидетелите С. Т. С., А. С. А., М. И. М., И. А. В., А. А. П., Й. В. М., С. С. П.,
дадени в съдебното следствие и пред орган на досъдебното производство, приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им изцяло и в отделни части при условията на
чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 или т.1 от НПК /за Й., А. В. и П./, а за С., М., П. и М. - при
условията на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК/; писмените доказателства, изброени в описа
към досъдебно производство №570/2019г. по описа на ** РУ при ОД МВР П. /протокол за
доброволно предаване, акт за установяване на административно нарушение, серия **, № ***
г., наказателно постановление № *** г., протокол за ПТП, акт за установяване на
административно нарушение, серия **, №*** г., наказателно постановление №***г., справка
- характеристика, справка за съдимост, издадена от БС при ПРС, съдебномедицинско
удостоверение №***г./, и тези събрани в съдебното следствие: справка за съдимост, рег. №
***г., издадена от БС при ПРС, разписка № ***г., извършените съдебна медицинска
експертиза и съдебна оценителна експертиза, както и вещественото доказателство по
делото - олекотена рамка за очила, марка „DUNLOP” (“ДЪНЛОП“), метална, с диоптрични
стъкла - *** и се е позовал на кои дава вяра и защо и на кои не дава вяра, включително и
касателно фактите изложени от подсъдимия. Всички доказателствени средства са
съпоставени помежду си и с останалите събрани доказателства, а с направените фактически
изводи настоящата инстанция се солидаризира.
С оглед изложените във въззивната жалба и съдебните прения доводи, следва да се
отбележи следното:
Въз основа на комплексна преценка и анализ на събрания по предвидения
процесуален ред доказателствен материал, районният съд законосъобразно е приел, че от
изложената в съдебното производство позиция на подсъдимия и на защитника му може да се
направи заключение, че по същество не се оспорва твърдението на обвинението полученото
от Й. телесно увреждане и унищожаването на собствената му вещ да са резултат от действие
на подсъдимия, основано на обясненията на М., в които посочил, че „за да се защити от
замахвания на пострадалия“ е осъществил блъскане с ръце в лицето му, и макар да отрича
целенасочено да му е нанасял удар в тази област, не изключва травмата и падането на
очилата му да са резултат от неговото действие, като счита, че е причинил съставомерните
3
последици неволно, без умисъл да увреди здравето и имуществото на Й.. Трябва да се
подчертае, че този извод е изграден и на базата на различни доказателствени източници,
които взаимно си кореспондират - показанията на пострадалия Н. Й. Й. и показанията на
разпитаните по делото свидетели, в частност тези на свидетелите А. П. и Й. М. и
приобщените такива по реда на чл. 281, ал. 2, т. 2 от НПК, заключенията по съдебно-
медицинските експертизи, събраните писмени доказателства.
Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност /включително и
констатираните противоречия/, е извършена от първоинстанционния съд при съобразяване с
изискванията, визирани в разпоредбата на чл. 14 от НПК.
В конкретния случай подсъдимият и защитата не оспорват, че подсъдимият е
унищожил чужда движима вещ – олекотена рамка за очила, марка „DUNLOP“ /“ДЪНЛОП“,
метална, с диоптрични стъкла – ***/, на стойност 288,00 /двеста осемдесет и осем/ лева,
собственост на Н. Й. Й..
Извършеното от подсъдимия С.В. деяние е правилно квалифицирано, като
материалният закон е приложен в неговата актуална редакция. Основният спор по делото е
свързан с това дали деянието се явява маловажен случаи и следва да бъде субсумирано по
състава на чл. 216, ал. 4 от НК. Както правилно е посочил и съставът на районния съд,
стойността на унищожената вещ е 288.00 лв., което е значително под размера на
минималната работна заплата за страната към момента на извършване на деянието, приет с
ПМС № 320 / 20.12.2018 г. в размер 560.00. Сама по себе си стойността не е решаващ
критерий да се приеме, че се касае за маловажен случай. Законодателят не обвързва въпроса
за наказателната отговорност, която следва да се носи за така осъщественото от подсъдимия
престъпление с минималната стойност. Този факт би могъл и следва да се прецени при и във
връзка с индивидуализация на наказанието. За да се квалифицира деянието като маловажно,
следва да се изяснят въпросите за степента на обществена опасност на същото, а и на дееца.
И в двата случая следва степента на обществена опасност да е по - ниска в сравнение с
обичайните случаи на този вид престъпления. Налице са множество смекчаващи
отговорността обстоятелства, които обуславят по - ниската степен на обществена опасност
на това деяние в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. От
събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият е с чисто съдебно минало,
същият е млад човек в началото на жизнения си път, трудово ангажиран е, като по време на
наказателното производство е имал безупречно процесуално поведение и е изразил
критичното си отношение към извършеното. Подсъдимият в хода на съдебното следствие е
възстановил вредите и в обясненията си пред първоинстанционния съд е изразил
съжалението си и се е извинил за стореното, което говори за искрено разкаяние от негова
страна и осъзнаване на неправомерността на извършеното. Очевидно е, че в случая става
въпрос за проява с инцидентен характер, извършена под въздействието на негативните
емоции от настъпилото ПТП, при което е бил увреден автомобилът му.
С оглед на изложеното, съдът намира, че от всички изложени по-горе обстоятелства
може да се направи единствения логичен и обоснован извод, че деянието за което е
повдигнато обвинение за това, че подсъдимият в условията на идеална съвкупност
противозаконно е унищожил движима вещ, собственост на пострадалия, представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
Квалифицирането на деянието на подсъдимия като престъпление по чл.216, ал. 4
НК и отчитането на факта, че предмет на престъплението е частно имущество /лекият
автомобил е собственост на физическо лице – Н. Й./, води до извода, че в случая следва да
се приложи нормата на чл. 218в от НК, с която се предвижда наказателното преследване за
престъпления по чл. 216, ал. 4 от НК с предмет частно имущество да се възбужда само по
тъжба на пострадалото лице. Съгласно установения в чл. 80 - 82 от НПК регламент,
4
оправомощен да повдига и поддържа обвинение пред съдебен орган за престъпление, което
се преследва по тъжба е пострадалият от неправомерното посегателство. В рамките на
започнало и развиващо се съдебно разследване за престъпление от общ характер и при
необходимост от последваща преквалификация, нормата на чл. 287, ал. 5 от НПК предоставя
субсидиарна процесуална възможност на частния обвинител и на прокурора, в хипотезите
на чл. 48 от НПК, изрично да поискат произнасяне с присъда и за деянието, преследвано с
частна тъжба. По настоящото дело пострадалият не е бил конституиран като частен
обвинител, съответно, не е поискал от съда да се произнесе с присъдата си и за деянието,
преследвано с частна тъжба ( не е и подал такава). С оглед на изложеното принципно е
верен и изводът на първоинстанционния съд, че това деяние се преследва по частен път, а в
случая липсва тъжба. ВКС многократно е посочвал, че когато едно преследвано по общия
ред престъпление добие статута на такова, преследвано по тъжба на пострадалия, това е по -
благоприятно за дееца и че при липса на съответно искане от страна на пострадалия или на
прокуратурата (в хипотезите на чл. 48 от НПК), съдът следва да прекрати наказателното
производство (така Р. 334/02.07.2010г по н.д. № 314/2010 г., ІІІ н.о.). Също така ВКС приема,
че по принцип искането на прокурора или пострадалия по реда на чл. 287, ал.5 от НПК
замества тъжбата, а липсата на такова искане се приравнява на липса на тъжба и затова,
когато съдът приеме, че престъплението, за което е внесен обвинителен акт, се преследва по
тъжба на пострадалия производството следва да бъде прекратено. Нещо повече, ВКС
приема, че съдията докладчик може да извърши самостоятелна оценка на фактите по
обвинението (т.е. без да провежда съдебно следствие) и да приеме, че същите сочат на
маловажен случай по чл. 93, т.9 от НК и поради това - за престъпление, което се преследва
по частен път да прекрати наказателното производство (Р. 145/18.03.2010 г. по н.д. №
63/2010г ІІІ н.о.). В този смисъл - принципно правилни са изводите на първата инстанция, че
деянието, касаещо унищожаването на олекотена рамка за очила „DUNLOP”/ “ДЪНЛОП“
метална с диоптрични стъкла, собственост на Н. Й. Й., следва да се квалифицира като
деяние осъществяващо състава на престъпление по чл. 216, ал.4 НК, което пък, с оглед
обстоятелството, че се касае за частно имущество, по силата на чл. 218в, т.1 НК се преследва
по частен път. Т.е. това престъпление би могло да бъде преследвано само с тъжба от страна
на пострадалия, а не по реда на наказателно производство от общ характер. Правилно
първият съд е възприел и че касателно настоящия случай не е приложима и разпоредбата на
чл. 287, ал.5 от НПК.
Неправилно обаче първоинстанционният съд е приел, че осъщественото от
подсъдимия в условията на идеална съвкупност противозаконно унищожаване на движима
вещ собственост на пострадалия престъпление по чл. 216, ал.4 от НК, при отсъствие на
условията на чл. 287, ал.5 от НПК, изключва произнасянето на съда със съдебния акт по
това престъпление и има за последица оправдаване на дееца за престъплението, за което е
предаден на съд. Когато престъплението изначално трябва да се преследва по тъжба на
пострадалия, но такава липсва или когато е внесен обвинителен акт, но липсва искане от
пострадалия или прокуратурата по реда на чл. 287, ал.5 НПК, то прекратяването на
наказателното производство става по реда на чл. 24, ал.5, т.1 НПК във връзка с чл. 289, ал.1
НПК, в който смисъл е и посочената по–горе трайна практика на Върховния касационен
съд.
Изложените съображения мотивират настоящия въззивен състав на основание чл.
334, т. 4, във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 1 от НПК да прекрати наказателното производство по
делото в частта, с която подсъдимият С. В. М. – роден на *** г. в ***, с постоянен адрес:
***, и настоящ адрес: ***, българин, с българско гражданство, с *** образование, неженен,
работещ на длъжност *** в ***, неосъждан, с ЕГН **********, е признат за НЕВИНЕН в
това на *** г. в ***, в близост до блок **, унищожил противозаконно – чрез нанасяне на
удар с юмрук в областта на лицето на Н. Й. Й., чужда движима вещ – олекотена рамка за
очила, марка „DUNLOP“ /“ДЪНЛОП“, метална, с диоптрични стъкла – ***/, на стойност
288,00 /двеста осемдесет и осем/ лева, собственост на Н. Й. Й. и на основание чл.304 от
5
НПК е ОПРАВДАН по повдиганото му обвинение за престъпление по чл.216, ал.1, пр.1 от
НК, тъй като се касае за престъпление по чл.216, ал.4, вр. ал.1 от НК, което се преследва по
тъжба на пострадалия и за което съдът не се произнася поради отсъствието на условията в
чл.287, ал.5 от НПК. В останалата част присъдата следва да бъде потвърдена.
Водим от всичко изложено и на основание чл.334, т.4 и чл.338 от НПК‚ СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 26001 от 13.10.2020 г., постановена по НОХД № 00609 по
описа за 2020 г. на Районен съд - Перник в частта, с която подсъдимият С. В. М., роден на
*** г. в ***, с постоянен адрес ***, и настоящ адрес ***, българин, с българско гражданство,
с *** образование, неженен, работещ на длъжност *** в ***, неосъждан, с ЕГН:**********
е признат за НЕВИНЕН в това на *** г. в ***, в близост до блок ** да е унищожил
противозаконно – чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето на Н. Й. Й. чужда
движима вещ – олекотена рамка за очила, марка „DUNLOP“ /“ДЪНЛОП“, метална, с
диоптрични стъкла – ***/, на стойност 288,00 /двеста осемдесет и осем/ лева, собственост на
Н. Й. Й. и на основание чл.304 от НПК е ОПРАВДАН по повдиганото му обвинение за
престъпление по чл.216, ал.1, пр.1 от НК и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която се прекратява наказателното производство по
делото може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховния касационен съд на
Република България в 15-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
В останалата част решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на страните за
изготвяне на въззивното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6