О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
гр.
Велико Търново, 11.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – гр. Велико Търново, ІV–ти
състав, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Административен съдия: Павлина Тонева
като
разгледа докладваното от съдия Тонева адм.
дело № 97/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 41, ал. 3 от ДОПК, вр. с чл. 121а, ал. 3 и чл. 127ж, ал. 1 от
същия кодекс.
Образувано е по жалба на „Глобал Нетуорк Сървис“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Казбек“ № 62,
ет.2 срещу действията за обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол
за извършена проверка на стоки с висок фискален риск /ПИПСВФР/ № 010101464348_3/24.01.2020
г. на органи по приходите при Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
потвърдени с Решение № 20/30.01.2020 г. на заместник - териториален директор на
ТД на НАП – Велико Търново. Жалбоподателят твърди, че действията на органите по
приходите са незаконосъобразни поради постановяването им в нарушение на
материално – правните разпоредби, необоснованост, както и несъответствие с
целта на закона. Счита, че не са налице законоустановените предпоставки за
предприемане на действията по обезпечаване на доказателства. Излага, че
кадровата обезпеченост не е законов критерий и няма пряка и непосредствена
връзка с възможността за заплащане на дължимите данъци. Не били изложени мотиви
защо се приема, че кадровата обезпеченост не е достатъчна с оглед характера на
извършваната стопанска дейност. Намира за необоснован и извода за опасност от
затруднено събиране на дължимите данъци при последваща реализация. Твърди, че
няма налични и изискуеми публични задължения за данъци и осигурителни вноски.
Счита, че единствено установени факти за наличие на публични или частни
задължения в значителни размери могат да обосноват извод за бъдеща невъзможност
за заплащане на данъци при продажба на стоката, а такива не са налице. Твърди,
че е необоснована и произволно определена приетата от органите по приходите
пазарна цена на стоката, съответно и размера на определеното обезпечение. Моли
да се отмени решението на директора на ТД на НАП – Велико Търново и наложеното
обезпечение. Претендира разноски.
Ответната страна чрез ***.Б.оспорва жалбата. Излага
подробни съображения. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, на
24.01.2020 г. на основание чл.127в от ДОПК от органите по приходите е
осъществен фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на
територията на страната, като e извършен оглед на МПС с рег. № В1691НС,
превозващ стоки с висок фискален риск: Карантии от домашни птици, замразени:
други – 1050 кг и Разфасовки от домашни птици, замразени: обезкостени – 210 кг,
включени в Приложение № 1 към Заповед № ЗМФ-4/02.01.2014 г., допълнена със Заповед
№ ЗМФ-599/13.06.2014 г. и Заповед № ЗМФ-68/24.01.2015 г. на Министъра на
финансите и е поставено обикновено ТСК с номер № 0599797.
На 24.01.2020 г. при извършения оглед на товарния
автомобил в с. Ново село в присъствието на управителя Ст.К.М.– упълномощено от
дружеството лице е установено, че поставеното техническо средство е с
ненарушена цялост, при което е отстранено с протокол № 010101464348_2/24.01.2020
г.
С ПИПСВФР № 010101464348_2/24.01.2020 г. е установено
пълно съответствие при извършената проверка между посоченото в документите
количество и вид на стоката, и констатираното в действителност. Според отразеното в
същия протокол, на основание чл. 121а, ал. 2 от ДОПК /установена липса на
регистрирани трудови договори за периода от м.12.2018 г. до м.11.2019 г.,
навеждаща на съмнения, че дружеството няма достатъчна кадрова обезпеченост,
която да гарантира безпрепятствено осъществяване на търговската му дейност;
установен средномесечен оборот под 30 000 лв. за период от 24 последователни
месеца, обуславящ извод, че задълженото лице извършва инцидентни сделки със
съответните стоки с висок фискален риск с кодове по глави 2, 4, 5, 16 и 17 от
Комбинираната номенклатура, не извършва регулярна търговска дейност с тях, от
което може да се приеме, че има реална опасност при последващо разпореждане със
стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни/ са предприети действия по предварително обезпечаване при фискален
контрол, а именно определено е обезпечение в размер на 972.90 лв.,
представляващо 30 % от пазарната стойност на
стоката и изземване на стоката – Карантии от домашни птици,
замразени: други – 1050 кг и Разфасовки от домашни птици, замразени:
обезкостени – 210 кг, със срок на действие 72 часа, и документите към нея. За
извършената проверка на стоки с висок фискален риск е съставен Протокол № 010101464348_3/24.01.2020 г. С
приемо-предавателен протокол № № 010101464348_5/24.01.2020 г., подписан от
наложилите обезпечението органи по приходите и от Стефко Марчев, стоката е
оставена за отговорно пазене на упълномощеното лице на „Глобал Нетуорк Сървис“ ЕООД. Определеното
парично обезпечение е било внесено, след което с ПИПСВФР № 010101464348_7/24.01.2020 г.,
иззетите стоки са освободени.
Срещу действията, обективирани
в Протокол № 010101464348_3/24.01.2020 г., е подадена жалба до директора на ТД
на НАП - гр. Велико Търново. Постановено е Решение № 20/30.01.2020 г. на
заместник - директор на ТД на НАП -
Велико Търново, в условията на заместване на титуляра, съгласно Заповед
№ ЗЦУ-ОПР-36/07.11.2017 г. на изпълнителния директор на НАП. Решаващият орган е
потвърдил действията като е изложил мотиви, че е налице предпоставката на чл.
121а, ал. 2 от ДОПК. Посочил е, че дружеството е регистрирано към АВ на
26.02.2015г.. Ива регистрация по ЗДДС, считано от 15.01.2016 г., като предмет
обработка на данни, хостинг и др. подобни дейности. Към настоящия момент за
дружеството няма регистрирани трудови договори за периода от м.12.2018 г. до
м.11.2019 г. По данни от публикуваните ГФО за 2018 г. дружеството не притежава
ДМА. За 2017 г. с ГДД по чл. 92 от ЗКПО задълженото лице декларира 0 приходи и
4 687 лв. разходи, с реализирана счетоводна и данъчна загуба в размер на
4 687 лв. За 2018 г. с ГДД по чл. 92 от ЗКПО задълженото лице декларира
10 550 лв. приходи и 28 259 лв. разходи, с реализирана счетоводна
загуба 17 709 лв., която след данъчно преобразуване се установява на
данъчна загуба 17 709 лв. При проверка в ИС „Контрол“ за 2018 г. е
установено, че дружеството е декларирало само една продажба на лек автомобил с
ДО 9 800 лв., при което не е начислен ДДС. През същия период не са
декларирани покупки, в ГДД по чл. 92 от ЗКПО са декларирани 28 259 лв.
разходи, при което се формира отрицателен финансов резултат. През периода 2017
г. – 2018 г. дружеството декларира основно облагаеми доставки осъществени на
територията на страната. През 2019 г. дружеството не извършва дейност. Въз
основа на тази информация се установява наличие на индикации, че при последващо
разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни.
Няма данни кога решението е връчено на жалбоподателя,
като жалбата срещу него и действията на органите по приходите е подадена пред
АСВТ чрез решаващия орган на 05.02.2020 г. С придружително писмо вх. № 536/07.02.2020
г., ответникът е представил в АСВТ жалбата, заедно с административната
преписка.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация,
след изчерпване на фазата на административния контрол. Оспорването е извършено
в рамките на преклузивния срок по чл. 41, ал. 3, вр. с чл. 127ж от ДОПК, до
местно компетентния административен съд. От външна страна жалбата отговаря на
изискванията на чл. 149, вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК и като такава е
процесуално допустима за разглеждане по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При служебно извършена проверка на основание чл. 160,
ал. 2, вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК, съдът установи, че обжалваните действия,
обективирани в ПИПСВФР № 010101464348_3/24.01.2020 г., са извършени от
оправомощени органи и в рамките на тяхната компетентност, въведена с
разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и ал. 6 от ДОПК. Посочената норма определя
материалната компетентност на органите по приходите, извършили оспорваните
действия по обезпечаване на доказателствата, като в разглеждания случай не е
спорно, че се касае за стоки, предмет на ВОП, за които съществува висок
фискален риск, и на превозващото ги ППС е било поставено техническо средство за
контрол, съгласно легалното определение в § 1, т. 26 от ДР на ДОПК. В случая не
се спори, че съставилите протоколите инспектори по приходите имат качество на
органи по приходите, оправомощени да извършват фискален контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск. Органът по приходите има
правомощието, при наличието на хипотезите по чл. 121а, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК,
съгласно алинея трета от същия член, да предприеме действия по чл. 40 от ДОПК
за обезпечаване на доказателства, със срок на действие до 72 часа без
разрешение на съда, като стоката и документите за стоката се изземват. В този
случай забраната за разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 от ДОПК продължава
своето действие, а стоката се освобождава след представяне на обезпечение в
пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не
по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната стойност на стоката и
след заплащане на разноските по изземването и съхранението й.
Потвърдителното решение също
е издадено от компетентен орган, заместващ директора на ТД на НАП - гр. Велико
Търново при негово законоустановено отсъствие, в рамките на правомощията
определени с чл. 41, ал. 1 от ДОПК и при спазване на определения в същата норма
еднодневен срок за произнасяне.
В издадения протокол органите по приходите са изложили
обстоятелствата, послужили като фактически основания за постановеното
обезпечение на доказателства и направените изводи. Правилността на тези изводи
не касае формалната законосъобразност на акта, а съответствието му с
материалноправните разпоредби на закона. В хода на административното
производство органите по приходите са изпълнили задълженията си по чл. 40, ал.
3 от ДОПК, като чрез съставянето и връчването на съответните протоколи са
довели до знанието на данъчния субект установените факти и предприетите въз
основава на тях действия.
Настоящият състав намира, че предприетите от органите
по приходите действия по обезпечаване на доказателства са в съответствие с
материалноправните разпоредби на закона, като в тази насока се споделят
мотивите в потвърдителното решение на ТД на НАП.
Съгласно разпоредбата на чл. 121а, ал. 2, вр. ал. 3 от ДОПК основание да се наложат мерки за обезпечаване на доказателствата е
установяването, че „при последващо разпореждане със стоката събирането на
дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни“.
Следователно законът изисква да бъдат констатирани факти и обстоятелства,
обосноваващи в съвкупността си извод, че събирането на данъците за конкретно тази
стока ще бъде невъзможно или затруднено съществено. В случая решаващият орган е
направил преценка на множество рискови фактори и е изпълнил условията на чл.
121а, ал. 2 от ДОПК, като е изложил констатации за налични обстоятелства,
водещи до извод, че данъците за тези стоки ще бъде невъзможно да бъдат събрани
или събирането им ще бъде съществено затруднено, които не са оспорени от
жалбоподателя: дружеството има съвсем различен предмет на дейност – обработка
на данни, хостинг и др. подобни дейности; няма регистрирани трудови договори за
периода от м.12.2018 г. до м.11.2019 г.; по данни от публикуваните ГФО за 2018 г.
дружеството не притежава ДМА; за 2017 г. дружеството е с реализирана счетоводна
и данъчна загуба в размер на 4 687 лв., а за 2018 г. е с данъчна загуба в
размер на 17 709 лв.; през периода 2017 г. – 2018 г. дружеството декларира
основно облагаеми доставки осъществени на територията на страната; през 2019 г.
дружеството не извършва дейност.
Съвкупното разглеждане на изложените факти води до
извода, че е налице необходимост от представяне на обезпечение, с което да се
гарантира събираемостта на дължимите данъци, които ще възникнат след
последващото разпореждане със стоката. Както в обжалвания протокол, така и в
потвърдителното решение са изложени подробни мотиви относно определяне на
пазарната зена на стоката и размера на определеното обезпечение, поради което
твърдението за необоснованост е неоснователно.
Предвид горното съдът намира оспорените действия за
обосновани и законосъобразни, поради което жалбата против тях следва да се
отхвърли като неоснователна.
При този изход от спора разноски следва да се присъдят
в полза на жалбоподателя. Такива са поискани своевременно и се дължат от
жалбоподателя в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Предвид
липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното
приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и определено по реда на чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ. Според тази разпоредба от наредбата по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв.
Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от
съда. В случая казусът не се отличава с фактическа и правна сложност. За това
съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от
минимално предвиденото в чл. 24 от НЗПП не би било обосновано.
По изложените съображения и на основание чл. 41, ал. 3, вр. с чл. 127ж, ал.
1 от ДОПК съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Глобал Нетуорк Сървис“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Казбек“ № 62,
ет.2 срещу действията за обезпечаване на доказателства, обективирани в
Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск /ПИПСВФР/ № 010101464348_3/24.01.2020
г. на органи по приходите при Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, потвърдени с Решение № 20/30.01.2020 г. на заместник - териториален
директор на ТД на НАП – Велико Търново. ОСЪЖДА „Глобал Нетуорк Сървис“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Казбек“ № 62, ет.2 да
заплати на ТД на НАП – Велико Търново разноски по делото в размер на 100
/сто/ лева/. |
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се съобщи на страните чрез изпращане
на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: