ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 415
гр. Варна, 02.06.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело
№ 20233001000247 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
І. По предмета на въззивното производство.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №7/18.11.2022г. на Окръжен съд - *********, постан****о по т.д.
№4/2022г. по описа на СОС, ответникът ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище град София, е осъден да заплати на ищеца И. Г. Ф., ЕГН: **********, от село
********, общ. ******, обл. *********, сумата 56 000 лева, представляваща дължимо
обезщетение за неимуществените вреди – болки и страдания вследствие на
причинените му травматични увреждания при ПТП, настъпило на ********** около
01,30 часа на път III - 2307, свързващ с. ****** и разклона за с.**** и с.*****,
общ.****** в района на км. 5 + 200, по вина на водача на л.а. „*******”, с рег. №
********** Д.М.М., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна, към момента
на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност”
по застрахователна полица № В0/02/1200003343322 със срок на покритие от 04.12.2020
до 03.12.2021 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
30.12.2020г. (датата на уведомяване на застрахователя) до окончателното й плащане.
Исковете в останалите им части – за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над присъдените 56 000 лв. до претендирания
размер от 80 000 лв., ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на
законната лихва са били отхвърлени като неоснователни.
1
В съответствие с това, както и с оглед уважения размер на главния иск е
разпределена и насрещната отговорност на страните по чл.78 от ГПК, като ответникът
ЗД „Бул инс” АД е осъден да заплати на пълномощника на ищеца, осъществил
безплатно процесуално представителство в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, сумата
1 970 лева, съответно дължимите на основание чл.78, ал.6 ГПК държавни такси и
разноски по делото. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът И. Ф. е осъден да репарира
на ответното дружество сумата 1 383 лева – част от разноските по съразмерност с
отхвърлената част на иска.
Решението в осъдителната му част за разликата над 32 000 лева до пълния
присъден размер на дължимото обезщетение от 56 000 лева, ведно със следващата се
законна лихва, считано от 30.12.2020г. до окончателното плащане, се обжалва от
ответника ЗД „Бул инс” АД, ЕИК *********, с въззивна жалба вх. №3215/07.12.2022г.
по описа на СОС, подадена чрез пълномощник адвокат Т. Д., САК.
Решението се обжалва и от ищеца И. Г. Ф., ЕГН **********, в частта му, с
която исковете са отхвърлени за разликата над присъденото обезщетение от 56 000 лв.
до претендираната сума от 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
30.12.2020г. до окончателното му плащане, с въззивна жалба вх. №3342/15.12.2022г.
по описа на СОС, подадена чрез пълномощници адвокат Н. Д., САК, и младши адвокат
Б. А..
ІІ. По допустимостта на въззивното производство.
Въззивните жалби са подадени в преклузивния двуседмичен срок, визиран в
чл.259, ал.1 ГПК, и са процесуално допустими. Същите са редовни, съдържат
изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и са надлежно
администрирани. Въззивникът – ответник е внесъл дължимата за въззивното
производство държавна такса в размер на 480 лева. Въззивникът – ищец е освободен от
задължението за предварителното внасяне на държавна такса.
Осъществена е размяна на книжа по чл.263, ал.1 от ГПК. В указания
двуседмичен срок всяка от страните е депозирала писмен отговор по въззивната жалба
на насрещната страна.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на
подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е
допустимо.
ІІІ. По предварителните въпроси.
Основните оплаквания и в двете въззивни жалби са за незаконосъобразност,
2
неправилност и необоснованост на решението в обжалваните му части, като
изложените от всяка от насрещните по спора страни основания и доводи за тяхното
обосноваване се свързват с размера на застрахователното обезщетение, дължимо за
справедлива обезвреда на неимуществените вреди, причинени на пострадалия ищец в
резултат на процесното пътнотранспортно произшествие.
Според ответника – въззивник ЗД „Бул инс” АД определеният от съда размер на
обезщетението от 70 000 лева е завишен и не съответства на действително
претърпените болки и страдания. Обосновава твърдение, че съвкупната преценка на
младата възраст на пострадалия, степента на увреждането, периода на хоспитализация,
времето за възстановяване, икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, налага извод, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди е в размер не по-висок от 32 000 лева. Подробно е развито и
оплакване, че неправилно и необосновано съдът е определил силно занижен процент на
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия поради пътуване в
катастрофиралия автомобил без поставен обезопасителен колан, което изрично е било
устан****о в хода на делото, като аргументира становище, че съпричиняването следва
да бъде определено поравно между деликвента и пострадалия. Изложени са и
съображения, че съдът не е взел предвид и въобще не е коментирал становището на
застрахователя, че пострадалият не е потърсил специализирана помощ за преодоляване
на тревожността, възникнала от инцидента, с което е допринесъл за това свое
състояние. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на
исковете и съответната част от разноските по делото.
В подадения писмен отговор вх. №275/27.01.2023г. въззиваемата по тази
въззивна жалба страна И. Ф., чрез пълномощниците си адвокат Н. Д. и мл.адвокат Б. А.
оспорва въззивната жалба като неоснователна. Като обосновава подробно аргументи за
устан****ост в конкретния случай от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, СМЕ и СПЕ на причинените му вреди – както телесни увреждания, така
и силно влошено емоционално и психологическо състояние, отчитайки и
продължителността и интензивността на търпените болки и страдания, включително
продължаващите понастоящем последици, ищецът моли решението в обжалваната му
от ответника част да бъде потвърдено от въззивния съд. По отношение оплакването за
неправилно отчетен принос от страна на пострадалия се поддържа твърдението,
заявеното и във въззивната жалба на самия ищец, че от страна на ответното
застрахователно дружество не е проведено пълно и главно доказване на въведеното
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия
поради пътуване без правилно поставен предпазен колан и същото не просто
неправилно е оценено на 20 %, а като цяло неправилно е уважено от
първоинстанционния решаващ състав.
3
Във въззивната жалба на ищеца И. Г. Ф. се акцентира на това, че съдът не е
направил пълен и обоснован анализ на доказателствата, доказаните увреждания и
последиците, устан****и както със свидетелски показания, така и с приетите
заключениа на вещите лица и медицински документи, не са обсъдени и не са отчетени в
достатъчна степен всички значими за размера на обезщетението обстоятелства, в т.ч. и
икономическата конюнктура към момента на причиняване на увреждането,
действащите към датата на настъпване на вредоносното събитие лимити на
застрахователните суми за неимуществени вреди, инфлационните процеси в страната
към датата на устните състезания, поради което и определения размер на обезщетение
от 70 000 лв. се явява занижен с оглед точното прилагане на закона - чл.52 от ЗЗД. С
оглед на това и като обосновава становище, че отчитането в пълна степен на
получените телесни и психически травми на ищеца налага извод, че справедливият
паричния еквивалент за тяхното обезщетяване следва да е в заявения размер от 80 000
лв., моли за отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на предявената
осъдителна претенция в цялост. Подробно са обосновани оплаквания, че приетото от
съда съпричиняване на вредите от страна на ищеца поради липса на поставен
предпазен колан, отчетено в размер на 20%, е необосновано, постан****о в нарушение
на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Въззиваемата по тази въззивна жалба страна – ответникът ЗД „Бул инс” АД в
подадения отговор вх. №58/09.01.2023г. обосновава становище за нейната
неоснователност с искане да бъде оставена без уважение като първоинстанционно
решение в частта му, с която предявените искове са отхвърлени, бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Страните не посочват и представят нови доказателства. Не се установяват
допуснати процесуални нарушения, които да налагат повтаряне на действията в
първото съдебно заседание на първата инстанция. За изслушване на устните състезания
делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
Във връзка с евентуални искания за присъждане на разноски за въззивното
производство, следва да се укаже необходимостта от представянето на списък на
разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл.80 от
ГПК).
По изложените съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №3215 от 07.12.2022г. по
описа на СОС на ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище град
4
София, подадена чрез пълномощник адвокат Т. Д., САК, срещу решение
№7/18.11.2022г. на Окръжен съд - *********, постан****о по т.д. №4/2022г. по описа
на СОС, в частта му, с която ответното застрахователно дружество е осъдено да
заплати на ищеца И. Г. Ф., ЕГН **********, от село ********, общ. ******, обл.
*********, обезщетение за неимуществени вреди, причинени му при ПТП, настъпило
на ********** около 01,30 часа на път III - 2307, свързващ с. ****** и разклона за
с.**** и с.*****, общ.****** в района на км. 5 + 200, по вина на водача на л.а.
„*******”, с рег. № ********** Д.М.М., ЕГН **********, обхванат от действието на
валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица № В0/02/1200003343322 със
срок на покритие от 04.12.2020 до 03.12.2021 година, за разликата над 32 000 лева до
присъдения размер от 56 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 30.12.2020г. (датата на уведомяване на застрахователя) до окончателното плащане, и
разноски по делото по съразмерност с уважената част на иска.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №3342 от 15.12.2022г. по
описа на СОС на ищеца И. Г. Ф., ЕГН **********, от село ********, общ. ******,
обл. *********, подадена чрез пълномощници адвокат Н. Д., САК, и младши адвокат
Б. А., срещу решение №7/18.11.2022г. на Окръжен съд - *********, постан****о по
т.д. №4/2022г. по описа на СОС, в частта му, с която са отхвърлени предявените
искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
присъденото обезщетение от 56 000 лв. до претендираната сума от 80 000 лева, ведно
със законната лихва, считано от 30.12.2020г. (датата на уведомяване на застрахователя)
до окончателното плащане.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 27.06.2023г. от 14,00 часа.
За указаната дата и час да се призоват страните чрез пълномощници (съдебни
адресати) на посочените по делото електронни/съдебни адреси и по телефон, като им
се връчат преписи от настоящото определение и от отговора на въззивната им жалба.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното
заседание по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5