РЕШЕНИЕ
№ 22714
гр. С., 14.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110121712 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Предявена е искова молба с правна квалификация, чл. 127а, ал. 2 от Семейния кодекс
(СК), вр. чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) от Ц. Т. Д. ЕГН:
**********, с което се иска да бъде заместено съгласието на бащата Х. Д. К., ЕГН:
********** за пътуване на децата Д. Х. К., ЕГН: ********** и С. Х. К., ЕГН:**********
В исковата молба се твърди, че страните са родители на децата Д. Х. К., ЕГН
********** и С. Х. К., ЕГН: **********, че с решение № 187258/08.08.2019 г. постановено
по гр. дело № 56696/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 91-ви състав родителските
права по отношение на децата са предоставени на майката, а на бащата е определен режим
на лични отношения с тях. Сочи, че между страните е налице влошена комуникация и
бащата не желае да даде съгласие за пътуване на децата извън пределите на Р. България,
както и че бащата не води децата на почивки. Това прави единствено ищцата, като сочи, че
целта с която иска да пътуват децата са освен почивки, организирани екскурзии, курсове,
лагери и т.н. Претендира се заместване съгласието на бащата за пътувания на децата извън
територията на Р. България до страни членки на Европейския съюз, Великобритания,
Швейцария, Р. Турция, Русия, Сърбия, Македония, както и до всички други страни извън ЕС
за които е необходимо да се преми за достигане на посочените държани, без ограничение
броя на пътуванията и тяхната продължителност и времето през което ще се осъществяват,
придружавани от тяхната майка или упълномощено от нея лица за срок от седем години и
1
издаване на международни паспорти. Поискано е допускане на предварително изпълнение
на решението.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който се
изразява становище за допустимост, и основателност на претенцията за заместващо съгласие
за пътуване на децата извън пределите на Р. България, но не в пределите и обема заявен в
исковата молба Оспорва твърденията за това, че не полага грижи за децата освен дължимата
издръжка. Сочи, че ищцата не е провеждала разговори с ответника за издаване на паспорт на
децата и пътуването им в чужбина. Изразява се несъгласие децата да пътуват неограничено
във времето, както и до неконкретизирани дестинации, както и децата да пътуват до Р.
Русия, Р. Северна Македония и Р. Турция.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните са родители на децата Д. Х. К., ЕГН ********** и С. Х. К., ЕГН:
**********. (л. 5 и л. 6 от делото).
С решение № 187258/08.08.2019 г. постановено по гр. дело № 56696/2018 г. по описа
на Софийски районен съд, 91-ви състав, родителските права по отношение на децата са
предоставени на майката, при която е определено местоживеенето им, както и бащата е
осъден да заплаща издръжка. С протоколно решение от 01.06.2020г. постановено по гр.д. №
13774/2019г. по описа на СГС, I въззивен брачен състав е одобрена постигната между
страните спогодба по отношение режима на лични отношения между бащата и децата на
детето (от л. 7 до л. 15 от делото).
Обстоятелството, че барака между ищцата и ответника е прекратен се установява и от
показанията на разпитания по делото свидетел – Дарина Д.а Д.а - Петрова,
Сочи, че ответника не търси детето дори и на рождения му ден, а когато те го
потърсят не си вдига телефона. Сочи, че лятото на 20203г. били организирали почивка до
Гърция, на която не се осъществила, защото ответника е отказал да даде съгласие. Твърди, че
е чула разговор по телефона между дъщеря си и ответника, в които последния е заявил да не
го занимават с глупости, след което е спрял изобщо да си вдига телефона. Свидетелката
подържа, че сина й и вуйчо но детето живее в Амстердам и биха искали да заведат детето
там, както и до Румъния. Показанията на свидетелката прецени по реда на чл. 172 от ГПК
съдът намира последователни, логични и съответстващи на останали събран по делото
доказателствен материал поради което ги кредитира изцяло.
По делото, съгласно изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДет е представен социален
доклад на ДСП – Люлин от 14.10.2024г. Установява се, че грижи за децата се полагат от
майката, като за тях са подсигурени всички условия за правилното им отглеждане и
възпитание. По сведение на ищцата страните са разделени от 2018 година, като след
раздялата ответника живее в гр. Габрово. Ищцата е заявил пред социалния работник, че
желае децата да пътуват, за да разширят мирогледа си, както и че не би ги завела в държави,
в които има военен конфликт или бедствия. При социалното проучване не е проведена среща
2
и разговор с децата, тъй като те са били на училище. (л. 70 - 72 от делото).
Постъпил е социален доклад от ДСП – Габрово в които е отразено, че след раздялата
на страните грижите за децата са били поети от майката при която е и тяхното
местоживеене. В доклада и от проучването става ясно, че бащата е изразил категоричното
си несъгласие на децата да бъде издаден международен паспорт и да пътуват в чужбина, тъй
като майката ограничава контактите му с децата и е изказал опасения, че по този начин няма
да се гарантира изпълнение на съдебното решение и определение режим на лични контакти
на децата и бащата. В доклада е отразено, че между двамата родители липсва комуникация и
родителско сътрудничество по въпросите касаещи интересите на децата Д. и С.
Други относими към предмета на делото писмени доказателства не са представени.
Съдът, като взе предвид конституционно прогласения принцип в чл. 35, ал. 1, изр.
първо от Конституцията на Република България (КРБ), според който всеки има право
свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и
да напуска нейните предели, намира, предявената молба за основателна. Същевременно, за
да може ищцата да упражнява ефективно права над децата, тя трябва да разполага с
възможност да ги извежда извън територията на Република България – необходима мярка
относно упражняването на тези права (чл. 59, ал. 2, предл. 3 СК) се явява именно съдебното
разрешение за пътуване на детето извън територията на Република България и свързаното с
това пътуване издаване на паспорт на малолетните деца по реда на ЗБЛД. Даването на
разрешение за пътуване на дете в чужбина в случаите, когато един от родителите не дава
съгласие за това, само за определен период от време, в определена държава или в държави,
чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от
време, но също до определени държави, следва да се извършва въз основа на цялостен и
задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един от факторите от
физическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско естество, включително
при разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от страните и предвид
правилото, че във всички решения, отнасящи се до децата, техните интереси трябва да бъдат
от първостепенно значение (Вж. Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 03.07.2017 г. на ВКС,
ОС на ГК).
Настоящият съдебен състав, за да постанови решението си, взе предвид следното:
родителите на децата са разделени, на майката са предоставени родителските права, а на
бащата е определен режим на лични отношения, по силата на влязло в сила съдебно
решение. Молителката, въпреки желанието си и положените от нея усилия, не е получила
съгласие от ответника за пътуване на децата им в чужбина. Това се установява от
изложеното от страните и от представените по делото социални доклади на ДСП – Люлин и
ДСП - Габрово.
От друга страна престоят на децата извън страната трябва да не възпрепятства бащата
да упражнява режима на лични отношения, определен му с посоченото по-горе съдебно
решение на СГС, поради което следва ищцата да осигурява възможност и да не препятства
бащата, да осъществява режима на лични отношения с децата си, така, както те са уредени.
3
Отделно от това, пътуванията на децата не трябва да възпрепятстват неговите учебни
занятия, освен ако не е свързано с тях.
Като взе предвид горното, съдът счита молбата с правна квалификация чл. 127а, ал. 2
СК за основателна и следва да я уважи, като замести съгласието на бащата за пътуване на
малолетните деца Д. Х. К., ЕГН ********** и С. Х. К., ЕГН: **********, придружавани от
своята майка Ц. Т. Добрева, ЕГН: **********, или трето пълнолетно лице, упълномощено от
нея, извън територията на Република България в страните членки на Европейския съюз,
Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република Сърбия, Република
Северна Македония, Република Турция, Швейцарска конфедерация и Княжество Монако, за
не повече от 40 дни на всяка календарна година, считано от влизане на настоящото решение
в сила, по време, което не съвпада с режима на лични отношения на бащата Х. Д. К., ЕГН:
**********, с децата Д. К. и С. К., определен с влязъл в сила съдебен акт, както и да не
възпрепятства учебните занятия на децата, освен ако пътуването не е свързано с тях.
Всички изброени държави са ратифицирали и страни по Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г.
(наричана по-нататък ,,Конвенцията от 1980 г.“).
Република Русия също е страна по Хагската конвенция от 1980г. за
гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца, но предвид водените
военни действия към момента не е държава, която е безопасна за извеждане на децата, тъй
като ноторно известен е фактът, че индексът на риска от пътуване към момента е Ниво 4:
Предупреждение за преустановяване на пътуванията в цялата страна (освен при крайна
необходимост). Препоръчваме на българските граждани да се въздържат от посещение на
Руската Федерация. В случай на неотложна необходимост, следва да се избягват, поради
повишена опасност, регионите, граничещи с Украйна (Курска, Брянска и Белгородска
област).Тази информация може да бъде проследена на официалния сайт на МВнР на
Република България (https://www.mfa.bg/bg/embassyinfo/egypt).
Съдът като взе предвид, че децата Д. К. и С. К. са съответно на 11 години и на 7
години, и предвид възможността за промяна на обстоятелствата съдът намира, че
разрешението следва да бъде дадено за срок от пет години.
Следва да се има предвид, че настоящото производство е такова по спорна съдебна
администрация и съдът не е обвързан от исканията на страните. В този смисъл и като
съобрази най-добрия интерес на детето, счита, че определеният срок е подходящ съобразно
възрастта на която се намира малолетната Божидар, като по-продължително време, още
повече неограничено в годината, каквато е претенцията на молителката, в което да отсъства
от страната, не би било в негов интерес.
Молбата с правна квалификация чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД, с която се
иска заместващо съгласие на бащата за издаване на паспорт на детето, следва да бъде
уважена, тъй като не се установи по делото детето да има валиден международен паспорт.
По изпълнението на решението
4
С разпоредбата чл.127а, ал.4 СК е предвидена възможността за допускане на
предварително изпълнение на решение, постановено по спор при разногласие между
родители за пътуване на дете в чужбина и издаване на документи за такова пътуване. Според
установената съдебна практика това основание за допускане на предварително изпълнение е
самостоятелно. То е изрично предвидено от законодателя и се различава от основанията по
чл. 242, ал. 2, т.1-3 ГПК. Преценката за допускане на предварителното изпълнение е на съда
(така Определение № 685/28.11.2011 г. по дело №591/2011 на ВКС, ГК, IV г.о.; Определение
№ 271/08.07.2013 г. по дело №3205/2013 на ВКС, ГК, II г.о.). В конкретния случай, съдът,
извършвайки преценката по чл.242, ал.2, т.3 от ГПК, намира, че не следва да се допуска
предварително изпълнение на решението, тъй в случая не би могло да се презюмира
настъпването на значителни и непоправими вреди за ищцата от закъснението на
изпълнението, нито самото изпълнение би станало невъзможно. От друга страна, с оглед
характера на спорното материално право, не са налице предпоставки даващи основание на
съда да приеме, че е налице необходимост и очевидна нужда у децата да напускат пределите
на РБългария, преди влизане в сила на съдебното решение.
Относно направените разноски по делото
Претенции за присъждане на разноски има от ищцовата страна.
Следва да се има предвид обстоятелството, че за разлика от исковото производство, в
настоящото производство (спорна съдебна администрация) не се решава със сила на
присъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а
само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати
и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация
на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора (Така Определение №
385/25.08.2015 по дело № 3423/2015 на ВКС, ГК, I гр.отд.).
-ви
Така мотивиран, Софийският районен съд, Трето гражданско отделение, 181
състав
РЕШИ:
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД,
на бащата Х. Д. К., ЕГН: **********, за пътуване на малолетните децата Д. Х. К., ЕГН:
********** и С. Х. К., ЕГН:**********, придружавани от своята майка Ц. Т. Д., ЕГН:
**********, или трето пълнолетно лице, упълномощено от нея, извън територията на
Република България в страните членки на Европейския съюз, Обединеното Кралство
Великобритания и Северна Ирландия, Република Сърбия, Република Северна Македония,
Република Турция, Швейцарска конфедерация и Княжество Монако, за срок от пет години,
за не повече от 40 дни на всяка календарна година, считано от влизане на настоящото
5
решение в сила, по време, което не съвпада с режима на лични отношения на бащата Х. Д.
К., ЕГН: **********, с децата Д. К. и С. К., определен с влязъл в сила съдебен акт, както и
да не възпрепятства учебните занятия на децата, освен ако пътуването не е свързано с тях,
както и свързаното с това пътуване издаване на паспорт на детето по реда на ЗБЛД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6