Решение по дело №10191/2022 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 ноември 2022 г.
Съдия: Дианка Денева Дабкова
Дело: 20227060710191
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 септември 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

178

гр. Велико Търново, 02.11.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:               ДИАНКА ДАБКОВА

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

 

при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛА КЪРЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно а.н.дело №10191/2022г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

На касационна проверка е подложено Решение №306/13.07.2022 г. по АНД №20214110201338/2021 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е отменено Наказателно постановление №2001 от 16.09.2021 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ /НП/, с което за нарушение по чл. 155, ал. 1, т. 22, вр. чл. 49, ал. 1, т. 4, пр. 1 от Закона за водите и на основание чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ на Община Велико Търново е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева и за нарушение по чл. 155, ал. 1, т. 22, вр. чл. 143, т. 3 от ЗВ на основание чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева.

Касаторът оспорва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява срещу приетата фактическа обстановка и счита, че даденото предписание на общината не е изпълнено поради причина, изцяло зависеща от нея. Твърди, че частично почистване на самозавирилия се участък от водоема не следва да се приема за изпълнение на предписанието. Не възприема съображенията на съда, че от адресата на предписанията са извършени дейности на терен – изграждане на необходимите отводнителни съоръжения за източване. Поддържа, че в НП точно и ясно е посочено в какво се състои неизпълнението. Изразява недоволство относно преценката на доказателствата по делото. Моли за отмяна на оспореното решение и за произнасяне по същество, с което НП да бъде потвърдено като законосъобразно

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. В представено по делото писмено становище поддържа доводите, изложени в касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

 

Ответникът – Община Велико Търново чрез ***М. от ВТАК моли касационната жалба да бъде отхвърлена. Претендира за присъждане на разноски.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на РС да бъде оставено в сила. Намира, че районният съд е направил задълбочен анализ на доказателствата и правилно е изяснил фактическата обстановка.

 

В касационната жалба са заявени основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, които нямат отношение към настоящото производство, доколкото чл. 63в от ЗАНН препраща към основанията, предвидени в чл. 348, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. В тази връзка АСВТ квалифицира оплакванията в жалбата като такива за нарушение на закона и съществено нарушение на процесуални правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 348, ал. 2 и ал. 3 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

По силата на чл. 63в от ЗАНН касационното обжалване на решенията на районния съд е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Съдът, в качеството на касационна инстанция, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в жалбата и като съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. Обжалването е против съдебен акт, подлежащ на касация, поради което е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения по фактите и правото:

Районният съд е установил, че на 11.03.2021 г. служители на БДДР, гр. Плевен са извършили проверка на място, на територия, заета от строителни отпадъци в землището на с. Леденик и с. Шемшево, включително протичащо дере, южно от депо за индустриални отпадъци в землището на с. Леденик. За резултатите от проверката е изготвен Констативен протокол №4-ГБ-220/11.03.2021 г., с който на Община Велико Търново са дадени предписания. След изтичане на срока за три от предписанията, на 14.06.2021 г. е извършена проверка за последващ контрол във връзка с изпълнението им. Последващата проверка е обективирана в Констативен протокол №4-ГБ-224/14.06.2021 г., според който е прието, че предписанията не са изпълнени. Съставен е АУАН №1198/29.07.2021 г., в който са направени възражения, че констатациите не отговарят на обективната действителност. В законоустановения срок са подадени и писмени възражения, че предписанията са изпълнени. Въз основа на АУАН административнонаказаващият орган е издал НП №2001/16.09.2021 г., с което: 1. за неизпълнение на предписанието по т. 2 от КП от 11.03.2021 г. „Спешно да се отводни самозавирилият се участък от дерето /водоема/, преди насипа на строителни отпадъци и се поддържа отводнен до възстановяване проводимостта на дерето, със срок 30.04.2021 г. и отговорник кмета на Община Велико Търново“ – нарушение на чл. 155, ал. 1, т. 22, вр. чл. 49, ал. 1, т. 4, предл. първо от ЗВ, на основание чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ е наложил имуществена санкция в размер на 1 000 лева и 2. За неизпълнение на предписанието по т. 3 от КП от 11.03.2021 г. „Да се извърши почистване на описания участък от дерето от дървесина и храстовидна растителност, и отпадъци /за да се установи реалната ситуация/, със срок 31.05.2021 г. и отговорник кмета на Община Велико Търново“ – нарушение на чл. 155, ал. 1, т. 22, вр. чл. 143, т. 3 от ЗВ, на основание чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева.

Районният съд е извършил дължимата служебна проверка за законосъобразност. Установил е, че АУАН и НП са издадени в законоустановените срокове, от компетентни органи, съдържат нужните реквизити и в хода на производството не са допуснати съществени нарушение. Въз основа на събраните в съдебното следствие доказателства обаче взивният съд е установил, че дадените предписания по т. 2 и т. 3 от КП са изпълнени, като от НП не става ясно по каква причина органът е приел, че е налице неизпълнение при положение, че при проверката е констатирано прокопан обходен траншеен канал, по който тече вода с дебит 10 – 15 л/с, както и че храстовидната и дървесната растителност, и отпадъците са почистени от лявата страна. Съдът е приел, че не е описано в какво точно се изразява неизпълнението на дадените предписания. Направен е извод, че НП е издадено при неправилно установена фактология, с което незаконосъобразно е наложена имуществена санкция. Така е формиран крайният извод за законосъобразност на НП.

Касационната инстанция намира решението на РС за правилно постановено.

На първо място, неоснователни са оплакванията за наличие на отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, вр. чл. 63 от ЗАНН. Според чл. 348, ал. 3 от НПК нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. Нито една от изброените хипотези не се установява. Освен това, РС е обсъдил всички доказателства по отделно в тяхната съвкупност, правилно е установил фактическата обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи, за което е изложил обосновани мотиви.

Доколкото приоритетното оплакване, заявено в касационната жалба касае несъгласие с фактическите установявания на районния съд, следва да се посочи, че съгласно чл. 218 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН предметът на касационната проверка се свежда до служебно обсъждане на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, както и на пороците, посочени в жалбата, за които вече се каза, че са тези по смисъла на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 348 от НПК. Същевременно, разпоредбата на чл. 220 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН вменява на касационната инстанция преценка за прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивния съд в обжалваното решение и не допуска нови констатации от фактическа страна. В настоящия случай фактическите констатации на РС са основани на доказателства, събрани и обсъдени по правилата на приложимия процесуален закон. Районният съд е попълнил делото с доказателствени средства, установяващи значимите в производството пред него факти, включително относно деянието и неговата съставомерност, както и относно особеностите в хода на административнонаказателното производство. Обсъдени са съществените за разрешаването на спора обстоятелства. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Правните изводите са формирани въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка, след като са обсъдени всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени и гласни доказателства. Констатациите и изводите в оспореното решение са логически обосновани и съответстващи на доказателствата по делото и на приложимото право.

Касационният състав намира, че въз основа на безспорно установените факти РС е стигнал до правилен решаващ правен извод, който краен резултат се споделя от настоящия състав. Изложени са подробни и обосновани мотиви, които касационният състав възприема в пълнота и намира, че не следва да ги повтаря, а на основание чл. 221, ал. 1 от АПК препраща към тях.

По повод съображенията в касационната жалба, че предписанията не са изпълнени по причина, изцяло зависеща от Община – Велико Търново следва да се обърне внимание, че субект на нарушението е адресатът на предписанието, за което се твърди, че не е изпълнено, и доколкото в случая той е ЮЛ, е без значение причината за неизпълнението /ако има такова/. Общината носи обективна отговорност, осъществявана посредством налагане на имуществена санкция и тези съображения са без значение.

За пълно следва да се подчертае, че фактическите основания в НП за ангажиране на административнонаказателната отговорност не са прецизирани в достатъчна степен, за да формулират конкретно и небудещо съмнение обвинение, което убедително и безспорно да кореспондира с посочената правна квалификация. Пространното многословие на АНО не води до яснота и конкретност и действително, за нито едно от нарушенията, квалифицирани съответно по чл. 49, ал. 1, т. 4, пр. първо и чл. 143, т. 3 от Закона за водите, не са изложени факти, които да очертават рамките на изпълнителното деяние. В срока на предписанието са предприети именно действия за отводняване и почистване, каквито са препоръчани с предписанията в КП. От изложението на касационната жалба е очевидно, че касаторът намира тези действия за частично изпълнение, което не е достатъчно, за да се приеме, че е налице изпълнение на предписанията. Това обаче не е основание да се вмени на общината нарушение и последната да бъде санкционирана. В случай, че органът претендира конкретни действия, той следва да даде конкретни указания и предписания. Обратното би довело до произвол. Предписаното поведение не може да бъде общо и абстрактно /“спешно да отводни …“ и „да се извърши почистване….“/, не може да бъде извличано по пътя на тълкуването и субективната преценка за това какво точно следва да се предприеме. Това влече твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните и в твърде сериозна степен застрашава правото на защита на засегнатото лице. Настоящият съдебен състав намира, че правилно ВТРС е приел, че не е доказано осъществяването на състава на претендираното от АНО административно нарушение. Ето защо изложените от касационния жалбоподател доводи са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката, наказващият орган следва да извърши проверка на АУАН с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, на база на събраните доказателства и след преценка на евентуално направените възражения. Цитираната норма, както и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН определят, че в административнонаказателното производство, тежестта да обоснове наличието на извършено административно нарушение лежи върху наказващия орган. В този смисъл, ангажирането на доказателства за установяването на посочените в АУАН обстоятелства, съобразно разпределянето на доказателствената тежест, лежи върху административно наказващия орган и в производството по съдебното обжалване на издаденото от него наказателно постановление. В случая той не е ангажирал годни и относими доказателства. Съобразно това по делото не е безспорно доказано изпълнителното деяние на нарушението, за което е била санкционирана Община Велико Търново, поради което извършването на твърдените от АНО административни нарушения се явява недоказано и несъставомерно, в какъвто смисъл е и становището на представителя на ВТОП.

В заключение настоящата инстанция не намери основания за касиране на решението. АСВТ не установи при постановяването на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на процеса и да е нарушен законът, както поддържа касатора. Съдебният акт, предмет на касация, е валиден, допустим и правилен и следва да остане в сила.

 

При този изход на делото, предвид своевременно направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Съобразно разпоредбата на чл. 18 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения неоснователно се явява възражението на касатора за прекомрност.

 

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът в посочения касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №306/13.07.2022 г. по АНД №20214110201338/2021 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. 

 

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Дунавски район“ да заплати на Община Велико Търново разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

      

         ЧЛЕНОВЕ: