Разпореждане по дело №380/2016 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 591
Дата: 8 февруари 2017 г.
Съдия: Симеон Симеонов Михов
Дело: 20162100100380
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

                      Р   А   З   П   О   Р   Е   Ж   Д   А   Н   Е

 

№ 591                       08.02.2017 година                          Град  Бургас

Бургаският окръжен съд                                                    граждански състав

На осми февруари                                 година две хиляди и седемнадесета

в закрито заседание в следния състав:

                                                                

                                                            Председател: Симеон Михов

              като разгледа докладваното от                    С.Михов 

гражданско дело №        380         по описа за          2016  година.

 

Производството по делото е образувано по повод искова молба с посочено правно основание чл.45 от ЗЗД от Т.П.Т., ЕГН **********,*** против Ж.М.В. с адрес: ***, П.М.В. с адрес: ***, Г.В.В. /бивша Коджагяурова/ с адрес: ***, Р.В.К., с адрес: ***, И.Ж.В., с адрес: ***, М.Ж.В., с адрес: *** и Ц.П.Т., с посочен адрес: ***, да бъдат осъдени да заплатят сумата от 42 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от физически и психически болки и страдания изразяващи се в психически дискомфорт и продължително нервно напрежение и стрес, вкл.като последица от претърпяно физическо насилие от действия на ответника Ж.В. вследствие на причинена лека телесна повреда – рана по страничната повърхност на лявото седалище с ход отгоре надолу и навътре с чуждо тяло в раната с метална плътност, довела до временно разстройство на здравето неопасно за живота, изпълващо състава на чл.131 ал.1, т.12, предл.първо, вр.чл.130 ал.1 от НК и сумата от 870.11 лв. претърпени имуществени вреди, представляващи направени разходи за лечение, вещи и такси, ведно със законната лихва от датата на деянието – 11.03.2011 г., до окончателното изплащане, както  и да заплатят направените по делото разноски. Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК, постъпи отговор на исковата молба от  Ж.В., в който твърди, че иска е недопустим, тъй като исковата молба е неясна и неточна и не се разбира дали ищеца претендира вреди за себе си или и за Тоню Тонев и дали е завел искове с правно основание чл.124 ал.5 от ГПК. Направено е искане за изпращане делото по подсъдност на РС-Бургас поради неподсъдност на отделните искове на ОС-Бургас, като размерите им са по-малки от 25 000 лв. На основание чл.210 от ГПК се иска, съда да раздели производството по отношение на ответника Ж.В. с тези против останалите ответници поради значителното му затрудняване, като твърди, че ответниците му били и свидетели. По същество се твърди неоснователност на исковете. Изложеното в исковата молба с изключение на обстоятелствата предмет на НОХД № 136/2014г. по описа на РС-Бургас, не отговаря на истината. За причинената лека телесна повреда вина има и самия пострадал, т.е.налице е съпричиняване. Липсва причинно-следствена връзка между деянието и твърдените имуществени и неимуществени вреди. Ответникът не е имал физически контакт с ищеца, а само словесен конфликт, като Т. го е псувал и замервал с камъни. Ищецът с нищо не показал, че е бил уцелен с пушката от ответника, а си вървял нормално. Изобщо ищецът пускал жалби и сигнали не само срещу ответника, но и срещу свои роднини и други съседи. Претендира присъждане на разноски. Приложени са писмени доказателства, направени са доказателствени искания.

Според подадения в срока по чл.131 от ГПК отговор от П.В., иска е недопустим спрямо него, тъй като правното му основание е чл.124 ал.5 от ГПК, но липсва мотивиран правен интерес от предявяването му.

Подаденият в срока по чл.131 от ГПК отговор от Г.В. съдържа възражение, че иска е недопустим спрямо нея, тъй като правното му основание е чл.124 ал.5 от ГПК, но липсва мотивиран правен интерес от предявяването му.

В постъпилия отговор от служебно назначения защитник на ответника Р.К. се твърди, че спрямо него иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Според подадения в срока по чл.131 от ГПК отговор от И.В., иска е недопустим спрямо него, тъй като правното основание на иска е чл.124 ал.5 от ГПК, но липсва мотивиран правен интерес от предявяването му.

Подаденият в срока по чл.131 от ГПК отговор от М.В. също съдържа възражение, че иска е недопустим спрямо него, тъй като правното основание на иска е чл.124 ал.5 от ГПК, но липсва мотивиран правен интерес от предявяването му.

И подаденият в срока по чл.131 от ГПК отговор от Ц.П. съдържа възражение, че иска е недопустим спрямо нея, тъй като правното основание на иска е чл.124 ал.5 от ГПК, но липсва мотивиран правен интерес от предявяването му.

 

 

Предвид направените искания, извършените от страните процесуални действия, представените доказателства и като съобрази закона, съдът намира следното:

Представени са по делото от ищеца приложения по опис: л.20-22, вкл. квитанции за внесен депозит. Към отговорите на исковата молба са приложени договори за правна помощ.

При тези доказателства, съдът приема, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд, съобразно чл.104 т.4 и чл.105 от ГПК. В тази връзка направените възражения от ответниците са неоснователни. Претенцията спрямо Ж.В. е за обезщетение общо за 37 000 лв., като всеки от исковете от по 5000 лв. и един за 12 000лв., произтичат от един и същ правопораждащ факт, което прави приложима именно нормата на чл.104 т.4 от ГПК.

 Възраженията за неизясненост на исковата молба обаче, са основателни. Претенцията спрямо Желя В. е с правно основание чл.45 от ЗЗД и същата ще бъде разгледана. Претенциите спрямо останалите ответници са с правно основание чл.124 ал.5 от ГПК, тъй като за тяхното участие при причиняването на телесната повреда на ищеца се твърди, че не са „предотвратили изтезанията“ извършвани от Ж.В. спрямо  Т. и се показали „като зловеща публика“, която се подигравала, обиждала и стимулирала мъченията спрямо ищеца. Действия, които биха изпълнили някой от съставите на чл.20 от НК, ако беше подадена жалба и постановена присъда. За разглеждането на иск за установяване на престъпни обстоятелства, чл.124 ал.5 от ГПК изисква наказателното преследване да не може да бъде възбудено или да е било прекратено на някое от основания по чл.24 ал.1, т.2-5 или спряно на някое от основанията по чл.25 т.2 или чл.26 от НПК или когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Последното явно не е налице, след като Ж.В. е бил осъден с влязло в сила споразумение. За наличието на другите обстоятелства не са приложени никакви доказателства.

При това положение, на ищеца следва да бъде предоставен седмичен срок да приложи доказателства за наличие на някоя от хипотезите на чл.124 ал.5 от ГПК спрямо ответниците. Това би обосновало правния му интерес от водене на настоящото производство против тези лица.

Предвид изложеното, Бургаският окръжен съд  

 

 

                                                   Р А  З  П  О  Р  Е  Д  И :

 

 

УКАЗВА на Т.П.Т., ЕГН **********,*** в седмичен срок да приложи доказателства за наличие на някоя от хипотезите на чл.124 ал.5 от ГПК спрямо ответниците П.М.В., Г.В.В. /бивша Коджагяурова/, Р.В.К., И.Ж.В., М.Ж.В. и Ц.П.Т., като му УКАЗВА, че в противен случай производството спрямо тях ще бъде прекратено.  

 

 

                                                                        

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :