Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 13.03.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно
заседание на дванадесети февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря А.С., като разгледа докладваното от съдията Емилия Кунчева т.д. № 202 по описа за
2018 година, на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на постъпила искова молба от С.Л.Д., с ЕГН **********, подадена чрез
пълномощника й адв. П.В. от САК, срещу „***“
ООД, със седалище гр. Плевен, ЕИК ***, с която е предявен осъдителен иск с
посочена цена на иска в размер на 610 000 лв. В исковата молба са наведени
фактически твърдения, че ищцата е
наследник на Л.Г.Д., б.ж. на гр. Плевен, починал на 13.01.2018 г., който
приживе, заедно със С.В.И.-Д. са учредили и регистрирали ответното дружество.
След смъртта на съдружника Л.Д. не е
било предложено на ищцата участие в дружеството, а притежаваният от
наследодателя й дружествен дял с номинална стойност 2500 лв. е бил поет от съдружника С.И.-Д., която също е
негов наследник. Ищцата твърди, че като наследник на починалия
съдружник има право да получи от дружеството паричната равностойност на
½ част от стойността на дружествения му дял, изчислена въз основа на
счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекрятаването на
участието му в дружеството – 31.01.2018 г. Твърди, че в тази връзка е изпратила
нотариална покана до дружеството и до неговия управител, но въпреки това отношенията
й с дружеството са останали неуредени и ответникът не е извършил доброволно
плащане на каквато и да е част от дължимите й суми. С исковата молба ищцата е
заявила претенция да бъде осъдено ответното дружество да й заплати сумата от
610 000 лв., представляваща балансовата стойност на ½ част от
дружествения дял към 31.01.2018 г. на починалия й баща Л.Г.Д., ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се и
направените по делото съдебно-деловодни разноски.
В хода на производство е допуснато
изменение в размера на предявения иск, на основание чл. 214 ГПК, като същият се
счита предявен в размер на сумата от 250 000 лв.
С депозирания писмен отговор на
исковата молба ответникът е заявил, че признава иска до размера на сумата от
138 428,81 лв., като след намаляването й с дължимия данък върху дружествения
дял, по който фискално задължено лице е дружеството, реално дължимата сума е в размер
на 131 507,37 лв.
В съдебно заседание исковата молба
се поддържа от процесуалния представител на ищцата – адв. П.В. от САК, който е
представил и писмена защита по делото.
Ответното дружество се представлява
от пълномощника адв. С.М. ***, който също е представил писмена защита по делото.
След като извърши преценка на събраните по
делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите на страните, съдът приема за установено следното:
Между страните не съществува спор по правнорелевантните факти, че ищцата е
наследник на починалия съдружник в ответното дружество – Л.Г.Д., чието членство
в дружеството е прекратено на 13.01.2018 г. поради смъртта му; че притежаваният от покойния съдружник
дружествен дял, с номинална стойност 2500 лв., е поет от другия съдружник – С.В.И.-Д.,
която също е негов наследник /преживяла съпруга/; че ищцата има право на
половината от стойността на дружествения дял на починалия съдружник.
При това положение съдът приема, че предявеният
осъдителен иск, който намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 125, ал. 3, вр. с чл. 127 от ТЗ, се явява
доказан по своето основание.
Не е спорно между страните също така,
че имуществените отношения между тях следва
да бъдат уредени въз основа на междинен баланс на ответното дружеството към
31.01.2018 г.
С депозирания писмен отговор на
исковата молба ответникът е представил изготвен от дружеството междинен баланс
към 31.01.2018 г.
Ищцата е оспорила съдържанието на съставения от търговеца междинен
баланс и е поискала редовността на счетоводните записвания да бъде проверена с
помощта на експертиза, каквато е допусната по делото. От приетото заключение на вещото лице М. Ф.
по първоначално допуснатата съдебно-икономическа експертиза става ясно, че съгласно
представения междинен баланс на ответното дружество към 31.01.2018 г.
балансовата стойност на дружествения дял на починалия съдружник Л.Д. се
определя в размер на 276 857,61 лв. При това положение половината от
стойността на дружествения дял възлиза на сумата от 138 428,81 лв., до
какъвто размер ответникът е заявил, че признава предявения иск. От същото заключение се установява обаче, че
представеният от ответника междинен баланс към 31.01.2018 г. не отразява вярно
и коректно имущественото и финансово състояние на търговеца, тъй като в баланса
не са отразени всички притежавани от дружеството активи.
За установяване на действителното имуществено състояние на
ответното дружество към 31.01.2018 г., а оттам и действителната стойност на дружествения дял
на починалия съдружника, съдът е възложил допълнителни задачи вещото лице да даде отговор на формулирани от ищцата
въпроси, обективирани в представена от нея писмена молба, както и да изготви и представи алтернативен
баланс на търговеца към същата дата, в който да бъдат отразени всички,
подлежащи на отразяване в баланса активи и пасиви на дружеството, при
съобразяване изискванията на приложимите правила и норми /ЗСч, НСС и пр./, и да
определи и посочи стойността на дружествия дял на починалия съдружник Л.Д. въз
основа на изготвения алтернативен баланс. В хода на производството, за
изготвяне на заключение по тези задачи са назначени две вещи лица, съответно
със специалност икономист-оценител и икономист-счетоводител.
По делото е прието заключението на
вещите лица С.П. и К.В. от 17.09.2019 г., към което са приложени доклади за
извършената оценка на недвижими имоти, собственост на дружеството, съобразно
поставените задачи на експертизата. В
заключението е отразена справедливата стойност на 5 бр. недвижими имоти /земи и
сгради/, които не са включени в баланса на ответното дружество към 31.01.2018
г., и е даден отговор на всички, поставени от ищцата въпроси, касаещи
съответно: действителната балансова стойност на три недвижими имота
/апартаменти/; включването на конкретно посочени имоти в баланса на търговеца;
осчетоводяването на притежавани от дружеството МПС, балансовата им стойност и
начисляваните амортизации; как са осчетоводявани получените аванси от
купувачите на апартаменти /незавършено строителство/; какъв е остатъкът за
фактуриране за всеки един от продадените апартаменти към 31.01.2018 г.; налице
ли е отписване на активи /машини и производствено оборудване/, в какъв
размер и на какво основание е извършено;
как е формирана сумата за неразпределена печалба, отразена в представения
междинен баланс; как е формирана посочената в баланса сума за отчетена загуба;
какъв е размерът на доходите на ответното дружество по договори за строителен
надзор и какъв е размерът на приходите
от тях, които следва да бъдат отразени в баланса; какъв е размерът на паричните
средства в банки; какъв е размерът на задълженията към доставчици; как е
формирана сумата, отразена в графа „Други задължения“ в пасива на баланса; има
ли разлики при пренасянето на крайните салда по баланс за отчетните периоди
2016 г., 2017 г. и баланса към 31.01.2018 г.
Със заключението е представен и
изготвен от вещите лица алтернативен баланс на ответното дружество към
31.01.2018 г. в два варианта. В първия вариант е отчетена само сумата, получена
под формата на аванс по отношение на продавани от ответното дружество жилища,
като освен приходите от постъпления за извършени плащания, са отчетени и
себестойностите на имотите като съотношения. Във втория вариант са отчетени
стойностите на продажбите по нотариалните актове за три жилищни имота, в които
е отразено, че купувачът напълно е изплатил сумата по сметка на продавача,
независимо от това, че по счетоводните регистри на дружеството не са отразени
тези плащания.
Стойността на дружествения дял на
починалия съдружник Людмил Духлевски по първия вариант на изготвения
алтернативен баланс е определена от вещите лица в размер на 345 435,82
лв., а по втория вариант – в размер на 358 762,38 лв.
По искане на ищцата съдът е допуснал
допълнителна задача на съдебно-икономическата експертиза за изясняване на
въпроси, касаещи отчитането на вземане на ответното дружество по договор за
цесия с трето лице и отразяването на конкретна сума като задължение на
дружеството в пасива на баланса. Задачата на експертизата включва вещите лица да отговорят на
поставените от ищцата въпроси, както и при установяване на нови факти и
обстоятелства, предпоставящи корекции в алтернативния баланс, да извършат
такива и съответно да определят стойността на дружествения дял на починалия
съдружник.
От приетото заключение на вещите лица
по тази задача, депозирано на 03.12.2019 г., се установява, че на 20.10.2016 г.
е сключен договор за цесия между М.Б.Г., като цедент, и „***“ ООД като цесионер,
с който в полза на цесионера е прехвърлено вземане на цедента към П.С.С.,
предмет на принудително изпълнение по образувано изпълнително дело, срещу цена от 60 000 лв. С нотариален
акт от 18.01.2017 г. за даване на недвижим имот вместо плащане П.С. е
прехвърлил право на строеж на самостоятелни обекти в жилищна сграда с
административен адрес: гр. Плевен, ул. „***“ № **, която сграда не е завършена
до груб строеж. Към момента на сделката общото задължение на П.С. по
изпълнителното производство е било в размер на 74 124,64 лв. Съгласно
заключението, сключеният през 2016 г. договор за цесия не е осчетоводен от ответното
дружество. Извършено е осчетоводяване на нотариалния акт за даване вместо
плащане от 18.01.2017 г., като в баланса на дружеството към 31.12.2017 г. е
отразен актив на стойност 74 125,64 лв. в раздел
„Разходи за бъдещи периоди – право на строеж“, срещу пасив в баланса на
същата стойност в раздел „Задължения към доставчици“. С взетите счетоводни
операции в актива на баланса към 31.12.2017 г. е отразена сума от
217 282,74 лв., формирана от сумата 74 125,64 лв. – стойност на право
на строеж и сумата 143 157,10 лв. – стойност по данъчна оценка на жилища,
магазини и гаражи, описани в нотариалния акт за даване на недвижим имот вместо
плащане от 18.01.2017 г. В пасива на баланса е отразена сумата от
217 282,74 лв. в раздел „Задължения към доставчици“. В заключението е
посочено, че сумата от 74 125,64 лв. не е следвало да се отчита като задължение,
тъй като е погасена с правото на строеж по т.1 и т.2 от нотариалния акт.
Посочено е също така, че от съдържанието на нотариалния акт не става ясно на
какво основание сумата от 143 157,10 лв. е осчетоводена в баланса на
дружеството, но в случай че същата сума
се елиминира от актива и пасива на баланса, това няма да доведе до промяна на
финансовия резултат.
В съдебно заседание вещите лица са пояснили,
че констатацията им за неправилно осчетоводяване на правото на строеж е
намерила отражение в заключението, но по отношение правилното осчетоводяване
стойността на жилищата, гаражите и магазините, не е взето становище. Към
заключението по тази допълнителна задача вещите лица не са представили
алтернативен баланс със съответните корекции, с оглед установените неправилно
извършени счетоводни записвания от дружеството. В тази връзка ищцата е поискала
изясняване на въпроса с осчетоводяването на сумата от 143 157,10 лв., като бъдат
извършени и необходимите корекции в баланса, ако е необходимо.
Съдът е поставил допълнителна задача
на вещите лица да извършат необходимите корекции в изготвения от тях
алтернативен баланс на ответното дружество към 31.01.2018 г. по съответните
пера, за които считат, че трябва да бъдат извършени корекции, като преди това
отговорят на въпроса на ищцата,
касаещ осчетоводяването на сумата от
143 157,10 лв. Допълнителната задача включва и установяване движението на
средства по посочена от ищцата банкова
сметка ***.
От представеното на 04.02.2020 г. заключение на вещите лица по тази задача, се
установява, че сумата от 143 157,10 лв. представлява разликата от общата
данъчна оценка за обектите, описани в
нотариалния акт от 18.01.2017 г. за даване на недвижим имот вместо плащане, без
данъчната оценка на един обект. Според вещите лица, тази сума следва да бъде
сторнирана от актива на баланса /счетоводна сметка „Нефинансови разходи за
бъдещи периоди“/ и от пасива на баланса /счетоводна сметка „Задължения към доставчици“/.
Със заключението вещите лица са
представили коригиран алтернативен баланс на ответното дружество към 31.01.2018
г. и са определили стойността на дружествения дял на починалия съдружник Людмил
Духлевски в размер на 365 118,92
лв.
В съдебно заседание вещите
лица са заявили, че не е допустимо
сумата от 143 157,10 лв. да бъде осчетоводена като актив, при
положение, че дружеството не е направило разходи. Посочили са в тази връзка, че
разходите за придобиване на ДМА се отчитат тогава, когато дружеството направи
самия разход, т.е. извърши разхода по стопански начин или възложи на друго лице
да извърши този разход, като в този случай го отчита като разход по възлагане.
При единия и при другия случай обаче при дружеството се сформира паричен поток,
което означава, че тези разходи са заплатени. В конкретния случай няма
заплащане на разходите, представляващи данъчна оценка на имотите, описани в
нотариалния акт за даване на недвижим имот вместо плащане. Според вещите лица,
размяната на престации по този нотариален акт, изискваща съответните счетоводни
операции, касае само правото на строеж. Едва когато обектите, предмет на това
право, бъдат завършени и се пристъпил към продажба на същите, тогава би се
формирал финансов резултат, който ще бъде разликата между продажната цена и
разходите, натрупани в счетоводна сметка „Нефинансови разходи за бъдещи
периоди“.
Това заключение е оспорено от ищцата,
като изложените от процесуалния й представител възражения касаят сумата от
143 157,10 лв. и начина, по който вещите лица приемат, че същата следва да
бъде сторнирана. Страната е
поискала на основание чл. 201 от ГПК да бъде възложено
повторно заключение с нови вещи лица като счита, че представеното заключение е
непълно и неясно, необосновано в посочената част, касаеща сумата от
143 157,10 лв.. Във връзка с това искане, ищцата е представила писмена
молба с конкретно формулирани въпроси.
Така депозираното от вещите лица
заключение е прието по делото, а искането на ищцата за възлагане на повторно
заключение е оставено без уважение по съображения, че не са налице предпоставките на чл. 201 от ГПК.
За да се произнесе по съществото на спора относно
стойността на дружествения дял на починалия съдружник, съдът счита, че следва да бъдат взети предвид всички приети по делото заключения на вещите
лица, които възприема като компетентни и обективни, достатъчно пълни и ясни, и
напълно обосновани. Въз основа на приетите заключения и поясненията по тях при
изслушването на вещите лица в съдебните заседания, съдът приема, че
представеният от вещите лица
алтернативен баланс на ответното дружество към 31.01.2018 г., в т.ч. и
извършените корекции в същия, отразява всички подлежащи на отразяване в баланса
активи и пасиви на дружеството към тази дата и стойността на същите е
определена съобразно изискванията на приложимите специални правила и норми за
тяхното осчетоводяване.
В контекста на тези съображения,
съдът счита за неоснователни изложените в писмената защита доводи на
ищцата, чрез нейния процесуален представител, относно необходими, според
страната, корекции в баланса на
дружеството.
Предвид гореизложеното и въз основа
на последното заключение на вещите лица
с приложен към същото коригиран алтернативен баланс на ответното дружество,
съдът приема, че стойността на дружествения дял на починалия съдружник Людмил
Духлевски е в размер на 365 118,92 лв., от която сума полагащата се на
ищцата част, съобразно наследствените й права, възлиза на сумата от
182 559,46 лв. Тази сума следва да
бъде намалена с дължимия данък по чл. 38, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДДФЛ, който
съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ е 5% и следва да бъде удържан и внесен от
ответното дружество на основание чл. 65, ал. 4 от ЗДДФЛ. В случая сумата на
дължимия данък върху ликвидационен дял, с която следва да бъде намалена
полагащата се на ищцата част от стойността на дружествения дял на нейния
наследодател, е в размер на 9127,97 лв., при което остатъчната сума възлиза на
173 431,49 лв.
В хода на исковото производство
ответникът е представил писмени доказателства /платежни документи – л.84, л.
221, л.288/, от които се установява, че в полза на ищцата е заплатена сума в
общ размер на 85 282,15 лв., с посочено основание за извършените плащания –
наследствен дружествен дял.
При това положение съдът приема, че сумата,
която ответникът дължи на ищцата за полагащата й се част от дружествения дял на
починалия й баща, е в размер на 173 431,49 лв., но исковата претенция
следва да бъде уважена до размера на сумата от 88 149,34 лв. За разликата над тази сума,
до сумата от 173 431,49 лв., т.е.
за сумата от 85 282,15 лв. искът е погасен чрез плащане, извършено след
завеждане на делото, поради което подлежи на отхвърляне, а за разликата над
сумата от 173 431,49 лв. до пълния размер на исковата претенция от
250 000 лв., съобразно допуснатото изменение на иска по реда на чл.
214 от ГПК, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба.
Страните са претендирали разноски и
са представили списъци по чл. 80 от ГПК за сторените от тях разноски по
производството. Ищцата претендира разноски в общ размер на 27 716 лв., от
които 24 400 лв. заплатена
държавна такса и 3316 лв. разноски за възнаграждения на вещите лица. С оглед
изхода на спора, дължимите в полза на ищцата разноски се определят в размер на 19 227 лв.
В тази връзка съдът възприема като
изцяло неоснователно възражението на ответника, че не е дал повод за завеждане
на делото и в негова тежест не следва да
бъдат възлагани разноски, доколкото от събраните доказателства е видно, че
дружеството е получило нотариална покана от ищцата, с която е заявила
претенцията си да й бъде изплатена полагащата й се част от дружествения дял на
нейния наследодател, а ответникът от своя страна е признал частично иска и е
извършил частично плащане по исковата претенция, но след завеждане на делото. Неоснователен
се явява и наведеният от ответника довод,
че непосочването на банкова сметка ***на
пречка за изпълнение на паричното задължение на дружеството към нея, предвид
нормативно регламентираната възможност за длъжника да се освободи от
задължението си при забава на кредитора – чл. 97, ал. 1 от ЗЗД.
Ответното дружество е претендирало
деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
13 730 лв., съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК, но се представени
доказателства за заплатена сума за
адвокатско възнаграждение в общ размер от 13 476 лв. При това
положение и с оглед изхода на спора, полагащите се на ответника деловодни
разноски са в размер на 4127 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че в
полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски по компенсация в размер на
сумата от 15 100 лв.
Така мотивиран, Плевенският окръжен
съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
на основание чл. 125, ал. 3, вр. с чл. 127 от ТЗ „***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „***“ № *, ет. *, да заплати на С.Л.Д., с ЕГН **********,***, сумата
от
88 149,34 лв. /осемдесет и осем хиляди сто четиридесет и девет лева
тридесет и четири ст./, представляваща част от балансовата стойност към
31.01.2018 г. на полагащата й се
½ ид.част от дружествения дял на починалия съдружник Л.Г.Д., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата да подаване на исковата
молба – 05.09.2018 г., до окончателното й изплащане, като за разликата над тази
сума до дължимата на ищцата сума от 173 431,49 лв., ОТХВЪРЛЯ предявения иск като погасен чрез плащане, извършено след
завеждане на делото, а за разликата на
сумата от 173 431,49 лв. до пълния размер на исковата претенция от
250 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „***“ ООД, със седалище гр. Плевен, ЕИК ***,
да заплати на С.Л.Д., с ЕГН **********, сумата от 15 100 лв. /петнадесет хиляди и сто лева/,
представляваща деловодни разноски по компенсация съразмерно с уважената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: