№ 44015
гр. София, 30.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20241110135347 по описа за 2024 година
Произнасяне на съда по реда на чл. 140 и следващи от ГПК, по насрочване на
производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание/о.с.з./ с
изготвен проекто-доклад по делото.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба / ИМ/ с вх.
№от ищец А.Ф. ЕООД /с предишно наименование М.Б. ООД/, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление **********, със съдебен адрес **********, срещу
ответник М. Г. М., ЕГН **********, с адрес **********, чрез адв. Ж.Ж., със съдебен адрес
**********, с обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр.
чл.345, ал.1 ТЗ и чл.342, ал.2 ТЗ, във вр. чл.92 ЗЗД и във вр.чл.422 и чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
По делото е постъпил отговор в срока по чл. 131 ГПК от ответника, поради което и на
основание чл. 140 ГПК съдът следва да насрочи делото за разглеждане в о.с.з., да прикани
страните към спогодба и им разяснява преимуществата на различните способи за
доброволно уреждане на спора; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне
доказателствата, които са относими, допустими и необходими.
Съдът констатира, че при издаване на Заповед за изпълнение/ЗИ/ № 8925/25.03.2024г.
по ЧГД№ 10868/2024г. по описа на СРС е допуснал очевидна фактическа грешка/ОФГ/,
която следва да се поправи, доколкото по заявление с вх.№6630/13.12.2023г. по което е
образувано ЧГД№ 964/2023г. по опис на РС-Тетевен/последното изпратено по местна
подсъдност на СРС и е образувано ЧГД№ 10868/2024г. по опис на СРС/ заявителят-ищец е
посочил сумата 709,34 лева за възнаградителната лихва по Договора за лизинг, а съдът
погрешно в ЗИ № 8925/25.03.2024г. е посочил само 709,00лв., като заявлението е уважено
изцяло и няма формирани мотиви за частично отхвърляне от съда, затова следва да се
поправи допусната ОФГ по реда на чл.247 ГПК в ЗИ. Същата сума от 709,34лв. е предявена
и с ИМ, което напълно съвпада с подаденото пред съда заявление по чл.410 ГПК.
Следва да се укаже на ответник, че ако се представлява от адвокат в о.с.з. то следва да
представи пълномощно за адвоката.
Предвид изложеното и на основание чл. 140 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОПРАВЯ допусната ОФГ в ЗИ № 8925/25.03.2024г. издадена по ЧГД№ 10868/2024г.
1
по описа на СРС, като вместо грешно изписаното 709,00лв. за възнаградителната лихва по
Договора за лизинг да се чете правилното – 709,34лв., както е посочено в заявление с вх.
№6630/13.12.2023г. по което е образувано ЧГД№ 964/2023г. по опис на РС-
Тетевен/последното изпратено по местна подсъдност на СРС и е образувано ЧГД№
10868/2024г. по опис на СРС/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за поправка на ОФГ може да се обжалва с частна жалба пред
СГС в 1-седмичен срок от получаване на призовката за о.с.з.от двете страни.
НАСРОЧВА разглеждане на производството по делото в открито съдебно
заседание/о.с.з./, което ще се проведе на 29/11/2024г. от 10,10 часа, за която дата и час да се
призоват страните, като им се връчи и препис от настоящото определение, а на ищеца- и
препис от отговора на исковата молба.
НАМИРА исковата молба, с която е сезиран, за редовна, а предявените с нея искове за
допустими.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съставя следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД по
делото:
Производството е образувано по предявени от ищеца срещу ответника обективно съединени
искове да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
СЛЕДНИТЕ СУМИ - сумата 423,19 лева/лв./ (четиристотин двадесет и три лева и 19
стотинки), представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски по главница по
договор за финансов лизинг № AG0010371/25.08.2020г. дължими за период от 24.03.2023 г.
до 09.05.2023г., ведно със законна лихва за период от 13.12.2023 г./дата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, сумата 709,34 лева
(седемстотин и девет лева и 34 стотинки), представляваща падежирали и непогасени
лизингови вноски за възнаградителна лихва за период от 24.03.2023 г. до 09.05.2023 г.,
сумата 2,74 лева (два лева и 74 стотинки), представляваща неустойка за забава на плащане
на лизингови вноски за период от 24.03.2023г. до 09.05.2023г., сумата 1359,09 лева (хиляда
триста петдесет и девет лева и 09 стотинки), представляваща неустойка за прекратяване на
договора по вина на лизингополучателя по чл.15.5 от ОУ към Договора, ведно със законна
лихва за период от 13.12.2023г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до
изплащане на вземането, сумата 290,40 лева (двеста и деветдесет лева и 40 стотинки),
представляваща разходи за данъчни задължения за 2023 г. за лизинговия автомобил по
Договора, ведно със законна лихва за период от 13.12.2023 г./дата на подаване на заявление
по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, сумата 101,23 лева (сто и един лева и 23
стотинки), представляваща разходи за застрахователни премии по Договора, и сумата 696,00
лева (шестстотин деветдесет и шест лева), представляваща разходи за възстановяване на
лизинговия актив по Договора поради невръщане след покана, за които суми има издадена
Заповед за изпълнение/ЗИ/№ № 8925/25.3.2024г. по заповедно ЧГД № 10868/2024 г. по описа
на СРС, 163-ти състав.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че на 25.8.2020г. между страните по делото бил сключен договор за
финансов лизинг с предмет придобиване на собствеността на лек автомобил Мерцедес МЛ
320 с рег.№ **********, идентификационен № **********, съгласно който ищецът
придобил собствеността на МПС-то и го предоставил за ползване срещу възнаграждение на
2
ответника с приемо-предавателен протокол от 25.8.2020г. По силата на договора ответникът
следвало да плаща месечни лизингови вноски в размер на 453,03лв., като същият
преустановил плащанията след 30-тата вноска. Сочи, че към 9.5.2023г. останалите
незаплатени вноски № 31, 32 и част от № 33 с падежи - 24.3.2023г., 24.4.2023г. и 24.5.2023г.,
с оглед което развалил договора с едностранно уведомление от 2.5.2023г.
На 18.4.2023г. лизинговият автомобил бил иззет от владението на И.Д., за което бил
съставен приемно-предавателен протокол. Излагат се твърдения, че към момента на
разваляне на договора неплатените месечни лизингови вноски възлизали на сума в общ
размер от 1132,53лв., от които 423,19лв. главници, дължими за периода от 24.3.2023г. до
9.5.2023г., и възнаградителна лихва в размер от 709,34лв., чието връщане ответникът дължи
на основание клаузата на чл.8.1 от Общи условия/ОУ/ към Договора и на основание чл.345
ТЗ, доколкото се касае за задължения през период, в който лизингополучателят е ползвал
лизинговия актив.
Ищцовото дружество поддържа, че съгласно клаузата на чл.15.1 от ОУ ответникът
дължи неустойка за забава в плащанията на вноски № 31 и 32, в размер на сумата от 2,74
лв., а съгласно клаузата на чл.15.5 ОУ и неустойка за прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, равняваща се на трикратния размер на договорената месечна вноска или
в общ размер от 1359,09лв. Поддържа, че съгласно чл.8.6, във вр. чл.8.7.5 от ОУ ответникът
дължи сумата от 101,23лв., представляваща направени разходи за застрахователна премия по
„Гражданска отговорност“. Допълва, че съгласно чл.8.6, вр. чл.8.7.4 от ОУ
лизингополучателят дължи на ищеца направените от последния разходи за заплащане на
данъци на основание чл.52-61 ЗМДТ за 2023г. в размер на сумата от 290,40лв. Заявява, че на
основание чл.14.4, вр. чл.8.7.10 от ОУ ответникът дължи на ищцовото дружество и сумата
от 696,00лв., представляваща стойност на извършени разходи във връзка с възстановяване
владението на лизинговия актив, изразяващи се в изплатено от лизингодателя на третото за
процеса лице „Г.Г.С.“ ООД по силата на рамков договор за поръчка от 1.11.2021г.
комисионно възнаграждение и покриващо разходите за извършени услуги по издирване,
изземване и репатриране на автомобила.
Ищецът посочва, че за процесните вземания в хода на производството по ЧГД №
10868/2024г. по описа на СРС, 163-ти състав, била издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№ №
8925/25.3.2024г. на парично задължение по чл. 410 ГПК, като след дадени от съда указания
по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, същото предявило настоящите установителни искови
претенции. С тези съображения ищецът обосновава правния си интерес от търсената защита
и отравя искане за уважаване на исковете.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски, в т.ч. разноските в хода на
заповедното производство.
Моли за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на
поставените в ИМ въпроси. Моли за изискване и прилагане по делото на ЧГД № 10868/2024
г. по описа на СРС, 163-ти състав.
ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл. 131 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, чрез
упълномощен адвокат, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че изложената
фактическа обстановка в ИМ не съответства на действителната. Твърди, че И.Д. му е
възложила сключването на договор за лизинг за нейна сметка, като в изпълнение на
поръчката е сключил процесния договор с ищеца от свое име за описания в ИМ лек
автомобил/МПС/. В регистрационния талон бил вписан като ползвател на процесното МПС
И.Д., на който бил предаден лекият автомобил. Твърди, че, в качеството си на
лизингополучател И.Д. е заплащала лизинговите вноски по договора до неговото разваляне.
Поддържа, че при сключване на договора за лизинг ищецът е знаел за договорните
отношения по поръчка между ответника и И.Д., с оглед което същият е недобросъвестен.
Твърди, че правата и задълженията по договора за лизинг се смятат за права и задължения на
3
доверителя по договора за поръчка - И.Д..
Поради изложеното се иска отхвърляне на претенциите на ищеца с присъждане на
разноски. Моли да се даде ход на делото в негово отсъствие.
Моли за поставяне на допълнителен въпрос по ССчЕ.
СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявените искове намират правното си основание чл.79, ал.1
ЗЗД във вр. чл.345, ал.1 ТЗ и чл.342, ал.2 ТЗ, във вр. чл.92 ЗЗД и във вр.чл.422 и чл.415, ал.1,
т.1 ГПК.
БЕЗСПОРНО Е между страните и те признават следните права и обстоятелства- на
25.8.2020г. между страните по делото бил сключен договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността на МПС-лек автомобил Мерцеес МЛ 320 с рег.
№**********, съгласно който ищецът придобил собствеността на последния автомобил и го
е предоставил за ползване срещу възнаграждение.
СПОРНИТЕ ФАКТИ между страните са - всички останали факти, изложени в ИМ,
както и че към момента на подписване на договора за финансов лизинг ищецът е знаел, че
ответникът го сключва в изпълнение на договор за поръчка, по който възложител е И.Д..
ПО ОТНОШЕНИЕ на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест се
разпределя по следния начин – всяка страна следва да докаже твърденията си, а именно:
ИЩЕЦЪТ следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
факти: 1) възникването на валидно облигационно правоотношение между страните,
породено от договор за финансов лизинг от 25.8.2020г. с твърдяното съдържание, по силата
на който ищецът, като лизингодател се е задължил да придобие процесното МПС от трето
лице при условия, определени от ответника, като лизингополучател и да му я предостави за
ползване срещу възнаграждение; 2) изпълнение на задълженията си по договора, в т. ч.
предаване на лизинговата вещ на лизингополучателя; 3) сторените от лизингодателя
разноски във връзка с ползването на лизинговата вещ и техния размер, конкретно
заплащането на дължимия данък за автомобила за 2023г. и неговия размер, както и на
застрахователната премия и нейния размер; 4) наличието на договорни клаузи за неустойка
при забава в плащането на лизинговите вноски и предсрочно прекратяване на договора по
вина на лизингополучателя, наличие на твърдяната форма на неизпълнение от ответната
страна и упражнено от ищеца право на разваляне на договора и размера на неустоечните
вземания; 5) наличието на договорна клауза за възстановяване от лизингополучателя на
сторени разноски от лизингодателя във връзка с възстановяване владението върху
лизинговата вещ в случай на предсрочно прекратяване на действието му по вина на
лизингополучателя, вида и размера на действително извършените разходи.
ОТВЕТНИКЪТ при установяване и доказване на горните факти от ищец, следва да
докаже своите правоизключващи и правопогасяващи възражения, а именно - че към момента
на подписване на договора за финансов лизинг ищецът е знаел, че ответникът го сключва в
изпълнение на договор за поръчка, по който възложител е И.Д.; или че е заплатил
дължимите по исковете суми.
На основание чл.146, ал.2 ГПК намира, че са налице факти по отношение, на които
страните не са ангажирали доказателства, както следва:
ИЩЕЦ – размер на искове, основание на разходи, дължимост от ответник, изпадане в
забава, дължимост на неустойки, т.е. да докаже исковете си по основание, размер и
изискуемост.
ОТВЕТНИК – договор за поръчка с И.Д. предхождащ дата на подписване на Лизингов
договор, т.е. сключване на договор, предхождащ подписването на Договор за лизинг..
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства към делото на представените писмени
документи с ИМ и с ОИМ.
4
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства към делото предходната заповедна част на
производството, развила се по ЧГД № 10868/2024 г. по описа на СРС, 163-ти състав.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза по въпросите,
формулирани в раздел доказателствени искания в ИМ, както и по въпрос на ответник
поставен в ОИМ, и по допълнителни въпроси на съда - вещото лице да посочи размера на
договорния годишен процент на разходите (ГПР), дали същият включва единствено
уговорена между страните договорна лихва или наред с нея и други по характер вземания,
като посочи какъв би бил размерът на ГПР в случай, че в същия бъдат включени и други
елементи, наред с договорната лихва и разходите за местни данъци и такси за процесния
лизингов автомобил, както и разходите във връзка със задължителната застраховка
„Гражданска отговорност”.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 400 лева, от които
ищецът следва да заплати 250лв., а ответник – 150лв., като представят писмени
доказателства по делото за плащането в 5-дневен срок от получване на призовката за о.с.з.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. А. Л. - тел.**********.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на
материалите по делото и след проверка в счетоводството на ищцовото дружество.
УКАЗВА на ответник, че ако се представлява от адвокат в о.с.з., то следва да се
представи на съда надлежно пълномощно за това, доколкото към ОИМ няма представено
такова, а само е посочен съдебен адресат адвокат Ж.Ж..
УКАЗВА на страните че могат да изразят становище по дадените указания в първото
по делото съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото о.с.з. следва да уточнят твърдения и
възражения и да направят доказателствените си искания, както и да ангажират
доказателствата си във връзка с указанията на съда, след което губят тази възможност, освен
ако се касае за доказателства по чл.147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който е
съобщен по делото или на който веднъж са им връчени съобщения, са длъжни да уведомят
съда за новите си адреси. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната на основание чл. 40 и чл. 41 ГПК. Когато разпоредбата на чл.
40 и чл. 41 ГПК не се спази от страните, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може да постанови неприсъствено
решение срещу него, на основание чл. 238, ал. 2 ГПК или да прекратипроизводството.
ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че това е най-ефективният и бърз
начин за разрешаване на възникналия спор помежду им и има преимущество пред спорното
производство, при спогодба заплатената такса се връща наполовина на ищцовата страна.
УКАЗВА на страните, че към СРС е създаден и действа ЦЕНТЪР ПО МЕДИАЦИЯ,
който е разположен на ет.2, стая 204 в сградата с адрес гр.София, бул. „Цар Борис III“ №54.
Медиацията е лесен и достъпен / безплатен/ алтернативен метод за решаване на правни
спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на съдебното
производство, като процедурата е неформална и поверителна. В случай, че страните желаят
постигане на резултат, който зависи изцяло от интересите им и пести време и средства, може
да се обърнат към служителя по медиация към СРС на тел. 02/8955423, който ще им помогне
при избора на медиатор от списъка на медиаторите, както и ще им осигури ползването на
Центъра по медиация в удобно за страните и за медиатора време.
5
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда е окончателно и не може да се обжалва.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните с призовката за о.с.з., като
страните следва да внесат депозитите си за експертизата в указания срок.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ за о.с.з. вещото лице по телефон, с указанията да представи
заключението си по делото в срока по чл.199 ГПК преди о.с.з.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6