Решение по дело №15/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261221
Дата: 6 август 2021 г. (в сила от 18 май 2023 г.)
Съдия: Елена Тодорова Радева
Дело: 20211100900015
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р       Е       Ш        Е        Н       И        Е

Гр.София, … август 2021 година

 

В      ИМЕТО       НА       НАРОДА

 

Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесета и право година, в състав:

                                                                  СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА

с участието на съдебен секретар Христина Цветкова, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№15 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Претенция с правно основание чл.213, ал.1 КЗ(отм.).

                   В исковата си молба ищецът  ЗАД “ОЗК-З.“ АД, ЕИК *******, твърди, че на 29.11.2014г. около 03,30 часа, по бул. “Сливница“, в посока бул. “Хр.Ботев“, към бул. “Княгиня Мария Луиза“,  се е движило МПС марка „Хюндай“, модел „И20“, с рег.№*******управлявано от Ю.И., който се движи във втората от ляво надясно пътна лента. В същата посока, в съседната дясна пътна лента се движи и МПС, марка „БМВ“, модел 525, с рег.№ *****, управлявано от Х.Д.Ш.. В района на кръстовището на бул. “Сливница“ и ул. “Цар Самуил“, водачът на „Хюндай“ предприел неподсигурена маневра „завой надясно“ за включване в движението по ул.“Цар Самуил“, при което навлиза непосредствено пред движещото се в съседната дясна лента МПС, марка “БМВ“. Водачът на последното, за да избегни удара, подава звуков сигнал с клаксона и едновременно с това предприема аварийно спиране и навива волана надясно, като по този начин навлиза в крайната дясна лента за движение. Въпрeки това е настъпило приплъзване между лява страна на „БМВ“ и дясна страна на л.а. „Хюндай“. В резултат на съприкоснованието на двата автомобила, водачът на „БМВ“-то губи контрол над управлението и автомобилът продължава движението си в посока към десния тротоар, качва се на него, като по пътя си удря метални колчета и стена на къща, след което блъска движещия се по тротоара пешеходец Г.К.Б., в резултат на което последният е претърпял сериозни телесни повреди.

                   Ищецът твърди, че с влязла в сила присъда №2703/13.04.2016г., постановена по НОХД №6717/2015г. по описа на СРС, отменена частично с решение №1093/05.10.2016г. по ВНОХД№2650/2016г. по описа на СГС, изменени с решение №182/26.04.2017г., постановено по НД№84/2017г. по описа на САС, подсъдимият Х.Д.Ш. е признат за виновен в това, че на 29.11.2014г., около 03,30часа, в гр.София, при управление на МПС марка „БМВ“, модел „525“, с рег.№*******, при движение по бул.“Сливница“, е нарушил правилата за движение по чл.21,ал.1 ЗДвП, като превишил максимално допустимата скорост и чл.88, ал.1,т.1 ЗДвП, като при предприета маневра изпреварване не се е убедил, че движещото се пред него ППС не е изменило посоката си на движение, вследствие на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на едно лице, с което е осъществил състав на престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б.“б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1 НК.

                   Ищецът твърди, че наказателното производство е водено единствено срещу водача на МПС марка “БМВ“, следва да се има предвид, че действията на водача на МПС марка „Хюндай“, модел „И20“, с рег.№ *******също са допринесли за настъпване на ПТП. Последното се установява от мотивите към процесната присъда, от които е видно, че водачът на МПС марка „Хюндай“, модел „И20“, с рег.№ *******е предприел маневра „завой надясно“ без да се увери, че няма да създаде опасност за движещите се зад него участници в движението. Ищецът твърди, че наказателният съд е приел за установено, че този водач е погледнал в огледалото за обратно виждане, възприел е движещото се зад него „БМВ“, но въпреки това, след като подал сигнал за маневра „завой надясно“ е пристъпил към осъществяването и. По този начин л.а.“Хюндай“ е навлязъл в платното за движение на движещия се с превишена скорост  л.а.“БМВ“, което е поставило водача на последния в невъзможност да реагира на внезапната маневра, т.е. непосредствено пред л.а. „БМВ“, като с това свое поведение водачът на л.а.“Хюндай“ е нарушил императивната разпоредба на чл.25, ал.2 ЗДвП. Ето защо основната причина за настъпване на ПТП е осъществяването на неподсигурената маневра от водача на л.а.“Хюндай“ и вредоносните последици не са в резултат само на нарушението на правилата за движение от страна на водача на застрахованото при ищеца МПС марка „БМВ“, а се явяват и резултат и от допуснатото нарушение на правилата на движение от водача на л.а. „Хюндай“, застрахован при ответника. Съпричиняването на вредоносния резултат от страна на водача на „БМВ“ се явява равнопоставено с това на водача на „Хюндай“.

                   Ищецът твърди, че към момента на настъпване на ПТП-то отговорността на водача на МПС „БМВ“ е била застрахована по застраховка „ГО“ при ищеца, с полица №23114002710634/04.11.2014г., валидна до 04.11.2015г.

                   Ищецът твърди, че към момента на ПТП-то отговорността на водача на МПС „Хюндай“ е била застрахована по застраховка „ГО“ при ответника З.“Л.И.“ АД, с полица №22314001410635/24.05.2014г., валидна до 23.04.2015г.

                   Ищецът твърди, че в следствие на това ПТП Г.Б.е предявил по съдебен ред претенции за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди срещу настоящия ищец, в качеството му на застраховател на отговорността на водача на л.а.“БМВ“, чийто водач е причинил ПТП. Образувано е гр.д.№8736/2015г. по описа на СГС, ГО, 1-21 състав, като в хода на процеса застрахователното дружество, на основание чл.219 ГПК, е привлякло като трето лице помагач З. „Л.И.“ АД, в качеството му на застраховател по застраховка „ГО“ на МПС „Хюндай“, като в тази връзка е релевирало възражение за принос от страна на водача на л.а.“Хюндай“. Производството по делото е приключило с решение №7776/20.11.2017г., което е влязло в сила, с което гражданският съд е осъдил настоящия ищец да заплати на увреденото лице обезщетение за претърпените от него вреди. Ищецът твърди, че е извършил плащане на сума общо в размер на 166 341лева, която представлява 161 381,10лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 120 000лева и лихва за забава от 41 381,10лева; 4 763,36лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3 556,42лева и законна лихва за забава в размер на 1 206,94лева и 196,54лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на 142,50лева и законна лихва за забава в размер на 54,04лева.

                   Съгласно чл.223, ал.2 ГПК установеното в мотивите на решението е задължително за третото лице в отношенията му със страната, която го е привлякла, а това означава, че фактите, които са били установени с преждецитираното решение, постановено по гр.д.№8736/2015г. по описа на СГС, ТО, 1-21 състав и са обективирани в него, обвързват настоящия ответник и съответно не следва да се установяват повторно и да бъдат пререшавани в това производства. Тези факти са следните: наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“, сключена между ищеца и собственика на МПС“БМВ“; настъпване на застрахователно събитие; вредите за пострадалото лице и тяхната причинна връзка с вредоносното събитие; размерът на присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

                   В решението, постановено по гр.д.№8736/2015г. по описа на СГС, ГО, 1-21 състав съдът не се е произнесъл по възражението на ЗАД “ОЗК-З.“ АД, ЕИК ******* за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на л.а.“Хюндай“ и поради това мотиви в тази насока не са изложени. Това означава, че този въпрос е останал неизяснен, поради което ищецът счита, че предвид установения механизъм на ПТП, приносът за настъпване на процесния инцидент на водача на л.а. „Хюндай“, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е била застрахована при ответника, е равен на водача, застрахован при ищеца, може да бъде направен извод, че съпричиняването е равно, като всеки от двамата водачи има съпричиняване от 50% спрямо вредоносния резултат. Ако водачът, чиято отговорност е застрахована при ответника не е нарушил разпоредбата на чл.25, ал.2 ЗДвП, то процесното ПТП не би настъпило и отговорността на застрахователите не би била ангажирана.

                   Ищецът моли съда да съобрази изложеното и да осъди ответника да му заплати 50% от платеното от ищеца на Г.Б.обезщетение за претърпени от последния имуществени и неимуществени вреди, в резултат на настъпило на 29.11.2014г. ПТП. Претендира законната лихва върху сумата от 83 170,50лева от датата на завеждане на исковата молба и разноските по това дело.

                   В срока за отговор ответникът З.“Л.И.“ АД, ЕИК********, оспорва претенцията по основание и размер.

                   Не оспорва валидност на застраховка „ГО“, сключен между него и водача на л.а.“Хюндай“, рег.№ ********.

                   Твърди, че съгласно чл.300 ГПК влезлите в сила присъда 02730/13.04.2016г. по НОХД №6717/2015г. по описа на СРС, решение №1093/05.10.2016г. по ВНОХД №2650/2015г. по описа на СГС  и решение №182 от 26.04.2017г по НД№84/2017г. по описа на САС, влязло в сила на 26.04.2017г., е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, е осъден водача на МПС, застраховано при ищеца..

                   Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че е налице съпричиняване от 50% за всеки от двата водачи по отношение на настъпилите вреди от процесното ПТП. Предявената претенция от 83 170,50лева не е съобразена със съдебната практика и реално понесените вреди, същата е неоснователна, тъй като не се дължи лихва върху лихва. Оспорва по основание и размер предявения иск за възстановяване на сума, платена по силата на влязло в сила съдебно решение, в което изрично е определено, че виновен за настъпилото ПТП е водача, чиято отговорност е застрахована при ищеца.

                   Ответникът прави следните оспорвания:

                   Оспорва твърдението на ищеца, че водачът на „Хюндай“ има значителен принос за настъпване на ПТП и този принос е 50%.

                   Оспорването е затова, че този водач не е имал възможност и не е бил длъжен да предвиди поведението на деликвента и да съобрази собствените си действия така, че да избегне настъпване на сблъсък. Не е налице противоправност на действията на този водач и съответно той няма вина за настъпване на произшествието.

                   В тази връзка се позовава на постановените съдебни актове по наказателното и гражданското дело.

                   Твърди, че видно от тези съдебни актове, водачът на застрахованото при ищеца МПС е осъществил виновно, при форма на вина – непредпазливост, деяние, съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ пр.2 вр.чл.342, ал.1 НК, като е нарушил разпоредбите на чл.21, ал.1 и чл.88, ал.1,т.1 ЗДвП.

                   С оглед на това съдът е достигнал до правния извод, че водачът на л.а.“БМВ“ с рег.№***** ХТ е извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.21, ал.1 и чл.88, ал.1,т.3 ЗДвП.

                   Ответникът твърди, че по делото е безспорен и е факт, който не се нуждае от доказване обстоятелството, че виновен за процесното ПТП, без наличие на елементи за съпричиняване е изцяло водачът на МПС „БМВ“, с оглед на тази констатация е и решението по гражданското дело, с което ищецът е осъден да заплати обезщетение.

                   В допълнителната искова молба ищецът заявява, че възраженията на ответника досежно вината и противоправността на поведението на водача на л.а.“Хюндай“ за неоснователни. Излага доводи.

                   Оспорва и възражението на ответника за наличие на изключителен принос от страна на водача на л.а.“БМВ“ за настъпване на вредоносния резултат. Позовава се на съдебните актове на наказателния съд.

                   Оспорва възражението на ответника за завишеност на претенцията, като бланкетно направено.

                   Относно възражението, че се претендира за заплащане на лихва върху лихва, заявява, че предмет на настоящата претенция е само главницата, поради което това възражение е несъстоятелно.

                   В допълнителния отговор ответникът поддържа сторените възражения.

                   Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

                   От събраните по делото доказателства се установява следното:

                   По делото не се спори, че ищецът ЗАД “ОЗК-З.“ АД, ЕИК *******, е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на овтомобилистите“, сключена с водач на МПС, марк „БМВ“, модел „525“, рег.№ *******, обективирана в полица № 23114002710634, сключена на 04.11.2014г. със срок на действие до 04.11.2015г.

                   По делото не се спори, че отговорността на водач на МПС марка „Хюндай“, модел „И20“, рег.№ *******е застрахована с „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника З.“Л.И.“ АД, с полица №22314001410635/24.05.2014г., валидна до 23.04.2015г.

                   По делото не се спори относно това, че по време на действие на двата договора e осъществено ПТП, като изложената от ищеца фактическа обстановка е следната: на 29.11.2014г. на 29.11.2014г. около 03,30 часа, по бул.“Сливница“, в посока бул.“Хр.Ботев“, към бул.“Княгиня Мария Луиза“,  се е движило МПС марка „Хюндай“, модел И20, с рег.№*******управлявано от Ю.И., който се движи във втората от ляво надясно пътна лента. В същата посока, в съседната дясна пътна лента се движи и МПС, марка „БМВ“, модел 525, с рег.№ *****, управлявано от Х.Д.Ш.. В района на кръстовището на бул.“Сливница“ и ул.“Цар Самуил“, водачът на „Хюндай“ предприел маневра „завой надясно“ за включване в движението по ул.“Цар Самуил“, при което навлиза непосредствено пред движещото се в съседната дясна лента МПС, марка “БМВ“. Водачът на последното, за да избегне удара, подава звуков сигнал с клаксона и едновременно с това предприема аварийно спиране и навива волана надясно, като по този начин навлиза в крайната дясна лента за движение. Въпрeки това, е настъпило приплъзване между лява страна на „БМВ“ и дясна страна на л.а. „Хюндай“. В резултат на съприкоснованието на двата автомобила, водачът на „БМВ“-то губи контрол над управлението и автомобилът продължава движението си в посока към десния тротоар, качва се на него, като по пътя си удря метални колчета и стена на къща, след което блъска движещия се по тротоара пешеходец Г.К.Б., в резултат на което последният е претърпял сериозни телесни повреди.

                   По това изложение на фактите, касателно настъпилото ПТП ответникът не спори.                 

                   По делото са събрани доказателства, че по НОХД № 6717/2015г. по описа на СРС е постановена присъда №2703/13.04.2016г., с която подсъдимият Х.Д.Ш.е признат за виновен в това, че на 29.11.2014г., в около 03:30часа, в гр.София, при управление на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „525“ с рег.№  ***** ХТ, по бул. „Сливница, с посока на движение от бул. „Христо Ботев“ към бул. „Мария Луиза“, в район на кръстовището с ул.“Цар Самуил“, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП( чл.21, ал.1 ЗДвП и чл.88, ал.1, т.1 ППЗДвП,  реазлизирал ПТП с попътно движещия се и извършващ маневра “завой надясно“, в посока към ул.“Цар Самуил“ лек автомобил, марка „Хюндай“, модел „ И 20“, с рег.№ ********, в следствие на което изгубил контрол над автомобила и напуснал платното в дясно, като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на пешеходеца Г.К.Б., поради което, на основание чл.343, ал.3, пр.1, б.“А“, пр.2 вр. с ал.1, б.“б“, пр.2 вр. с чл.342, ал.1, вр. с чл.2, ал.2, вр.с чл.54 НК, го е осъдил на лишаване от свобода за срок от три години, при първоначално строг режим в затвор.

                   В изложените мотиви към постановената присъда, първостепенният наказателен съд е допуснал наличие на евентуална вина на водача на МПС „Хюндай“, която е игнорирал, тъй като тя може да касае само настъпилото ПТП, като е приел, че този въпрос е извън въпроса за отговорността за причинените на Б. телесни увреждания.

                   С решение № 1093/05.10.2016 г.,  постановено по ВНОХД №2650/2016г. по описа на СГС, е изменена присъдата като подсъдимият Ш. е признат за невиновен за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП и е оправдан по това обвинение; намалено е наложеноното му наказание до размер на лишаване от свобода за две години.

                   С решение №182/26.04.2017 г., постановено по НД №8482017г., е отменена, по реда на възобновяването, присъда № 2703/13.04.2016г. на СРС,  постановено по НОХД №6717/2015г. и решение №1093/05.10.2016г. на СГС по ВНОХД №2650/2016г., в частта относно признаването на Ш. за виновен за извършване на деянието в пияно състояние по правна квалификация по чл.343, ал.3, б.“а“, предл. второ НК, като на основание чл.24, ал.1,т.6 НПК прекратява наказателното производство, образувано и водено противХ.Д.Ш.в частта относно обвинението за извършено престъпление в пияно състояние по чл. 343, ал.3, б.“а“, предл. второ НК.

                   Със същото решение е изменена, по реда на възобновяването, присъда № 2703/13.04.2016 г. на СРС, постановено по НОХД №6717/2015 г. и решение № 1093/05.10.2016 г. на СГС по ВНОХД №2650/2016 г., в останалата им част, като е преквалифицирано деянието от предстъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, предл. второ НК, в престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, предл.2, във връзка с чл.342, ал.1 от НК и е наложено наказание на подсъдимия Ш. лишаване от свобода за срок от 10 месеца, при първоначален общ режим на изтърпяване, като подсъдимият е лишено от право да управлява МПС за срок от три години.

                   По делото е представен заверен препис от решение №7776/20.11.2017г.,  постановено по гр.д.№8736/2015г. по описа на СГС, с което са уважени предявените от пострадалия от ПТП Г.К.Б. осъдителни претенции за обезвреда срещу застрахователя и настоящ ищец ЗАД “ОЗК-З.“ АД, ЕИК *******. Решението е влязло в сила на 27.02.2020г. и същото е постановено при участие на ответника З. “Л.И.“ АД, ЕИК********, като помагач на ответника Х.Д.Ш..

                   Присъдените с този акт суми на пострадалото лице са следните: 120 000лева, ведно със законната лихва от 29.11.201г. д окончателната заплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпените от реализираното ПТП на 29.11.2014г. неимуществени вреди; 3 556,42лева, ведно със законната лихва от 19.12.2014г. до окончателното плащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпените от реализираното на 29.11.2014г. имуществени вреди, представляващи разходи за лечение и сумата от 142,50лева, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2014г. до окончателното плащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпените от реализираното на 29.11.2014г. имуществени вреди, представляващи разходи за лечение.

                   По делото са представени доказателства, че присъдените с това решение обезщетения, ведно със законните лихви върху тях, са заплатени от ищеца на  Г.К.Б..

                   За установяване на този факт ищецът е представил платежни нареждания от 11.04.2018г. за сумата от 50 000лева; от18.04.2018г. за сумата от 60 000лева и от 24.04.2018г. за сумата от 66 805,50лева.

                   По делото е представено и удостоверение изх. №113919/13.12.2018г.,  издадено по изп.дело №20188380401052 по описа на ЧСИ М.Б., рег.№838 на КЧСИ, съобразно което ЧСИ удостоверява, че по изп.дело настоящият ищец, в качество на длъжник,  е извършил плащане на взискателя Г.К.Б., като по изпълнителното дело са постъпили 50 000лева на 12.04.2018г.; 60 000лева на 19.04.2018г. и 66 805,50лева на 24.04.2018г. Дължимите суми по това дело са следните: главница в размер на 120 000лева, ведно със законната лихва от 29.11.2014г., която към момента на плащане е в размер на 41 381,10лева; олихвяема сума за разходи по лечение в размер на 3 556,42лева, ведно със законната лихва от 19.12.2014г., която към момента на плащане е в размер на 1 206,94лева; олихвяема сума за разходи по лечение в размер на 142,50лева, ведно със законната лихва от 22.12.2014г., която към момента на плащане е в размер на 54,04лева и др.

                   По делото е допусната и изслушана СТЕ, изготвена от в.л. инж. Й.Й., заключението, по която е прието като годно доказателствено средство, дадено компетентно и незаинтересовано.

                   Съобразно това заключение, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, вещото лице е достигнало до извод, че мястото на удара между двата автомобила е както следва: по дължина на платното за движение на 7,30-7,40 метра преди линията на ориентира, считано по посока на движението на лек автомобил „БМВ“- посоката на огледа, а по широчина на платното за движение на 3,00-3,10 метра в ляво от десния край на пътното платно, считано в съата посока. Вещото лице сочи, че ударът е осъществен в дясната лента на платното за движение.

                   В изготвеното заключение вещото лице е използвало софуер Virtual Crash, чрез който е въпроизведено ситуацията на ПТП и въз основа на компютърната симулация вещото лице е констатирало, като са отчетени уврежданията по двата автомобила, че ударът между тях е бил приплъзващ, без да са налични големи деформации по тях. Взето е предвид и обстоятелството, че с предната си дясна част лек автомобил „БМВ“ е осъществил приплъзващ удар в стената, намираща се в район, както и преминаване на същия през заградителни колчета и бордюр. Отчетени са и местната, на които автомобилите са били намерени по време на огледа.

                   Въз основа на направената симулация вещото лице е определило скоростта на двата автомобила към момента на удара, както следва: лек автомобил „БМВ“ е имал скорост в момента на удара 81 км/час(22,5м/сек.), а лек автомобил „Хюндай“ е имал към този момент скорост от 20 км/час (5,56м/сек.).

                   По отношение на опасните зони за двата автомобила ( опасната зона за спиране представлява пътят, който превозното средство изминава от момента, в който неговият водач възприеме възникването на препятствие пред себе си до момента на окончателното спиране; колкото по-малка е опасната зона, толкова по - малка е вероятността за настъпване на удар защото това е зоната, в която МПС не може да спре) вещото лице е изчислило, че за лек автомобил „БМВ“, при движение със скорост от 81км/час, е 65,90метра (докато при скорост от 50км/час е 32,56метра), а за лек автомобил „Хюндай“ при движение със скрост от 20 км/час е 9,88метра.

                   Вещото лице е достигнало до извод, че водачът на лек автомобил „БМВ“ е предприел маневра за отклоняване на превозното средство надясно спрямо посоката му на ориентация, със закъснение от 1,64 секунди. При скорост на движение от 81 км/час водачът на лек автомобил „БМВ“ не е имал техническа възможност да предотврати произшестието.

                   Вещото лице, въз основа на анализ, обективиран в обстоятелствената част на заключението, е достигнало да извод, че водачът на лек автомобил „БМВ“, при скорост 50км/част е имал техническа възможност да предотврати произшествието, чрез едновременно аварийно задействане на спирачната уредба или чрез заобикаляне на лек автомобил „Хюндай“. От своя страна водачът на лек автомобил „Хюндай“ е имал възможност да забележи движещия се вдясно от него лек автомобил „БМВ“ и техническа възможност да предотврати произшествието, ако не е предприемал маневра завой надясно, а е изчакал преминаването на лек автомобил „БМВ“, тъй като е имал възможност да възприеме лек автомобил „БМВ“. При положение, че водачът на лек автомобил „Хюндай“ не е предприел завой надясно, произшествието на би настъпило.

                   След анализ на ситуацията, вещото лице е достигнало до извод, че водачът на лек автомобил „БМВ“ е реагирал с отклоняване на автомобил надясно, когато се е намирал на 18,19метра преди удара и същият се е движил със значително по-висока скорост в дясната лента, отколкото движещия се отляво лек автомобил „Хюндай“.

                  В дадените в о.с.з. от 22.06.2021 година обяснения на вещото лице, същото на поставените му въпроси дава становище, че ако лекият автомобил „Хюндай“ се е движил направо, без да предприеме маневра за отклоняване надясно, удар между двете превозни средства не е следвало да се осъществи; ако водачът на лек автомобил „БМВ“  е извършил изпреварване от лявата страна на лек автомобил „Хюндай“ и е изпреварвал в крайна лява лента, също не е следвало да се осъществи произшествието, тъй като в този случай двата автомобила е следвало да се движат в две различни ленти.

                   При така установеното съдът достига до следните изводи:

                   Съобразно чл.213, ал.1 КЗ(отм.) с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".

                   Правото на застрахователя да встъпи в правата на застрахования срещу застрахователя на причинителя на вредата, произтича от самия закон. Разпоредбата на чл. 213 КЗ /отм./ е общ състав, уреждащ встъпването на застрахователя в правата на удовлетвореното застраховано лице.

                   Елементите на фактическия състав на суброгационното право на застрахователя са: имуществена застраховка; плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования за увредената или погинала вещ; причиняване на застрахователното събитие от трето лице, което отговаря пред застрахователя по правилата на деликтната или договорна отговорност. С действията си третото лице трябва да реализира фактическия състав, който поражда гражданската му отговорност –деликт или неизпълнение на договорно задължение, задължението да обезщети вредите, причинени на застрахованото лице.  Следователно, закона изрично предвижда възможността платилият застраховател да предяви суброгационния иск директно срещу застрахователяпо „ГО“ на деликвента.

                   Съгласно формираната по приложението на чл. 300 ГПК постоянна практика, обективирана в решение № 55 от 30.05.2009 г. по т.д. № 728/2008 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 135 от 13.10.2014 г. по т.д. № 3945/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 127 от 29.10.2015 г. по т.д. № 1882/2014 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 22 от 11.04.2017 г. по гр. д. № 50310/2016 г. на ВКС, ГК, I г.о. и др. влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, а поведението на пострадалия не е предмет на присъдата освен ако съпричиняването на представлява елемент от състава на престъплението, като се изхожда от разбирането, че предмет на изследване и произнасяне по наказателното дело е само поведението на дееца, по отношение на когото е повдигнато обвинение. Обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд, като присъдата е задължителна за гражданския съд само относно конкретното деяние, обективирано в обвинителния акт по повдигнатото срещу извършителя обвинение, но не и относно друго, различно от това, деяние. Обективните граници на задължителната сила на присъдата обхващат само изчерпателно посочените в разпоредбата на чл. 300 ГПК обстоятелства. Затова въпросът дали е налице противоправно поведение на други лица не се обхваща от задължителната сила на влязлата в сила присъда. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, респ. деликта, следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти и обстоятелства / напр. - за съпричиняване на вредите, за размера на приноса на пострадалия, за солидарната отговорност на повече лица, причинили увредата и др./ подлежат на доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите са събирани доказателства в хода на наказателното производство. Ето защо въпросът дали е налице противоправно поведение на други лица не се обхваща от задължителната сила на влязлата в сила присъда, включително и от изложените към нея мотиви.

                   Предвид изложеното,  напр. напълно възможно е при предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу няколко ответници, за които се твърди, че те общо са причинили вредата, само по отношение на някой от тях да е проведено наказателно производство, завършило с осъдителна присъда. Това обстоятелство не е пречка по реда на чл. 45 ЗЗД да се ангажира гражданската отговорност на всички, които се сочат за делинквенти, ако по делото се установят предпоставките от фактическия състав на непозволеното увреждане и при съобразяване обвързващата сила на присъдата по отношение на осъденото лице, за което с нея е признато, че деянието осъществява и състав на престъпление.

                   Основният въпрос в това производство е не дали е налице независимо съпричиняване на осъщественото ПТП между двата автомобила, а дали това ПТП, при условие, че същото е в резултат на назависимо причиняване на същото от водачите на двата автомобила, т.е. да се приеме, че е осъществено в резултат на противоправно поведение на двамата водачи на МПС, се явява единствената причина за настъпване на телесните увреждания на пострадалото лице Б..

                   По отношение на наличието на хипотеза по чл.53 във връзка с чл.45 ЗЗД касателно настъпилото автопроизшествие между двата автомобила.

                   По виждане на състава не е налице независимо съпричиняване от водачите на двата автомобила на осъщественото ПТП.

                   Това е така, тъй като същото е настъпило в резултат на противоправните действия на водача на лек автомобил „БМВ“ – Ш., който е признат за виновен по цитираната по- горе присъда, поради това, че вредоносното осъществено от него деяние,  представлява деликт, със степен на обществена опасност, която го квалифицира като престъпление. същият е нарушил правилата за движение, като това нарушение не е само посоченото от наказателния съд в присъдата нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП(превишена скорост от 81 км/час, при разрешена от 50 км/час), но е нарушил и други норми от този закон. Осъществените от него действия при управление на лекия автомобил, марка „БМВ“ са в разрез с нормата на чл.20 от ЗДвП, както и на нормата на чл.41 ЗДвП, съобразно която пътните превозни средства се изпреварват от лявата им страна, като при изпреварване водачът на ППС напуска пътната лента, в която се движи, навлиза в съдената пътна лента изцяло или частично, преминава покрай движещото се в същата посока ППС и се връща в напуснатата лента. Вместо да се съобрази с тази разпоредба и да следва предписаното от нея правило, водачът на „БМВ“ предприема маневра изпреварване на движещия се пред него лек автомобил „Хюндай“, отдясно, в резултат на което се осъществява приплъзващия между автомобилите удар. Ето защо съдът намира, че в резултат на действията на водача на лек автомобил „БМВ“ се е осъществила автопроизшествието.

                   Поради това не намира опора в доказателствата по делото тезата на ищеца, че водачът на лек автомобил „Хюндай“ е създал предпоставки с поведението си за възникване на ПТП, а оттам и за настъпване на увредите на пострадалия Б..

                  Но дори и да се сподели тезата на ищеца, че процесният удар между двата автомобила е възникнал и в резултат на противоправното поведение на водача на лек автомобил „Хюндай“, поради това, че същият е нарушил разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗДвП, предприемайки завой надясно, тъй като не е предприел действия да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него и да извърши маневрата, като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение, твърдението на ищеца, че уврежданията на Б., комуто е заплатил обезщетение за претърпяните от инцидента вреди, пак не се явява доказано.

                   Това е така, тъй като по делото не са събрани доказателства, които да обосноват тезата, че вредите на Б. са породени от приплъзващия удар между двата автомобила, в резултат на който водачът на лек автомобил Ш. и изгубил контрол върху автомобила и само и единствено този удар са явявя в пряка причинно-следствена връзка с тези вреди.

                   По делото не са събрани доказателства, че в резултат на осъществения между автомобилите приплъзващ удар управляваният от Ш. лек автомобил е „изскочил“ на тротоара, където е блъснал преминаващия по него Б.. Напротив, заключението на вещото лице е, че маневрата, извършена от този водач (след предприета маневра за изпреварване отдясно, в нарушение на правилата за движение по чл.41 ЗДвП, при несъобразена скорост-нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП и чл.88, ал.1,т.1 ППЗДвП) е започнал да се отклонява надясно, когато е бил на разстояние преди удара от 18,53метра. В този случай разстоянието между двата автомобила е било 13, 95метра, а закъснението на водача на „БМВ“ е било в порядъка на 1, 64 секудни.

                   Завиването надясно от страна на водача на лек автомобил е осъществено преди сблъсъка между двата автомобила, с цел избягване на удара, който въпреки това се е осъществил. По делото не са събрани доказателства, че в резултат на този удар управляваното от Ш. МПС е излязло на тротоара, където е блъснало пострадалия Б., а излизането на тротоара е в резултат на това, че водачът на „БМВ“ е загубил от удара с лек автомобил „Хюндай“ управлението върху автомобила.

                   По делото не е установено причинно-следствената връзка между приплъзващия удар между двата автомобила и ударът от страна на „БМВ“-то върху Б., за да се приеме, че е претърпените от него вреди да причинени от съвкупните действия на двамата водачи на ППС.

                   За да се ангажира имуществената отговорност на ответника следва при условие на пълно и главно доказвате от страна на ищеца да се установи, че противоправното поведение на водача, чиято отговорност е застрахована при ответника, да е участвал със свои действия респ. бездействия в причиняване на вредоностия резултат спрямо пострадалото лице, на които ищецът е заплатил обезщетение. В тази връзка са и дадените от съда указания на ищеца. Установяване на удара между двата автомобила, като факт, сам по себе си, не установява наличие на такава причинна връзка дори и да се приеме, че водачът на лек автомобил „Хюндай“ е имал противоправно поведение, довело да осъществяване на ПТП. Самото ПТП не се явява единствената причина за вредите, нанесени на Б.. Самото ПТ не е установено, че е довело до това Ш. за изгуби управление върху автомобила, като съдът отбелязва изрично, че самото ПТП не би настъпило, като Ш. е спазил цитираните по- горе правила на ЗДвП.

                         За да бъде уважена претенцията на ищеца, следва по делото същият да е ангажирал доказателства за наличие на съвкупност от причини, явяващи се проявление на деяния на водача, застрахован при ответника, които са необходими условия, обусловили настъпване на вредоносния резултат спрямо пострадалото лице.

                   Ето защо съдът не приема за установено, че поведението на водача на лек автомобил „Хюндай“ дори и да се приеме, че е противоправно, се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите за пострадалото лице Б. вреди.

                   При така изложеното съдът приема, че претенцията на ищеца се явява недоказана и следователно неоснователно предявена, поради което подлежи на отхвърляне.

                   По разноските.

                   И двете страни претендират разноски. Идвете страни представят списък на същите и доказателства за реалното им плащане.

                   С оглед извода на съда за неоснователност на предявения иск, разноските следва да бъдат разпредели, съобразно нормата на чл.78, ал.3 ГПК.

                   Претендираните от ответника разноски са в размер на 500лева – депозит за вещо лице от 200лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лева.

                   Ето защо ищецът следва да заплати на ответника сумата от 500лева, разноски по това делото.

                   Водим от изложеното съдът

 

                   Р           Е          Ш          И :

 

                   ОТХВЪРЛЯ предявения от  ЗАД “ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, адвокатско дружество „Г.И.П.“, чрез адв.С.Е.С., срещу З.“Л.И.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, за заплащане, на основание чл.213, ал.1 КЗ(отм.) във връзка с чл.53 ЗЗД на сумата от 83 170,50лева (осемдесет и три хиляди сто и седемдесет лева и 50ст.), представляващо половината от заплатеното от ищеца на Г.К.Б. обезщетение за претърпени от последния имуществени и неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 29.11.2014година, поради неоснователността му.

                   ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, ЗАД “ОЗК –  З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на З.“Л.И.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, разноски по водене на делото в размер на 500лева.

                   РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                  

                                   

 

                                                                   СЪДИЯ: