ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3362
гр. София, 23.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110165388 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба от В. Р. Г., чрез адв. Е. Я. Я., срещу „ЛИБОР
КОМЕРС“ ООД.
В срокът по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба.
Налице са предпоставки за изготвяне на проект за доклад в следния смисъл:
Ищецът твърди, че с трудов договор №73/20.04.2015 г. сключен с ответника е бил
назначен на длъжност „специалист продажби“, с първоначално възнаграждение 600 лв,
променено на 1200 лв. с допълнително споразумение от 30.12.3022 г. Сочи, че с писмо изх.
№ 72/26.09.2023 г. са му поискани писмени обяснения относно възникнала на 21.09.2023 г.
конфликтна ситуация с негова колежка, като на същия ден със заповед №6/26.09.2023 г. на
управителя бил отстранен временно от работа за периода 26.09.2023 г. – 02.10.2023 г.
включително. Твърди, че е представил писмени обяснения вх. № 1/28.09.2023 г. Със заповед
№8/03.10.2023 г. му било наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ и бил прекратен
трудовия му договор, на основание извършване на системни нарушения на трудовата
дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. Счита заповедта за уволнение за незаконосъобразна,
поради следните причини: в заповедта не е спазен чл. 195, ал. 1 КТ, нарушението и времето
на извършване не са описани ясно и конкретно, не са посочените като дати предходните
нарушения, които работодателят е счел че са извършени през последната година;
индивидуализирано е единствено нарушението от 21.09.2023 г.; поради липсата на дата не
може да се прецени дали за твърдените предходни нарушения е изтекъл преклузивния срок
по чл. 194, ал. 1 КТ; нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ, като работникът не е могъл да се защити
и да вземе становище по предходните нарушения, които се твърди, че е извършил поради
липсата на тяхната индивидуализация. Излага, че на 31.01.2023 г. бил наказан с „последно
предупреждение преди уволнение“, каквото наказание не съществува по КТ, като било
възможно горното наказание да е наложено за някое от „системните нарушения“ и за едно
нарушение да бъде наказан два пъти. Твърди, че не е извършил вменените му нарушения на
трудовата дисциплина. Сочи, че последният отработен месец бил август 2023 г., за който
получил възнаграждение 10 170.47 лв., 11 770 лв. – бруто. Твърди, че допълнителното
заплащане, което е обвързано с постигнатите от служителя резултати, регламентирано в
системата на работодателя, било възнаграждение с постоянен и предвидим характер, било
начислявано и изплащано на служителя постоянно и представлявало част от брутното
трудово възнаграждение. Моли съдът да отмени заповед №6/26.09.2023 г. като
незаконосъобразна, да го възстанови на предишната му работа и да осъди ответникът да му
1
заплати обезщетение заради оставането му без работа поради незаконно уволнение в размер
на 70 620 лв. за периода от 03.10.2023 г. до 03.04.2024 г., както и законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното и заплащане. Претендира разноски.
В отговора на искова молба ответникът оспорва иска. Твърди, че трудовото
правоотношение е прекратено законосъобразно, системните нарушения на трудовата
дисциплина били индивидуализирани, не било необходимо да посочва конкретна дата на
всяко едно от тях, достатъчно било описването им като извършени „в последната една
година“ и „в последните месеци“, като извършено „грубо, агресивно, арогантно отношение“
на служителя. Сочи, че изискванията на чл. 193, ал. 1 от КТ са спазени, нарушенията били
описани в достатъчна степен, че служителят да знае за кои обстоятелства става въпрос, а и
ищецът не бил възразил, че не знае за какво става въпрос. Оспорва, че на служителят вече
било наложено наказание „последно предупреждение преди уволнение“, писменото
изявление на работодателя с горното наименование не било дисциплинарно наказание, а
писмен израз на неодобрение към поведение на служителя. Твърди, че е налице системно
нарушение на трудовата дисциплина от страна на служителя, а именно същият се е държал
грубо, арогантно и агресивно към другите служители през продължителен период от време,
въпреки многократни предупреждения. Аргументира последното с представените докладни
записки от други служители във връзка с поведението на ищеца. Оспорва иска за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и иска за заплащане на
обезщетение за оставане без работа. Сочи, че ищецът не е доказал, че е останал без работа.
Оспорва размера на обезщетението. Твърди, че допълнителното възнаграждение за резултат
е по решение на ръководството и не представлява част от брутното трудово
възнаграждение, не е в зависимост от отработеното време. Излага, че последния отработен
месец на служителя бил септември 2023 г., като последното брутно трудово възнаграждение
било в размер на 1250.39 лв.
Съдът намира, че не са налице факти и обстоятелства, които се признават от страните
и не подлежат на доказване.
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 КТ, във вр. чл.
225, ал.1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществуване на трудово правоотношение с
ответника, неговото прекратяване, размера на брутното трудово възнаграждение, получено
за последния пълен отработен месец преди уволнението, че в причинна връзка с
уволнението, чиято законност оспорва, е останал без работа за сочения период, за който
претендира обезщетение. В тежест на ответника е да докаже, че законосъобразното
упражняване на правото му да наложи дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца, в
това число спазването на процедурата по чл. 193 КТ (че от ищеца са поискани обяснения за
конкретните нарушения и ищецът е дал такива в писмена форма); спазването на сроковете
по чл. 194 КТ, в това число датата, на която управителят на ответното дружество, респ.
упълномощеният от него е узнал за извършеното нарушение; действията и бездействията
(чрез доказване на задължението за действие) на ищеца, описани в заповедта, в описаното
време и по описания начин на извършване, които са били квалифицирани от работодателя
като основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника; тежестта на
извършените нарушения и съответствието им с наложеното дисциплинарно наказание;
съдържанието на трудовото правоотношение и най-вече трудовите задължения, които не са
били изпълнени виновно от ищеца.
По доказателствените искания:
Представените с исковата молба и отговора писмени доказателства са относими и
съдът ще ги приеме.
На основание чл. 183 от ГПК ще задължи ищецът да представи оригинал на трудовата
си книжка.
Ответникът е поискал съдът да допусне до разпит трима свидетели, с които да
установи изложеното от него в отговора на исковата молба. Предвид непосочването на
различни факти и обстоятелства, за които свидетелите ще дават показания, съдът намира, че
2
следва да допусне само един свидетел.
Искането за назначаване на ССчЕ от страна на ищеца е основателно.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 19.03.2024 г. от 11:00ч., за която
дата и час:
Да се призоват страните като им се връчи препис и от настоящото определение;
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на искова молба документи
като писмени доказателства.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, изложен в обстоятелствената
част на определението.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в първото по делото открито съдебно заседание
да изложат становището си по съдържащия се в настоящото определение проект на доклад и
да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на ищеца, че не представя и не сочи доказателства относно твърдението си,
че е след прекратяване на процесния трудов договор е останал без работа, както и времето за
което е останал без работа.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 183 от ГПК ищецът да представи оригинал на
трудовата си книжка в насроченото съдебно заседание.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на
поставените в исковата молба задачи. НАЗНАЧАВА за вещо лице В. С.ТЕЛ **********.
Вещото лице да отговори и на следния въпрос: Какъв е размерът на обезщетението по чл.
225, ал. 1 от КТ за периода 03.10.2023 г. – 03.04.2024 г., което да изчисли на база последното
пълно брутно трудово възнаграждение и на всички допълнителни възнаграждения с
постоянен характер.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 300 лева, платим от
бюджета на съда.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ един свидетел на страната на ответника, който следва да
бъде доведен от него за датата на насроченото съдебно заседание. Предупреждава
ответника, че при недовеждане на свидетеля, делото ще продължи без събиране на това
доказателство.
УКАЗВА на страните, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не
направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147.
УКАЗВА на страните, че на осн. чл. 7, ал. 3 ГПК ще провери служебно договор за
банков кредит, сключен между страните по делото за наличието на неравноправни клаузи
като им дава възможност да изразят становище по този въпрос в първото съдебно заседание
по делото.
УКАЗВА на страните, че по арг. от разп. на чл. 41 от ГПК, страната, която отсъства
повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на
посоченото задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на осн. чл. 238. (1) ГПК, че ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. (2) Ответникът може да
3
поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение
второ. (3) Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и
ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по
делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се
прекратява.
УКАЗВА на страните възможността да ползват медиация за доброволно уреждане на
спора.
ПРИКАНВА страните към спогодба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4