РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Ямбол, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20212330102181 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба предявена от С.И.Б., Я.И.Б.,
С.И.Б., И.Д.С., М.С. Б.- Х. и С.С.Б., всичките чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес
в гр. С., обл. Я., ул. „***, чрез адв. Т. Р.- ЯАК, против Я.С.Л., Л. Г. Л. и М.Е.Х., с която са
предявени обективно съединени искове по чл.124 ГПК, чл.108 ЗС и чл.76 ЗН.
С исковата молба се твърди, че ищците и ответника Я.С.Л. са наследници по закон на
С.Б. Р., бивш жител на с.Н., общ. С., обл. Я., поч. на *** г. Същия притежавал и оставил в
наследство на посочените по-горе лица дворно място, находящо се в с.Н., общ. С., обл. Я.,
цялото с площ от 4050 кв.м., представляващо ПИ № ***, в кв.***, по плана на с.Н., одобрен
със заповед № *** г., заедно с построените в имота жилищна сграда, със застроена площ от
28 кв.м., навес със застроена площ от 15 кв.м. и подобрения в имота. Твърди се, че ищците
били собственици на 7/12 ид.ч. от имота, а ответника Я.С.Л. на ¼ ид.ч. от имота. През месец
февруари 2021 г. ищците посетили имота, като случайно узнали, че ответника Я.С.Л. на
25.09.2020 г. по силата на нотариален акт по обстоятелствена проверка, била призната за
изключителен собственик на целия посочен недвижим имот. Твърди се, че същата никога не
била владяла имота сама за себе си, като не били изгубели давността и владението на имота
си, но въпреки това били лишени от правото на собственост. През годините непрекъснато се
грижили за тяхната част от имота, както го обработвали, отглеждали овошни градини,
зеленчуци и пчелни семейства, като в тази връзка изградили и капково напояване и други
подобрения в същия. Плащали и редовно дължимите от тях местни данъци и такси. Счита
се, че не са налице основанията на чл.79 ЗС за придобИ.е от ответника Я.Л. на техните
идеални части от имота, като същата незаконосъобразно се е снабдила с акт за собственост
1
по давностно владение и наследство. Веднага след снабдяването с констативния нотариален
акт ответниците Я.С.Л. и съпруга й Л. Г. Л. с договор за покупко-продажба продали целия
недвижим имот на ответника М.Е.Х..
Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците
Я.С.Л. и Л. Г. Л., чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр. Я., ул. „***. Считат
предявените искове за неоснователни и недоказани и молят за тяхното отхвърляне. По
съществото на спора излагат съображение, като не оспорват обстоятелството, че ищците и
ответницата Я.Л. са наследници по закон на С.Б. Р., поч. на *** г. Оспорват се твърденията,
че процесния имот, в едно с изградените в него сгради и подобрения бил притежаван от
наследодателя им по силата на договор за покупко- продажба от 08.03.1965 г. Оспорват се и
посочените в исковата молба законни квоти на страните, както и обстоятелството, че през
годините ищците са се грижили непрекъснато за техните идеални части, обработвали са
имота, имали са пчелни семейства и че са заплащали дължимите данъци и такси. Твърди се,
че общия наследодател на страните, не е придобил имота по силата на договор за покупко-
продажба от 08.03.1965 г., с оглед на това, че договора не бил в нужната нотариална форма,
не представлявал годен акт, който да го направи собственик. Твърди се, че наследодателя на
страните придобил имота по давност, която започнала да тече от 08.03.1965 г. и след
изтичането на 10 години, го придобил на 08.03.1975 г. С оглед на това, че наследодателя бил
в брак със съпругата си С. И. Р., поч. на *** г., имота бил съпружеска общност. Общите
наследодатели на страните преживе са изразили воля да предадат владението на имота на
своята дъщеря Я.Л., като това предаване било извършено през 1986 г. ,след смъртта на
наследодателя С. Р., от нейната майка. От момента на предаването на владението на имота
Я.Л. осъществявала самостоятелно фактическа власнт върху него, с намерение за
придобивна давност и след нейното изтичане в нейна полза тя го придобила. Никой от
наследниците на общия наследодател С. С. и неговата съпруга С. Р. не бил оспорил правото
на собственост на ответницата върху посочените имоти и не бил демонстрирал под каквато
и да било форма да счита имотите за свои собствени и нямало данни някой от тях да е
отнемал фактическата власт от ответницата Я.Л.. Изразяват се подробни съображения по
неоснователност на исковете, включително и чрез цитиране на съдебна практика. Иска се
отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответника М.Е.Х. не е депозирала отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа лично от ищеца С.И.Б., като всички
ищци се представляват от пълномощника адвокат,сочат доказателства и искат уважаване на
иска и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ответника Я.С.Л. се явява лично, като с ответника Л. Г. Л. се
представляват от пълномощник адвокат, поддържат отговора на исковата молба и молят за
отхвърляне на предявените искове, сочат доказателства и правят искане за присъждане на
2
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ответника М.Е. Л. се явява лично, като моли за отхвърляне на
предявените искове.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят,като от представения договор за покупко- продажба на недвижим
имот от 08.03.1965 г., безспорно се установява, че наследодателя на ищците и ответника
Я.С.Л., С.Б. Р., поч. на *** г. придобил дворно място с намиращите се в него къща, салма и
навес от около 3000 кв. м., намиращо се в парцел *** в кв. *** по регулационния план на с.
Н., общ. С., обл. Я.. От представеното удостоверение за наследници, след смъртта си С.Б. Р.
оставил законни наследници С. И. Р.- съпруга, поч. на *** г., С. С. Б.-син, поч. на *** г.,
наследен от сина си С.С.Б. и дъщеря си М.С. Б.- Х., Д. С. Б.- син поч. на *** г., наследен от
дъщеря си С. Д.С. и сина си И.Д.С., И.С. Б.-син, поч. на *** г., наследен от дъщеря си
С.И.Б., сина си С.И.Б. и дъщеря си Я.И.Б. и Я.С.Л.- дъщеря.
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение и наследство № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** г., вписан в службата по
вписванията с вх. № *** г., акт №***, том ***, дело № *** г. на нотариус с рег. № ***, с
район на действие- съдебен район на Районен съд- гр. Я., на основание постановление от
25.09.2020 г., въз основа на обстоятелствена проверка, извършена по нот. дело № *** г. и
съгласно чл.587, ал.2 ГПК, вр. с ал.1 на чл.587 ГПК, извършила този нотариален акт, с който
признава Я.С.Л. за собственик по давностно владение и наследство от С.Б. Р., б. ж. на с. Н.,
върху следния недвижими имоти, находящи се в строителните граници на с. Н., общ. С.,
обл. Я., именно : Дворно място цялото от 4050 кв.м., за което е отреден ПИ № *** в кв.***,
при граници на ПИ : изток-улица, запад-улица, север УПИ ***; УПИ- ***; юг-ниви, заедно в
построените в този имот жилищна сграда с площ от 28 кв.м. и навес с площ 15 кв.м.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. №
***, дело № *** г., вписан в службата по вписванията с вх. рег № *** г., акт № ***, том ***,
дело № *** г. на нотариус с рег. № ***, с район на действие- съдебен район на Районен съд-
гр. Я., Я.С.Л. и Л. Г. Л. продали на М.Е.Х., следния свой недвижим имот, находящ се в
строителни граници на с.Н., обл. Я., общ. С., а именно : Дворно място цялото от 4050 кв.м.,
за което е отреден ПИ № *** в кв.***, при граници на ПИ : изток-улица, запад-улица, север
УПИ ***; УПИ- ***; юг-ниви, заедно в построените в този имот жилищна сграда с площ от
28 кв.м. и навес с площ 15 кв.м.
По делото от страна на ищците С.И.Б., С.С.Б., С.И.Б., Я.И.Б., М.С. Б.- Х. са
представени писмени доказателства- приходни квитанции от 13.05.2020 г. и 25.02.2021 г. за
платени данъци за имот земя и сграда намиращи се в с. Н., ул.“***; представена е и скица
касаеща посочения по-горе ПИ за наследниците на С.Б. Р.. От страна на ответника С. И. Р.
са представени приходни квитанции, издадени от община- С., Дирекция „Местни данъци и
такси“ за платени данъци върху посочения недвижим имот и такса битови отпадъци и
3
лихви; изходни данни до М.Е.Х. за условията и начина на присъединяване обекти към
водопроводната мрежа на гр. Я., за обект съществуваща жилищна сграда с местонахождение
в с. Н., УПИ IX-***, кв. *** по плана на селото; служебна бележка от „ВиК“- Я. с която се
удостоверява, че С. И. Р. била регистрирана като абонат на дружеството с партида № *** в
с. Н. и няма задължения за вода, като последния отчет на водомера по партидата бил от
12.08.1999 г. до показание демонтиран водомер; представени са и препис извлечение от акт
за смърт № *** г. за С.И.Р., с който се установява, че същата е поч. на *** г. в дома си с
пост. и наст. адрес с.Н., общ. С., обл. Я., ул. „*** и препис-извлечение от акт за смърт № ***
г. на С.Б. Р., с който се установява, че същия е поч. на *** г. в дома си с пост. и наст. адрес
с.Н., общ. С., обл. Я., ул. „***. Приложени са и заверени копия от всички документи от нот.
дело № *** г.
В настоящото производство по искане на страните са събрани и гласни доказателства.
От показанията на С. С. С.( без родство със страните) се установява, че познава страните и
имота, който бил наследствен на трима братя и една сестра. Имота го стопанисвал баща му
на С., като го работил около 10 години и имал малко овце. След това момчето сяло едни
овошки и имал и пчели, някой друг кошер. Я. не била го работила този двор. Били около 20-
25 годишни, като го работил Д., после го взел С. като се върнал от Г., като за последните 10
год. за имота се грижил баща му И., който починал преди година. След като починал
бащата, в двора останал С., който работил половината двор, неговото, което му се полагало,
като другата половина от двора бил празен и никой не го работил. Имало къща, която в
последствие паднала и когато го купили двора, отишли и му развалили оградата, с която бил
ограден. Взели му целия двор, като не познавал купувача, но мисли, че се казва М..
На въпрос на пълномощника на ответниците, свидетеля отговори, че момичето М. го
познава малко, като с баща и дядо й били приятели, като с последния заедно работили. Дядо
й Д. С. със страните не били братя и сестри, като И.С. му бил брат, по права линия. Имота
бил в края на селото в посока с.П. и с него завършвало селото. Същия бил от 4 дка, като не
можел да каже от кого идвал, можело и да е от баба Я.. Бил виждал в имота И., като той го
работил и посял люцерна, като това било преди около една година, преди да починел. Синът
му си заградил една идеална част, сял си овошки и си бил турил някой кошер с пчели. Това
го знаел защото всеки ден минавал от там, като бил виждал как С. ги сади, като били малки.
С. го изгонили от там, като преди това ходил и копаел, като го виждал в имота през
годината. Не знаел точно как са го купили имота, но преди да го купят С. го работил това
място, като копаел и сеел. Били заградени три реда овошки и люцерната която останала от
баща му, като другата част от имота не била сята. С И. били приятели, като не можел да
каже дали Я. била притежавала имота, като С. не му бил споделял. С Д. се познавали и не
можел да каже дали са се били разбрали помежду си, кой да е собственик на имота, като не
били се карали.
От показанията на свидетелката П.А.А. ( без родство със страните) се установява, че
от две години живее в гр. Я., но преди това живяла в с. Н. и познава страните. Същите
имали общ имот който се намирал в края на с. Н., като се отивало за с. П.. Преди това имота
4
го работила Я., сестра му на С., като бил сят с люцерна, като преди това го работил баща му
на С.. С. и Я. били братя и сестри. Я. го работила и след това станало много да го искат,
тези които били в залата. Той бил почнал да си сее момчето С., засял овошки искал лозе да
си прави, като това се случило преди две години. След това не могли да се разберат, като
мисли, че едната част била продадена. Имота бил ограден с мрежа и нямало постройки в
него.
На въпрос на пълномощника на ищците свидетелката отговори, че не била чувала
баща му на С. и сестра му Я. да са казвали, че този имот е техен. Като починал, преди това
никой не искал, момчето почнало и след това се явили много. Щом го работил, щял да каже
че е техен, казвал бил, че иска да го работи този двор, но стигнали до тук. Момчето го
работил, не можела да посочи коя година започнал да го работи С.. Я. имала овце, а пък той
си го сеел.
На въпрос на пълномощника на ответниците свидетелката отговори, че виждала С. в
имота, повече от един път, даже искал да отидат да му помагат, като това било преди две
години и баща му бил починал вече. Била в селото където имала къща, като засадил сливи,
като след това страните не могли да се разберат и не го виждала повече в имота. Не можела
да каже кой с кого не се разбира. Познавала баща му И., той имал братя- С. и сестра Я., като
познавала братята. Имотът идвал от баба С., която помнила и когато починала не живеела в
този имот. Не можела да си спомни къде починала баба С., като нейния съпруг не го
помнила. Като починала баба С., бати И. започнал да го ползва, когато дъщеря му станала
земеделски производител, но нямала спомен за годината.
От показания на свидетеля Х.Г.Б. ( без родство със страните) се установява, че
познава страните и имота, който бил наследствен на, като преди това бил на дядо И., който
го работил. Не можел да каже колко бил голям, може би около пет декара, но не бил
сигурен. Имота бил ограден с дървета и мрежа, като постройката в него паднала. Дядо И.
починал преди около три години, като след неговата смърт за имота се грижел сина му С.. В
имота имало люцерна и С. си засял дръвчета, имало и пчели. Той бил ходил със С. в имота и
бил го виждал там, като даже го бил орал този имот. С. го помолил и той му платил, като
това било през първата година, когато засял дръвчетата и било преди около две години. Не
бил изорал само дръвчетата, техния двор бил изорал, като половината част на С. била
отделена и тя все още била отделена с колове и с мрежа. Доколкото знаел в имота нямало
кладенец.
На въпрос на пълномощника на ищците свидетеля отговори, че този двор бил негов и
го работил като негов. Сестра му Я. с мъжа й му помагали, като тя казвала, че това което
работили било тяхно, половината. Не си спомня, дали си бил направил напояване, но С.
имал намерение да бие сонда. Не можел да каже дали С. бил плащал данъци за този имот.
На въпрос на пълномощника на ответниците свидетеля отговори, че когато починал
дядо И., той една година след това ги бил засял овошките, като той го изорал ( свидетеля
посочи ищеца С. в залата). Дядо И. имал братя и сестри- баба Я., имал и един брат който
починал, като се сещал само за баба Я.. Бил на 30 години, като С. му казал, че имота са го
5
купили други хора и са го помолили да излезе от там. Знаел, че дядо И. го стопанисвал
целия имот, бил сят с люцерна, преди да почине. Не можел да посочи дали са говорили за
собствеността, като казал, че С. щял да бие сонда, капковото било направено, но не
работило.
От показанията на свидетеля Г.Д.Б. ( без родство със страните) се установява, че в
момента живеел в с. Н., познава страните и имота още от дете, като неговите баба и дядо
живеели на 200 м. от него. Имота бил около 3,5- 4 дка и в момента бил ограден. Преди това
не бил ограден,като постройка в него нямало от около 30 год. В него имало къща, но след
като починал дядо С. в него останали да живеят сина му И. с жена си и баба С.. В
последствие И. си купил къща и отишъл да живее в нея, а баба С. отишла да живее при
дъщеря си Я.. Къщата започнала да се руши и паднала. Преди много години бабата и дядото
докато били живи, те го работили, като после М., другият им син бил сял нещо, но нешата се
развалили, като това било преди около 25 год. От две години гледал, че в имота взело нещо
да се работи, някакви овошки били сети и имало направено осветление, което светило вечер.
Доколкото разбрал това момиче М. тя ги сяла, като преди да се появи тя, никой не бил го
работил имота. Преди около 20-25 г. искал да купи имота от М. и И., синовете на дядо С., но
те го пратили при Я.. Казали му, че имота го били оставили изцяло на Я., тя да се
занимавала с него. Така били казали дядо С. или баба С., не знаел. Купил друг двор, като
този останал на Я.. Не можел да каже дали в имота имало сята люцерна, минавал постоянно
покрай него, имало гюрлюк и треви, но не бил обърнал внимание. Помнил дядо С. и баба С.,
като първи починал дядо С., който починал в този имот. След това бабата се преместила при
дъщеря си Я., като двора останал пустееш. Говорил с Я. да купи имота, но тя не го
продавала, защото и бил завещан от баща и майка й. Считала себе си за собственик, имало
нещо земи на едни, на другите къща, но това си били техни работи. Бабата починала при Я.,
която я гледала няколко години. С.чо ходил с тях на лов, но не бил го виждал в имота, нито
пък сестра му Я.. Познавал наследниците на И.. Наследниците на С. били в Г. от много
години, познавал наследниците и на Д., като М. била негова внучка. Преди да купила имота
и преди това я виждал в селото, като на пролет едни хлапетии фрезовали имота. Имало
овошки, като ги попитал какво правят, те му отговорили, че фрезоват имота и М. ги пратила.
Когато навремето приказвал с Д., никой нямал претенции, като му казали да се занимава с
Я.. Имало вода в имота, но сега не вярвал да има, като не бил виждал да се полива. Кошери
не бил обърнал внимание, можело и да е имало, но можело и да е нямало, като до миналата
година нищо нямало в имота.
На въпрос на пълномощника на ищците свидетеля отговори, че не бил виждал М.,
като точно сеели овошките. На пролет момчетата казали, че ги е пратила да го работят, като
имота го имала от около 1-1.5 г. С. починал, питал И. и Д., защото били приятели. Те му
казали ,че двора е на Я. и го пратили при нея. С М. и И. били приятели, всеки ден се
виждали и те живеели там до последно. Те му казали, че имота е оставен от майка им и баща
им на Я.. Не бил виждал И. да сее люцерна, не знаел кой плаща данъците.
От показанията на свидетелката С.Д.Г. ( без родство със страните) се установява, че
6
живяла в с. Н. около 20 год., като снаха на Я.Л., нямали развод, но не живеели заедно със
синът й. От преди около три години била в гр. Я.. Имота бил на баба С. и дядо С., по пътя за
с.П., по главното шосе. Бил голям, около 4 дка дворно място, като ходила със свекърва си в
него, като имало овошки. Никой нямало тогава в имота, като помнила баба С., дядото не го
помнила, защото бил починал. Когато станала снаха баба С. била в къщата и имота, като
първо отишла да живее при нея три години, като след това отишла да живее при Я.Л., където
и починала. Този двор не се ползвал от никой, като знаела от баба С., че който я гледал на
него щял да остане имота. Я.Л. имала братя И. и Д., като С. не го познавала, защото бил
починал. Нямали претенции, не били го обработвали имота, като свекърва й считала , че
имота е нейн, защото майка й лично пред нея, че който я гледа, на него ще го остави. Не
знаела друг да го е работил, като били заедно със свекърва си в гр. С. през 2016 г., която
платила данъците за всичките години на този имот, защото знаела, че ще става
собственичка. Миналата година го продала на М., като до тогава не знаела някой да има
претенции.
На въпрос на съда свидетелката отговори, че знае, че майка и е казала тя да наследи
имота, който я гледал, той щял да го наследи. Не била виждала документ за собственост на
този имот да притежава Я.. Не знаела с какъв документ за собственост го е продала.
На въпрос на пълномощника на ищците свидетелката отговори, че знаела, че има
уговорка, който я гледа да го наследи. Не знаела да са ходили при нотариус да прехвърлят
този имот.
Други доказателства касаещи настоящия спор не бяха представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правните основания на предявените искове, съдът ги намира за допустими –
предявени са от и срещу надлежни страни, при отсъствието на отрицателни процесуални
предпоставки за надлежното упражняване правото на иск за ищците.
Искът с пр. осн. чл 124 ал 1 ГПК е положително установителен иск за собственост, с
който се претендира, да бъде признато по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на 7/12 ид. ч. от посочения процесен имот.
Доказателствата по делото сочат, че ищците се легитимират като собственици по
наследство на процесния имот, придобит от наследодателя им С.Б. Р. с договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 08.03.1965 г.
В случая доказателствата сочат, че наследодателят С.Б. Р. е имал четири деца-негови
законни наследници- С. С. Б., Д. С. Б., И.С. Б. и Я.С.Л., които на осн чл. 5 ЗН, са получили
по ¼ ид. ч. процесния имот.
Ищците С.С.Б. и М.С. Б.- Х., в качеството си на низходящи по права линия-внуци на
общия наследодател С.Б. Р. и деца на починалия му син С. С. Б., на осн чл 5 ал 1 ЗН са
получили по 1/8 ид.ч. от наследството на своя баща, като ищеца И.Д.С., като дете на
починалия му син Д. С. Б. е получил 1/12 ид.ч. от наследството на своя баща, като ищците
С.И.Б., С.И.Б. и Я.И.Б. са получели по 1/12 ид.ч. от наследството на своя баща И.С. Б., като
7
Я.С.Л., като наследник по права линия на общия наследодател получила ¼ ид.ч.
Ето защо , ЯРС приема, че приведени под общ знаменател, наследствените части на
страните са: 7/12 ид.ч. за ищците и 5/12 ид.ч. на ответника Я.С.Л. ( с оглед по 1/12 ид.ч.
които притежават М. Ж. Б. и С. Д.С., като наследник на Д. С. Б.) .
Въпреки, че отв.Я.С.Л. се е снабдил с констативен нот.акт № *** г. за собственост
върху процесните недв. имоти, въз основа на давностно владение, съдът намира, че същата
не е придобила ид.части от процесния недвижим имот и построените в него жилищна сграда
и навес на другите съсобственици, т. к. същите съсобствениците и сънаследници върху
недвижими имоти. В тази връзка съдът приема, че ако някой от наследниците, желае да
придобие по давност частите на останалите съсобственици,той следва не само да установи
фактическа власт върху ид. части на останалите съсобственици- да държи техните ид части,
но и да демонстрира открито пред останалите съсобственици, че е променил държането на
техните части във владение за себе си и да манифестира открито това владение, без да е
налице оспорване от останалите наследници.
Гласните и писмени доказателства по делото са категорични, че посочения ответник се
е грижела за своята майка, която е починала при нея, но и дори да се приеме, че същата и е
завещала своята ½ ид. ч. от процесния имот, то няма данни да е демонстрирала пред
останалите съсобственици, че владее процесния имот за себе си и че е променил
фактическата власт върху процесниа имот от държане във владение. В конкретният случай,
за първи път отв. Я.С.Л. е манифестирала владение за себе си върху процесния имот, с
подаване на съответните книжа за снабдяване с констативен нот. акт през 2020г.
Предвид изложеното съдът намира, че иска по чл 124 ал 1 ГПК като основателен и
доказан следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици общо на 7/12 ид ч от процесния недвижим имот-
дворно място, жилищна сграда и навес, находящ се в с. Н., общ. С., обл. Я., след като
писмените и гласни доказателства безспорно сочат, че страните са наследници на общия
наследодател С.Б. Р., б.ж. на с.Н. , а по делото липсват данни, ответника да е станал
едноличен собственик на посочения по-горе ПИ на годно правно основание.
С т.3Б от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС се прие,че действителния собственик на
един имот има правен интерес да установи правото си на собственост,като наличието на
правен интерес се обосновава с това,че когато се снабдява с нотариален акт за собственост
по давност,така и когато се разпорежда с чуждия имот ответникът на практика оспорва
правата на ищците. В този случай същите имат правен интерес да предявят искове за
собственост както спрямо последният приобритател на имота,така и срещу неговия
праводател, независимо,че последния се е разпоредил с имота,преди подаване на исковата
молба.
Ответниците Я.С.Л. и Л. Г. Л. се легитимира като изключителни собственици на
поземления имот и построената в имота жилищна сграда и навес с договор за покупко-
продажба на недвижим имот придобит от наследодателя С. М. Р., както и нотариален акт за
8
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство. В тази
връзка когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху оставен в наследство
имот касаещ квотите в договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.03.1965 г. ,той
е владелец само притежаваната от него по наследство идеална част от имота и държател на
идеалните части на останалите сънаследници.За да се приеме,че този наследник в случая
ответника Я.С.Л. е установила владение и върху притежаваните от другите наследници
идеални части от имота, не е достатъчно тя да упражнява фактическа власт върху целия
наследствен имот,а е необходимо освен това да е отблъснала владението на останалите
наследници,като е манифистирала ясно пред тях намерението да владее целия наследствен
имот само за себе си. Това следва да стане с конкретни действия на отричане на правата на
останалите сънаследници върху имота,които действия да са станали достояние на тези
сънаследници.
В тази насока не бяха ангажирани доказателства от ответниците, че като ползва имота
не е допускала останалите сънаследници в имота,напротив установени се от събраните
гласни доказателства,включително и тези на ответниците, че достъпа на ищците до
процесния имот по никакъв начин, не е бил ограничаван. Съща така не се представиха
никакви доказателства ответницата да е довела до знанието на останалите сънаследници
намерението на сънаследника-държател да се разпореди с имота само в своя полза, или го
ползва по начин, който ясно показва,че изключва владението на останалите сънаследници. В
тази връзка съдът счита,че декларирането на имота с декларация пред община- С. и плащане
на данъци, за което са представени писмени доказателства от ответницата на свое име,без
това деклариране да е станало известно на останалите сънаследници,не представлява
действие на отричане на техните права, напротив в настоящото производство се събраха
такива доказателства и от страна на ищците. Независимо от това, настоящия съдебен състав
счита, че плащането на данъци и разноски за имота, извършването на ремонти в имота също
не са такива действия,защото съгласно чл.31 ЗС, всеки съсобственик е длъжен да участва в
ползите и тежестите на общата вещ,съобразно дяла си,а когато сам е поел целите разноски
за съсобствената вещ може да иска от останалите съсобственици да му заплатят такава част
от разноски,която съответства на техния дял в съсобствеността. В тази връзка съдът следва
да отбележи,че от ответницата не бяха ангажирани гласни или писмени доказателства,че е
извършвала някакви ремонтни дейности в имота. Напротив от събраните гласни
доказателства, включително и тези ангажирани от ответниците, безспорно беше установено,
че имота е бил пустееш, като ответницата през последните десет години не е живяла в този
имот, нито пък е извършвала някакви ремонтни дейности в него. С оглед на това,не може да
се приеме за установен фактът,че разноските за процесния имот са поети само от
ответницата, а от друга страна дори и установяването на този факт,сам по себе си не
означава,че този съсобственик отрича правата на останалите наследници,като възражението
на пълномощника на ответницата в тази насока,са неоснователни и недоказани.
Също така по делото остана не доказано възражението на ответницата Я.С.Л., че е
придобила притежаваните от останалите сънаследници идеални части от процесния
9
недвижими имот по давностно владение,осъществяващо от нея през периода от смъртта на
наследодателя им до предявяването на исковата молба на 15.07.2021 г. Ответниците Я.Л. и
Л.Л. не доказаха, че последните 10 години са живели в имота, че само те са плащали
данъците за имота, напротив установи се, че и другите наследници са плащали такива, като
по никакъв начин не доказа упражняването на фактическа власт върху имота и намерение да
го свои.Както бе посочено по-горе тя не е предприела такива конкретни действия с които да
е отблъснала владението на останалите наследници на общият им наследодател. Поради
това следва да се приеме,че тя не е владяла целия недвижим имот находящ се в
с.Н.,общ.С.,обл.Я. предмет на спора само за себе си,поради което и не би могла да придобие
същите по давност, като иска по чл.108 ЗС се явява изцяло основателен.
С оглед уважаването на иска по чл.108 ЗС,съдът следва да се произнесе по
направеното искане за отмяна на констативния нотариален акт по чл.537,ал.2 ГПК.
В ТР № 3/29.11.2012 г. по тълк.дело № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието,че на
отмяна по реда на чл.537,ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които
се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи
сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. По
отношение на въпроса - при уважение на иск за собственост в каква част следва да бъде
отменен констативния нотариален акт, отговор дава Решение № 64/19.05.2017 г. по гр.дело
№ 3346/2016 г. на ВКС, I-во гр.о., с което се посочва, че в съответствие с диспозитива на
признатите в полза на ищците права, се дължи и диспозитив по чл.537,ал.2 ГПК .
В настоящия случай ответницата се легитимира като изключителен собственик,с
нотариален акт за собственост върху недвижим имот,придобит по давностно владение и
наследство № ***,том ***, рег.№ ***, дело № *** г. на нотариус с рег.№ *** по регистъра
на НК и с район на действие-ЯРС,на основание постановление от 25.09.2020 г.,издадено въз
основа на обстоятелствена проверка,извършена по нотариално дело № *** г. и съгласно
чл.587 ГПК, с който признава Я.С.Л. за собственик по давностно владение и наследство а
следния недвижим имот, от С.Б. Р., б. ж. на с. Н., върху следния недвижими имоти,
находящи се в строителните граници на с. Н., общ. С., обл. Я., именно : Дворно място
цялото от 4050 кв.м., за което е отреден ПИ № *** в кв.***, при гранници на ПИ : изток-
улица, запад-улица, север УПИ ***; УПИ- ***; юг-ниви, заедно в построените в този имот
жилищна сграда с площ от 28 кв.м. и навес с площ 15 кв.м.
С оглед уважаването на иска по чл.108 ЗС са отречени правата им върху 7/12 ид.ч. от
недвижимия имот и построените в него жилищна сграда и навес,то на основание чл.537,ал.2
ГПК следва да се отмени посочения констативен нотариален акт,тъй като в него се
удостоверяват права, каквито Я.С.Л. не притежава, с оглед на това, че посочения нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство е
издаден без правно основание- при липса на доказано необезпокоявано давностно владение
в продължение на 10 години от страна на ответника върху процесните идеални части на
ищците, по отношение на процесния недвижим имот, както и поради факта, че в
едностранното охранително производство, ищците не са участвали и не са могли да оспорят
10
твърдените от молителя по нот. дело факти.
По изложените съображения съдът приема, че ответника Я.С.Л. не е придобила
правото на собственост върху 7/12 идеална част от процесния поземлен имот по силата на
давностно владение, поради което и при сключването на договора за покупко-продажба от
страна Я.С.Л. и Л. Г. Л., с ответника М.Е.Х. същите не са прехвърлили вещни права в
посочения обем, поради което следва, че той не е станал собственик на такива идеални части
от процесния имот, ерго ги държи без основание.
Ето защо М.Е.Х. следва да бъде осъдена да предаде владението върху тези идеални
части от процесния недвижим имот на ищците, т.к. тя не притежава никаква част от правото
на собственост върху тях, а от своя страна ищците са техни съсобственици и като такива
може да защитават правото на собственост срещу трети лица в пълен обем.
Предвид изхода на делото, ответниците следва да бъде осъдени да заплатят на ищците
сумата от 850,79 лв., представляваща направени разноски за настоящата инстанция .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ГПК и чл.108 ЗС по
отношение на Я.С.Л., ЕГН ********** и Л. Г. Л., ЕГН **********,и двамата със съдебен
адрес гр. Я., ул. „***, чрез адв. К.- ЯАК, че С.И.Б., ЕГН **********, Я.И.Б., ЕГН
**********, С.И.Б., ЕГН **********, И.Д.С., ЕГН **********, М.С. Б.- Х., ЕГН **********
и С.С.Б., ЕГН **********, всичките със съдебен адрес в гр. С., обл. Я., ул. „***, чрез адв. Р.-
ЯАК, са собственици на 7/12 ид.ч.( по 1/12 ид.ч. за С.И.Б., Я.И.Б., С.И.Б. и И.Д.С. и по 1/8
ид. ч. за М.С. Б.- Х. и С.С.Б.) на основание наследствено правоприемство от С.Б. Р., б. ж. на
с. Н., върху следния недвижими имоти, находящ се в с. Н., общ. С., обл. Я., именно : Дворно
място цялото от 4050 кв.м., за което е отреден ПИ № *** в кв.***, при граници на ПИ :
изток-улица, запад-улица, север УПИ ***; УПИ- ***; юг-ниви, заедно в построените в този
имот жилищна сграда с площ от 28 кв.м. и навес с площ 15 кв.м.
ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост върху недвижим имот,придобит по
давностно владение и наследство № 40,том 3,рег.№ ***, дело № *** г. на нотариус с рег.№
*** по регистъра на НК и с район на действие-ЯРС,на основание постановление от
25.09.2020 г.,издадено въз основа на обстоятелствена проверка,извършена по нотариално
дело № *** г. и съгласно чл.587 ГПК,в частта за 7/12 ид.ч.,с който признава Я.С.Л. за
собственик по давностно владение и наследство от С.Б. Р., б. ж. на с.Н., на следния
недвижим имот,находящ се в с. Н., общ. С., обл. Я., именно : Дворно място цялото от 4050
кв.м., за което е отреден ПИ № *** в кв.***, при граници на ПИ : изток-улица, запад-улица,
север УПИ ***; УПИ- ***; юг-ниви, заедно в построените в този имот жилищна сграда с
площ от 28 кв.м. и навес с площ 15 кв.м., на осн. 537,ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл.108 ЗС , М.Е.Х. ЕГН – ********** от гр.Я. да предаде на
11
С.И.Б., ЕГН **********, Я.И.Б., ЕГН **********, С.И.Б., ЕГН **********, И.Д.С., ЕГН
**********, М.С. Б.- Х., ЕГН ********** и С.С.Б., ЕГН **********, всичките със съдебен
адрес в гр. С., обл. Я., ул. „***, чрез адв. Р.- ЯАК владението върху7/12 идеални части( по
1/12 ид.ч. за С.И.Б., Я.И.Б., С.И.Б. и И.Д.С. и по 1/8 ид. ч. за М.С. Б.- Х. и С.С.Б.) от следния
недвижим имот,находящ се в с. Н., общ. С., обл. Я., именно : Дворно място цялото от 4050
кв.м., за което е отреден ПИ № *** в кв.***, при граници на ПИ : изток-улица, запад-улица,
север УПИ ***; УПИ- ***; юг-ниви, заедно в построените в този имот жилищна сграда с
площ от 28 кв.м. и навес с площ 15 кв.м.
Осъжда Я.С.Л., ЕГН **********, Л. Г. Л., ЕГН ********** и М.Е.Х., ЕГН
********** да заплатят на С.И.Б., ЕГН **********, Я.И.Б., ЕГН **********, С.И.Б., ЕГН
**********, И.Д.С., ЕГН **********, М.С. Б.- Х., ЕГН ********** и С.С.Б., ЕГН
**********, сумата от 850,79 лв., представляваща направени разноски за настоящата
инстанция .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
12