Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4
гр. Дряново, 12.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският
районен съд в открито съдебно заседание на 15.01.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА СПАСОВА
при секретаря Гергана Генева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 293 по описа на съда за
2019г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са кумулативо свързани искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцовото дружество *** основава
исковата си претенция на обстоятелството, че на 01.08.2016г. между ***,
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка ***, и
ответника Л.Д.Л. бил сключен договор за кредит № ********** по реда на чл. 6
ЗПФУР и явяващ се четвърти поред между страните. В заявката си ответникът
заявил желание да му бъде отпусната сумата 200 лв., като заявява и искане за
допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Съгласно
искането на ответника и условията по договора сумата е отпусната чрез паричен
превод чрез *** на 01.08.2016г. с падежна дата 31.08.2016г. На 05.08.2016г. във
връзка с т. 8.1 и 8.2 от общите условия ответникът подал заявка за отпускане на
допълнителен кредит в размер на 70 лв., отново ведно с услугата за експресно
разглеждане. На 05.08.2016г. сумата била отпусната на ответника отново чрез
паричен превод последством ***. Уговорената падежна дата останала непроменена –
31.08.2016г. На 26.08.2016г. кредитоискателят оправил ново искане за отпускане
на допълнителен кредит в размер на 200 лв. Сумата е предоставена още същия ден
посредством ***. Доколкото падежната дата е останала непроменена –
31.08.2016г., кредитополучателят се задължил да върне сума в общ размер на
582,32 лв., от които 470 лв. главница, 102,45 лв. – такса експресно
разглеждане, 9,87 лв. – договорна лихва за периода на отпускане на кредита при
договорен лихвен процент 40,15 %.
Посочват,
че с настъпване на падежната дата ответникът не погасил дължимите суми и
изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора *** започнали да начисляват
наказателна лихва върху непогасената главница. След като длъжникът изпаднал в
забава му били изпратени три броя напомнителни писма, които съгласно т. 13.4 от
общите условия се таксували съгласно тарифата на кредитора. Въпреки отправените
покани обаче ответникът не погасил горепосочените вземания.
На
23.11.2018г. *** сключили с *** в качеството на цесионер Договор за прехвърляне
на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г., по силата
на който цедентът прехвърлил вземанията си по договор № ********** в общ размер
на 1149,56 лв. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД *** изпратило уведомление за цесия с препоръчана пратка
с “Български пощи” ЕАД, която се върната с отметка “Непотърсена”.
Молят
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сумата 470
лв. – непогасена главница по договор № **********, сумата 537,24 лв. –
наказателна лихва, начислена върху непогасената главница за посочения в
исковата молба период, сумата 102,45 лв. – такса за експресно разглеждане,
както и законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендират разноски.
Ответникът
в дадения от съда срок не е депозирал отговор. Същият, редовно призован, не се
явява в съдебно заседание и не взема становище по предявените искове.
След като обсъди становищата на
страните и събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното :
От
представените по делото договори безспорно се установява, че на 01.08.2016 г.
бил сключен договор за кредит № ********** между ответника Л.Д.Л. ***, опериращо на пазара на
финансови услуги под търговската марка ***. По силата на договора на ответника бил отпуснат
потребителски кредит от 200 лева, със срок на погасяване 30 дни, при годишен лихвен процент (ГЛП) – 40,94 %, годишен процент на разходите
(ГПР) – 49,6 %, такса за експресно разглеждане
51,26 лева, при обща дължима сума
от 257,99 лева. На 05.08.2016 г. по искане на ответника бил отпуснат
допълнителен кредит от 70 лева, при ГЛП 40,91%, ГПР 49,7%, със срок на
погасяване до 31.08.2016 г. и начислена такса за експресно разглеждане от общо 71,52
лева. С последния договор от 26.08.2016 г. размерът на отпуснатия кредит се
увеличава с 200 лв. на 470 лева, при ГЛП от 40,15%, ГПР от 49,2%, падеж на 31.08.2016
г., такса за експресно разглеждане в общ размер от 102,45 лева и общ размер на
дължимата сума от 582,32 лева.
Приложени
са Общи условия, неразделна част от договора за кредит. Съгласно
тях договорът се счита за сключен на датата на потвърждаването му по
електронната поща на кредитора и извършването на паричния превод, след като
предварително кредитополучателят го е приел на началната страница на ***, или го е подписал на хартиен носител. Приети са три разписки за
извършено плащане № № 2000000108180008/ 01.08.2016г.; 2000000108463509/ 05.08.2016
и 2000000109653382/ 26.08.2016 г., видно от които на ответника Л.Д.Л. са
преведени от кредитодателя сумите съответно от 200 лева, 70 лева и 200 лева,
чрез системата за електронни плащания ***.
От
трето неучастващо по делото лице *** са представени оригинали на разписки № №
07000469269842 от 01.08.2016г., 07000470604696 от 05.08.2016г. и
07000477419827, видно от които ответникът е получил лично гореописаните суми
срещу подпис, като за основание за превода е посочен номера на договора
**********.
С договор за
прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г. *** е прехвърлило на ***свои вземания, индивидуализирани в
Приложение № 1, сред
които и вземанията по договора за кредит на ответника, фигуриращо под № 563 в
приложението. По делото е представено
уведомление за извършената цесия, изпратено
на адреса на длъжника, посочен в договора и върнато като непотърсено на 09.01.2018
г.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Между
ответника и *** е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на
сключения по правилата на чл. 6 от ЗПФУР договор за кредит. Кредитодателят е
предоставил реално на кредитополучателя сумата от 470 лева, което се доказва от
приетите по делото разписки за плащане, подписани лично от ответника. Доколкото
договорът за заем е реален и едностранен
(по него задължения възникват само за заемателя), за сключването на
процесния договор е индиция и категорично доказаното от ищеца реално плащане от
страна на кредитодателя на уговорената сума от 470 лв. чрез превеждането й на
потребителя чрез ***, откъдето той лично я е получил.
Не
се спори, че ответникът не е заплатил на падежа задълженията си по кредита. Съдът
приема, че крайният срок на договора е изтекъл на 31.08.2016 г. съгласно
уговореното в последния договор от 26.08.2016г. При получаване на сумата по
кредита ответникът се е задължил да заплати договорна (възнаградителна) лихва,
за което е уговорен ГЛП от 40,15% и ГПР от 49,2%. Ищецът претендира заплащане
на лихва за забава, доколкото кредитът не е погасен на падежа, която съгласно
чл. 13.3 от ОУ е формирана чрез надбавка в размер на ОЛП определен от БНБ
-10,01%, към договорения лихвен процент, или възлизаща на 50,16 %.
На
следващо място от доказателствата по делото се установява, че ищецът има
качеството на цесионер по договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г., като вземането срещу ответника
е надлежно описано в Приложение № 1 към договора. Съдът счита, че уведомлението
за извършената цесия е стигнало до длъжника с получаване на исковата молба,
доколкото видно от изпратеното на адреса му уведомление същото се е върнало
като непотърсено, а в ОУ и в договора за кредит не е уговаряно фингирано връчване. При липса на плащане от
страна на ответника на датата на падежа - 31.08.2016 година съдът приема, че
същият дължи изискуемата главница в размер на 470 лева. Исковата претенция в
тази част е основателна и следва да бъде уважена.
По отношение на сумата 102,45 лв. – такса за експресно
разглеждане съдът намира, че съгласно
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. При това положение уговорката за начисляване
на такси за експресно разглеждане на документа също противоречи на закона,
представляващо основание за нищожност по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, не е породила действието
си, поради което този иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Макар
да няма възражение в тази насока от страна на ответника, съдът, който е задължен служебно да следи за
нищожност, намира, че клаузите, с които са договорени размерът на договорната и
наказателна лихва са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, поради
накърняване на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законодателят е
придал правно значение, доколкото с тях се ограничава приетата от чл.9 от ЗЗД
свобода на договарянето и накърняването им има за последица прогласяването на
такива клаузи за нищожни. Целта е да се защити икономически по-слабият субект в
облигационната връзка, за което са въведени и съответните защитни механизми от
ЗЗП и ЗПК. Трайната съдебна практика приема, че при обезпечени кредити може с
цел печалба да се уговаря възнаградителна лихва в двукратния размер на
законната лихва, а при необезпечени кредити, какъвто е и процесният случай, до
трикратния размер на законната лихва. Лихви, уговорени над този размер
накърняват добрите нрави, като това важи както за договорната (възнаградителна)
лихва, така и за лихвата за забава. В този случай се дължи само размерът на
законната лихва. В този смисъл определение № 901/10.07.2015 г. по гр. дело №
6295/2014г., IV гр. отделение, ВКС.
Видно е от договора за кредит, че размерът на годишната
лихва е уговорен в размер на 40,15 %, което надхвърля трикратния размер от
30,03 % при размер на законната лихва за
2016 година 10 пункта над ОЛП на БНБ или 10,01 %. Следователно клаузата, с
която е договорен ГЛП от 40,15 % е нищожна, като противоречаща на добрите
нрави. Нищожна е и клаузата, с която е установен механизмът на изчисляване на
наказателната лихва, която е в размер на 50,16 % и надвишава повече от три пъти
размерът на законната лихва. В настоящото производство се претендира по
договора единствено заплащането на наказателна лихва за периода от 01.09.2016г.
до 22.11.2018г. По изложените по-горе съображения искът за присъждане на лихва
за забава е основателен и доказан до размер от 106,14 лв., като за разликата до
пълния претендиран размер от 537,24 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен. Следва да се присъди и законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба (27.08.2019г.) до окончателното изплащане.
При този изход на делото разноски се дължат съобразно
правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК съобразно уважената част от предявените
искове. Ответникът следва да заплати на ищеца по съразмерност сумата от 103,84
лева за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Юрисконсултското
възнаграждение е определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.
с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 26 от Наредба
за заплащане на правната помощ (обн. ДВ, бр. 8/ 24.01.2017 г.) в минимален размер
от 50 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД Л.Д.Л., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. ***, п. к. ***, представлявано от пълномощника юрисконсулт Х.Д.
сумата от 470 (четиристотин и седемдесет) лева главница по цедиран договор за
кредит № **********/ 26.08.2016г., сключен между ответника и ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.08.2019 г. – датата на завеждане
на иска до окончателното изплащане, като
в останалата му част за сумата 102,45 лв. (сто и два лева и 45 ст.) – такса за
експресно разглеждане, ОТХВЪРЛЯ предявения иск, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД Л.Д.Л., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, п. к. ***, представлявано
от пълномощника юрисконсулт Х.Д. сумата от 106,14 лв. (сто и шест лева и 14 ст.)
- наказателна лихва за периода от 01.09.2016 г. до 22.11.2018
г., като в
останалата му част за разликата до пълния претендиран размер от 537,24 лв. (петстотин тридесет и седем лева и 24
ст.) ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Л.Д.Л., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, п. к. ***, представлявано
от пълномощника юрисконсулт Х.Д. сумата от 103,84 лв. (сто и три лева и 84 ст.) – направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :