№ 3938
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20211110142061 по описа за 2021 година
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът [фирма] твърди, че между него и ответника [фирма] бил сключен
договор за използване на мобилни услуги с партида [№], ID [№], както и Приложение
№ 1 към него от 29.08.2016 г., въз основа на който предоставял на ответника пакет от
услуги – фиксиран интернет и телевизия с тарифен план М. С. 50 срещу месечна
абонаментна такса от 23,99 лева. Договорът бил сключен като срочен за 2 години. След
изтичането на този срок действието на договора било продължено автоматично за
неопределен срок по реда на т. 6.2.8 от Приложение № 1. Съгласно т. 5.1 от същото
абонатът получил оборудване за временно ползване - ONT устройство (ОNT) и STB
(STB) и поел задължение да го върне на мобилния оператор в изправност при
прекратяване на договора - т. 5.4 от Приложението. В исковата молба е изложено, че
между страните е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение – т. 6.3.2.
Сочи се, че след м.07.2018 г. ответникът преустановил изпълнението на задълженията
си за заплащане на месечните такси. За периода от 23.07.2018 г. до 22.01.2019 г.
следвало да заплати сума в размер на 126,11 лева, което не било направено. Поради
неизпълнение на задълженията му ищецът прекратил едностранно договора на
основание т. 54.12 от Общите условия към него, предвиждаща, че при забава в
плащането на дължимите суми от абоната с повече от 124 дена, договорът се
прекратява едностранно от [фирма]. След прекратяването на договора [фирма] не
върнало на ищеца предоставеното му за ползване оборудване, поради което за него
възникнало задължение да заплати неустойка в общ размер 200 лева – по 100 лева за
всяко от устройствата. Въз основа на подадено заявление по чл. 410 ГПК в полза на
[фирма] срещу ответника била издадена заповед за изпълнение за сумите 126,11 лева -
месечни такси и потребление за използване на услуги по договор [№] за периода от
23.07.2018 г. до 22.01.2019 г. и 200 лева - неустойка за неизпълнение на задължение за
връщане на устройства след прекратяване на договора. Тъй като [фирма] депозирало
възражение срещу заповедта, ищецът предявил исковете, предмет на настоящото
1
производство, с които иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи
посочените суми, ведно със законната лихва върху тях от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното им изплащане.
Ответникът [фирма] признава, че на 29.08.2016 г. е сключен соченият в исковата
договор [№] с клиентски номер ******* с двугодишен срок на действие. Сочи, че на
23.08.2018 г. в магазин на ищцовото дружество в кв. С. при служител П.Б. било
подадено заявление за прекратяване на договора. Към тази дата сметката за м.08.2018
г. не била излязла, поради което ответното дружество не я платило. С оглед на това
излага съображения, че е дължима единствено сумата 23,99 лева по тази сметка, но не
и останалите претендирани абонаментни такси. Признава, че дължи на [фирма] 200
лева – неустойка за невърнато оборудване.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира следното:
За да бъде уважен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните
кумулативни материалноправни предпоставки: че между него и ответника е сключен
договор за предоставяне на услуги от 29.08.2016 г., партида [№], ID [№] със срок на
действие 2 години, въз основа на който се е задължил да предоставя на ответника
услугите фиксиран интернет и телевизия с тарифен план М. С. 50 срещу задължение за
последния да заплаща месечна абонаментна такса от 23,99 лева; че действието на
договора е продължено за неопределено време, считано от изтичане на първоначално
договорения срок; че в рамките на заявения период е предоставил на ответника
договорените услуги.
Между страните не е спорно обстоятелството, че са сключили твърдения от
ищеца договор от 29.08.2016 г., партида [№], ID [№], като същото се установява и от
представеното по делото копие от него с № [№]. Като писмено доказателство е прието
и копие от Приложение № 1 от 29.08.2016 г. към договор № [№] за пакетна услуга
фиксиран интернет и телевизия. От последното е видно, че [фирма] (с предишна фирма
„М” ЕАД) е поело задължение да предоставя на [фирма] услугите фиксиран интернет и
телевизия при план М. С.ен 50 в обект – заведение, находящ се в гр. София, ул. Д. **,
срещу месечна абонамента такса от 23,99 лева. Според т. 6.2.1 от приложението срокът
за ползване на договорените с него услуги е 2 години, като в т. 6.2.2 е посочен изрично
периодът от 29.08.2016 г. до 29.08.2018 г. С т. 6.2.8 е договорено, че действието на
договора за услугите по приложението може да бъде прекратено от абоната с
едномесечно предизвестие до оператора, а при липсва на предизвестие и при липсва на
изрично писмено съгласие от абоната относно условията за продължаване след
изтичане на срока, ползването на услугите продължава за неопределен срок при
същите условия и може да бъде прекратено по всяко време с едномесечно писмено
предизвестие. По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че
[фирма] е отправило изявление до [фирма], с което да е обективирало воля, че не желае
предоставянето на услугите да бъде продължено след изтичане на първоначално
уговорения срок – тоест след 29.08.2018 г., или да е отправило предизвестие за
прекратяване на договорното правоотношение за процесните услуги. От страна на
ответника са представени копия от две заявления за прекратяване на договор №
*********/ 23.08.2018 г. и № *********/ 23.08.2018 г. Същите обаче не касаят нито
процесния договор № [№]/ 29.08.2016 г., нито договорените с Приложение № 1/
29.08.2016 г. услуги фиксиран интернет и телевизия. Заявление № *********/
23.08.2018 г. е подадено от К.И.И. като физическо лице и с него същата е заявила пред
мобилния оператор, че желае прекратяване на услугите по договор № ********* за
номер ************, считано от 23.09.2018 г. Заявление № *********/ 23.08.2018 г.
2
също е депозирано от К.И.И. като физическо лице и с него е заявила, че желае
прекратяване на услугите по договор № ********* за номер ************, считано от
23.09.2018 г. Тоест заявленията нито са подадени от името на ответника в настоящото
производство - [фирма], нито с тях е заявена воля за прекратяване действието на
договор № [№]/ 29.08.2016 г. и на приложението към него. Следва да се посочи, че от
представените по делото копия от приложения към фактури се установява, че номерата
на услугите, предоставяни въз основа на процесния договор са: *********** и
**************. Тоест същите се различават от тези по подадените от К.И.И.
заявления, поради което не може да се приеме, че чрез някое от тях последната е
заявила воля за прекратяване на услугите фиксиран интернет и телевизия по процесния
договор от името на [фирма], както се твърди в отговора на исковата молба. С оглед на
тези съображения и доколкото от стана на ответника не е доказано съгласно
възложената му доказателствена тежест, че действието на договор № [№] и
Приложение № 1 към него е прекратено въз основа на подадено заявление за това,
настоящият състав намира, че с оглед на изричната договорка по т. 6.2.8 от
приложението срокът на предоставяне на услугите е продължен след 29.08.2018 г. за
неопределен период.
С доклада на делото е обявено за безспорно между страните на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че ищецът е предоставил на ответника
договорените услуги за м.08.2018 г., за които се дължи такса в размер на 23,99 лева,
поради което съдът го приема за установено. За установяване на факта на предоставяне
на услугите в рамките на остатъка от заявения период – до 22.01.2019 г. въз основа на
нарочно искане на ищцовото дружество е допусната съдебно-техническа експертиза.
При изслушване на заключението в открито съдебно заседание, проведено на 15.04.202
г., вещото лице е заявило, че услугите са били активни до м.01.2019 г. Следователно се
установява изпълнението на задълженията на [фирма] за предоставяне на услугите
фиксиран интернет и телевизия въз основа на договореното с договор № [№]/
29.08.2016 г. и Приложение № 1 към него от 29.08.2016 г. Последното налага извод, че
в тежест на ответника е възникнало задължение да му заплати уговорената абонамента
такса в размер на 23,99 лева на месец. За периода от 23.07.2018 г. до 22.01.2019 г. са
дължими общо 143,94 лева.
От страна на [фирма] не се твърди и не са ангажирани доказателства, от които да
се установява, че сумата 143,94 лева е заплатена в полза на [фирма].
С оглед на изложените съображения и доколкото ищецът претендира сумата
126,11 лева като сбор от месечните абонаментни такси за периода от 23.07.2018 г. до
22.01.2019 г., при спазване принципа на диспозитивно начало в процеса, настоящият
състав намира, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е
основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер от 126,11 лева.
Като законна последица от уважаването на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и тъй като това е поискано изрично от ищеца, върху сумата 126,11
лева следва да бъде присъдена законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18648/ 2021 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав
– 01.04.2021 г. до окончателното й изплащане.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че въз основа на договор № [№]/ 29.08.2016 г. и Приложение № 1 към него от
29.08.2016 г. е предоставил на ответника за временно ползване две устройства, както
следва: ONT устройство (ОNT) и STB (STB); че ответникът е поел валидно задължение
да заплати неустойка за невърнато устройство след прекратяване на договора в размер
на 100 лева за всяко предоставено устройство; както и че действието на договора е
прекратено. С доклада на делото на основание чл. 143, ал. 1, т. 3 ГПК са обявени за
3
безспорни между страните всички материалноправни предпоставки, за които ищецът
по предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД носи
доказателствена тежест, а именно: че ответникът е поел валидно задължение да
заплати в полза на ищеца неустойка за невърнато устройство след прекратяване на
договора в размер на 100 лева за всяко предоставено устройство; че ищецът е
предоставил на ответника описаните в исковата молба 2 бр. устройства; както и че
действието на договора е прекратено, поради което съдът ги приема за установени. От
страна на [фирма] нито са релевирани твърдения, че е върнало на ищеца процесните
устройства след прекратяване на договора, нито че е заплатило претендираните
неустойки в общ размер 200 лева. Освен това с отговора на исковата молба ответникът
е заявил изрично, че приема претендираното вземане от 200 лева за неустойки поради
невърнато оборудване. Следователно исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1
ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени в пълния претендиран размер от 200
лева.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК [фирма] следва да бъде
осъдено да заплати в полза на [фирма] сторените от него в настоящия процес съдебни
разноски за държавна такса и депозит за вещо лице по съдебно-техническата
експертиза в общ размер 375 лева.
С оглед на даденото задължително тълкуване в т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски,
направени в заповедното производство, настоящият състав следва да постанови
осъдителен диспозитив, с който да се произнесе по този въпрос. Поради това
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата 325 лева -
съдебни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, сторени в
заповедното производство по ч. ч.гр.д. № 18648/ 2021 г., по описа на Софийски
районен съд, 51 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че [фирма], ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: [адрес], дължи на [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: [адрес], на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
сумата 126,11 лева – незаплатени месечни абонаментни такси за фиксиран интернет и
телевизия по договор № [№]/ 29.08.2016 г., партида [№] за периода от 23.07.2018 г. до
22.01.2019 г., ведно със законната лихва от 01.04.2021 г. до изплащане на сумата,
както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 200 лева –
неустойки за невърнато оборудване – ONT устройство (ОNT) и STB (STB) след
прекратяване на договора, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 18648/ 2021 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав, поправена с
разпореждане от 23.07.2021 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
[адрес], да заплати на [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
[адрес], сумите 375 лева – съдебни разноски, сторени в исковото производство и 325
лева – съдебни разноски за производството по ч.гр.д. № 18648/ 2021 г., по описа на
Софийски районен съд, 51 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5