Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1811 от 30.10.2019 г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, дванадесети състав, на двадесет
и трети октомври две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана
Ганева
при секретаря Й. Б. и в
присъствието на прокурор Христо Колев като
разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 1804 по описа за 2019 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.
Образувано е
по искова молба на ЕТ „Флойд - Р.М.“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Бургас, к-с „ Лазур“ бл.76, ет.9, представляван от Р. Г. М.,
с ЕГН **********, действащ в качеството на ЕТ, против Национална агенция за приходите София. Формулирано е искане ответника да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
300 лева,
представляващи имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение, причинени от ответника
посредством издаване на незаконосъобразно наказателно постановление №376836-F255953/14.11.2018г.,
издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТП на НАП Бургас, с което на ЕТ
„Флойд-Р.М.“, е наложена имуществена
санкция в размер на 200 лв. за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС. Претендира се
и законната
лихва, считано от 05.07.2019г. –датата на влизане на съдебния акт в сила до окончателното
изплащане на сумата.
В съдебно заседание, ищецът, редовно
призован, не изпраща представител. Не
ангажира допълнителни доказателства. С исковата молба претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по
иска – Национална агенция за приходите - София, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт С. оспорва иска по основание и размер като формулира искане за отхвърляне на исковата молба. Излага
аргументи, че приложените по делото договор за правна защита и съдействие и
пълномощно не са в оригинал, липсват
доказателства за извършено плащане, както и че наказателното постановление е
отменено на процесуално основание.
Представителят
на Окръжна прокуратура - гр. Бургас изразява становище, че исковата
претенция е неоснователна, тъй като приложения по делото договор не е от кочан
и няма приложени документи за извършено плащане.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа страна следното:
Настоящият
съдебен състав намира, че исковата молба е процесуално допустима – същата е
подадена от лице, което твърди настъпили имуществени вреди в следствие на
постановен незаконосъобразен административен акт, а като ответник е посочено
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите в съответствие с чл. 205 от АПК.
С оглед това, съда намира така подадената искова молба за процесуално
допустима.
Разгледана по същество, исковата претенция
е основателна, като съображенията за това са следните:
С
наказателно постановление №376836-F255953/14.11.2018г.,
издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТП на НАП Бургас, на ЕТ „Флойд-Р.М.“, е наложена имуществена санкция в размер на
200 лв. за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС. Наказателно
постановление е оспорен пред Районен съд -
Бургас, по повод на което е
образувано НАХД №1244/2019г. по описа на съда. С решение №727/07.06.2019г
(л.29
от НАХД №1244/2019г.), съдът е отменил наказателното
постановлени. Видно от отбелязването върху съдебното решение същото е влязло в
сила на 05.07.2019г., като не е оспорено пред касационната инстанция. В образуваното
административнонаказателно дело при разглеждането му пред
РС-Бургас, жалбоподателят е представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител – адвокат Ц., който е изготвил жалбата
срещу НП и се е явил при разглеждането на
делото пред първоинстанционния съд, като надлежно упълномощен
защитник. Видно от представения договор за правна услуга от
05.03.2019г. (л.27), е уговорено възнаграждение в размер на 300 лв., като
е посочено, че са заплатени изцяло в брой.
При така изяснената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Налице е отменено
наказателно постановление. На основание т.1 от Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от
административните съдилища.
Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането
или по местожителството на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1,
от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от издадено НП, т.е. при спазване
правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск
е Административен съд - Бургас. Искът е предявен срещу надлежен
ответник.
Отмяната на НП, като властнически
акт на административен орган, представлява материалноправно основание по
смисъла на чл.1 от ЗОДОВ за реализиране на претенция по възмездяване на
причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално
представителство.
За да се ангажира
отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, в случая трябва да са налице
следните предпоставки: 1.Да е налице отменено като незаконосъобразно
наказателно постановление, 2.Да са претърпени реално имуществени вреди, от
които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и
3.Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. В производството
по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от заплатено
адвокатско възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане на това възнаграждение
към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е
да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране
отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който
и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по този ред.
Отношенията между
адвокат и клиент се уреждат от договор. Съобразно т.1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски
за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка.
Видно от договора
(л.27 от НАХД №1244/2019г.), уговорената сума за адвокатското възнаграждение е в
размер на 300 лв., като изрично е записано, че са
заплатени изцяло в брой. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема за
доказано, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв.
Съдът приема, че
отмененото НП представлява незаконосъобразен административен акт по
смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него
могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г. Ето защо е
налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази
отговорност. С влязло в сила съдебно решение е било отменено
НП. От този незаконосъобразен акт ищецът е
претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по обжалването му, в размер на 300 лева. Според
правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това
основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено
НП,
отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо, че
липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по
ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може
да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи
успешния изход на спора по обжалване на издаденото
срещу него НП, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от
издадения незаконосъобразен акт – наказателното постановление. От това следва,
че е налице и втората материалноправна предпоставка за отговорността на
държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Изпълнено е и
третото условие за реализиране на тази отговорност – причинна връзка между
издаденото НП, отменено като незаконосъобразно
по съответния ред и заплатеното във връзка с
неговото обжалване адвокатско възнаграждение. Пак според Тълкувателно решение №
6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, неразделната взаимовръзка
между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице
адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение
на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска
помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и
интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар
е пряка и непосредствена последица от издаденото НП, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за
защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административнонаказващия орган.
Изложеното мотивира
съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на
отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата
претенция е основателна и следва да бъде уважена до
размера на сумата от 300 лв., за които има доказателства за плащането им в брой, а ответникът бъде
осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 300
лв.,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на НП.
Съдът
намира, че не е налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ „ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия,
обезщетение не се дължи“. В конкретния случай ангажирането на адвокатска защита
от страна на ЕТ за водене на административнонаказателно производство по обжалване на
наказателното постановление съставлява упражняване на конституционно
гарантирано право, поради което не може да се разглежда като утежняващо
интересите действие, а още по-малко като
причиняване на увреждането по изключителна вина на увредения. Въпросът, дали увреждането е причинено поради изключителната вина на
пострадалия при изследване на обстоятелството, има ли извършено нарушение от
страна на санкционираното с отменено НП
лице, не следва да се обсъжда в производството по ЗОДОВ. След като е налице
отменено наказателно постановление, наличието на извършено нарушение, както и
основанието, поради което е отменено НП, не подлежат на преценка в исковото
производство по чл. 203 и сл. от АПК.
Съдът не споделя възраженията, изложени в съдебно
заседание за липса на доказателства за действително заплащане на адвокатското
възнаграждение, както и че приложените по делото пълномощно и договор за правна
услуга не са от кочан. По делото е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, където са
посочени параметрите на защитата и уговореното между страните възнаграждение,
както и че то е заплатено изцяло в брой. Така този договор за правна защита и
съдействие (озаглавен договор за правна услуга) на хартиен носител, различен от
познатите стандартни бланки, представяни често от адвокатите, установява, че
сумата е заплатена в брой и има силата на разписка за това плащане, в какъвто
смисъл е ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС РБ. Възраженията, че договорът не
съдържа реквизитите на стандартен бланков адвокатски договор, подлежащ на
осчетоводяване и контрол и поради това не може да се ползва с обвързваща
доказателствена сила, се явява също неоснователно. Законът не изисква
упълномощаването на адвокат да става по начин чрез нормативно утвърдена бланка.
Напротив, законът изисква само в пълномощното да се посочат трите имена, точния
адрес и телефона на пълномощника, като
упълномощаването може да се направи и устно пред съда, като се отрази в
протокола от съдебното заседание, в което да бъде представена евентуално само
разписка за уговореното между страните адвокатско възнаграждение и тя ще
послужи като доказателство за начина и заплащането му.
Съдът не споделя и възражението
за неоснователност на исковата молба, тъй като наказателното постановление е
отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения, а не поради
нарушение на материалния закон. За да бъде уважена исковата претенция по ЗОДОВ
една от предпоставките е да е налице отменено наказателно постановление, като
законът не поставя условие на какво основание е отменено наказателното
постановление, поради което възражението в тази насока е неоснователно.
Относно
законната лихва, съдът съобразявайки ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС, ОСГК, намира, че претенцията
за законна лихва също е основателна, като съобразно ТР същата следва да бъде присъдена,
считано от 05.07.2019 г. - датата на влизане в сила на решението, с което е отменено процесното наказателното постановление
до нейното окончателно изплащане.
По отношение на
претендираните съдебно-деловодни разноски за воденето на настоящото дело, съдът
намира за нужно да отбележи следното:
Ищецът е внесъл държавна
такса в размер на 50 лв. за образуване на
настоящото производство. Заплатил е изцяло и договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., съобразно представения
договор за правна услуга (л.9). Ето защо и при този
резултат на настоящото дело, тези разноски следва да му бъдат заплатени от
ответника, който оспорва предявения в настоящото производство иск.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 203 и сл. от АПК, Административен
съд - Бургас, дванадесети състав,
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите София да заплати на ЕТ „Флойд-Р.М.“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, к-с „ Лазур“ бл.76, ет.9, представляван
от Р. Г. М., с ЕГН **********, действащ в качеството на ЕТ, сума в размер на 300 (триста
)
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 05.07.2019г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите София да
заплати на ЕТ „Флойд-Р.М.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, к-с „ Лазур“
бл.76, ет.9, представляван от Р. Г. М., с ЕГН **********, действащ в качеството
на ЕТ, сума в
размер на 350 (триста и петдесет) лева, разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: