ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 566
гр. Пловдив, 02.03.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Десети
състав, в
закрито заседание на втори март през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Административен съдия: ЯНКО АНГЕЛОВ
като разгледа
Административно дело № 155 по описа за 2023 година, взе предвид следното
:
Производството е образувано по жалба на
„ЛЕНАССО“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Решение № 603/08.12.2022 г. на Директора
на Дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП, в частта с която е оставена без
разглеждане жалбата на дружеството срещу констатациите в РА №
Р-16001622000980-091-001/ 23.09.2022 г., разгледани в т.2 от решението.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като поддържа, че
неправилно, необосновано и незаконосъобразно решаващият административен орган е
приел, че поради липса на установени с ревизионния акт задължения, ревизираното
лице няма правен интерес от оспорването на ревизионния акт. По същество поддържа, че липсва
законово предвидено ограничение за обжалване само на РА, с който са установени
задължения или отговорности на ревизираното лице.
Излага доводи, че оставената без разглеждане
жалба води до невъзможност на ревизираното лице да се защити от по-нататъшни
действия на администрацията, която ще възложи възоснова на констатациите
извършване на ревизия по ЗКПО и ще увеличи финансовия резултат на дружеството.
Поддържа, че дружеството няма алтернатива за защита.
Въз основа на приложените по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
След извършена ревизия на „ЛЕНАССО“ ЕООД с
обхват: установяване на задължения по ЗДДС, за периода 01.11.2021 г. – 31.12.2021
г., е издаден РА №
Р-16001622000980-091-001/ 23.09.2022 г. от В.А. на длъжност Началник на сектор,
възложил ревизията и П.А. на длъжност главен инспектор по приходите -
ръководител на ревизията.
С ревизионния акт не са установени задължения
във връзка с констатациите за отказан данъчен кредит на основание чл.70, ал.5
от ЗДДС в размер на 44443,04 лв. по 8
броя протоколи по реда на чл.117, ал.1 от ЗДДС.
На основание чл. 152
от ДОПК „ЛЕНАССО“ ЕООД е обжалвал ревизионния акт по административен ред, с
подадена жалба до Директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив.
С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 603/08.12.2022 г. на
Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" –
Пловдив, на основание чл.
88, ал. 1, т. 3 от АПК вр. с § 2 от ДР
на ДОПК, е оставена без разглеждане, като недопустима поради липса на
правен интерес, жалбата на „ЛЕНАССО“ ЕООД против Ревизионен акт №
Р-16001622000980-091-001/23.09.2022 г., в тази негова част, и е прекратено
образуваното по жалбата производство.
За да постанови този резултат решаващият
административен орган е приел, че с ревизионния акт е приключило ревизионното производство по възложената ревизия на „ЛЕНАССО“
ЕООД, като с ревизионния акт не са установени задължения за данъци или
осигурителни задължения.
По същество административният орган приема,
че доколкото от една страна действието на РА се разпростира по отношение на
разпоредените от органа по приходите права и задължения на данъчно-задължените
лица, които се съдържат в разпоредителната част на РА, а от друга страна мотивите и фактическите
констатации в РА не представляват предмет на самостоятелно обжалване нито по
административен, нито по съдебен ред, за ревизираното лице не е налице правен
интерес от оспорването на РА, с който не се установяват данъчни и осигурителни
задължения.
Съдът, следа като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на
оспореното решение, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в
законовоустановения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.
88, ал. 3 от АПК във вр. с § 2 от ДР
на ДОПК, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Оспореното решение е издадено от материално и
териториално компетентния административен орган - Директора на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП и
е в предвидената от закона форма. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че липсва основание за постановеното оставяне без разглеждане на
подадената от „ЛЕНАССО“ ЕООД жалба срещу РА №
Р-16001622000980-091-001/23.09.2022 година.
Действително, в чл. 147
от ДОПК са регламентирани единствено две хипотези, при които компетентният
административен орган постановява решение за оставяне на подадената жалба без
разглеждане – когато жалбата е просрочена и когато не са изпълнени в срок
дадените от решаващия орган указания да отстраняване на нередовностите, посочени
в чл.
147, ал. 2 от ДОПК. Но производството
по чл.
152 и сл. от ДОПК е административно по своя характер и на основание § 2 от ДР
на ДОПК и чл.
2, ал. 1 от АПК, субсидиарно приложение следва да намерят относимите за
контролните административни производства разпоредби на АПК, регламентиращи
процесуалните условия и предпоставки за допустимост на обжалването по
административен ред. По аргумент от нормата на чл.
88, ал. 1, т. 3 от АПК във вр. с § 2 от ДР
на ДОПК и чл.
2, ал. 1 от АПК, една от абсолютните процесуални предпоставки за
възникването и съществуването на правото на жалба и съотв. абсолютно условие за
допустимост на оспорването по административен ред /без значение на вида на
търсената защита срещу административния акт – отмяна поради незаконосъобразност
или обявяване на неговата нищожност/, е наличието на правен интерес за
жалбоподателя. Съответно констатацията на осъществяващия контролни правомощия
решаващ административен орган, че за жалбоподателя не е налице правен интерес
за оспорването на административния акт, с жалба срещу който е сезиран,
представлява законово предвидено основание по чл.
88, ал. 1, т. 3 от АПК за постановяване на акт, с който да остави без
разглеждане подадената жалба.
Фактически, правно и доказателствено
обоснован и съответен на закона е направеният от решаващия административен
орган извод, че подадената от „ЛЕНАССО“ ЕООД жалба срещу РА №
Р-16001622000980-091-001/23.09.2022 г. е процесуално недопустима, поради
липсата на правен интерес за оспорващия от обжалването на ревизионния акт.
Правото на жалба възниква и може да бъде
упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят
и процесуалната допустимост на контролното административно производство. Както беше посочено, по аргумент
от разпоредбата на чл.
88, ал. 1, т. 3 от АПК във вр. с § 2 от ДР
на ДОПК и чл.
2, ал. 1 от АПК, една от предпоставките за възникване и съществуване
правото на жалба и условие за допустимост на оспорването на актове по
административен ред, от категорията на абсолютните, за които решаващият орган
следи служебно, е наличието на правен интерес от оспорването. Задължително
условие, обуславящо правния интерес и респ. възникване правото на жалба, е
наличието на "засягане" на права и/или на защитени от правото интереси
от акта, който се оспорва.
Правото на жалба принадлежи на това лице,
спрямо което материалноправните последици на акта са неблагоприятни и пряко
засягат негативно неговата правна сфера. В този смисъл неблагоприятно засягане
е всяка правна последица от акта, състояща се в прекратяване, ограничаване или
застрашаване на съществуващи субективни права или създаване на нови респ.
разширяване на съществуващи правни задължения.
В случая доколкото с РА №
Р-16001622000980-091-001/ 23.09.2022 г. не са установени задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски за ревизираното лице „ЛЕНАССО“ ЕООД, очевидно
оспореният по реда на чл. 152
и сл. от ДОПК пред Директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив ревизионен
акт, не засяга негативно правната сфера на жалбоподателя. На първо място
предвидената в чл.
152, ал. 1 от ДОПК възможност ревизионният акт да се обжалва само в отделни
негови части, законът не свързва с възможността да се обжалват отделни елементи
от съдържанието на ревизионния акт по чл.
120, ал. 1 от ДОПК. Очевидно законодателното разрешение е да се допусне възможността
за частично оспорване на обективираното в РА волеизявление от гл. т на
установените по вид и основание задължения и отговорности.
На следващо място ревизионният акт, съгласно чл. 118
от ДОПК, представлява волеизявление на органи по приходите при упражняване
на властнически административни правомощия, с което едностранно се установяват,
изменят и/или прихващат задължения за данъци и за задължителни осигурителни
вноски; възстановяват се резултати за данъчен период, подлежащи на
възстановяване, когато това е предвидено в закон или се възстановяват недължимо
платени или събрани суми. Съответно мотивите за издаването на ревизионния акт,
по аргумент от чл.
120, ал. 1, т. 5 от ДОПК, представляват необходимо присъщата част от
съдържанието на писмения документ, който обективира волеизявлението по чл. 118
от ДОПК. В този смисъл дали материалноправните последици на ревизионния акт
са неблагоприятни за ревизираното лице и дали е налице "засягане" на
права и/или на защитени от правото интереси от ревизионния акт, като обуславящо
съществуването на правен интерес за ревизираното лице да оспори РА по
административен ред, следва да се преценява въз основа на разпоредителната част
от съдържанието на РА, с която се определят правата, задълженията или
отговорностите и начинът и срокът за изпълнението /чл.
120, ал. 1, т. 6 от ДОПК/, а не от мотивите за издаване на РА.
Действително, по аргумент от чл. 108
от ДОПК, ревизионните актове са констативни административни актове, но с
тях се установяват само правни задължения /данъчните задължения и задълженията
за задължителни осигурителни вноски/. Ако с РА са установени данъчни или
осигурителни задължения, в рамките на контрола за законосъобразност на РА се
проверяват и фактическите констатации, обусловили правния извод за задълженията
като основание и размер т. е обективираните като мотиви и част от
задължителното съдържание на РА обуславящи разпоредителната част фактически констатации
подлежат на контрол в рамките на проверката на законосъобразността на
установените с РА задължения и отговорности. Но ако с ревизионния акт не са
установени задължения и отговорности, фактическите констатации на които се
основава правния извод за липса на подлежащи на установяване задължения или
отговорности, не подлежат на контрол за законосъобразност.
Константна е съдебната практика, че
позоваване на евентуалния стабилитет на РА в друго
административно или съдебно-административно производство,
не може да се обоснове правен интерес по отношение на адресата за обжалването
на този РА, след като със същия не се определят данъчни и/или осигурителни
задължения. Фактическите изводи на ревизиращите органи в едно ревизионно производство, не са обвързващи за органите по
приходите в ревизионно производство за
следващ ревизионен период. При разглеждането на спора относно
законосъобразността на другия ревизионен
акт ще бъдат обсъдени доказателствата и възраженията на ревизираното лице
относно спорните правно релевантни факти, поради което и само на това основание
не може да се приеме, че следва да се допусне съдебен контрол по отношение на
ревизионен акт, с който не се определят задължения по основание и размер, но в
който се съдържа преценка относно същите тези факти. Приемането на противното
би означавало, че стабилитетът на административния акт се разпростира и върху
съдържащите се в него мотиви, което еднозначно е отречено в правната теория и
практика.
С оглед на гореизложеното обосновано, в
съответствие и при правилно приложение на закона решаващият административен
орган е приел, че за ЛЕНАССО“ ЕООД, ЕИК *********, не е налице правен интерес
за обжалването на РА № Р-16001622000980-091-001/ 23.09.2022 г., поради което
подадената от ревизираното лице жалба срещу ревизионния акт е процесуално
недопустима, като основание за оставянето й без разглеждане.
Ето защо обжалваното Решение № 603/
08.12.2022 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" – Пловдив е правилно и законосъобразно, а подадената от „ЛЕНАССО“
ЕООД жалба срещу това решение се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание чл.
88, ал. 3 от АПК във вр. с § 2 от ДР
на ДОПК, Административен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЛЕНАССО“ ЕООД, ЕИК *********, срещу
Решение № 603/ 08.12.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на
НАП, в частта с която е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу
констатациите в РА № Р-16001622000980-091-001 от 23.09.2022 г., разгледани в
т.2 от решението, като неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: