№ 335
гр. Кюстендил, 02.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Въззивно частно
гражданско дело № 20221500500208 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛЛГАРИЯ“ АД, чрез юрк. Лидия Митова, срещу определение №
397/06.04.2022 г. по гр.д. № 90/2022 г. по описа на Районен съд Дупница, с
което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на
решение от 22.03.2022 г. постановено по същото дело, в частта за разноските.
Частният жалбоподател счита определението за неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че с извънсъдебното си поведение не е дал повод
за предявяване на иска. Освен това, по делото не е било установено, че
дружеството е прекъснало електрозахранването в имота, нито е постановен
отказ то да бъде възстановено. Сочи, че твърденията на ищеца за разговор със
служител ЧЕЗ са недоказани. Моли съдът да отмени обжалваното
определение и да имени решението в частта за разноските, като те се
възложат в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
Постъпил е отговор на частната жалба от К.Г. Антонов, чрез адв. Юлия
Динева, в който се излага, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена. Твърди, се че съдът правилно е приел, че чл. 78, ал. 2 ГПК е
неприложима, тъй като ответника е дал повод за делото с прекъсване на
електрозахранването в имота на ищеца.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност прие, че:
1. Предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника
от отговорността за разноски, са: да не е дал повод за завеждане на иска /т.е.
да липсва извънсъдебно или в хода на делото оспорване на предявеното от
ищеца право/ и да признае иска.
1.1. Преценката за предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК се извършва въз
основа на данните по делото за извънсъдебното и процесуално поведение на
1
ответника - определение № 60110 от 7.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2853/2021 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова. В случая в
отговора на исковата молба ответникът е признал иска, какти и че
задълженията на ищеца са погасени по давност. По делото липсват данни
ответникът да е оспорвал извънсъдебно този факт или да е предприел
действия по принудително изпълнение на вземането си към Антонов.
1.2. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той
предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за
несъществуване на вземането, поради изтекла погасителна давност-
определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4586/2018 г., III г.
о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева. в конкретния случай ищецът
заявява в исковата молба, че срещу него не са образувани граждански дела за
процесните суми, съответно не са предприемани принудителни действия за
събирането им.
2. Изложеното от ищеца, че погасените по давност задължения, които
има към „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛЛГАРИЯ“ АД не са отписани от партидата му,
както и че електрозахранването в имота не е възстановено, на първо място не
е подкрепено с доказателства. На второ място, дори да се приеме, че
ответникът е извършил тези действия, те не могат да се приемат за такива,
които дават повод за предявяването на иска.
2.1. В Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3063/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров, се приема,
че титулярят на вземане има право да го претендира от длъжника и ако
получи изпълнение, то е надлежно, дори възможността за принудителното му
изпълнение да е била погасена с изтичането на давност. Начинът на
осчетоводяване на вземането от кредитора няма значение в отношенията
между страните. Той може да има значение само като доказателства за негово
поведение в отношенията с длъжника. Без правно значение е дали кредиторът
е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го
води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо
надлежно доброволно плащане.
Състава на ВКС приема, че извънсъдебната покана до длъжника да
плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за
предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност
за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на
исковата молба. Според въззивния съд такъв повод не представлява и
осчетоводяването или неотписването на задължението, нито спирането на
електрозахранването.
2.2. Спирането на електрозахранването в имота на ищеца, би могло да
се приеме като повод за завеждане на отрицателния установителен иск, в
случай че е направено след позоваването от страна на длъжника на
погасителна давност на задължението му пред дружеството или при
евентуален отказ на последното да възстанови електрозахранването, въпреки
погасяването на задължението по давност – каквато хипотеза не е налице в
случая.
2
3. В настоящия случай „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛЛГАРИЯ“ АД не е
предприел съдебни мерки за установяване или събиране на вземането,
признал е за основателен предявения иск за несъществуване на вземането,
поради изтекла погасителна давност. Ангажираните по спора доказателства
установяват този факт, а останалото изложено в обстоятелствената част на
исковата молба представлява само твърдение, което не се подкрепя от тях.
3.1. Поради горното, съдът намира, че в случая е налице именно
хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като от представените доказателства, се
установява, че ответникът не е дал повод за завеждане на отрицателния
установителен иск.
3.2. Предвид изложеното обжалваното определение, с което съдът е
оставил без уважение искането за изменение на решението му, в частта за
разноските, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
4. Въззивният съд ще измени първоинстанционното решение, като
присъди в тежест на ищеца сторените по делото разноски в размер на 574
лева – платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.
5. Жалбоподателят претендира разноски за настоящото производство.
Съгласно Определение № 683 от 21.12.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5089/2015
г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов за производството по чл. 248
ГПК разноски не се дължат. Интересът в това производство е свързан с
разноските по делото, който е материален, но не и самостоятелен като
предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска комулиране на нови
задължения за разноски на страните за адвокат в "процеса относно
разноските" за който процес нормата на чл. 81 ГПК не се отнася. Противното
ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института по чл. 78
ГПК.
Въззивната инстанция споделя напълно тези съображения на ВКС и
намира, че производството по чл. 248 от ГПК няма самостоятелен характер,
не е производство по съществото на спора, поради което не се присъждат
разноски за въззивното производство по чл. 248 от ГПК.
Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 397/06.04.2022 г. по гр.д. № 90/2022 г. по
описа на Районен съд Дупница, с което е оставена без уважение молбата на
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛЛГАРИЯ“ АД по чл. 248 ГПК за изменение на решение
от 22.03.2022 г. постановено по същото дело, в частта за разноските, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 124/22.03.2022 г. по гр.д. № 90/2022 г. по описа
на Районен съд Дупница, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ , като ВЪЗЛАГА
върху К.Г. Антонов, ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Дупница, ул.
„Солун“ № 1, ет. 1, сторените от него, за водене на гр. д. № 90/2022 г. на
Районен съд Дупница, разноски в размер на 574 лева – държавна такса и
3
адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4