Р Е Ш Е Н И Е
N
гр.Добрич
,15.07.2021г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, десети състав в открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АЛБЕНА
КОЛЕВА
при участието на
секретаря Диана Йорданова ,като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 440/2021г.
ДРС , за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.422 ГПК вр. с
чл.92 ЗЗД от ЮБЦ ЕООД срещу Н.Д.Д. ЕГН **********
за установяване на вземания – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.дело №
1905/2020г. на РС Добрич за следните
суми: -161,37 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор с кл.№ …. от 16.12.2016г. като част от сумата 419,18 лв. – предмет на
заповед за изпълнение №808 от 14.08.2020г. по ч.гр.дело № 1906/2020г. по описа
на РС Добрич.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор.
1/ Обстоятелства , от които произтичат правата
и задълженията на страните:
Между Н.Д. и „Българска телекомуникационна
компания“ЕАД е сключен договор от 16.12.2016г., по който ответникът има
непогасени задължения. вземанията по договора са прехвърлени с цесия на С.Г Г. и
с цесия от 01.10.2019г. в полза на
ищеца. Едно от вземанията е процесната неустойка в размер на 161,37 лв., която
се претендира поради предсрочно прекратяване на договора с ответника, тъй като
не е заплатил дължими суми за
ползвани мобилни услуги.
Ответникът
не взима конкретно становище по обстоятелствата.
2/Правна
квалификация – предявен е иск по чл.79 ЗЗД вр. с чл.99 и чл.92 ЗЗД.
Правни доводи на ищеца-
неустойката се дължи поради неизпълнение на договорно задължение. Ищецът
не е заплатил цената на мобилни услуги
за три отчетни месеца- м.04-.07.2017г. Договорът е прекратен на основание чл.50
от ОУ и начислена неустойка в размер на неплатените и потребени мобилни услуги
за два отчетни периода.
Правни доводи на ответника:вземането е
погасено по давност. Позовава се на
кратката 3- годишна давност като периодично плащане. Цесиите не са валидно
извършени - липсва индивидуализация на
вземането; няма доказателства за заплатена от цесионера сума; ответникът не е уведомен за цесиите.
По делото са представени писмени
доказателства.
След като съобрази доводите на страните и
обсъди доказателствата по делото съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Фактите:Между Н.Д.Д. и „Българска
телекомуникационна компания“ЕАД/БТК/ , сега В., е сключен договор от
16.12.2016г. за избрана мобилна услуга с абонаментен план и предоставено мобилно устройство за кл.№ ….Месечният
абонамент е в размер на 15,99 лв. с ДДС.С Допълнително споразумение от 16.12.2016г. към договора е уговорено предоставяне и на интернет услуга при месечна цена 37,80 лв.-
месечен абонамент за 24 месеца. Ищецът формира дължима сума общо 53,79 лв. като
сбор от 37,80+15,99 лв. и на тази база
претендира плащане на неустойка от 161,37 лв. /3 месеца по 53,79 лв./
С фактура
по месечна сметка № …. от 22.08.2017г. на ответника е начислена сума от 478,25 лв., която включва
419,18 лв. - корекции и 59,07 лв. - баланс от предходни периоди. Представени са и
3 бр. фактури по месечни сметки съответно -
51,58 лв. за сметка от 22.04.2017г. , 77,37 лв. по сметка от
22.05.2017г. и 59,07 лв. по сметка от 23.06.2017г.
С Договор за цесия от 16.10.2018г. между БТК
ЕАД и С.Г Г. ООД в полза на С.Г Г. ООД са прехвърлени вземания по Приложение №1
на БТК ЕАД.Приложение № 1 към описания договор не е представен по делото.
С Договор за цесия от 01.10.2019г. „С.Г Г.“
прехвърля на ищеца ЮБЦ ЕООД вземания
по няколко цесии , една от които е тази с БТК ЕАД от 16.10.2018г.
Няма данни за уведомяване на ответника и за
двете цесии.
Правни изводи: Налице е валидно облигационно правоотношение между Н.Д. и
„Българска телекомуникационна компания“ЕАД по два договора от 16.12.2016г.- за предоставени мобилни
телефонни и интернет услуги по месечен абонамент съответни – 15,99 лв. с ДДС
и 37,80лв. с ДДС, общо 53,79 лв. с ДДС
месечно.
Договорите съдържат клауза за дължима неустойка в размер на трикратен размер
на месечните абонаменти в случай на прекратяване на договора/договорите
поради неплащане на дължими суми по тях във времето на действие на договора.В
случая по представените фактури за 3 поредни месеца – април , май и юни 2017г. са
налице парични задължения за ползваните услуги.Твърдението на ищеца , че тези
суми: 51,58 лв. за сметка от
22.04.2017г. , 77,37 лв. по сметка от 22.05.2017г. и 59,07 лв. по сметка от
23.06.2017г. по процесните договори , не
са платени, не се оспорва от ответника. Спорен е въпроса какви са последиците
от неплащането по отношение прекратяване на договора. Съдът намира , че е налице визираната в процесните договори
хипотеза на прекратяване по вина на абоната , респ. неплащане на дължими суми.
Съгласно раздел XIII от Общите условия на БТК ЕАД,
чл.50.6 договорът се прекратява едностранно от БТК ЕАД с 30 – дневно писмено
предизвестие при неплащане в срок - б“в“. Няма данни по делото за такова
предизвестие. Тъй като обаче е изтекъл
срока и на двата договора, считано от 16.12.2018г. , към датата на
заявлението -10.08.2020г. кредиторът има право на уговорената неустойка в
размер на 161,37 лв. /3 месеца по 53,79
лв./.
Това вземане е предмет на две последователни
цесии.То обаче не е индивидуализирано в
първия договор за цесия - от 16.10.2018г. Точка 1.1.1 от договора за
цесия препраща към Приложение № 1 към договора , което не е представено .Това
дава основание на съда да приеме, че вземането не е индивидуализирано в
договора за цесия от 16.12.2018г. и поради това не е надлежно
цедирано.Съответно , не е валидна и втората цесия - от
01.10.2019г. в полза на ищеца, тъй като т.2 от този договор препраща към
цесията от 16.12.2018г., за която вече беше казано , че не е валидна.
Това обуславя извод за неоснователност и
недоказаност на иска, поради което следва да бъде отхвърлен.
Неоснователно е възражението на ответника
за погасяване на вземането за неустойка
по давност. Кратката 3 - годишна давност
е приложима по отношение периодични плащания, каквито са и тези по абонаментни
услуги. Неустойката обаче няма характер на такова плащане. Месечната
абонаментна такса е само база за изчисляване размера на претендираната
неустойка.
Като краен резултат искът следва да бъде
отхвърлен ,а на осн.чл.78.ал.3 ГПК и чл.38,ал.2
във вр. с чл.38,ал.1 , от Закона
за адвокатурата в полза на ответника съдът присъжда разноски-300 лв. адвокатско
възнаграждение. Възнаграждението се присъжда без ДДС , защото няма данни
представляващия адвокат да е регистриран по ДДС и процесуалното представителство
за ответника е pro bоno , т. е не представлява част от заплатена от
ответника услуга.
При този изход на спора обезсилване на
заповедта не е необходимо.
С тези
мотиви съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ЮБЦ“ ЕООД ЕИК ********* , гр.С., представлявано от Ю.Б.Ц.
за установяване по отношение на Н.Д.Д. ЕГН ********** *** , че ДЪЛЖИ на „ЮБЦ“
ЕООД ЕИК ********* , гр.С. сумата от 161,37 лв. / сто шестдесет и един
лева 37 ст. / – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги с кл.№ …. от 16.12.2016г. , като част от вземането в
размер на 419,18 лв. – предмет на заповед за изпълнение №808 от 14.08.2020г. по
ч.гр.дело № 1906/2020г. по описа на РС Добрич.
ОСЪЖДА „ЮБЦ“ ЕООД
ЕИК ********* , гр.С., представлявано от Ю.Б.Ц. ДА ЗАПЛАТИ
на Н.Д.Д. ЕГН ********** ***
сторени по гр.дело № 440/2021г. по описа на РС Добрич в размер на 300
лв. / триста лева/- адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване от страните с въззивна жалба пред ДОС
в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: