РЕШЕНИЕ
№
2142
град
Пловдив, 22.11.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ, XXIII
състав, в публично съдебно заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретар П.Д. и участието на прокурор Данаила
Станкова, като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 2058/2022година по описа на съда, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по
чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Й.И.В., ЕГН**********, с адрес ***, депозирана
чрез адв.Г. срещу Решение № 1325 от 27.06.2022г., постановено по АНД №
20225330201159/2022г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХ наказателен състав,
с което е потвърден Електронен фиш серия К №4773344, издаден от ОД на МВР-
Пловдив за ангажирана негова административно – наказателна отговорност за
административното нарушение по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по
пътищата /съкратено ЗДвП/, като му е наложено на основание чл.189 ал.4 вр.
чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП административно наказание „глоба в размер на 50.00 /петдесет/
лева“.
В подадената касационна жалба се сочи, че
решението на ПРС е незаконосъобразно, като са изложени доводи за наличие на
касационни основания – съществено нарушени съдопроизводствени правила,
нарушение на материалния закон. Претендират се съществени пороци на проведеният
административно –наказателен процес във връзка с издадения ЕФ, ограничаващи
правото на защита на нарушителя. Редовно призован, в съдебно заседание не се
явява и не се представлява. В писмено становище се поддържа жалбата и се
излагат подробни съображения в подкрепа на становището за незаконосъобразност.
Иска се решението да бъде отменено, както и атакувания административен акт.
Претендират се разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът по касационната
жалба – ОД на МВР – Пловдив, редовно призован, не се явява и не се
представлява, не взима становище по основателността на касационната жалба.
Контролиращата страна, чрез
участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва
становище за неоснователност на подадената касационна жалба, а съдебното
решение като законосъобразно предлага да бъде оставено в сила.
Касационната
съдебна инстанция, като се запозна със становищата на
страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания,
при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е основателна.
Районният съд е бил сезиран с жалба, подадена от Й.И.В. срещу процесният ЕФ
с искане да бъде отменен поради съществени
нарушения на административно наказателното производство, свързани с налагането
му на две административни наказания за едно и също административно нарушение,
за което е бил издаден и друг ЕФ с №4773388. Съгласно обстоятелствата, изложени
в обжалвания административен акт по установеното административно нарушение на
чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, те са се изразили в това, че на 22.04.2021г. в 18.07
часа на републикански път II-64 километър 49+800 в
посока с.Труд при управление на лек автомобил „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“ с ДК №***, е
установено чрез използване на АТСС „Кордон –М2“ със сер.№ MD1196 превишение на скоростта от 17 км.ч., като
при максимално разрешена скорост за движение 60 км/ч, въведена с пътен знак В26
и отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в полза на водача, е установена наказуема
скорост 77 км/ч.. В. е наказан като собственик на автомобила съгласно представената
справка за собственост от Централна база – КАТ. По делото са представени като
доказателства Електронен фиш №4773344 със снимков материал, Удостоверение за
собственик на МПС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол
за проверка на мобилна система, протокол
за използване на АТСС, техническо описание и инструкция за експлоатация с
протокол за извършено обучение с подпис на служителя. В хода на съдебното
производство е приобщен и ЕФ сер.К №4773388, в който В. е наказан за нарушение
на чл.21 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, изразило се в това, че на 22.04.2021г. в 18.07
часа на републикански път II-64 километър 49+800 в
посока с.Труд при управление на лек автомобил „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“ с ДК №***, е
установено чрез използване на АТСС „Кордон –М2“ със сер.№ MD1196 превишение на скоростта от 17 км.ч., като
при максимално разрешена скорост за движение 60 км/ч, въведена с пътен знак В26
и отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в полза на водача, е установена наказуема
скорост 77 км/ч.. За да потвърди атакувания
ЕФ, след анализ на така събраните писмени доказателства, районният
съд е приел, че по безспорен и категоричен начин е установено извършеното
административно нарушение и неговия автор, законосъобразно е определена и
наложена и съответната санкция, с което са изпълнени всички законови изисквания
по неговото издаване. По отношение на представеното писмено доказателства- ЕФ с
№4773388, в мотивите си не го е обсъдил и не взел никакво отношение по
направените във връзка с него възражения.
Решението на съда е неправилно.
Първоинстанционният
съд не е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по
начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Следвало е да съобрази представеният му екземпляр от
ЕФ №4773388, в който са установени обстоятелства по извършено административно
нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, идентични с обстоятелствата, изложени в процесния
ЕФ с №4773344. В дадения случай се явява основателно възражението на касатора
за неправилно приложение на материалния закон. Няма спор по делото, че на
посочената в съставените ЕФ дата и място В. е управлявал посоченото МПС и е
осъществил състава на административно нарушение по чл.21, ал.1,
вр. ал.2 ЗДвП. Безспорно в настоящият случай е приложима
разпоредбата на чл.17 ЗАНН, която определя, че никой не може да бъде наказан
повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в
сила наказателно постановление или решение на съда. Приложима е и нормата на
чл.18 ЗАНН, че за всяко едно деяние на административни нарушения, наложените
наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В този смисъл настоящият съдебен състав
намира, че никой не може да бъде санкциониран два пъти за едно и също
административно нарушение. С издаването на две отделни ЕФ, с които са
определени две санкции за едно и също административно нарушение, осъществено
при едни и същи обстоятелства, се е стигнало до съществено нарушаване на
правото на защита на нарушителя. Забраната за повторно съдене и наказване
на едно и също лице за същото деяние /ne bis in idem/ е класически принцип на
наказателнопроцесуалното право, По естеството си то представлява самостоятелна
гаранция на гражданите срещу угрозата да бъдат последователно подлагани на
наказателна репресия за престъпление, за което вече са били окончателно осъдени
или оправдани съгласно наказателната процедура на държавата. Всякакви
ограничения на действието му при каквито и да е обстоятелства, са несъвместими
с безусловно задължителната му природа. Дублирането на наказателни процедури
винаги е недопустим порок на проведения наказателен процес. Основанията,
изключващи провеждането на наказателно производство, са изчерпателно посочени в
закона. Разпоредбата на чл.17 ЗАНН изрично забранява повторно наказателно
преследване на едно и също лице за едно и също деяние. Ето защо настоящата инстанция
намира, че в хода на производството пред наказващия орган са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са довели до нарушаване на
правото на защита на наказаното лице, поради което обжалваният ЕФ е незаконосъобразен
и следва да бъде отменен.Предвид всичко изложеното касационната инстанция
намира, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо
него да се постанови друго, с което да се отмени и атакумания ЕФ №4773344.
С оглед изхода
на делото и своевременно направеното от процесуалния представител на касатора
искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Същото се явява
основателно само за настоящата съдебна инстанция, пред която са представени
доказателства за тях с представеният договор за правна защита и съдействие
сер.СМ №037221/18.07.22г.. Същите се констатираха в размер на 100 лева, за
които следва да бъде осъден ОД на МВР-Пловдив да заплати на касационният
жалбоподател.
Ето защо и на
основание чл. 221, ал.
2 АПК,
Административен съд Пловдив, ХХІIІ касационен
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1325 от 27.06.2022г.,
постановено по АНД № 20225330201159/2022г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХ
наказателен състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №4773344,
издаден от ОД на МВР- Пловдив, с който на Й.И.В., ЕГН**********, с адрес *** за
административното нарушение по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП му е наложено на
основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП административно наказание
„глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева“.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- гр.Пловдив да
заплати на Й.И.В., ЕГН**********, с адрес *** сумата 100 (сто) лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.