Решение по дело №1658/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 945
Дата: 18 юни 2020 г. (в сила от 21 октомври 2020 г.)
Съдия: Николай Захариев Петров
Дело: 20205330201658
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 март 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

945 гр.Пловдив, 18.06.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното заседание на 15.06.2020г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

 

при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД №1658/2020г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №12/14.02.2020г. на Директор на РИОСВ-Пловдив, с което на  Община Пловдив, ЕИК *********, представлявана от З.Д.Д.**на община Пловдив, на основание  чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ управление на отпадъците/ЗУО/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева за нарушение на чл.164, ал.1 вр. с чл.125, ал.1, т.2 от ЗООС/ред. към 22.08.2019г./ инкорпориран в действащия чл.123в, т.2 от ЗООС.

            Жалбоподателят атакува наказателното постановление, чрез процесуален представител-юрк.М., като моли същото да бъде отменено.Излага довод, че не е извършено нарушение и че в хода на административнонаказателното производство е налице процесуално нарушение по съставяне и връчване на АУАН.

             В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.К. и счита наказателното постановление за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.Моли за разноски.

           Жалбоподателя, чрез юрк.М. подържа жалбата в съдебно заседание и моли наказателното постановление да бъде отменено. Моли за разноски.

           Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

           Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

           От фактическа страна съдът установи следното:

              На 22.08.2019г., била извършена проверка от служители на РИОСВ в ''Депо за неопасни отпадъци и инсталация за биологично разграждане по закрит способ'', находящо се в с.Шишманци, община Раковски, обл.Пловдив, с оператор Община Пловдив.При извършен обход и оглед на площадката на същата дата, източно от Клетка 2 бил констатиран разлив на инфилтратни води извън границите на депото и извън ретензионния басейн, което представлявало неизпълнение на условие 10.1.2.1. от Комплексно разрешително с номер 380-Н0/2009г. издадено на Община Пловдив от Министъра на околната среда и водите.Това условие гласяло, че по време на експлоатация на депото инфилтратните води от клетките на депото следва да се отвеждат в ретензионния басейн на депото.Така извършеното нарушение било констатирано от актосъставителя Ф.К..Било преценено, че е извършено нарушение на чл.164, ал.1 вр. с чл.125, ал.1, т.2 от ЗООС/ред. към 22.08.2019г./ инкорпориран в действащия чл.123в, т.2 от ЗООС.Била изпратена покана за съставяне на АУАН до община Пловдив и нейния представител З.Д..Поканата била изпратена по електронен път и в нея била определена дата и час за съставяне на АУАН.На 13.09.2019г. актът бил съставен в отсъствие на представител на община Пловдив.Впоследствие при опит акта да бъде връчен лично на кмета З.Д., последния отказал да го получи, което било отразено в АУАН.Въз основа на АУАН е издадено и процесното наказателно постановление.  

           В хода на съдебното производство по обжалване на НП бяха разпитани като свидетели актосъставителя К., която потвърди констатациите в АУАН.Съдът кредитира показанията на актосъставителя, като ясни и логични кореспондиращи изцяло с писмените материали по делото.Съдът кредитира и показанията на свидетеля по акта А.А., която също потвърди констатациите на актосъставителя, както и че представляващия община Пловдив е отказал да получи съставения АУАН срещу община Пловдив.По делото бе разпитан и **на „Консорциум екологичен завод“, стопанисващ депото С.Г..Последния потвърди констатациите в акта, но изложи твърдения, че разлива се е получил вследствие на настъпил пожар, който е наложил действия от които е последвал разлива.Съдът кредитира показанията на св.Г., тъй като същите практически се припокриват с констатациите на актосъставителя.Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, а именно АУАН, покана, обратни разписки, оправомощителна заповед и др.

           При така описаната фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

           Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Същите съдържат всички необходими реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.Нарушителя е ясно и точно индивидуализиран и няма съмнение относно неговата идентификация.

           Правилно са приложени и изписани нарушената и санкционни норми по идентичен начин, както в АУАН, така и в НП.Нарушената и санкционната разпоредби изцяло са съобразени с законовото положение.Относно наличието на нарушение практически не се спори и съдът приема, че такова действително е извършено.В случая св.Г. твърди, че форсмажорно обстоятелство е довело до разлива.Това обстоятелство не би могло да доведе до отпадане на отговорността, тъй като стопанисващия и оператора на депото са длъжни така да организират работата му, за да не се достига до разливи на инфилтратни води.Още повече, че действително отговорността на юридическите лица, каквото е и община Пловдив е безвиновна и не може да се търси вина и изобщо да се обсъжда умишлено или непредпазливо поведение.  

            Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл. 93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

         Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно наказващия орган не налага наказание, а отправя писмено или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя.В случая е допуснат значителен разлив на инфилтратни води, застрашена и замърсена е околната среда в района.Ето защо според съда случаят не може да се квалифицира като маловажен, тъй като не се различава от останалите подобни. 

           В хода на административно наказателното производство обаче е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице.

           Не е спазено императивното изискване на чл.40, ал.1 от ЗАНН нарушителя да бъде поканен за съставяне на АУАН и това да се случи в негово присъствие.Видно от приложените от РИОСВ писмени доказателства, поканата за съставяне на АУАН била изпратена на електронен адрес на Община Пловдив.Съобщението е връчено дефакто по реда на чл.30, ал.6 от ДОПК съгласно който електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация. Съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система.

            Съгласно чл.33 от ДОПК по реда и в сроковете, посочени в тази глава, се връчват всички подлежащи на връчване актове, документи и книжа, издавани от органите по приходите и публичните изпълнители, с изключение на актовете, документите и книжата за реализиране на административнонаказателната отговорност, за които се прилага Законът за административните нарушения и наказания.

            В случая това съобщение е следвало да се връчи по реда на ЗАНН.Съгласно чл.84 от ЗАНН  доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.

             Ето защо поканата за съставяне на АУАН е следвало да се връчи, чрез някой от способите визирани в чл.180 или по реда на чл.178 от НПК.В никоя от тези разпоредби не е предвидено връчване на съобщения по електронен път, поради което и в настоящото административно наказателно производство следва да се счита, че покана изобщо не е била надлежно отправяна и не е получена.Ирелевантен в случая е Закона за електронните съобщения, който визира регулярна кореспонденция между държавните органи, каквато кореспонденция в никой случай не е и тази във връзка с образуване на административнонаказателно производство и кореспонденцията между държавни институции които в случая са в позиции на нарушител и наказващ орган. 

             В този смисъл /касателно допуснатото процесуално нарушение относно покана по електронен път за съставяне на АУАН/ са и Решение 2491/23.11.2018г. постановено по КНАХД 2945/2018г. по описа на Административен съд Пловдив, КНАХД 2335/2019 Административен съд – Пловдив, както и КНАХД 760/2019 Административен съд – Пловдив.

             Както съда отбеляза невръчване на покана за съставяне е АУАН е особено съществено процесуално нарушение, което влече порочност на цялото производство, налице е съществено нарушение правото на защита на наказаното лице и процесното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

            С оглед изхода на делото и на основание  чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на Община Пловдив да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.Производството по делото продължи в две съдебни заседание, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение от 80лева.

          С оглед горното и на основание  чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН Съдът

 

                                                        Р Е Ш И:

 

                ОТМЕНЯ  Наказателно постановление /НП/ №12/14.02.2020г. на Директор на РИОСВ-Пловдив, с което на  Община Пловдив, ЕИК *********, представлявана от З.Д.Д.** на община Пловдив, на основание  чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ управление на отпадъците/ЗУО/, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева за нарушение на чл.164, ал.1 вр. с чл.125, ал.1, т.2 от ЗООС/ред. към 22.08.2019г./ инкорпориран в действащия чл.123в, т.2 от ЗООС.

            ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите - Пловдив, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. "Марица" № 122 да заплати на Община Пловдив, ЕИК *********, представлявана от ЗЗ.Д.Д.Кмет на община Пловдив сумата от 80/осемдесет/лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.

           Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

 

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

вярно с оригинала: И.П.