Р Е Ш Е Н И Е
№ 734 / 30.9.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито
заседание на тридесет и първи август през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Георги Видев
при секретаря Антоанета Метанова, като разгледа
административно дело № 380 по описа на съда за 2020 г., докладвано от съдия
Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят претендира отмяна на ревизионния акт. Излага
съображения за постановяването му в противоречие с относимите материалноправни
разпоредби. Поддържа жалбата си чрез
процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание. Заявява претенция
за разноски и възразява за прекомерност на насрещната претенция.
Ответникът – директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП – оспорва жалбата чрез
процесуален представител в подадена писмена защита. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и на свой ред възразява за прекомерност на
претенцията на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено следното:
На жалбоподателя е извършена ревизия за установяване на
задълженията му за ДДС и за корпоративен данък за периода 01.01.2015 г. –
31.12.2018 г. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001319002846-020-001
/ 03.05.2019 г., издадена от началник сектор при ТД на НАП Пловдив. От
ревизиращите органи е съставен Ревизионен доклад № Р-16001319002846-092-001 /
04.11.2019 г., срещу който жалбоподателят нe е
подал възражение. Ревизията е завършила с издаването на обжалвания ревизионен
акт.
Определените задължения ревизираното лице е обжалвало по
административен ред. С Решение № 80/17.02.2020 г. директорът на Дирекция
"ОДОП" – Пловдив е потвърдил ревизионния акт.
В хода на съдебното дирене от ответника е представена и
приета административната преписка по съставяне и оспорване на ревизионния акт.
Представени и приети като доказателства са и 1 бр. CD-R диск, съдържащ справки
от публичния регистър на електронни подписи.
Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания
ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото
доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване
на фазата на административния контрол, в рамките на преклузивния срок по чл.
156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 149
от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.
В настоящото производство и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК
съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като
проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли
са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. След
служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният ревизионен акт е
валиден, като издаден от оправомощен орган, в съответствие с разпоредбата на
чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е
издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на
фактическите и правните основания за постановяването му.
В съдържанието на всички заповеди за възлагането и
изменението на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт, е отразено, че
са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен
документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи
на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл.
184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за
електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП, в съответната редакция на
закона към момента на издаване на документите) електронен подпис е всяка
информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното
изявление, за установяване на неговото авторство, но според чл. 13, ал. 4 от
ЗЕДЕП само квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен
подпис. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЕДЕП квалифициран електронен подпис е този
усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от издадено от доставчик на
удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис,
отговарящо на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП и удостоверяващо връзката между
автора и публичния ключ за проверка на подписа и е създаден посредством
устройство за сигурно създаване на подписа. Според чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕП
доставчикът на удостоверителни услуги води електронен регистър, в който публикува
удостоверенията за електронен подпис, които използва в дейността си като
доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените удостоверения.
Последната разпоредба е доразвита в чл. 37, ал. 2 от Наредба за дейността на
доставчиците на удостоверителни услуги, реда за нейното прекратяване и за
изискванията при предоставяне на удостоверителни услуги, според която
регистърът съдържа: 1. удостоверенията за квалифициран електронен подпис, които
използва в дейността си като доставчик на удостоверителни услуги; 2. списък на
издадените удостоверения за квалифициран електронен подпис; 3. списък на
прекратените удостоверения; 4. удостоверения за време за представяне на
електронен подпис, създаден за определен електронен документ, в случаите,
когато такива се издават от доставчика на удостоверителни услуги; 5. информация
по чл. 28, ал. 3 от ЗЕДЕП. Следователно публичния електронен регистър на
доставчика съдържа информация относно действащите и прекратените удостоверения
за квалифицираните електронни подписи, издадени от същия.
В случая от
направената служебна справка на представения от ответната администрация CD-R и
в публичния регистър на електронните подписи е видно, че лицата са имали
валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване на съответния
документ и изброените ЗВР, РД и РА са подписани с квалифициран електронен
подпис от лицата, които са посочени. Следователно, не се установяват пороци,
касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и
компетентността на издателите му. Съдът намира, че процедурата по издаване на
оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми
на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи неговата
законосъобразност в цялост.
Във връзка с проверката за правилното приложение на
материалноправните норми съдът намира следното:
По отношение на непризнатия данъчен кредит в размер на
6 453,29 лв.
На първо място на жалбоподателя не е признато право на
такъв в общ размер на 2724,55 лв. по множество фактури за покупка на горива от
различни бензиностанции, описани на страници 11-24 от ревизионния доклад, тъй
като е прието, че горивата са използвани за зареждане на лични автомобили, т.е.
че са били използвани за дейности, различни от икономическата дейност на
търговеца. Правното основание за отказа е чл. 70, ал. 1, т. 2, предложение 2 от ЗДДС, който предвижда следното:
Чл. 70. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит не е
налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:
2. (доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.)
стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за
дейности, различни от икономическата дейност на лицето;
От събраните от ревизиращите органи доказателства се
установява на първо място, че е допуснато нарушение на счетоводните правила,
тъй като през целия ревизиран период не са осчетоводявани разходи за гориво,
което е довело до нереално посочване на съответните стойности налично гориво в
края на периода. В обясненията си лицето е посочило, че изразходваното гориво
ще бъде осчетоводено през 2019 г. При това положение очевидно е налице
нарушение, изразяващо се в недостоверност на воденото счетоводство. На
проверяващите органи не са представени съпътстващи фактурите документи, като
пътни листове и други, от които да се установят количествата изразходвано
гориво и дейностите, за които то е използвано. Впоследствие са представени
определен брой пътни листове, но същите не съдържат необходимите реквизити, от
които да се установят пропътуваните дестинации, изминатите километри и
изразходваното гориво. Ревизиращите органи не са приели обясненията на
жалбоподателя, че горивото е зареждано в 20 литрови туби и е потребявано за
притежаваните от дружеството генератор, багер и автомобил. Тези доводи се
поддържат от жалбоподателя и съдебното производство но съдът намира, че е
правилен изводът, че те не са подкрепени с никакви доказателства.
Документалната необоснованост е пречка да бъдат кредитирани твърденията, че е
закупувано дизелово гориво, ползвано за работа на притежаваните от дружеството
багер и камион, както и бензин за зареждане на генератор и ръчни резачки.
Съответно липсват и доказателства за твърдението, че всички тези машини,
съоръжения и транспортни средства са използвани именно за изграждане на
собствен обект на дружеството.
Следователно, недостоверното осчетводяване на
изразходваните горива, както и липсата на съпътстващи документи за тяхното
разходване обосновава правилността на изводите на ревизиращите органи, че
горивата не са изразходвани за икономическата дейност на дружеството и
съответно правилно е отказан данъчния кредит в общ размер на 2724,55 лв. по
фактурите за покупка на горива.
Аналогично на отказаният данъчен кредит за покупката на
горива ревизиращите са отказали такъв и по 9 броя фактури, описани на стр. 25
от РД, тъй като придобитите стоки (таблет, спалня и матрак, мобилни телефони,
чанти, дрехи, сак, кроасани и домакински уреди) са за лични потребности и не са
свързани с дейността на дружеството. Съдът намира изводът на органите по
приходите за обоснован и съотвено за неоснователни възраженията на
жалбоподателя. Действително жалбоподателят не е обосновал документално
използването на посочените по-горе вещи за целите на производството или за
доставката на стоки и услуги.
Ревизиращите органи са отказали правото на данъчен кредит и
по фактура № **********/03.04.2015 г., издадена от „Терастрой – 77“ ЕООД с
предмет на доставка комбиниран багер „Крамер“ с данъчен кредит на стойност
3 333,33 лв., упражнен от жалбоподателя през месец юни 2015 г. Данъчните
органи са приели, че в случая липсва реално осъществена доставка, т.е. налице
са основанията за отказ, предвидени в чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 70,
ал. 5 от ЗДДС, които предвиждат следното:
Чл. 68. (1) Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано
лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за:
1. получени от него стоки или услуги по облагаема доставка;
Чл. 70. (5) Не е налице право на данъчен кредит за данък,
който е начислен неправомерно.
Според ревизиращите органи, липсват доказателства за
материално-техническата обезпеченост на доставчика. Освен това сумата по
продажбата в размер на 20 000 лв. е платена в брой, което представлява
нарушение на ЗОПБ. Друг аргумент за нереалност на доставката е обстоятелството,
че представения от жалбоподателя договор за продажба не е с нотариална заверка
на подписите, противно на изискванията на чл. 12 от Закона за регистрация и
контрол на земеделската и горската техника.
Съдът намира, че изводите на органите по приходите са законосъоборазни
и напротив, неоснователни са възраженията на жалбоподателя.
Действително, извършеното заплащане в брой внася съмнение в
достоверността на сделката. При извършената насрещна проверка действително не
са представени доказателства за материалната обезпеченост на контрагента на
жалбоподателя. Но липсата на нотариална заверка на подписите в представения
договор за продажба на багера, в най-голяма степен обосновава липсата на реална
доставка.
Цитираната по-горе разпоредба на чл. 12 от Закона за регистрация
и контрол на земеделската и горската техника предвижда следното:
Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2003 г., доп., бр. 100 от
2008 г.) Договорите за прехвърляне правото на собственост на регистрираната в
страната самоходна техника с мощност на двигателя над 10 kW се сключват в
писмена форма с нотариална заверка на подписите.
В случая, договорът за продажба между доставчика и
получателя има за предмет прехвърлянето на багер, които, съобразно техническите
си характеристики, попада в приложното поле на Закона за регистрация и контрол
на земеделската и горската техника. Съгласно чл. 3 от същия, той се прилага за
земеделска техника, горска техника и машини за земни работи, наричани
"техниката". Легалната дефиниция на понятието "машини за земни работи"
се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 25 от ДР на ЗРКЗГТ и обхваща самоходни или
теглени колесни, верижни или крачещи машини, имащи екипировка или оборудване
(работни средства), конструирани да извършват изкопни работи, товарене,
транспортиране, пробиване/сондиране, разстилане, уплътняване или каналокопаене
на земни, скални и други материали. В т. 12 от същата норма е предвидено, че
"самоходна техника" са: колесните трактори; верижни трактори;
специализираните самоходни машини и всякакъв друг вид самоходни машини за земеделското
и горското стопанство. В частност, именно към тази самоходна техника следва да
се причисли и комбинирания багер, в качеството си на самоходна машина,
предназначени за извършване на специфични дейности, които по аргумент от чл.
11, ал. 1 от ЗРКЗГТ подлежат на задължителна регистрация при мощност на
двигателя над 10 кW. При условие, че мощността на същия е по - малка, то този
положителен правно релевантен факт подлежи на доказване, като тежестта за това
носи ревизираното лице, в качеството му на страна, която би черпила от него
изгодни за себе си правни последици. По делото обаче не са ангажирани
доказателства в тази насока, поради което неустановеният от касатора факт
следва да се счете за неосъществен. Този извод от своя страна обуславя заключението,
че спорният багер е с мощност над 10 кW.
В случая са налице доказателства, че багерът е бил
регистриран по реда на закона в Областна дирекция „Земеделие“ – Пазарджик,
независимо от липсата на нотариална заверка на подписите на договора. Но
независимо от извършената регистрация и от фактическото предаване на багера на
жалбоподателя не е спазена законоустановената форма за действителността на
договора за прехвърлянето на собствеността му и същият не е годен сам по себе
си да транслира правото на собственост върху комбинирания багер. Ето защо, с
този договор не е извършена реална доставка на багера и всички наведени от
касатора в тази връзка доводи са неоснователни. С фактическото предаване на
багера и регистрацията му в ОДЗ също не е осъществена доставка на стоки, нито е
възникнало данъчно събитие, което да обуславя възникването и упражняването на
правото на приспадане на данъчен кредит.
Допълнително установеният от ревизиращия екип корпоративен
данък за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., съответно в размер на 16,09 лв., 78,75 лв.
и 2 076,97 лв., с прилежащи лихви 5,97 лв., 21,17 лв. и 349,07 лв. се основава
на непризнатите разходи за придобиване на актив по стопански начин – хотел в с.
Юндола, както и на посочените по-горе непризнати разходи за лични вещи по 9 броя
фактури, описани на стр. 25 от РД. Разходите за придобиването на актива в
размер на 15 879,84 за 2015 г., 22 062,30 лв. за 2016 г. и
20 865,22 лв. за 2017 г. неправилно са осчетоводени като текущи по реда
чл. 78 от ЗКПО, която разпоредба предвижда следното:
Приходи и разходи, неотчетени по реда, определен в
нормативен акт
Чл. 78. При определяне на данъчния финансов резултат
счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите,
които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията
на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато
впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат
отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни
цели.
Ревизиращият екип е обосновал извода си с обстоятелството,
че посочените суми неправилно са осчетоводени директно в намаление на финасовия
резултат, в противоречие със Закона за счетоводството и приложимите счетоводни
стандарти. В случаите като настоящия на строителство по стопански начин всички
разходи, свързани със строителството се осчетоводяват по сметка „Разходи за
ДМА“ и следва да се отразят като приходи в ОПР – ред 3 „Разходи за придобиване
на активи по стопански начин“, каквито са изискванията на НСС-11. Тъй като в
случая е безспорно, че строителството на хотела не е приключило, той все още не
е придобит като актив на предприятието, всички раходи за него следва да се
натрупват в сметката за разходи за придобиването му и нямат характер на текущи
разходи за дейността. Тези изводи са обосновани и законосъобразни.
Неоснователни и ирелевантни са възраженията на жалбоподателя поддържани пред
административния орган и пред съда. Действително въпросните разходи са
документалнообосновани, извършени са в съответните календарни години и са
свързани с дейността на дружеството. Но това не опровергава извода, че
процесният хотел ще се ползва и ще носи приходи едва след завършването и
въвеждането му в употреба, поради което неправилно очетоводените разходи не
следва да се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане
съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗКПО.
Следователно, данъчните задължения, ведно със съотвените
лихви са определени правилно с обжалвания ревизионен акт, поради което същият е
издаден законосъобразно, а жалбата е неоснователна.
С оглед изхода на делото е основателна претенцията за
разноски на ответника. Следва да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер съобразно материалния интерес, а именно
877,31 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на „Булинжинеринг“ ЕООД, с ЕИК ********* и
адрес за кореспонденция гр. Пазарджик, бул. „Георги Бенковски“, № 106, бх. „Б“,
ет. 3, ап. 6 против Ревизионен акт № Р-160013192846 от 26.11.2019 г., издаден
от възложилия ревизията началник сектор
в ТД на НАП Пловдив, с който на жалбоподателя не е признат данъчен
кредит в размер на 6 453,29 лв. с начислени лихви 2 575,81 лв., в това число
прилежащи 2 346,50 лв. и допълнително е установен корпоративен данък за 2015
г., 2016 г. и 2017 г., съответно в размер на 16,09 лв., 78,75 лв. и 2 076,97
лв., с прилежащи лихви 5,97 лв., 21,17 лв. и 349,07 лв.
Осъжда „Булинжинеринг“ ЕООД, с ЕИК ********* и адрес за
кореспонденция гр. Пазарджик, бул. „Георги Бенковски“, № 106, бх. „Б“, ет. 3,
ап. 6 да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.
Пловдив при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 877,31 лв. /осемстотин
седемдесет и седем лева и тридесет и една стотинки/.
Решението подлежи на
касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 4494 от 08.04.2021 г. по адм. дело № 12939/2020 г. на ВАС София - Първо
отделение:
ОТМЕНЯ решение № 734/30.09.2020 г. на
Административен съд – Пазарджик, постановено по административно дело № 380/2020
г., в оспорената му част.
ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.