Р Е Ш Е Н И Е № 83
Гр. Сливен, 15.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика
Жекова административно дело № 91 по описа на Административен съд гр. Сливен за
2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от И.В.К., ЕГН ********** срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0804-000024/12.01.2019
г. по чл. 171 т. 1 б. „б” от Закона за движението по пътищата, издадена от Началник
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече 18 месеца, а именно за
365 дни. Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на чл. 172 ал.
5 от Закона за движението по пътищата, като образуваното производство се движи
по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт. Жалбоподателят твърди, че в заповедта не било отразено важно
обстоятелство, а именно: че при проверката е бил тестван за употреба на алкохол
и техническото средство Дрегер отчело 0,00 промила. Освен това не бил изпратен
от проверяващото длъжностно лице за извършване на медицинско изследване, от
което следвало, че не са били констатирани никакви външни признаци, поведение
или реакции за употреба на наркотични вещества. Освен това в заповедта не било
изписано и посочения текст на чл. 171 т. 1 б. „б“ от кой закон се цитира и
прилага. Друг порок бил и срокът на мярката, като не ставало ясно дали е 18
месеца или 365 дни. Счита процесната
заповед за издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.
Моли съда за нейната отмяна.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен адв. Т. Ч. ***, който поддържа жалбата
и моли съда да я уважи. Претендира разноски.
В с.з. административният орган Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР - Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 12.01.2019 г. около 15:50 ч. полицейски служители в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Сливен спрели за проверка лек автомобил марка „Ауди“
модел „А4“ с рег. № ********, движещ се по път II-53 км. 126,5 в
посока гр. Ямбол, управляван от И.В.К.. Водачът бил приканен да му бъде
направена проверка с техническо средство Drager Drug Test 5000 ARJF-0012 за употреба на упойващи вещества, на което същият отказал. Издаден му
бил талон за медицинско изследване № 0030764. Установеното било възприето от
полицейските служители като административно нарушение и квалифицирано като
такова по чл. 174 ал. 3 от Закона за движението по пътищата в съставен срещу И.К.
Акт за установяване на административно нарушение № 000029/12.01.2019 г.
Съгласно съставен на 12.01.2019 г. в 17:00 ч. от д. С., Н. на „С. о.“ –
С. Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, И.В.К. е отказал да му
бъде извършено изследването.
На 12.01.2019 г. Началник Сектор „Пътна полиция” издал Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-0804-000024 по чл. 171 т.
1 б. „б” от ЗДвП, с която разпоредил по отношение на И.В.К. временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС №
*********) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца,
а именно за 365 дни. Заповедта била връчена на К. на 05.02.2019 г. Жалбата
срещу същата е подадена до настоящия съд, чрез административния орган на 15.02.2019
г.
Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № 343з-86/20.01.2017
г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, с която за прилагане на принудителни
административни мерки по чл. 171 т. т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. „а”, т. 6 и 7 от ЗДвП
е оправомощен Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен.
По делото е разпитан като свидетел Г. К., приятел на оспорващия, който
е пътувал в автомобила при извършване на процесната проверка от органите на
Сектор „Пътна полиция“. Същият заявява, че И.К., когото познавал от пет години,
не употребявал наркотици; при проверката у К. била намерена цигара и всички
били отведени в РУ на МВР, а К. го взели за тест в полицията, след което
последният обяснил, че са го тествали за алкохол, но е отказал да го тестват за
наркотици; сутринта изглеждал нормално.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства,
включително приложените към административната преписка писмени доказателства,
които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е направено
в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес
от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити, което го прави валиден. Оспорената заповед е издадена от Началника „Сектор
“Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен, действащ при спазване на териториалните
предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен материална
компетентност. Като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона
писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема атакуваната заповед като
валиден акт. Освен като валидна, при преценка и анализ на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени като неоспорени от страните, обжалваната заповед се преценява от настоящата
съдебна инстанция и като издадена при спазване на съществените
административнопроизводствени правила и съответна на относимите материалноправни
норми, при следните съображения:
Оспорената заповед
е издадена с правно основание чл. 171 т.
1 б. „б“ от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП
изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат принудителни административни мерки. Процесната такава е от категорията
на превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване
на противоправно деяние, респ. закононарушение и неговите вредни последици.
Визираната в чл. 171 т. 1 б. „б“ мярка на административна принуда е временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за срок до решаване на
въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. В настоящия случай от
компетентни длъжностни лица при ОД на МВР Сливен е съставен по реда на чл. 189
ал. 1 от ЗДвП Акт за установяване на административно нарушение, съгласно който И.В.К.,
при управление на моторно превозно средство и извършена проверка от контролните
органи, е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Това обстоятелство се
установява както от акта, така и от показанията на свид. К., според които К. му
е заявил, че е отказал да го тестват за употреба на наркотици. Т.е. фактическите обстоятелства, установени в
акта се подкрепят от събраните по делото доказателства и не са оборени по
надлежния ред от оспорващата страна. Съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, а в процесния случай оспорващата страна не е ангажирала допустими
доказателствени средства, с които да обори констатацията в настоящия АУАН
досежно установената в същия фактическа обстановка. Съобразно нормата на чл. 5
ал. 3 т. 1 от ЗДвП, визирана в цитирания акт, на водача на пътно превозно
средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества
или техни аналози. Разпоредбата, квалифицираща отказа за провеждане на тест за
установяване на горното обстоятелство като административно нарушение е чл. 174
ал. 3 от ЗДвП, съгласно който, водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2 000 лв. Следователно, отказът в цитирания смисъл е
прогласен от законодателя като противоправно деяние, за което се следва и
съответната углавна юридическа отговорност. В случая е налице виновно
неизпълнение на императивно вменено нормативно задължение на водач, което води
като логична последица и до негативни за извършителя санкции, в т.ч. и
административни такива. Както се отбеляза по – горе, целта на принудителните административни мерки
е преустановяване и предотвратяване на административни нарушения, а приложената
в случая от административния орган норма на чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП е пряко
обвързана с допуснатото и извършено от К., установено по надлежния и доказано
по безспорен начин, нарушение на закона. Изложените от издателя на процесната
заповед мотиви се подкрепят от събраните доказателства. В настоящия случай с
управлението на автомобил и заявен отказ за извършване на тестова проверка за
употреба на наркотични вещества или техни аналози, оспорващият е допуснал
отклонение от нормативно предписаното поведение на водач на превозно средство,
въведен от законодателя в ЗДвП и това е доказано по безспорен и несъмнен начин
в хода на настоящото съдебно производство. Нещо повече, същият е отказал и извършване
на химико-токсикологично изследване в тази насока, въпреки предоставения му за
целта талон от контролните органи. Противно на твърдяното в жалбата, че не е
бил изпратен за на медицинско изследване, от доказателствата се установява, че К.
е отказал извършването му. Този отказ е удостоверен с официален свидетелстващ
документ - Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества, съставен на 12.01.2019 г. в 17:00 часа от Началник Спешно
отделение – Сливен. Неотносимо към настоящия правен спор е другото твърдяно в
жалбата обстоятелство, а именно – че извършена на К. проверка за употреба на
алкохол е с отрицателен резултат. Твърдяната липса на алкохол в кръвта на
жалбоподателя като водач нито е предмет на атакувания административен акт, нито
би могла да оневини същия досежно установения с категоричност отказ да бъде
тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
На следващо място, съдът
не намира за нарушение изписването в заповедта на срока на мярката със следния
текст: „ДО РЕШАВАНЕ НА ВЪПРОСА ЗА ОТГОВОРНОСТТА, НО НЕ ПОВЕЧЕ ОТ 18 МЕСЕЦА, а
именно за 365 дни“. Очевидно е, че приложеният от административния орган срок е
365 дни, а маркираният с главни букви текст е възпроизводство на норматива на
чл. 171 ал. 1 б. „б“ от ЗДвП, поради което и няма противоречие в
разпоредителната част на акта, водеща до неговата незаконосъобразност.
Както се отбеляза
по – горе, чл. 189 ал. 2 от ЗДвП придава доказателствена сила на установеното в
актовете за установяване на административни нарушения по този закон, до
доказване на противното. Както в хода на административното производство, така и
в настоящото съдебно такова оспорващият К. не ангажира годни доказателства,
оборващи констатациите в акта. Тези констатации са абсолютна законова
предпоставка за образуване на административно производство по прилагане на
принудителна административна мярка по реда на глава шеста от Закона за
движението по пътищата и издаване на индивидуален административен акт по чл.
172 ал. 1, във вр. с ал. 2 т. 3 от ЗДвП.
По изложените
съображения настоящата съдебна инстанция приема, че Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0804-000024/12.01.2019 г. по чл. 171 т.
1 б. „б” от Закона за движението по пътищата, издадена от Началник Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече 18 месеца, а именно за 365
дни е материално и процесуално законосъобразна и съответна на целта на закона.
Жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
И.В.К., ЕГН ********** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0804-000024/12.01.2019 г. по чл. 171 т. 1 б. „б” от
Закона за движението по пътищата, издадена от Началник Сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече 18 месеца, а именно за 365 дни, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не
подлежи на обжалване.
Административен
съдия: