№ 512
гр. Бургас , 02.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ в публично заседание на десети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20212120202583 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл.189 ал.8 от ЗДвП.
Образувано е по повод жалбата на П. ИВ. ЯН. с ЕГН ********** от село Белащица,
обл.Пловдив „...“ №... и съдебен адрес в гр.Пловдив, ул.“...“ №68, ет.2, офис 11 чрез адв.Т.Т.
АК-Пловдив (изрично упълномощен) против електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К и
№4738064 издаден от ОДМВР-Бургас, с който на жалбоподателя за нарушение на чл.21 ал.1
от ЗДвП и на основание чл. 182 ал.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 (двеста)
лева.
Недоволен от електронния фиш, жалбоподателят моли съда да го отмени поради
незакосъобразност и необоснованост. По желание на жалбоподателя съдът служебно се
снабди с нови писмени доказателства. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован на посочения в жалбата
съдебен адрес не се явява. За него се явява адв.Т. АК-Пловдив –изрично упълномощен.
Представителят на сектор ПП при ОДМВР-Бургас, редовно призован не се явява в
съдебно заседание. Не се претендира ЮК възнаграждение.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата изхожда от легитимирано да обжалва лице посочено в електронния фиш
като нарушител. Спазен е преклузивния срок по чл.189 ал.8 от ЗДвП -14 дневен (ЕФ е
1
връчен лично на жалбоподателя на 27.05.2021г на лист 4 от делото, а жалбата е получена от
РС-Бургас на 01.06.2021г видно от входящия номер на регистратурата на РС-Бургас).
Жалбата съдържа изискуемите от закони реквизити подадена е пред материално и
териториално компетентен съд и производството пред БРС е редовно образувано.
С оглед събраните писмени доказателства разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Производството е започнало със съставянето на електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К и
№4738064 издаден от ОДМВР-Бургас. От обстоятелствената част на ЕФ и е видно, че на
02.04.2021г (лист №65 от делото) в 10,20 часа, в гр.Бургас, на главен път ПП І-6 км.495+650
до бензиностанция Лукойл Т.К.504 в посока към Пети километър, при максимално
разрешена скорост за движение в населеното място до 50 км/ч, водачът на лек автомобил
марка „Рено“ модел „Меган“ с рег. №РВ .... ТХ собственост на „...“ ЕАД –със седалище в
гр.Пловдив и ЕИК ********* управлявал с наказуемата скорост от 79 км/ч (76 км/ч с
приспаднат толеранс от 3% )..
Издирен бил собственикът на посоченото по-горе МПС-„...“ ЕАД –със седалище в
гр.Пловдив и ЕИК ********* (лист 17 от делото). Представено било пълномощно, с което
ЮЛ собственик на автомобила е упълномощило ... с ЕГН ********** да подписва навсякъде
където е необходимо, както и да получава документи издаване от органите на МВР- сектор
ПП във връзка с всички МПС собственост на дружеството или наети чрез лизинг. На същия
бил връчен на 12.04.2021г и обжалваният електронен фиш (лист 60 от делото).
След връчването на електронния фиш в дадения 14 дневен срок съгласно
разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП, ... попълнил декларация по чл.188 ал.1 от ЗДвП, в
която посочил, че в деня на нарушението не е управлявал МПС-то, посочено по-горе и
заснето с техническото средство, а го е предоставил за управление на П. ИВ. ЯН. с адрес в
село Белащица, община Родопи, обл.Пловдив, ул.“...“ №... (лист 63 и 62 от делото).
На жалбоподателя Я. му бил съставен електронен фиш серия К и №4738064 (лист 65
от делото). Връчен му бил на 27.05.2021г.
За посоченото нарушение видно от приетото по делото писмено доказателство –
протокол от проверка на радарна система за наблюдение и регистрация на пътните
нарушения №5-5-20/16.06.2020г (лист 68 от делото) радарната система била преминала
последваща техническа проверка за изправност на 16.06.2020г била приспадната грешка при
измерването на скоростта +/-3 км/ч до 100 км/ч и +/- 3% над 100 км/ч. Видно от протокол от
02.04.2021г на главен път ПП І-6 км.495+650 в посока кв. „Пети километър“ била ситуирана
автоматизирана система тип TFR1M 644/14 в полицейски автомобил за времето от 10,00 до
13,00 часа където била изготвена снимка (лист 69 на гърба). Процесното място където била
ситуирана мобилната камера в лек автомобил съгласно схема и писмо от Община Бургас
2
(лист 81 и 82 от делото) попада в урбанизираната територия та на град Бургас.Съгласно
писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ Областно звено –Бургас участъкът от път І-6
при км.495+650, освен че попада в границите на населеното място –град Бургас, но и
поддържането на пътя, в това число и вертикалната сигнализация, е задължение за Община
Бургас (лист 82 от делото). Жалблоподателят е нарушил разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП
като е управлявал със скорост, която надвишава с 26 км/ч допустимата за населеното място.
Това представлява нарушение, което се санкционира по чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП –глоба в
размер на 100 лева.
За нарушението на чл.21 ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл.182 ал.4 от
ЗДвП била наложена глоба в размер на 200 лева.
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените факти съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Нарушението е било заснето с мобилна камера за видеоконтрол. Същата е преминала
последваща проверка и е технически изправна (лист №23 от делото). Системата за
видеоконтрол представлява одобрен тип средство за измерване от 24.02.2010г, видно от
удостоверение находящо се на лист №21 и писмо на лист 22 от делото. В настоящия случай,
макар че нарушението е констатирано без участието на контролен орган и тъй като
санкцията в чл.182 ал.4 е само глоба, правилно и законосъобразно е издаден атакувания
електронен фиш. Наложеният размер глоба е съобразен с редакция на закона към датата на
извършеното нарушение. За да се определи по коя от хипотезите на чл.182 ал.4 ЗДвП е
определен размера на наказанието глоба е взето под внимание и приспаднат от измерената
скорост толеранс от 3%.
Съдът приема, че нарушението е доказано по несъмнен начин.
Установен е по несъмнен и категоричен начин е и субектът на
административнонаказателна отговорност. Това е така, тъй като жалбоподателят не се е
ползвал от попълване на декларация по чл.188 ал.1 от ЗДвП, следователно не е посочил
ползващото автомобила му лице в деня на нарушението. Съгласно нормата на чл.188 ал.1 от
ЗДвП собственикът или този, но когото е предоставено МПС отговаря за извършеното от
него нарушение. Съдът счита, че при липса на данни за друго лице ползвало автомобила на
02.04.2021г в 10,20 часа, административнонаказващият орган е спазил закона. Видно от
снимката на лист 65 на гърба от делото заснетият от мобилната камера лек автомобил е бил
ситуиран самостоятелно и ясно се вижда неговият регистрационен номер. Изчерпателно е
посочено какво трябва да съдържа електронният фиш в нормата на чл.189 ал.4 изречение
второ от ЗДвП. Същият е издаден от компетентен орган и съдържа реквизитите определени
със Заповед от 04.02.2011г на министъра на вътрешните работи. От датата на извършване на
нарушението до настоящия момент не е изтекла погасителната давност за наказателно
3
преследване съгласно чл.11 от ЗАНН вр. чл.80 ал.1 т.5 от НК от три години. Няма данни
административнонаказателното производство да е било спирано или прекъсвано.
Констатацията за повторност по смисъла на §6 т.33 от ДР на ЗДвП за пръв път е
извършена от наказващия орган, който в обжалвания електронен фиш не е посочил
наличието на друг предходно издаден акт-влязъл в законна сила за същото по вид
нарушение, поради което е приложил квалифицирания състав на чл.182 ал.4 вр.ал.1 т.3 от
ЗДвП. Наличието на повторност съставлява елемент от обективната страна на нарушението.
Нарушителят се защитава по фактите и ако на него не му е бил предявен факта на
повторност на нарушението, то той не е могъл да реализира в пълен обем правото си на
защита, което от своя страна съставлява съществено процесуално нарушение. Въпреки
задължението на административнонаказващия орган да докаже нарушението на съда не е
представена справка за нарушител на жалбоподателя за да установи наличието на друг
влязъл в сила акт за същото по вид нарушение и да изведе повторността.
От друга страна в хода на съдебното дирене се обоснова изводът, че нарушението по
чл.21 ал.1 ЗДвП е безспорно доказано. В тази връзка настоящият състав приема, че
разполага с правомощия да приложи санкционната норма, приложима за основания състав
на нарушението по чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП. Доколкото производството по оспорване на
наказателно постановление пред районен съд протича по реда на Наказателно-процесуалния
кодекс (чл. 84 от ЗАНН), то за районните съдилища е допустимо приложението на чл. 337,
ал. 1, т. 2 от НПК - за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
престъпление, поради което и няма пречка съдът да измени наказателното постановление в
тази му част и да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение при същите фактически
положения. В този смисъл е и практиката на Административен съд Бургас - Решение №
1256 от 7.07.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 943/2017г. ; Решение № 1251 от
6.07.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1235/2017 г. ; Решение № 1116 от 20.06.2017
г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 897/2017 г. и др.
Настоящата инстанция следва да измени атакуваното наказателно постановление в
посочения смисъл, като счете за безспорно доказано нарушението на чл.21 ал.1 ЗДвП и на
основание чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП да измени в частта размера на наказанието глоба като го
намали до размера от 100 лева.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай, с оглед
изхода на правния спор разноски се дължат в полза на жалбоподателя, като поради липсата
на правна и фактическа сложност те следва да бъде определени в размер на 300 лева. С тази
сума следва да бъде осъден АНО да заплати.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд, V наказателен състав, на основание
чл.63 ал.1 предложение второ и ал.3 от ЗАНН
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К и №4738064 издаден от ОДМВР-
Бургас, с който на П. ИВ. ЯН. с ЕГН ********** от село Белащица, обл.Пловдив „...“ №... и
съдебен адрес в гр.Пловдив, ул.“...“ №68, ет.2, офис 11 чрез адв.Т.Т. АК-Пловдив за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 182 ал.4 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200 (двеста) лева като преквалифицира основанието за налагането на наказанието
глоба в такова по чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП и НАМАЛЯВА глобата от 200 лева на 100 (сто)
лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплита на П. ИВ. ЯН. с ЕГН ********** от село
Белащица, обл.Пловдив „...“ №... и съдебен адрес в гр.Пловдив, ул.“...“ №68, ет.2, офис 11
чрез адв.Т.Т. АК-Пловдив направените разноски в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –Бургас в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5