Р
Е Ш Е
Н И Е № 337
гр.Кюстендил, 23.12.2019г.
Кюстендилският
окръжен съд в открито заседание на
десети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Председател: Росица Савова
При участие на секретаря Мая Стойнева, като
разгледа докладваното от съдия Савова гр. дело № 150 по описа за 2018г. на съда и, за да се
произнесе , взе предвид:
Х.Л.З. - гражданин на Република Германия,
продължително пребиваващ в Република България, с ЛНЧ **********, с постоянен
адрес ***, притежаващ карта за продължително пребиваване №***, издадена на
23.11.2013г. от МВР-Кюстендил, роден на ***г. във Витенберге, Република
Германия, е предявил срещу Х.А.В.,
гражданин на Република Германия, роден на ***г. в Република Германия,
притежаващ немски документ за самоличност- лична карта №***, издадена на
18.05.2010г. от Полиция Штайнау Ан Дер Щрасе, с установен адрес на територията
на Република България с.Илинденци,ул***,община Срумяни, обл.Благоевград, искове
за заплащане на сумата от 60000
(шестдесет хиляди) евро, претендирана като представляваща главница по сключен с
ответника договор за заем, както и сумата от 10 033 (десет хиляди и
тридесет и три) евро, претендирана като уговорена между страните лихва за забава, за периода - считано от
02.11.2015г. до 20.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска до окончателно изплащане на вземането.
Исковите претенции се основават на следните
фактически обстоятелства:
Между страните е сключен договор за заем,
обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека с вх.рег.№566
от 25.03.2014г., акт с №22, том I, дело №378/2014г. по описа на Службата по
вписвания към Районен съд-Сандански, като е уговорено предоставянето на
заеманата сума да стане на две вноски и
е посочен падеж на задължението – сумата да бъде върната до 01.11.2015г. ведно с лихва в размер на 6% от
заемната сума при погасяването на заема на посочената дата, а в случай на
забава -остатъкът по заема да се олихвява с годишна лихва в размер на 10%.
Претендира се, че ищецът е изправна страна,
като е превел сумата по банкова сметка ***, като не е последвало плащане от
страна на ответника.
Ответникът не е изразил становище.
Съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Договорът между ищцовата и ответната страна е
обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека с вх.рег.№566
от 25.03.2014г., акт с №22, том I, дело №378/2014г. по описа на Службата по
вписвания към Районен съд-Сандански, като условията по договора са следните:
заемодателят Х.А.В. да предостави на заемополучателя сума в
размер на 60 000 евро, платени на две вноски- 30 000 евро до 30.06.2014г. и 30
000 евро до 31.12.2014г., респ. срокът за връщане на заема е 01.11.2015г.;
уговорено е заплащане на годишна лихва в размер на 6% от заемната сума, които
се дължат при погасяването на целия заем, т.е. 01.11.2015г., а в случай на
забава за погасяването на заема- сумата се дължи ведно с договорената лихва до
предявяване на иск за събиране на вземането по съдебен ред, като остатъкът по
заема се олихвява с годишна лихва в размер на 10%, считано от 02.11.2015г.
За обезпечаване на вземането е учредена в
полза на ищеца договорна ипотека, съгласно Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека с вх.рег.№566 от 25.03.2014г., акт с №22, том I, дело
№387/2014г. по описа на Службата по вписвания към Районен съд-Сандански, като
по силата на който „В.” ЕООД, със
седалище и адрес на управление в град Сандански, улица ***, с ЕИК ***,
представлявано от Х.А.В., ипотекира в полза на заемодателя недвижим имот,
представляващ УПИ X, с планоснимачен
№556, находящ се в квартал 9, по плана на село Илинденци, община Струмяни,
целият с площ от 1630,20 кв.м.
Видно от представените с исковата молба 2
бр.ордери с дати 28.03.2014г. и 09.06.2014г., общата сума от 60 000 евро ищецът
е превел на заемателя на два пъти, както следва 30 000 евро на 28.03.2014г. и
30 000 евро на 09.06.2014г. по банкова сметка ***.
Както се установява от заключение №
4425/14.06.2019г., по счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице И.Д., размерът на договорената лихва за забавено
изпълнение върху сумата 60 000 евро , считано от 02.11.2015г.до
29.03.2018г.е в размер на 14432,88 евро; респ. на тази база до визираната в
исковата молба дата – 20.03.2018г. този размер възлиза на 14 284,93 евро.
Не се представят доказателства за погасяване
на заема – нито изцяло, нито частично.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Окръжният съд счита, че е международно
компетентен да разгледа спора поради наличие на местоживеене на двете страни на
територията на Република България – в т.ч.установяване на адрес, на който ответникът е бил редовно призован. С
оглед на това, приложима е разпоредбата на чл.4 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на
Съвета от 12 .12. 2012 година относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, който текст
указва, че искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка,
независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази
държава членка. Алтернативно, приложима е и разпоредбата на чл.7 от същия
Регламент, доколкото по силата на чл.68,б.“а“ ЗЗД задължението за погасяване
/връщане/ на заетата сума / процесното
парично задължение/ е носимо, а не
търсимо, и то е следвало да бъде изпълнено там, където ищецът се е установил да
живее /постоянно или преимуществено/.
На следващо място, в производството по иск с правно основание чл. 240 ЗЗД,
какъвто е настоящият, в тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основа
правото си, т. е. че е дал средства, чието връщане претендира, и че между
страните е постигнато съгласие за връщане на получената сума /за да е налице
договор за заем/.Съществуването на договора за заем следва да се установи от
страната, която търси изпълнение по него, като ищецът трябва да проведе главно
доказване на фактите, изпълващи същественото съдържание на сделката /вж.
решение по гр. д. № 574/2012
г. на ІV г. о.на ВКС /.Имайки пред вид това разпределение на
доказателствената тежест , на база цитираните по-горе нотариален акт и 2 бр.ордери с дати 28.03.2014г. и
09.06.2014г.,следва да се приеме за установено, че между страните е
съществувало правоотношение, произтичащо от такъв договор /за заем/.
Ищецът е провел успешно доказване за
постигнато между страните съгласие за връщане на безспорно получената от
ответника сума- същата е надлежно получена от ответника в изпълнение на това
правоотношение- в рамките на уговорения срок за предоставянето й , и е в
претендирания размер.
Освен това, от страна на ищеца са ангажирани
доказателства относно постигнато съгласие за датата на изпълнение на задължението
– на 01.11.2015г., посочена в цитирания нотариален акт, като липсват
доказателства за връщането на предоставената от ищеца сума, поради което искът
с правно основание чл. 79, ал. 1
във връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен.
Заемателят е поел задължение да върне заетата
сума заедно с договорената лихва / възнаграждение/ в договора (6 % от заемната сума при
връщането й), но такава сума не се
претендира в настоящото производство.Паричното задължение е лихвоносно, а ответникът е в забава, поради което върху
главницата при усл.на чл.86 ЗЗД следва
да бъде присъдена и претендираната законна лихва, считано от предявяване на
иска, т.е.считано от 05.04.2018г.
Задължението за връщане на заетата сума става
изискуемо с настъпване на договорения падеж , от който момент заемателят
/ответникът/ е в забава. Съгласно договора, при забава на заемателя за връщане
на заема, той дължи и годишна лихва в размер на 10% върху невърнатия остатък от
заетата сума , считано от 02.11.2015г.- т.е.същата се дължи, ако не бъде
върната от заемателя на заемодателя на падежа предоставената сумата. По
същество така уговорената клауза е за
неустойка за забава, чиято цел е обезпечаване на изпълнението, т.е.да
стимулира длъжникът да престира точно и пълно, а при неизпълнение - да обезщети
кредитора за вредите от неизпълнението, евентуално да санкционира длъжника за
виновното му поведение.
По делото е установен размерът на тази
претенция посредством съдебно-счетоводната експертиза, като на база
заключението на вещото лице се констатира, че този размер за посочения период е
по-голям от претендирания, поради което искът, който намира правното си
основание в чл.92 ЗЗД, и при липса на доказателства за плащане на сумата по
главницата, следва ще бъде уважен в пълния претендиран размер – 10 033
евро.
С оглед горното, на ищеца се следват и
сторените от него разноски в производството /съгласно приложен списък по ч.80
ГПК/ , които са в общ размер на 8331,82лв.
Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен
съд
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА Х.А.В., с адрес *** , гражданин на Република
Германия, роден на ***г. в Република Германия, притежаващ немски документ за
самоличност- лична карта №***, издадена на 18.05.2010г. от Полиция Штайнау Ан
Дер Щрасе, , ДА ЗАПЛАТИ на Х.Л.З., с
постоянен адрес ***, притежаващ карта за продължително пребиваване №***,
издадена на 23.11.2013г. от МВР-Кюстендил, гражданин на Република Германия,
продължително пребиваващ в Република България, с ЛНЧ **********, сумата от 60000 (шестдесет хиляди) евро, главница по сключен между
страните договор за заем, обективиран в Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека с вх.рег.№566 от 25.03.2014г., акт с №22, том I, дело
№387/2014г. по описа на Службата по вписвания към Районен съд-Сандански, ведно
със законната лихва върху посочената главница, считано от предявяване на иска -
05.04.2018г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 10 033 (десет хиляди и тридесет и
три) евро, представляваща неустойка
за забава , за периода 02.11.2015г. до
20.03.2018г.; а също и разноски в размер на 8331,82лв. (осем хиляди и триста тридесет и един лева и осемдесет и
две стотинки) за настоящото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийския
апелативен съд.
Окръжен
съдия: