Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
29.09.2022 |
град |
Кърджали |
||||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
|||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
На |
21.09.2022 |
година |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
|||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
|
и при
участието на |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Прокурор |
Росица Георгиева
от Окръжна прокуратура - Кърджали |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
като
разгледа
докладваното
от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Кас. Нак. Адм. Дело |
номер |
79 |
по
описа за |
2022 |
година |
||||||
|
|
|||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63в от ЗАНН,
във вр.
с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
е по касационна жалба от Р. Ю. Т. - главен юрисконсулт при ТД на НАП - Пловдив,
ИРМ - Кърджали, процесуален представител на заместник-директора на ТД на НАП –
Пловдив, против Решение №78 от 31.03.2022 год. на Pайонен съд - Кърджали,
постановено по АНД №12758/2021 год., с което е отменено наказателно
постановление №606719-F609674 от 15.10.2021 год. на заместник-директора на ТД
на НАП – Пловдив.
Касаторът
заявява в жалбата, че не е съгласен с решението, постановено по горното дело, с
което е отменено наказателното постановление, поради което го обжалва изцяло в
законоустановения срок, като счита, че решението е постановено при нарушение на
закона, съставляващо касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр.
с чл.63в от ЗАНН. Заявява също, че не споделя мотивите на съда, тъй като същият
неправилно тълкувал и приложил нормите на чл.182, ал.1 от ЗДДС, приемайки, че
лицето било в обективна невъзможност да изпълни вмененото му задължение, тъй
като не е получило навреме в съответния данъчен период издаденото кредитно
известие, като счита, че АУАН и НП са издадени правилно и законосъобразно, в
съответствие с тежестта на нарушението, при пълно и всестранно изследване на
всички относими обстоятелства.
Касаторът
намира решението на Pайонен съд - Кърджали за незаконосъобразно, като излага
съображения за това. Сочи най-напред, че съдът намира за
неправилно вменяването на задължението на конкретното лице доколкото, за да
възникне задължение за включване в отчетните регистри на кредитни известия, не било
достатъчно да се установи, че такива са издадени, а било необходимо те и да са
получени от данъчно задълженото лице.
Сочи,
че съгласно чл.124, ал.5 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази
получените от него кредитни известния в дневника си за покупки за данъчния
период, през който са издадени и че тълкуването на цитираната разпоредба води
до извод, противен на направения от съда, а именно: че определението „получени”
се отнася до качеството на регистрираното лице и цели да уточни, че се касае за
получателя по доставката, тъй като ако се приемело предлаганото от съдебния
състав тълкуване, би се стигнало до обезсмисляне на втората част от
изречението: „през периода, през който са издадени”/в т.см.
се сочат решения по КАНД №1627/2015 год. на АдмС - Пловдив, КАНД №286/2019 год.
и №231/2019 год. на АдмС - Плевен, КАНД №14/2014 год. на АдмС - Добрич и др./. Намира,
че в тази връзка следва да се отбележи, че времето на получаване на кредитните
известия не е елемент от фактическия състав на деянието и че терминът
„получените” бил използван в закона, за да се разграничат търговците, като
автори на кредитни известия и ако било от значение, то тогава не би
съществувало изискването във втората част на разпоредбата, а именно „ … в
дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени.”. Според
касатора, това, че чл.124, ал.5 от ЗДДС въвежда задължение за отразяване на
кредитното известие през периода, през който е издадено, било видно и от целта
на разпоредбата, която се стремяла да ограничи вредите за фиска, чрез
своевременна корекция на ползвания данъчен кредит, като не позволява на
получателят по доставката да се финансира от бюджета чрез ползване на данъчен
кредит, който реално не е внесен от доставчика поради издаването на кредитно
известие. –Счита, че това законодателно решение не е случайно, тъй като цели да
гарантира спазване на принципа на данъчен неутралитет. Касаторът сочи на
следващо място, че в този смисъл била и практиката на СЕС, намерила израз в
редица негови решения, като например: Решение по дело №С-234/2011г., Решение по
дело №С-107/2013г., Решение №С-259/2012г. на СЕС. Според касатора, безспорно било
установено и доказано, че „САЛКО” ООД е получило процесните кредитни известия и
нещо повече, дружеството по своя инициатива ги е включило в дневниците за
покупки със знак минус през следващите данъчни периоди, т.е. нямало спор, че е
налице изискването на закона - кредитното известие да е получено и че от тук
насетне, следващото се изискуемо поведение било получателят да отрази това
получено кредитно известие не кога да е, а именно в дневника за покупки за
данъчния период, през който то е издадено и както било посочено по-горе, това
изискване не било случайно, а било в унисон с европейското законодателство и
целяло спазване на принципа за данъчен неутралитет. Изхождайки от събраните по делото
доказателства и ценейки ги в тяхната цялост, касаторът счита, че не е доказана
по несъмнен начин датата на получаване на процесните кредитни известия, така че
да се твърди, че получателят им не е бил в обективна невъзможност да изпълни
законовото си задължение по чл.124, ал.5 от ЗДДС, но безспорен, а и единствено
релевантен, бил фактът на получаването им.
На
следващо място според касатора, следва да бъде съобразено, че данъчните
разпоредби са императивни, което означавало, че не могат да бъдат тълкувани и
прилагани разширително, като сочи, че в случая разпоредбата на чл.78, ал.2 от ЗДДС ясно и недвусмислено определя, кога лицата следва да коригират размера на
ползвания данъчен кредит и това е данъчният период, през който се разваля
доставката, както и при промяна на вида на доставката. Счита, че така разписана,
нормата изключва всякаква възможност определена корекция да бъде извършена
извън посочения данъчен период и че следва да се отбележи обаче, че корекции в
данъчния резултат за съответния данъчен период могат да се извършват при
съблюдаване на реда, заложен в разпоредбата на чл.126, ал.1 от ЗДДС, като
допуснати грешки в подадени декларации по чл.125, ал.1 и 2 от ЗДДС, вследствие
на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри по чл.124
от ЗДДС, следва де се коригират при точно установен ред. Сочи, че в случая,
задълженото лице е включило кредитните известия в по-късен данъчен период, по
свое усмотрение и без да спази законовия ред, поради което е налице извършено
нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС. По изложените съображения касаторът моли съда
да отмени Решение №78/31.03.2022 год., постановено по АНД №1275/2021 год. по
описа на Районен съд - Кърджали, с което е отменено НП №606719-F609674 от 15.10.2021
год., издадено от заместник-директор на ТД на НАП - Пловдив, като постанови
ново решение, с което да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, с жалбата моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, за
всяка от двете инстанции в производството.
Редовно
призован за съдебно заседание, касаторът - заместник-директор на ТД на НАП –
Пловдив, не се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален
представител – Д. Д. - главен юрисконсулт при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ – Кърджали,
който заявява, че поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Счита, че Районен съд – Кърджали не е обсъдил правилно
доказателствата, приложени по делото и не е кредитирал свидетелските показания
на актосъставителя и е постановил решение, с което е отменил наказателното
постановление. Моли съда
да отмени решението на първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно, и да потвърди наказателното
постановление, както и моли да
бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ксатора.
Ответникът
по касация – „САЛКО” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, редовно
призован за съдебното заседание, се представлява от редовно упълномощения му процесуален
представител - адв.К.Д.Т. от АК-***,
който оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Излага довод, че в решението не са засегнати две много
важни нарушения, извършени при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление. На първо място твърди, че е нарушен чл.34 от ЗАНН, а именно -
към датата на съставяне на процесния АУАН бил
изтекъл тримесечният срок от извършване на нарушението и това било
видно от описанието на АУАН, където било
посочено, че резолюцията за възлагане на проверката е от дата 20.10.2020 год.,
като в същото били
описани всичките кредитни известия, посочени в АУАН, а актът бил
съставен на 20.04.2021 год., т.е. шест месеца след като
нарушението е било установено от администрацията. На второ място твърди, че е нарушена и разпоредбата
на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН, а именно - не
ставало ясно, къде е мястото на извършване на
нарушението, като сочи, че на стр.4, в края
на описателната част на нарушението, било
записано, че нарушението е извършено в счетоводството на дружеството, а при
посочването на всяко кредитно известие, че кредитът е
деклариран в подадена справка-декларация в ТД на НАП, офис Кърджали. Моли съда да
постанови решение, с което да остави в сила обжеалвоното решение, както и да бъдат присъдени на ответника по касация направените
разноски по делото, за които представя договор за правна защита и съдействие,
ведно с пълномощно и списък на разноските.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали
дава заключение, че районният съд правилно
е стигнал до извода, че не са събрани достатъчно доказателства, от които да е
видно, че е извършено вмененото му административно нарушение на дружеството –
ответник по касация, както и че съвсем правилно
е посочил, че задължението за отразяване на кредитните
известия в дневника за покупки се следва от факта на получаване на тези
кредитни известия от регистрираното лице, което следва да ги впише и декларира.
Намира, че в този смисъл, изложените в
касационната жалба съображения, не съответстват на събраните по делото
доказателства и че видно от писмените такива, не са събрани
доказателства, кредитните известия да са получени
от касатора в период или дата, която да му позволява да ги включи в съответния
месец, за който се твърди от административнонаказващия орган, че не е сторено
това. Счита, че решението е правилно и законосъобразно,
съдържа подробно изложени мотиви, които споделя и предлага настоящата инстанция да го
потвърди като такова.
Кърджалийският административният съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на
атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното
от касатора касационно основание е
това по по чл.348, ал.1, т.1 от НПК - нарушение на закона.
Разгледана
по същество, касационната жалба е НЕ/ОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение №78 от 31.03.2012 год.,
постановено по АНД №1275/2021 год., Кърджалийският районен съд е отменил като
незаконосъобразно наказателно постановление №606719-F609674 от 15.10.2021 год.
на заместник-директор на ТД на НАП - Пловдив, с което на „САЛКО” ООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, са наложени административни санкции,
както следва: „имуществена санкция”, в размер на ***
лева, на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС; „имуществена санкция”, в размер на ***
лева, на основание чл.182, ал.2 от ЗДДС; „имуществена санкция”, в размер на ***
лева, на основание чл.182, ал.2 от ЗДДС; „имуществена санкция”, в размер на ***
лева, на основание чл.182, ал.2 от ЗДДС; „имуществена санкция” в размер на ***
лева, на основание чл.182, ал.2 от ЗДДС; „имуществена санкция”, в размер на ***
лева, на основание чл.181, ал.1 от ЗДДС; „имуществена санкция”, в размер на ***
лева, на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС; „имуществена санкция”, в размер на ***
лева, на основание чл.181, ал.1 от ЗДДС; „имуществена санкция”, в размер на ***
лева, на основание чл.182, ал.2 от ЗДДС; „имуществена санкция”, в размер на ***
лева, на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС; „имуществена санкция”, в размер на ***
лева, на основание чл.181, ал.1 от ЗДДС; „имуществена
санкция”, в размер на *** лева, на основание
чл.181, ал.1 от ЗДДС; „имуществена санкция”, в размер на ***
лева, на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС; „имуществена санкция”, в размер на ***
лева, на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС, за извършени административни нарушения
по чл.124, ал.5, във вр. с чл.78, ал.2 и ал.3 и
чл.115, ал.1 и ал.3 от ЗДДС.
Със
същото решение, Районен съд – Кърджали е осъдил Национална агенция за приходите,
със седалище ***, да заплати на „САЛКО” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата в размер на 890 лева, представляваща направени разноски
по делото за адвокатско възнаграждение.
За
да постанови решението си първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че в
периода от 20.10.2020 год. до 20.04.2021 год.,
св.М. Т. - инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив,
Офис Кърджали, извършил проверка на жалбоподателя „САЛКО” ООД ***, като същата
била възложена с Резолюция №П-16000920177548-0Р11-001/20.10.2020 год.
При извършената проверка било установено, че дружеството-жалбоподател,
в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице, получател на кредитни известия/КИ/
по чл.115, ал.1 от ЗДДС за 2020 год., не
е отразило кредитните известия в дневниците за покупки, както следва:
За месец 06.2020 год.: - КИ №***/03.06.2020 год., с данъчна основа в размер
на *** лева и ДДС, в размер *** лева, издадено от „***” АД, с ЕИК ***,
недекларирано в дневника за покупки с минусов знак за съответния данъчен период
месец 06.2020 год., с подадената СД по ЗДДС № ***/14.07.2020 год. в ТД на НАП -
Пловдив, ИРМ Кърджали.
Невключването на кредитното
известие за месец 06.2020 год. променяло резултата за периода, на ДДС за
внасяне: *** лева, т.е. невключването на КИ в „Дневника за покупки” за месец
06.2020 год. довело до определяне на данък за внасяне в по-малък размер с ***
лева. Включването на кредитното известие би променило размера на ДДС за внасяне
от декларирания *** лева, на *** лева.
За месец 09.2020 год.:
- КИ №***/28.09.2020 год., с
данъчна основа в размер на *** лева и ДДС, в размер на *** лева, издадено от „***”
ЕООД, с ЕИК ***, недекларирано в дневника за покупки с минусов знак за
съответния данъчен период месец 09.2020 год., с подадената СД по ЗДДС №***/12.10.2020
год. в ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Кърджали. Кредитното известие било декларирано
през месец 10.2020 год., с подаването на СД по ЗДДС №***/11.11.2020 год.;
- КИ №***/29.09.2020 год., с
данъчна основа в размер на *** лева и ДДС, в размер на *** лева, издадено от „***”
АД, с ЕИК *** недекларирано в дневника за покупки с минусов знак за съответния
данъчен период месец 09.2020 год., с подадената СД по ЗДДС №***/12.10.2020 год.
в ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Кърджали. Кредитното известие било декларирано през
месец 10.2020 год., с подаването на СД по ЗДДС №***/11.11.2020 год.;
- КИ №***/30.09.2020 год., с
данъчна основа в размер на *** лева и ДДС, в размер на *** лева, издадено от „***”
АД, с ЕИК *** недекларирано в дневника за покупки с минусов знак за съответния
данъчен период месец 09.2020 год., с подадената СД по ЗДДС №***/12.10.2020 год.
в ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Кърджали. Кредитното известие било декларирано през
месец 10.2020 год., с подаването на СД по ЗДДС №***/11.11.2020 год.;
- КИ №***/30.09.2020 год., с
данъчна основа в размер на *** лева и ДДС, в размер на *** лева, издадено от „***”
АД, с ЕИК *** недекларирано в дневника за покупки с минусов знак за съответния
данъчен период месец 09.2020 год., с подадената СД по ЗДДС №***/12.10.2020 год.
в ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Кърджали. Кредитното известие било декларирано през
месец 10.2020 год., с подаването на СД по ЗДДС №***/11.11.2020 год.
Невключването на кредитните
известия за месец 09.2020 год. променяло резултата за периода за ДДС за
внасяне: *** лева, т.е. невключването на КИ в „Дневника за покупки” за месец
09.2020 год. довело до определяне на данък за внасяне в по-малък размер с ***
лева (***). Включването на кредитните известия би променило размера на ДДС за
внасяне от декларирания *** лева, на *** лева.
За месец 10.2020 год.:
- КИ № ***/26.10.2020 год., с
данъчна основа в размер на *** лева и ДДС, в размер на *** лева, издадено от „***”
АД, с ЕИК *** недекларирано в дневника за покупки с минусов знак за съответния
данъчен период месец 10.2020 год., с подадената СД по ЗДДС №***/11.11.2020 год.
в ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Кърджали. Кредитното известие било декларирано през
месец 01.2021 год., с подаването на СД по ЗДДС №***/08.02.2021 год.;
- КИ №***/26.10.2020 год., с данъчна
основа в размер на *** лева и ДДС, в размер на *** лева, издадено от „***” АД,
с ЕИК *** недекларирано в дневника за покупки с минусов знак за съответния
данъчен период месец 10.2020 год., с подадената СД по ЗДДС №***/11.11.2020 год.
в ТД па НАП - Пловдив, ИРМ Кърджали. Кредитното известие било
декларирано през месец 01.2021 год., с подаването на СД по ЗДДС №***/08.02.2021
год.;
Невключването на кредитните
известия за месец 10.2020 год. променяло резултата за периода, за ДДС за
внасяне: *** лева, т.е. невключването на КИ в „Дневника за покупки” за месец
10.2020 год. довело до определяне на данък за внасяне в по-малък размер с ***
лева (***). Включването на кредитните известия би променило размера на ДДС за
внасяне от декларирания *** лева, на *** лева.
За месец 11.2020 год.:
- КИ №***/06.11.2020 год., с
данъчна основа в размер на *** лева и ДДС, в размер на *** лева, издадено от „***”
ЕООД, с ЕИК ***, недекларирано в дневника за покупки с минусов знак за съответния
данъчен период месец 11.2020 год., с подадената СД по ЗДДС №***/09.12.2020 год.
в ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Кърджали. Кредитното известие било декларирано през
месец 01.2021 год., с подаването на СД по ЗДДС №***/08.02.2021 год.;
- КИ №***/20.11.2020 год., с
данъчна основа в размер на *** лева и ДДС, в размер на *** лева, издадено от „***”
АД, с ЕИК ***, недекларирано в дневника за покупки с минусов знак за съответния
данъчен период месец 11.2020 год., с подадената СД по ЗДДС №***/09.12.2020 год.
в ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Кърджали. Кредитното известие било декларирано през
месец 12.2021 год., с подаването на СД по ЗДДС №***/13.01.2021 год.;
- КИ №***/26.11.2020 год. с
данъчна основа в размер на *** лева и ДДС, в размер на *** лева, издадено от „***”
ЕООД, с ЕИК ***, недекларирано в дневника за покупки с минусов знак за
съответния данъчен период месец 11.2020 год., с подадената СД по ЗДДС №***/09.12.2020
год. в ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Кърджали. Кредитното известие било декларирано
през месец 01.2021 год., с подаването на СД по ЗДДС №***/08.02.2021 год.;
- КИ №***/26.11.2020 год. с
данъчна основа в размер на *** лева и ДДС, в размер на *** лева, издадено от „***”
ЕООД, с ЕИК ***, недекларирано в дневника за покупки с минусов знак за
съответния данъчен период месец 11.2020 год., с подадената СД по ЗДДС №***/09.12.2020
год. в ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Кърджали. Кредитното известие било декларирано
през месец 01.2021 год., с подаването на СД по ЗДДС №***/08.02.2021 год.;
- КИ №***/26.11.2020 год. с
данъчна основа в размер на *** лева и ДДС, в размер на *** лева, издадено от „***”
ЕООД, с ЕИК ***, недекларирано в дневника за покупки с минусов знак за
съответния данъчен период месец 11.2020 год., с подадената СД по ЗДДС №***/09.12.2020
год. в ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Кърджали. Кредитното известие било декларирано
през м.01.2021 год. с подаването на СД по ЗДДС №***/08.02.2021 год.;
- КИ №***/26.11.2020 год., с данъчна
основа в размер на *** лева и ДДС, в размер на *** лева, издадено от „***” ЕООД,
с ЕИК ***, недекларирано в дневника за покупки с минусов знак за съответния
данъчен период месец 11.2020 год., с подадената СД по ЗДДС №***/09.12.2020 год.
в ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Кърджали. Кредитното известие било декларирано през
месец 01.2021 год. с подаването на СД по ЗДДС №***/08.02.2021 год.;
- КИ №***/30.11.2020 год., с данъчна
основа в размер на *** лева и ДДС, в размер на *** лева, издадено от „***” ЕООД,
с ЕИК ***, недекларирано в дневника за покупки с минусов знак за съответния
данъчен период месец 11.2020 год., с подадената СД по ЗДДС №***/09.12.2020 год.
в ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Кърджали. Кредитното известие било декларирано през
месец 01.2021 год., с подаването на СД по ЗДДС №***/08.02.2021 год.
Невключването на кредитните
известия за месец 11.2020 год. променяло резултата за периода, за ДДС за
внасяне: *** лева, т.е. невключването на КИ в „Дневника за покупки” за месец
11.2020 год. довело до определяне на данък за внасяне в по-малък размер с ***
лева (***). Включването на кредитните известия би променило размера на ДДС за
внасяне, от декларирания *** лева, на *** лева.
В хода на проверката били
изискани писмени обяснения и копия на кредитните известия и фактурите, за които
са били издадени, за периода 01.01.2020 год. - 31.12.2020 год., както и било
изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ
№П-16000920177548-040-005/12.04.2021 год. В отговор па искането, дружеството
представило част от исканите документи /кредитни известия/ и кореспонденция с
доставчици. След анализ на представените документи и извършен преглед на
данните от програмния продукт на НАП било установено, че дружеството е получило
една част от кредитните известия във връзка с изплатени бонуси, а други
кредитни известия не били пристигнали.
За изясняване на всички факти и
обстоятелства в хода на проверката били връчени:
- Искане за представяне на
информация от трети лица №П-16000920177548-041-002/19.02.2021 год. до „***”
ЕООД. Запитаното лице дало отговор, че посочените в искането кредитни
известия/КИ/ са издадени към фактури за продажби на същата или по-висока
стойност на датата на издаване на кредитното известие или ден/два по-рано, като
причината за издаването на кредитните известия била, че счетоводната програма,
която „***” използва и която била базирана на счетоводния софтуер от
програмата, не поддържа функция анулиране на фактура. Анулирането се извършвало
чрез издаване на „огледално” кредитно известие за същите артикули и на същата
стойност като стойността на фактурата, като това се правело при грешно
фактурирано количество, грешка в цената на артикул или друго обстоятелство,
което прави фактурата погрешно издадена, а след анулирането се издавала нова
фактура, с правилни данни.
- Искане за представяне на
информация от трети лица №П-16000920177548-041-004/19.02.2021 год. до „***” АД.
В отговор запитаното лице потвърдило издаването на КИ, отбелязани в искането,
като посочило, че предмет на сделката са компенсации/бонуси, промоции/,
калкулирани на база продажба на напитки /собствено производство/ и върнат
амбалаж. Предмет на продажбите били безалкохолни напитки.
- Искане за представяне на
информация от трети лица №П-16000920177548-041-007/19.02.2021 год. до „***”
ЕООД. Представено било писмено обяснение от страна на проверяваното лице, че
издаването на кредитни известия е на база търговски опис.
Констатациите от проверката били
обективирани в Протокол №П-16000920177548-073-001/20.04.2021 год., а на
20.04.2021 год. св.М. Т. съставил срещу „САЛКО” ООД *** акт за установяване на
административно нарушение по чл.124, ал.5, във вр. с чл.78, ал.2 и ал.3 и
чл.115, ал.1 и ал.3 от ЗДДС. На същата дата актът бил връчен на представителя
на дружеството жалбоподател, който го подписал без възражения. Въз основа на
този АУАН, на 15.10.2021 год. наказващият орган издал атакуваното
постановление, с което на жалбоподателя били наложени имуществени санкции за
извършените нарушения.
Изложената фактическа обстановка районният
съд е установил от показанията на свидетелите М. Т. и З. О., Акт за
установяване на административно нарушение от 20.04.2021 год., Протокол
№П-16000920177548-073-001/20.04.2021 год., както и от другите, приети по делото,
писмени доказателства.
При така установеното от
фактическа страна, от правна страна районният съд е приел най-напред, че жалбата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е
подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Съдът е посочил, че съгласно посочената като нарушена разпоредба иа чл.124,
ал.5 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него
кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са
издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по
този закон и че другата посочена
норма - на чл.78, ал.2 от ЗДДС, задължава регистрираното лице да коригира размера на
ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на
доставката, както и при промяна на вида на доставката. Посочил е също, че съгласно чл.78, ал.3 от ЗДДС, корекцията
по ал.2 се извършва в данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата
по ал.2, с отразяването на документа по чл.115 или на новия документ по чл.116,
с който е извършена корекцията, в дневника за покупките и в
справка-декларацията за съответния данъчен период. След
анализ на събраните материали, районният
съд е намерил, че не е доказано по несъмнен начин жалбоподателят да е
извършил вменените му административни нарушения. Според районния съд, от текста на чл.124, ал.5 от ЗДДС следва, че
задължението за отразяване на кредитните известия в дневника за покупки следва
от факта на получаването им от регистрираното лице, а не е достатъчно само да
бъде издадено такова известие от друг субект. Приел е, че фактът на получаването на кредитните известия е
задължителен обективен признак от състава на чл.124, ал.5 от ЗДДС и за това следва да бъде
безспорно установен, а освен
това и посочен в АУАН и в наказателното
постановление. Съдът
е посочил, че в случая няма
съмнение, че изброените кредитни известия не са отразени от „САЛКО” ООД *** в
дневниците за покупки за съответния данъчен период, през който са издадени, но е приел, че само това обаче е достатъчно, за да се
направи извод за осъществяване на административните нарушения и че е необходимо също да се установи, дали и кога жалбоподателят е получил кредитните
известия, съответно че е имал обективната възможност като регистрирано лице, да изпълни задължението си по чл.124, ал.5 от ЗДДС. Посочил е в тази връзка, че относно момента на получаване на известията, липсват
каквито и да било доказателства по административнонаказателната преписка, а прочее – че не
са налице дори и твърдения в акта и в наказателното
постановление. Съдът
е отбелязъл, че и от
показанията на св.М. Т., който е извършил проверката по отношение на
санкционираното дружество, също е видно, че не е изследван фактът на получаване
на всички кредитни известия от страна на „САЛКО” ООД ***. Така съдът е приел, че след като това не е направено и след като не е установен моментът на получаване на кредитните известия от
жалбоподателя, то не се е доказало за него да се е породило и задължението да ги отрази
в дневниците за покупки за съответния данъчен период, през който са издадени. Съдът е посочил, че в тежест на административнонаказващия орган
е да установи по недвусмислен начин всички признаци на административното
нарушение, а това в случая не е било сторено. Поради тези съображения и след като не се доказало
извършването на процесните административни
нарушения, съдът е извел
и окончателния си извод, че наказателното
постановление следва да бъде отменено.
Районният
съд е посочил, че от пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените
разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК и че
съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Поради това и предвид отмяната на наказателното постановление е
приел, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение, като е посочил, че в случая е представен договор за
правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой
договорено възнаграждение в размер на 890 лева с ДДС и тъй като не е било
направено възражение за прекомерност, следва да бъде присъдено поисканото
възнаграждение, което е съобразено с Наредба №1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с фактическата и
правна сложност на делото. Съдът е отбелязъл, че доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Национална агенция за
приходите със седалище ***, именно същата, в качеството й на юридическо лице,
следва да понесе разноските по делото.
При
извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната
разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е
валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на
правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд,
също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано
лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки,
изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са
налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
За
да постанови своя съдебен акт, Кърджалийският районен съд е събрал всички
необходими доказателства – и писмени, и гласни, при спазване на процесуалните
правила. Приетата за установена фактическа обстановка е правилна и напълно се
подкрепя от събраните по делото доказателства, поради което и в пълна степен се
споделя и от касационната инстанция в настоящия състав, като съдът намира за правилен и обоснован и
крайния извод на съда и респективно крайния резултат, постановен с обжалваното
решение, като счита, че с оглед събраните в хода на
производството пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства,
оплакванията в касационната жалба остават неоснователни и недоказани. По
отношение на въведените доводи в касационната жалба, съдът намира, че следва да
се посочи следното:
Съгласно посочената като нарушена разпоредбата
на чл.124,
ал.5 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него
кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са
издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този
закон. В чл.182, ал.2 от ЗДДС, посочен като основание за налагане на санкцията
за пет от описаните в АУАН и в процесното НП нарушения/по т.2, 3, 4, 5 и 9/, е
предвиден по-нисък размер на санкцията - 25 на сто от определения в по-малък размер
данък, но не по-малко от 250 лева, при нарушение по ал.1, когато регистрираното
лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния
период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен. Съгласно разпоредбата
на чл.182, ал.1 от ЗДДС, към който препраща ал.2, за реализиране на основния
състав на нарушението и която е посочена като основание за налагане на
санкциите за останалите девет описани нарушения, следва регистрираното лице да
не е издало данъчен документ или да не е отразило издадения или получения
данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период и това да е
довело до определяне на данъка в по-малък размер, за юридическите лица и
едноличните търговци е предвидено налагането на наказание „имуществена
санкция”, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от
1000 лева.
Настоящият състав на
касационната инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че
получаването на кредитните известия от регистрираното лице е елемент от състава
на административните нарушения, за извършването на които е санкционирано
дружеството – ответник по касация в настоящото производство. Правилно е прието също, че извършилият проверката
актосъставител, респ. административнонаказващият орган, е следвало да установи
датата на получаване на описаните кредитни известия, за да може да съобрази и
да прецени, дали е било обективно възможно санкционираното дружеството да ги
отрази в отчетните си регистри за конкретните данъчни периоди – за месец
06.2020 год.; за месец 09.2020 год.; за месец 10.2020 год. и за месец 11.2020
год. В разпоредбата на чл.124, ал.5 от ЗДДС, изрично се сочи, че
регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в
дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени. От елементарния
анализ на нормата следва, че задължението за включване на кредитните известия в
съответните дневници възниква по отношение на получени кредитни известия, в
какъвто смисъл е практиката на ВАС по данъчни дела/Решение №16902 от 17.12.2013 год. по адм. дело
№4780/2013 год. на ВАС/. От
това следва, че нарушение на нормата на чл.124, ал.5 от ЗДДС е налице в случаите, в
които регистрираното лице е получило кредитното известие или известия преди
изтичане на срока за отразяването им в дневника за покупки и въпреки това го е
отразило след изтичането на този срок. В случая, датата на получаване на описаните
кредитни известия от регистрираното лице не е била изследвана в хода на
административнонаказателното производство. В тази връзка следва да се посочи,
че в показанията си, дадени в съдебно заседание на 25.01.2022 год. пред
районния съд, свидетелят М. Т., който е и актосъставител, извършил проверката в
„САЛКО” ООД ***, е заявил, че някои от кредитните известия, които е посочил в
акта, били изследвани дали са получени от „САЛКО” ООД, но повечето били
проверени в информационните масиви, както и е заявил, че не може да посочи, кои
от кредитните известия са получени от „САЛКО” ООД ***. В показанията си този
свидетел сочи, че не е посочено в акта, кое кредитно известие към коя точно
фактура се отнася, както и че в акта не е посочено, за каква доставка става
дума в тези кредитни известия, като заявява, че не може да посочи, в кое от
изброените кредитни известия е налице разваляне на доставка. Накрая,
в показанията си този свидетел за втори път заявява, че при проверката не са
установили, дали описаните кредитните известия са получени от „САЛКО” ООД ***.
Така, във връзка с горното, отново следва
да се посочи, че нормата на чл.182, ал.1 от ЗДДС постановява, че когато регистрирано лице, което не издаде данъчен
документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните
регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в
по-малък размер, се наказва с имуществена санкция за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не
по-малко от 1000 лева. В конкретния случай липсват доказателства, че за
процесните периоди от 01.06.2020 год. и от 01.09.2020 год. до 30.11.2020 год.,
ответникът по касация - дружеството „САЛКО”ООД ***, е получило описаните
кредитни известия през месеца, в който те са били издадени, за да може то да ги
отрази в своите отчетни регистри за съответните данъчни периоди, а дори не е
посочено, на коя дата или поне през кой месец тези кредитни известия са били
получени от посоченото дружество, като регистрирано по ЗДДС лице.
В тази връзка, от страна на
административнонаказващият орган са посочени обстоятелства и се правят
твърдения, които при липса на конкретни доказателства за това, дали ответникът
по касация е получил описаните кредитни известия и кога ги е получил, касаят
само възведени негови предположения, но не и съставомерни обстоятелства по
изпълнителното деяние. Позоваването от негова страна на разпоредбата на чл.124,
ал.5 от ЗДДС не обосновава съставомерност на описаните деяния, т.е. на вменените
административни нарушения, тъй като, както бе упоменато и по-горе, тази норма също
постановява задължение за регистрираното лице да отрази само получените от него
кредитни известия, а такива факти - на получаване на тези кредитни известия, в
настоящото административнонаказателно производство не са ангажирани. Фактите в
административнонаказателният процес подлежат на доказване със събирането на
съответните за това доказателства чрез необходимите доказателствени средства,
което от страна на административнонаказващият орган в случая не е сторено. Като
не е събрал съотносимите към изясняваните обстоятелства доказателства,
административнонаказващият орган се е произнесъл, без да е обсъдил фактите от
значения за случая и без да изясни спорните по делото обстоятелства, което е
съществено нарушение на изискванията на чл.52, ал.4 и чл.53, ал.1 от ЗАНН. Тези съществени нарушения водят и до ограничаване на правото на
защита на соченото за нарушител лице, защото липсата на съотносими към
изпълнителното деяние на нарушението доказателства води до ограничаване на
възможността му да организира своевременно и съответна на твърдяното нарушение
защита.
Така, от всичко изложено
следва, че като е отменил изцяло обжалваното пред него наказателно
постановление, Кърджалийският районният съд е постановил валидно, допустимо, законосъобразно
и правилно решение. При това положение, с оглед този изход на делото, настоящият съдебен
състав намира, че не е необходимо да се обсъждат допълнителните доводи за
незаконосъобразност на процесното наказателно постановление, изложени в хода по
същество от процесуалния представител на ответника по касация.
С оглед гореизложеното настоящата
съдебна инстанция намира касационната жалба на заместник-директора на ТД на НАП – Пловдив за неоснователна, като от всички изложени по-горе съображения следва,
че атакуваното в настоящото производство решение на първоинстанционния съд, като правилно и
законосъобразно, постановено при правилна преценка
на събраните доказателства, при правилно приложение на материалния закон и без
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва с решението по настоящото дело да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и
предвид своевременното направеното искане в хода по същество за присъждане на
деловодните разноски, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр.
с чл.143, ал.1 от АПК, в полза на ответника по касация - „САЛКО” ООД ***, с ЕИК ***, следва да се присъдят
направените по делото разноски за настоящата съдебна инстанция, представляващи изплатено в брой адвокатско
възнаграждение с ДДС, в размер на 900.00/деветстотин/ лева, съгласно приложения
по настоящото касационно дело договор за правна защита и съдействие от
12.09.2022 год./на
л.13 от делото/ и
представения списък на направените разноски/на л.14 от делото/. Предвид липсата на направено
възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, на това адвокатско
възнаграждение, то същото следва да бъде присъдено в полза на ответника по
касация в пълния му претендиран размер. За дължимите на ответника
по касация „САЛКО” ООД ***, с
ЕИК ***, деловодни разноски, сторени в хода на настоящото касационно
административнонаказателно производство, следва да бъде осъдена Национална
агенция за приходите, със седалище ***, която съгласно чл.2, ал.2 от Закона за НАП,
е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и към структурата на
която принадлежи административнонаказващия орган – заместник-директор на ТД на
НАП – Пловдив, издал незаконосъобразното наказателно постановление.
По изложените съображения и на
основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/, предл.1 /първо/ от АПК, във вр. с чл.63в
от ЗАНН и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№78 от 31.03.2022 год., постановено по
АНД №1275/2021 год.
по описа на Pайонен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите, със седалище и адрес ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на „САЛКО” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от К. Х. М., сумата в
размер на 900.00/деветстотин/ лева, представляваща направени разноски по
делото, за заплатено в брой адвокатско възнаграждение с ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.