Определение по дело №53/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260083
Дата: 12 февруари 2021 г. (в сила от 5 март 2021 г.)
Съдия: Георги Йовчев
Дело: 20213001000053
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 29 януари 2021 г.

Съдържание на акта

 

 

   

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 260083/21

 

                                                                                                                        гр.Варна, 12.02.2021 г.

 

                                                                                                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на                              февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:  ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа  докладваното от съдия Георги Йовчев в.ч.т.д. №53 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Г.С.Р., с ЕГН ********** *** срещу определение N 260066/27.10.2020 г. по т.д.№54/2020 г. на ШОС, с което е спряно производството по делото, до приключване с влязла в сила присъда или постановление за прекратяване на наказателното производство водено по ДП №234/2020г. по описа на РУ-Шумен, на основание чл.229, ал.1 т.5 от ГПК.

В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно и постановено в противоречие с процесуалните правила. Твърди, че не са налице предпоставките по чл.229, т.5 от ГПК, поради което моли съда да отмени обжалваното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещната страна ЗК „БУЛ ИНС” АД, не е подала писмен отговор.

Частната жалба е допустима, депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по т.д.№54/2020 г. по описа на ШОС е образувано по предявен от Г.С.Р., с ЕГН ********** ***“ АД, ЕИК *, със седалище гр.София, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 05.03.2020 г., по вина на Ф* Х* Х*, в размер на 60 000 лева, като частичен иск от пълния размер от 80 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, както и направените по делото разноски.

Първоинстанционният съд е спрял производството, на осн. чл.229, ал.1, т.5 от ГПК след като е установил, че за процесното ПТП, настъпило на 05.03.2020 г., по вина на Ф* Х* Х* е образувано досъдебно производство №234/2020г. по описа на РУ-Шумен, по което следва да се изготви постановление за привличане на обвиняем и да се предяви обвинение на Ф* Х* Х*,  за извършено престъпление по чл.343, ал.3, предл. първо, б.“а“, предл. второ вр. чл.343,ал.1 вр. чл.342,ал.1 от НК.

За да е налице преюдициалност по чл.229, ал.1, т.5 ГПК е необходимо да са налице престъпни обстоятелства, от установяването, на които зависи изходът по гражданският спор, за да може да се вземе пред вид наказателната присъда относно тези факти.

Съобразно създадена задължителна практика на ВКС – в случая определение № 616/21.07.2014 г. по ч. т. д. № 1732/2014 г. на I ТО,  касационната инстанция е извела разрешението, че спиране на производството по гражданско дело може да се допусне само при тъждество на делинкветна, деянието и неговата противоправност, предмет на доказване в исковия процес, и извършеното престъпно действие от лицето, срещу което е образувано наказателно производство. В соченото определение, както и в редица други съдебни актове на ВКС, известни служебно на състава /решение № 116/15.05.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г. на IV ГО, определение № 566/2013 г. по ч. гр. д. № 5301/2013 г. на IV ГО, определение № 7165/2013 г. на IV ГО, определение 44/2010 г. по ч. гр. д. № 15/2010 г. на II ГО, определение № 378/2010 г. по ч. т. д. № 383/2010 г. на II ТО, определение № 274/2011 г. по ч. гр. д. № 270/2011 г. на ГО, определение № 96/2016 г. по ч. гр. д. № 445/2016 г. на IV ГО, определение № 140/2019 г. по ч. т. д. № 214/2019 г. на II ТО, определение №290/01.09.2020 г. по ч.т.д. №1303/2020 г. на I ТО и др./ еднозначно се приема, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК.

В тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно – при образувано наказателно производство в съдебна фаза – на основание чл. 124, ал. 1, т. 4 ГПК, а при образувано наказателно производство в досъдебна фаза – на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

В конкретния случай, видно от постъпилото по делото писмо вх.N260905/10.02.2020 г. на РПУ – Шумен се установява, че ДП №234/2020 г. по описа на РУ-Шумен е образувано на 05.03.2020 г. срещу Ф* Х*Х* – лицето посочено като деликвент в исковата молба, за престъпление извършено на 05.03.2020 г., като на 09.11.2020 г. на Ф* Х* Х* е предявено обвинение за  извършено престъпление по чл.343, ал.3, предл. първо, б.“а“, вр. предл. второ вр. чл.343,ал.1, б.“б“ вр. чл.342,ал.1 от НК, а на 19.11.2020 г., досъдебното производство е изпратено на РП – Шумен, с мнение за предаване на съд на обвиняемия.

Доколкото в гражданския процес само по изключение в посочените в чл.124, ал.5 от ГПК случаи, може да се установява дали дадено деяние съставлява престъпление и кой е извършителят, а такива (прекратяване или спиране на наказателното преследване) в случая не са налице, то при наличие на данни, че вредоносното деяние, вероятно осъществява състав на престъпление (чл.343, ал.3, предл. първо, б.“а“, вр. предл. второ вр. чл.343,ал.1, б.“б“ вр. чл.342,ал.1 от НК), като  разследването е приключило с повдигане на обвинение срещу посочения в исковата молба деликвент, то едва след приключване на наказателното производство, било то с постановление за прекратяване или с внасяне на обвинителен акт в съда и постановяване на присъда, въведеният с исковата молба спор ще може да бъде разрешен.

Преюдициалното престъпно обстоятелство е временна пречка за надлежното упражняване правото на иск, поради което производството по делото следва да бъде спряно по реда на чл.229, ал.1, т.5 ГПК, до приключване на разследването във връзка с настъпилото ПТП.

От всичко гореизложено следва, че са налице основанията на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК за спиране на производството пред ВОС, поради което частната жалба, следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г.С.Р., с ЕГН ********** *** срещу определение N 260066/27.10.2020 г. по т.д.№54/2020 г. на ШОС, с което е спряно производството по делото, до приключване с влязла в сила присъда или постановление за прекратяване на наказателното производство водено по ДП №234/2020г. по описа на РУ-Шумен, на основание чл.229, ал.1 т.5 от ГПК.

 

           ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

                   

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: