Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 13.03.2019
година Град Свиленград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, І граждански
състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЖИВКА ПЕТРОВА
При съдебен секретар: Т.Т.,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 812
по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е установителен иск за
собственост върху недвижим имот с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.
чл.54, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър.
С исковата молба ищецът Д.Д.М. с ЕГН **********
иска от съда да признае по отношение на ответниците Д.А.К. с ЕГН **********, П.И.Д.
с ЕГН ********** и И.И.П. с ЕГН **********, че е собственик на реална част от
недвижим имот с площ от 60 кв.м., която е погрешно отразена в кадастралната
карта и кадастралните регистри /КК и КР/ на село Капитан Андреево, община
Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-106/ 13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК,
като включена в поземлен имот с идентификатор 36100.501.233, собственост на
ответниците, вместо в поземлен имот с идентификатор 36100.501.232, собственост
на ищеца.
Ищецът твърди, че е придобил правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ парцел II – 232, образуван за имот с пл. №
232 в квартал 25 по плана на село Капитан Андреево, община Свиленград, одобрен
със Заповед № 441/ 30.07.1966г., целият с площ 1376 кв.м., при неуредени
регулационни сметки за 79 кв.м., ведно с построените в парцела сгради. Твърди,
че е придобил имота въз основа на дарение от дядо му Д.Д.М., извършено на
30.05.1997г. с нотариален акт № 23, том II, дело № 621/ 1997г. на
Свиленградски районен съдия. По действащата КК и КР на с. Капитан Андреево, общ.
Свиленград, имотът бил заснет като поземлен имот с идентификатор 36100.501.232.
Имотът бил собственост на дядото на
ищеца - Д.Д.М., който от своя страна го придобил по наследство от баща си Д.М.Д.,
починал на 01.03.1971г. Последният се легитимирал като собственик на имота въз
основа на Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден
въз основа на Закона за селско-стопанско настаняване на беженци и пр., съставен
на 24.11.1937г., том IV,
№ 173, рег. № 2178, дело № 696/ 1937г. от Свиленградски околийски съдия.
На 19.11.1962 г. прадядото на ищеца - Д.М.Д.
продал част от имота с площ 700 кв.м. на И.Д.К.- наследодател на ответниците,
като тази част от имота била обособена в самостоятелен парцел. По действащата
КК и КР на с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, този имот на ответниците бил
заснет като поземлен имот с идентификатор 36100.501.233.
Ищецът
твърди, че при одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на
село Капитан Андреево през 2016г. е допусната грешка, така че реална част от
собственият му имот с площ от 60 кв.м. е заснета погрешно като част от съседния
имот с идентификатор 36100.501.233 - собственост на ответниците. Твърди, че
тази част е била владяна от ищеца от придобиването му, а преди това - от
праводателите му – неговия дядо и прадядо.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор от ответниците, с който изцяло се оспорва предявения иск. Ответниците
оспорват твърденията на ищеца, че частта, за която се твърди, че е погрешно
заснета по действащата КК, е била владяна от него и от праводателите му. От
своя страна, правят възражения за придобивна давност на същата част от имота.
Считат, че не е допусната твърдяната грешка в кадастралната карта, като имотите
са заснети съобразно действителните собственически права на страните.
В съдебно заседание ищецът, чрез
упълномощен процесуален представител, конкретизира искането си, съобразно
заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, като уточнява, че
процесната реална част от недвижимия му имот е заключена между точките
А-Б-В-Г-Д-А в комбинирана скица към заключението – Приложение № 3. Претендира
разноски по делото.
Ответниците, също чрез упълномощен
процесуален представител, поддържат отговора и молят Съда да отхвърли иска.
Също претендират разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид становищата, доводите и
възраженията на страните, прие следното:
Безспорно е, а
и от представените писмени доказателства се установява, че ищецът е собственик
на ПИ с идентификатор 36100.501.232, а
ответниците – на ПИ с идентификатор 36100.501.233 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на село Капитан Андреево, общ. Свиленград, одобрени със Заповед №
РД-18-106/ 13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК. Безспорни са и придобивните
основания за страните, а именно – че ищецът е придобил имота си чрез дарение от
дядо си Д.Д.М., на 30.05.1997г., с Нотариален акт за дарение № 23, том II, дело № 621/ 1997г. на Свиленградски районен съдия,
а ответниците са придобили имота си чрез наследяване на И.Д.К., починал на
09.12.2002г., като Д.А.К. е негова преживяла съпруга, а П.И.Д. и И.И.П. – техни
дъщери. В патримониума на наследодателя
на ответниците имотът е включен на 19.11.1962г., когато е издаден Нотариален
акт за собственост на придобит имот по Закона за реда на прехвърляне на вещни
права върху някои недвижими имоти № 165, том I, дело № 400/ 1962г. на Свиленградски народен съдия,
с който И.Д.К.е придобил „дворно място от 700 кв.м., … обособено в
самостоятелен парцел V в квартал 38 …“. От своя страна пък, праводателят на
ищеца – дядо му Д.Д.М. е придобил имота по наследство от своя баща Д.М.Д.
/прадядо на ищеца/, в патримониума на който имота е включен на 24.11.1937г.,
когато е съставен Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот,
издаден въз основа на Закона за селско-стопанско настаняване на беженци и пр.
том IV, № 173, рег. № 2178, дело № 696/ 1937г. от
Свиленградски околийски съдия. В тази връзка са представени писмени
доказателства, неоспорени от страните.
От събраните по делото гласни
доказателства се установява, че праводателите на ищеца са владели имота,
засегнат от твърдяната от него грешка, непрекъснато, още от придобиване на
имота от прадядото Д.М.Д.. Не се
установява, че между двата съседни имота наследодателят на ответниците е
изградил ограда и е завзел някакво придаваемо от съседния имот място. В тази
връзка съдът кредитира показанията на свидетелите ангажирани от ищеца – неговия
дядо Д.Д.М. и А.А.А., без родство със страните, според които процесната реална
част винаги се е ползвала от прадядото и дядото на ищеца, а след дарението - и
от самият него, и винаги се е знаела като част от имота на ищеца.
От показанията на свидетелите не се
установява наличието на спорове между страните за процесната реална част о
имота. Според показанията на свидетеля М.П.Л., ангажирана от ответниците,
„спора за мястото е откакто дядо М. /дядото
на ищеца/ нагрубил П. /ответника П.Д./“
и това е станало през 2018г. по повод желанието на последната да извърши ремонт
на сградите от страната на имота на ищеца и недопускането й от последния да
стори това. Както според свидетеля Л., така и според втория ангажиран от
ответниците свидетел С.М.Л.в процесната реална част от имота са разположени
водопроводни тръби, обслужващи сградите на ответниците. Нито от свидетелските
показания обаче, нито от събраните по делото други доказателства се установява
кога и по какъв начин тези тръби са се озовали в процесната част от имота – без
или със съгласието, знанието или противопоставянето на ищеца, респ.
праводателите му. Т.е., не се установява, че това обстоятелство е смутило
владението върху частта от имота, осъществявано от ищеца, а преди това – и от
неговите праводатели.
От друга страна, от свидетелските
показания не се установява, че наследодателят на ответниците е завзел и владял
явно, непрекъснато и необезпокоявано частта от имота в период повече от десет
години. Затова, според разпоредбата на чл.79, ал.1, вр. чл.69 от ЗС, не може да
се приеме, че той е придобил частта от имота въз основа на давностно владение.
Свидетелите са категорични, че оградата между имота на ищците и ответниците не
е била изградена съобразно предвижданията на плана от 1966г., не съществува и
сега. Напротив, всички свидетели са категорични в твърденията си, че между
двата съседни имота няма ограда, а по протежение на границата има изградени
сгради, собственост на ответниците.
Показанията на разпитаните свидетели са
в синхрон с констатациите на приетата по делото съдебно-техническа експертиза,
неоспорена от страните. Видно от
приложената към заключението на вещото лице инж. Д.К. комбинирана скица –
Приложение № 3 /л.63/, собствените на ответниците сгради са построени по
протежение на границата между имотите по регулационния план от 1937г. /означена
в зелено/. Тези сгради не попадат частично в площта, за която се твърди от
ищеца, че е невярно отразена в действащия план, като попадаща в имота на
ответниците.
Видно от заключението на вещото лице, за
процесните съседни имоти има изработени два кадастрални и регулационни планове
/КиРП/ на с. Капитан Андреево, одобрени съответно през 1937г. и 1966г., като
последният е сега действащият. По КиРП от 1937 година двата съседни имота са
представлявали един имот с пл. № 161 в кв.38 и за него са били отредени три
парцела с обща площ 2651 кв.м. – парцел IV-161 с площ 976 кв.м., парцел I-161 с площ 914 кв.м. и парцел V-161 с площ 761 кв.м. Според
уточненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание в отговор на поставените
му въпроси, прадядото на ищеца се е снабдил с нотариалния акт от 24.11.1937г. в момент, когато планът е бил в
процедура, но не е бил одобрен. Затова и според вещото лице, в нотариалния акт
не били посочени планоснимачен номер, квартал и парцел, а само граници и площ
на имота от 2442 кв.м.
Видно от
нотариалния акт на праводателя на ответниците от 19.11.1962г., същият придобива
правото на собственост върху последния от трите парцела - парцел V в кв.38, като към този момент все още е действал
КиРП от 1937г.
Видно от заключението, с КиРП на с.
Капитан Андреево от 1966г. е изменена дворищната регулация, така че границата
между съседните парцел I-161 и парцел V-161 по КиРП от
1937г. и изместена към парцел I-161. Така, по КиРП от 1966г. имотът на ищеца е заснет с пл. № 232 и за него
е отреден парцел II-232 в кв.25, а имота на
ответниците – с пл. № 232 и за него е отреден парцел XIII-233 в кв.25.
В приложената към заключението
комбинирана скица регулационните граници по плана от 1937г. са нанесени със
зелен цвят, а по плана от 1966г. - със син и червен цвят. По регулационния план
от 1966г. е било предвидено придаване по регулация на част от имота на ищеца
към този на ответниците, т.е, границата между имотите /означена в зелено между
буквите Д и В – л.63/ е изместена навътре към имота на ищеца. Вещото лице
посочва в заключението си, че за придаваемото място не са открити данни за
уредени или неуредени регулационни сметки. Посочва също, че границата между
процесните имоти по КК от 2016г. не
съответства както на границата по КиРП от 1966г., така и на тази по КиРП от
1937г. В заключението се посочва още, че по КиРП от 1966г. границата между
двата съседни имота е „нематериализирана“. В съдебно заседание вещото лице уточнява,
че „на място няма изградена ограда, нито материализирана ограда с колчета или
други трайни знаци върху релефа“. Посочва, че на практика по цялото протежение
на границата по кадастралния план от 1966г., съвпадаща с границата по
регулационния план от 1937г., има изградени постройки.
Според разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 8/ 23.02.2016 г. по тълк. дело № 8/ 2014 г. на ОСГК на
ВКС /т.4/, тъй като съгласно §1, ал.5 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по
приложен дворищно регулационен план се отразяват в кадастралната карта като
имотни граници на поземления имот, в производството по иск за собственост
подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи
одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на
регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните
граници в имотни. Т.е. трябва да се
установи вярната имотна основа, а тя е тази по приложения регулационен план.
В конкретния случай сме в хипотеза на
изменение на дворищната регулация през 1966г., т.е. при действието на ЗПИНМ
/отм./. При действието
на този
закон дворищно-регулационните
планове са имали пряко вещно-отчуждително действие и съответно са водели до
придобиване на право на собственост в полза на собственика на имота, към който
по силата на регулацията е придадена част от съседен имот.
Това пряко отчуждително действие обаче е под отлагателно условие, съгласно
разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3/ 1993г. по гр.д. № 2/1993г. на
ОСГК на ВС. Съгласно тези разяснения, отчуждителното действие на регулационния
план настъпва от момента на влизането му в сила, но окончателното разместване
на собствеността настъпва от момента, в който този план бъде „приложен“.
Съгласно ТР № 3/ 1993г., при изменение
на плана при условията на чл.32, ал.1, т.2, т.4 и т.5 от ЗТСУ, ако са изтекли
повече от десет години от заемането на придадения имот, планът трябва да се
счита за приложен. Това становище, досежно понятието „приложена регулация“
следва да бъде възприето и в хипотеза, при която към датата на влизане в сила
на ЗУТ дължимото обезщетение за придадените към парцела части не е било
изплатено, но придадените части са били заети и от заемането им са изтекли
повече от десет години. В този
случай разпоредбата на § 8, ал.1 от ПР на ЗУТ не намира приложение и се счита,
че придаването на тези части по силата на дворещнорегулационния план получава
значение на безусловно придобивно основание и последиците от отчуждителното
действие на регулационния план се стабилизират.
С постановеното по реда на чл.290 от ГПК
Решение № 200/11.05.2000г. по гр.д. № 439/ 2010г. на I ГО на ВКС, тълкуването на понятието
„приложена регулация“, дадено с ТР № 3/ 1993г., макар последното да е прието
при действието на ЗТСУ /отм./, е разширено и по отношение на плановете,
одобрени по реда на нормативните актове, действали преди ЗТСУ /отм./, в това
число и по реда на ЗПИНМ.
С оглед изложеното, в конкретния
случай дворищната регулация по плана от 1966г., досежно съседните процесни
имоти, би била „приложена“, ако бе установено, че придадената към имота на
ответниците част е била заета от наследодателя на ответниците и от заемането й
са изтекли повече от десет години. Както бе отбелязано по-горе, нито се
установи заемане на придадената част, нито владението й от страна на
наследодателя на ответниците. Следователно, в случая планът от 1966 т. не
трябва да се счита за приложен. Неприлагането на дворищната регулация обуславя
извода за отпадане на отчуждителното действие на регулационния план от 1966г. с
обратна сила, като се счита, че с него не е придадена по регулация частта от
имота на ищеца към имота на ответниците и имотната граница между техните имоти
се възстановява по предходния регулационен план от 1937г., за който се
установи, че е приложен. При доказано приложение на дворищната регулация от
1937г., определената с него парцелна граница между имотите на ищеца и
ответниците /означена със зелената линия между точки Д – Г – В в комбинираната
скица към заключението на СТЕ – л.63/ следва да се приеме за имотна такава. В
случая границата по КК от 2016г. между процесните имоти - ПИ с идентификатор 36100.501.232 и ПИ с идентификатор 36100.501.233 /означена с черна линия между
точки А – Б – В в комбинираната скица към заключението на СТЕ – л.63/ се
разминава с регулационната граница между двата имота по плана от 1937г.,
която се е трансформирала в имотна такава. Следователно, при одобряването на КК
и КР на с. Капитан Андреево през 2016г. е допусната грешна при заснемането на
съседните имоти, така че реалната част от имота на ищеца, предмет на спора, е
заснета като част от имота на ответниците.
По изложените съображения, предявеният
иск се явява основателен и ще се уважи.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
на ищеца следва да бъде присъдена сумата 877,00 лева – разноски по делото,
която се претендира и се представя списък по чл.80 от ГПК.
По
изложените съображения, Съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.А.К. с ЕГН **********, П.И.Д. с ЕГН **********
и И.И.П. с ЕГН **********, че Д.Д.М. с ЕГН ********** е собственик на реална част от недвижим имот,
заключена между букви А – Б – В – Г – Д - А в комбинираната скица от
заключението на приетата СТЕ - лист 63 от делото, представляваща част от имот,
находящ се в село Капитан Андреево, община Свиленград, област Хасковска, заснет
по кадастралната карта и кадастралните регистри /КК и КР/ на село Капитан
Андреево, община Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-106/ 13.12.2016г. на
Изп. директор на АГКК, като Поземлен имот с идентификатор 36100.501.232.
Комбинираната скица от заключението на приетата СТЕ - лист 63 от делото
,
подписана от съдията, ДА СЕ СЧИТА неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Д.А.К. с ЕГН **********, П.И.Д.
с ЕГН ********** и И.И.П. с ЕГН **********да заплатят на Г.Я.А.с ЕГН: **********
и Я.М.А.с ЕГН: ********** сумата 877,00 лева – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :