Решение по дело №394/2019 на Районен съд - Ихтиман

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Ихтиман, 14.10.2019 година

 

В      И  М  Е  Т  О   Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ,  в открито съдебно тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

при участието на секретаря М. М., като разгледа докладваното от съдията Йорданова гр. дело № 394 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод подаден иск по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ  от  „З.Б.О.П. “ ООД,  ЕИК: …., със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. „ Т.“, бл…., вх.. ет.., ап..  срещу М.О.К., ЕГН **********,*** за установяване на съществуване на вземане в размер на 2952,38 лв. (две хиляди деветстотин петдесет и два лева и 38 ст.)- главница, ведно със законната лихва върху главницата от . г. до изплащане на вземането  Иска се и осъждането на ответника за заплащането на сторените в заповедното и в исковото производство разноски.

Ищецът твърди, че … г. ответникът е издал запис на заповед в полза на ищеца за сумата от . лева, като е посочен падеж – . г. Записът на заповед е предявен за плащане на . г., като ответникът е погасил сумата от 1300 лева.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК не представя писмен отговор, не взема становище по иска.

В първото по делото заседание, проведено на … г., процесуалният представител на ищеца с писмена молба е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, по реда на чл. 238 - 239 от ГПК.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява, не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за постановяване на неприсъствено решение по делото

От една страна, в законоустановения срок ответникът не е подал отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие (чл. 238, ал. 1 от ГПК), като в призовката за съдебно заседание са му указани последиците по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК.

От друга страна, са налице и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК. От неоспорения от ответника запис на заповед, който е редовен от външна страна, и съдържа всички необходими реквизити по чл. 535 от ТЗ, като е породил валидно менителнично задължение за заплащане на сумата от 4452,38 лева. Представената ценна книга съдържа наименованието „запис на заповед“, както в заглавието на акта, така и в текста на същия. Налице е безусловна клауза за плащане на определена парична сума, а падежът е уговорен съобразно разпоредбата на чл. 537 вр. с чл. 486, ал. 1, т. 4 от ТЗ - на определен ден. Като място на издаване и място на плащане е посочен точен адрес в гр. П.. Ищецът има качеството поемател по ценната книга и след като тя удостоверява в негова полза изискуемо вземане, вкл. наличието на задължаването на ответницата по него, като издател.

Съдът приема, че така представените доказателства предполагат вероятната основателност на предявения иск, поради което същия следва да бъде уважен.

По разноските:

Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да разпредели (осъди страните) отговорността за разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство (т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС).

С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата в размер на 309,05 лв. - разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, дължими за заповедното производство, както и сумата в размер на 559,05 лв. – разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение (на основание чл. 78, ал. 8 ГПК), дължими пред настоящата съдебна инстанция, съобразно уважената част от исковете.

Воден от горното С Ъ Д Ъ Т

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на „З.Б.О.П. “ ООД,  ЕИК: …., със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. „ Т.“, бл.., вх.., ет.. ап.., че М.О.К., ЕГН **********,*** дължи на дружеството сумата от 2952,38 лв. (две хиляди деветстотин петдесет и два лева и 38 ст.)- главница, ведно със законната лихва върху главницата от 26.10.2018 г. до изплащане на вземането

ОСЪЖДА М.О.К., ЕГН **********,*** да заплати на „З.Б.О.П. “ ООД,  ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. „ Т.“, бл.., вх.. ет.. ап..  сумата от 868,10 лв. /осемстотин шестдесет и осем лева и десет стотинки/, представляваща разноски в заповедното и исковото производство.

Решението съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

                                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

                                                                                              /Р. Йорданова/