№ 12190
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110157255 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 292499/19.10.2023 г., подадена от Г. К. Д.,
ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за защита срещу домашното
насилие по ЗЗДН по отношение на И. Р. И., ЕГН **********. Изложени са
твърдения, че ответникът е съпруг на сестрата на молителката. На
09.10.2023г. молителката се намирала в дома си, находящ се в гр. София,
................ В 05.09 часа същата получила, но прочела около 06.00 часа,
гласово съобщение на личния си телефон ********** чрез приложението
„Вайбър“ от телефонен номер **********, който се ползвал от ответника. В
гласовото съобщение се отправял ултиматум от страна на ответника „в срок
от 12 дни да оттегли лъжливите си показания, които е дала пред съда“.
Същият този срок представлявал срокът, който бил останал на съпругата на
ответника за обжалване на гражданско дело № 56623/2022г. на СРС.
Непосредствен свидетел на получените съобщения бил човекът, с когото
молителката живее на семейни начала – Марио Теофанов Никифоров, на
който ги е показала непосредствено след получаването им. На 14.10.2023г.
молителката се намирала на пътя от с. Пъстра до яз. Калин. В 08.18 часа било
изпратено съобщение чрез мобилното приложение „Вайбър“, което повтаряло
същия ултиматум, като ответникът го отправил с изказването „преди да е
1
назрял конфликтът“. В 08.32 часа бил изпратен линк към видеоклип, намиращ
се на сайта “vbox7.com”, който видеоклип съдържал интервю на „Маг И.“
/прозвището, с което ответникът бил известен в обществото/, дадено пред
покойния журналист Милен Цветков, в което интервю ответникът споделял
„човек, за да може да ги разваля, преди това е могъл да ги прави“, като след
зададен въпрос от страна на покойния репортер ответникът отговорил с
категоричност, че може да прави черни магии. На 14.10.2023г. в 10.16 часа
молителката получила последно съобщение, изразяващо се в изпращането на
снимка на ответника, на която той се усмихнал широко и е намигнал с
дясното си око. Към снимката ответникът добавил и текст под нея „Savage
killer“, което в превод на български език означава „Свиреп/жесток убиец“. На
снимката ответникът носил зеленикава кърпа на главата си, която била на
марката „Solognac“, която марка произвеждала ловни облекла. След
отварянето на съобщенията молителката не била в кондиция през целия ден
на 14.10.2023г. Страхувала се за живота и здравето си. След като прочела
съобщенията веднага след тяхното получаване, тя ги показала на своя син
Филип и на съжителя си Марио Теофанов Никифоров.
На 19.10.2023г. е издадена Заповед за незабавна защита, като на
ответника са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН.
В съдебно заседание молителката чрез процесуалния си представител
моли молбата да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител моли молбата да бъде
оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Претендира
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
От представеното по делото удостоверение за съпруг и родствени връзки
се установява, че ответникът е зет на молителката. Същият е съпруг на
сестрата на молителката.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът
кредитира като годно доказателство в частта й относно акта на насилие от
14.10.2023г., като в останалата част досежно твърденията за извършен акт на
домашно насилие от 10.10.2023г. не кредитира същата, като неотносима,
доколкото предмет на доказване за твърдяни актове на домашно насилие от
2
09.10.2023г. и 14.10.2023г.
На 21.09.2022г. е издадена Заповед за незабавна защита №
260/21.09.2022г. от СРС, 89 състав в полза на Г. К. Д., като на Светослава К.
Златарева /сестра на молителката/ са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т.
3 ЗЗДН.
На 06.10.2023г. ответникът подал жалба в Софийска районна
прокуратура.
На 13.03.2023г. е постановен отказ да се образува досъдебно
производство.
От приобщената към доказателствата по делото справка от Софийска
районна прокуратура се установява, че всяка от страните е подавала жалба
срещу другата, като преписките са приключили с постановен отказ от
образуване на досъдебно производство. Към настоящия момент е висящо
досъдебно производство ЗМ 405/2024г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр.пр. №
50980/2023г. по описа на СРП, образувано на 28.02.2024г. срещу неизвестен
извършител по сигнал на Г. Д. срещу И. И. за престъпление по чл. 296, ал. 1
НК.
Видно от постъпилата справка от „А1 България“ ЕАД, телефонен номер
********** е на И. Р. И., ЕГН **********.
Изготвена е съдебнопсихологична експертиза, видно от заключението на
която подекспертната Г. К. Д. изпитва страх за живота и здравето си от И. Р.
И.. Този страх е в причинно – следствена връзка от дисхармоничните
интеракции помежду им, отправяните й заплахи. Ако се кредитират данните,
които същата дава, че символно – ритуалното поведение и индиректни
послания, изразяващи се във видеоклипове със заплашително съдържание,
отправяни периодично към нея, са дело на И. Р. И., то спрямо установените
личностови характеристики, вярвания и лични убеждения, може да се
допусне, че неговото поведение е повлияло на психоемоционалната сфера и
качеството на живот при подекпертната по негативен начин.
От показанията на св. Филип Венциславов Дойчинов се установява, че
на 09.10.2023г. ответникът изпратил на молителката аудио запис, като й дал
някакъв срок да си оттегли обвиненията по другото дело с нейната сестра. В
записа се казвало също, че ако не си оттегли обвиненията, това щяло да я
3
погуби. Молителката била притеснена. На 14.10.2023г. молителката получила
съобщение от ответника, което било интервю на Маг И. с Милен Цветков, в
което говорел, че може да прави черна магия. Пак й пратил аудиозапис, в
който й казвал да си оттегли обвиненията по другото дело със сестра й. Имало
и пратена снимка на Маг И., като той си бил направил селфи с надпис отдолу.
Пишело нещо „килър“ в текста, който бил на английски език. Няколко дена
след това молителката отново била притеснена. Подала жалба в полицията.
Молителката живее сама в апартамент на партера.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
Дойчинов като обективни и непротиворечиви както помежду си, така и с
останалите доказателства по делото.
Видно от показанията на св. Марио Теофанов Никифоров, на
09.10.2023г. около 05.00 часа в апартамента си в гр. София, бул. „Цар Борис
III Обединител“ № 142 молителката получила по телефона чрез
приложението „Вайбър“ един звуков файл запис. Този запис бил изпратен от
ответника и същият я приканвал с ултимативен тон да оттегли своите
„лъжливи показания“, които е дала на друг съдебен процес, който бил
завършил на първа инстанция в СРС. Този процес се водел между
молителката и нейната сестра. Ответникът давал на молителката 12 – дневен
срок от момента на обаждането си, за да оттегли „лъжливите“ си показания.
Ответникът казвал, че ако не направи това, което искал, това ще я погуби.
Казвал „Нали знаете какво прави Света Богородица с такива като вас“.
Молителката била ужасно разтроена, не била на себе си. Била разтреперана за
пореден път, тъй като имала подобни случки в миналото. На 14.10.2023г.
молителката отново получила съобщение от ответника. Отново се повторил
този ултиматум – молителката да оттегли „лъжливите“ си показания.
Ответникът изпратил на молителката линк, съдържащ интервю, направено на
ответника с покойния Милен Цветков. В това интервю ответникът разказвал
за черната магия, за това как владеел до съвършенство този инструмент.
Ответникът казвал, че може да прави черни магии, които погубват, както и да
ги разваля. Ответникът изпратил на молителката селфи, в което се бил
облякъл в дрехи за лов, намигал с едното око. Отдолу на английски език
имало надпис „Севидж килър“. Молителката отново се разстроила ужасно, не
била на себе си.
4
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
Никифоров като обективни и кореспондиращи с останалите доказателства по
делото.
Съдът не кредитира показанията на св. Светослава К. И.а, поради
следното:, на първо място, както се установи, същата е сестра на молителката
и съпруга на ответника, като между същите са налице висящи правни
спорове. В полза на молителката е издадена и заповед за незабавна защита
срещу св. И.а. На второ място, същата възпроизвежда обстоятелства от 2022г.
и преди това, които са неотносими към предмета на доказване. Относно
заявеното от св. И.а за събития от 14.10.2023г., съдът намира показанията й в
тази част за изолирани и неподкрепени с други доказателства по делото.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че св. И.а се явява заинтересована от
изхода на делото предвид влошените отношения със сестра й и близките й
такива с ответника, от една страна, и от друга страна, същите не се подкрепят
от други доказателства, изолирани са, поради което съдът не ги кредитира в
цялост.
Други допустими и относими доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Молбата за защита е подадена от пострадалата съгласно чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирано за това лице. Молбата е подадена на 19.10.2023г., поради което
съгласно § 23 от Преходните и Заключителните разпоредби към ЗИДЗЗДН,
производството се разглежда въз основа на действащите към този момент
разпоредби.
Молителката твърди извършени актове на домашно насилие на
09.10.2023г. и 14.10.2023г., поради което е спазен преклузивният срок по чл.
10, ал. 1 от ЗЗДН и молбата се явява процесуално допустима.
По делото се установи, че ответникът е лице, попадащо в кръга на
посочените в чл. 3, т. 7 от ЗЗДН лица, респ. последният притежава
материално - правна легитимация да отговаря по молбата, предмет на
настоящото разглеждане. По делото се установи, че ответникът е зет на
молителката – съпруг на нейната сестра.
5
Съгласно чл. 2 ЗЗДН, „домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка или във фактическо съпружеско съжителство”.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за доказано, че на
09.10.2023г. молителката получила гласово съобщение чрез мобилното
приложение „Вайбър“, според което й бил предоставен 12 дни срок да
оттегли лъжливите си показания, както и че на 14.10.2023г. същата получила
отново гласово съобщение, което повтаряло съдържанието на предходното, и
съобщения, съдържащи линк към интервю на ответника с покойния
журналист Милен Цветков и снимка на И. И., на която той бил усмихнат
широко и намигнал с едното си око. Под снимката имало и надпис „Севидж
килър“. Изложеното се установява категорично от показанията на св.
Никифоров, който е възприел именно получаването на описаните съобщения.
Безспорно се установи също, че молителката била ужасно разстроена и
разтреперана, видно от показанията на св. Никифоров, който лично е
възприел състоянието на молителката непосредствено след получаването на
съобщенията. От заключението на изготвената в хода на съдебното
производство съдебнопсихологична експертиза е видно, че молителката
изпитва страх за живота и здравето си от И. Р. И., като този страх е в
причинно – следствена връзка с дисхармоничните интеракции помежду им,
отправяните й заплахи. От гореизложеното съдът намира, че безспорно се
доказа акт на насилие спрямо молителката, изразяващ се в отправена спрямо
същата закана, но по делото не се установи по никакъв начин авторството на
деянието. Както св. Никифоров, така и св. Дойчинов са възприели получените
съобщения и тяхното съдържание, но не са ангажирани доказателства, които
да обосновават с категоричност, че именно ответникът ги е изпратил на
молителката. Действително според заключението на СПЕ молителката
изпитва страх за живота и здравето си от ответника, което обаче е в резултат
на силно влошените отношения между тях, в подкрепа на който извод е и
справката от Софийска районна прокуратура, установяваща, че страните
подават една срещу друга жалби и сигнали от 2019г.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че не са
6
налице предпоставките, при които законът предвижда налагане на мерки за
закрила срещу домашно насилие. Не се установи акт на домашно насилие,
извършен от ответника спрямо молителката, респ. молбата за защита от
домашно насилие се явява неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
дължимата държавна такса в размер на 25,00 лева следва да се възложи на
молителката, която следва да бъде осъдена да я заплати в полза на СРС,
доколкото, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН, тя не се внася предварително от
пострадалото лице.
Претенция за присъждане на разноски е направена от двете страни. С
оглед изхода на спора, молителката следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сторените по делото разноски. Същият е доказал такива в размер
800.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Молителката чрез
процесуалния си представител е заявила, че не прави възражение срещу
разноските на ответника. Искането на молителката за присъждане на
сторените от нея разноски следва да бъде оставено без уважение като
неоснователно.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 8, т. 1
ЗЗДН, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, подадена от Г. К. Д., ЕГН **********, с искане
за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу И. Р. И. , ЕГН
**********, поради осъществен от страна на последния актове на домашно
насилие на 09.10.2023г. 14.10.2023г. и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД
ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на ответника да бъдат взети
мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА Г. К. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския
7
районен съд държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева, на
основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Г. К. Д., ЕГН **********, да заплати на И. Р. И., ЕГН
**********, сумата от 800.00 /осемстотин/ лева – разноски в производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. К. Д., ЕГН ********** за
присъждане на разноски като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
седемдневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8