Р Е Ш
Е Н И Е
№ 388/16.07.2018 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на тринадесети
юли две хиляди и осемнадесета година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Л*** и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 322/2018 г. по описа на Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208 и сл.АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН.
С решение № 185/17.05.2018 г., постановено по АНД № 566/2018 г., Районен съд Монтана е отменил наказателно постановление № 32-0000031/13.02.2018 г. на началник отдел ОО”АА”, гр. Монтана, В ЧАСТТА, с което на Е.Л.В. ***, за нарушение по чл.19, ал.1, т.2 и т.6 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтПр/ са наложени две глоби, всяка в размер от 2000 лева и потвърдил наказателно постановление № 32-0000031/13.02.2018 г. на началник отдел ОО”АА”, гр. Монтана, В ЧАСТТА, с което на Е.Л.В. ***, за нарушение по чл.19, ал.1, т.7 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтПр/ е наложена глоба в размер от 2000 лева
Недоволен от така постановеното решение, касаторът, чрез пълномощника адв.С., го обжалва в потвърдената част и развива доводи, че е незаконосъобразно и неправилно, НП издадено при неправилно приложение на материални я закон. Неправилна правна квалификация на установеното нарушение, посочена е разпоредбата на чл.19, ал.1, т.7 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТ, а следвало да бъде посочена разпоредбата на чл.58, ал.1, т.3 от същата Наредба. Излагат де доводи и за неправилно не прилагане от въззимвния съд на разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Моли да се отмени решението в обжалваната част и постанови решение, с което бъде отменено изцяло оспореното НП.
Ответникът по касацията не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по 211 АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да потвърди наказателно постановление, Районен съд Монтана е приел, че касаторът е извършил установеното с АУАН № 235809/26.01.2018 г. нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.1, т.7 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС за международен автомобилен превоз на пътници и товари “ При извършване на международен превоз на товари в превозното средство трябва да се намират следните документи… 7. (нова - ДВ, бр. 69 от 2012 г., в сила от 12.12.2012 г.) удостоверението за психологическа годност на водача.“ Въззивния съд е приел, нарушението и съпътстващата фактическа обстановка по извършването и установяването му за безспорно доказани, което го е мотивирало да потвърди обжалваното наказателно постановление, като е изложил и мотиви за правилното прилагане на разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна при следните доводи:
Не могат да бъдат споделени твърдените от касатора доводи, че въззивното решение е постановено при неправилна правна квалификация, т.к.установеното нарушение следвало да бъде квалифицирано като такова по чл.58, ал11, т.3 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС за международен автомобилен превоз на пътници и товари „ Водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да отговаря на следните изисквания: 3. да е психологически годен по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата;“, а в производството безспорно е установено, че водачът не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност, поради което неправилно е приложена разпоредбата на чл.19, ал.1 т.7 от цитираната Наредба. Безспорно при извършената проверка в превозното средство не се е намирало удостоверение за психологическа годност на водача, както изисква цитираната разпоредба. Дали същият е притежавал или не такова удостоверение за психологична годност, предвид представеното с изтекъл срок, не е установено в производството. Възможно е да е имал друго такова удостоверение, но просто същото да не се е намирало в превозното средство.
Обосновано и правилно при кредитиране на събраните писмени и гласни доказателства в мотивите си въззивният съд е приел, че по безспорен начин се установява нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.1, т.7 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Както обосновано е приел в мотивите си въззивния съд, в случая е безспорно установено, че към момента на проверката, касаторът в качеството на водач извършващ международен превоз, „..в момента на проверката не държи в превозното средство валидно удостоверени за психологическа годност..”, такова не е представено и в 3дневния срок за възражения, нещо повече водачът е записал в АУАН, че ще представи, т.е. може да се направи предположение, че разполага с такова, но просто същото не се намира в превозното средство, поради което законосъобразно на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвтПр е наложено административно наказание, което е императивно определено.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя обстойните мотиви на въззивния съд свързани с точната индивидуализация на нарушителя и фактическата обстановка съпътстваща извършването и установяването на нарушението, както и доводите по прилагане на разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Настоящият съдебен състав счита, че с оглед характера на нарушението и обществения интерес, в случая не може да се приеме, че извършеното административно нарушение не е доказано и е маловажно,, тоест не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 ЗАНН, както обосновано е приел в мотивите си въззивния съд.
Настоящият съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон, като на основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила.
Предвид гореизложеното и на основание чл.221 АПК във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 185/17.05.2018 г., постановено по АНД № 566/2018 г. по описа на Районен съд Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: