Р Е Ш Е Н И
Е
№730/23.11.2018г.
гр. Ямбол, 23.11.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
районен съд, ХV-ти граждански
състав
На 13.11 2018 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при
секретаря Й.П.
като
разгледа докладваното от съдията Христова
гр.дело № 2785 по описа за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „ДСК ЛИЗИНГ“АД
против Ж.Д.Ж., с която се иска да се приеме за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 2756, 54 евро , ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417
от ГПК – 26.10.2017 г. до окончателното
изплащане, както и разноски в заповедното производство, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.
В исковата
молба се твърди, че на 29.04.2014 год. са издадени *** бр. записи на заповед с
падеж на предявяване до 01.12.2019 год. , които на същата дата са били авалирани от ответника. Документите били редовни от външна
страна , съдържали всички реквизити, включително задължението на авалиста било самостоятелно и независимо от това на
издателя. В установения срок за предявяване ценните книги били предявени за
плащане на издателя, включително бил предоставен срок за доброволно изпълнение.
Нито издателят, нито поръчителя извършили плащане, което водело до наличие на
правен интерес от принудително събиране на вземанията на дружеството. Иска се
уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
В
депозирания в законоустановения срок отговор ответника иска като недопустим и
неоснователен. Недопустимостта обуславя с липсата на предявяване на записите на
заповед. Освен това посочва, че ценните книги били издадени в обезпечение на
налично каузално правоотношение- договори за лизинг за закупуване на два автомобила,
по което той не е страна, за което излага подробни доводи и съображения,
включително твърди извършени плащания на по-голяма част от сумите, включително
връщане на автомобилите през м. февруари 2017 год. Иска се отхвърляне на иска, както и присъждане
на разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа процесуалния
представител на ищеца.
Ответникът оспорва иска чрез процесуален представител.
Съдът, съобразявайки доводите и процесуалните действия
на страните и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е, че по заявление на ищеца е образувано ч.г.р.д. № ***год., по което
съдът е издал заповед за изпълнение № *** год., с която е разпоредил солидарни длъжници, включително ищецът Ж.Д.Ж. да заплатят на
заявителя сумата от 2756, 54 евро, съставляваща част от дължима главница по ***
бр. записи на заповед издадени на 29.04.2014 год., законна лихва , както и
разноски в производството. Предвид, че в законоустановеният
срок ответникът е депозирал възражение , то и ищецът е предявил настоящият иск по чл. 422 ГПК.
Ищецът е представил запис на заповед за сумата 9124,
17 евро от 24.04.2014 год. с издател “Агро Сигма“ООД и поемател „ДСК Лизинг“АД, подписана от ответника Ж. в
качеството му на поръчител; запис на заповед за сумата 1824, 83 евро
от 24.04.2014 год. с издател “Агро Сигма“ООД и поемател „ДСК
Лизинг“АД, подписана от ответника Ж. в качеството му на поръчител; запис на
заповед за сумата 9124, 17 евро от 24.04.2014 год. с издател “Агро Сигма“ООД и поемател „ДСК Лизинг“АД, подписана от ответника Ж. в
качеството му на поръчител; запис на заповед за сумата 1824,83 евро от 24.04.2014 год. с издател “Агро Сигма“ООД и поемател „ДСК Лизинг“АД, подписана от ответника Ж. в
качеството му на поръчител.И в *** записи на заповед е предвидено, че са
платими на предявяване в срок до 01.12.2019 год.
Приложена е още нотариална покана до издателя на
горепосочените записи на заповед , с която поемателят
го е уведомил, че предявява за плащане част от сумите в общ размер на 2756, 54 евро.В същата е
отбелязано, че е връчена на 16.08.2017
год. , „чрез залепване на уведомление на посочения адрес“.
Ответникът е представил договор за продажба на
дружествени дялове от 27.09.2016 год. и
Приложение № *** от същата дата към договора.
По искане на ответника по делото е назначено и прието
заключение на ССЕ, вещото лице по която е посочило, че при справка при ищеца е
констатирало, че записите на заповед са издадени в обезпечение на договори за
лизинг, по които ответникът не е бил страна., сключени на 29.04.2014 год. между
ищеца и „Агри Сигма“ООД. Посочените договори били
прекратени едностранно на 25.02.2017 год. поради неизпълнение от страна на лизингополучателя да заплаща лизинговите вноски, а
автомобилите, предмет на договорите били върнати с приемо
– предавателни протоколи от 14.03.2017 год. И по двата договора имало извършени
плащания, както и незаплатени остатъци , а именно по договор № *** –
18 512, 19 лв. и незаплатени 1369, 91 евро, равняващи се на 2 679, 32
лв., а по договор № *** – 18 390, 54 лв. и незаплатени 1386, 64 евро,
равняващи се на 2712, 04 лв. Копия от посочените договори , включително
погасителни планове към същите са приложени към експертизата, като от същите се
установява, че и двата договора са били с уговорен срок на действие 60 месеца.
Въз основа на горното, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК.
Съдът приема иска за допустим, т.к. е предявен от
легитимна страна – заявител в заповедното производство в предвидения в закона
едномесечен срок от уведомяването, че длъжникът е възразил срещу издадената заповед.
В
производството по чл. 422/ ГПК съдът е длъжен да установи дължимостта
на сумите по издадената заповед за изпълнение. С т.17 от ТР № 4/ 18.06.2014 год. на ВКС по тълк. дело № 4/ 2013 год. е прието, че предмет на делото
при предявен установителен иск по реда на чл. 422
ал.1/ ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 т.9/ ГПК е
съществуване на вземането, основано на запис на заповед. При въведени от
страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед,
на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В това производство ищецът – кредитор доказва вземането си,
основано на менителничния ефект – съществуването на
редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени
твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед, всяка от страните
доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното,
съответно отричано право – за съществуването или несъществуването на вземането
по записа на заповед.
В процесния случай възражение за наличие на каузално
правоотношение по два договора за лизинг, сключени между издателя и поемателя по записа на заповед са релевирани
от ответника в отговора на исковата молба.Ответникът се е позовал на недопустимост, респ.
неоснователност на иска, т.к. записите на заповед не са му били предявени, включително
не са били предявени на издателя, както и за погасяване на по-голямата част от
задълженията към ищеца . Ищецът от своя страна е релевирал
възражения в посока, че авалиста не може да противопоставя на поемателя
възражения , които би могъл да противопостави само самия хонорат,
освен възражение за формата.
По
отношение на възражението за непредявяване на записите на заповед на издателя и
авалиста, съдът намира следното:
В процесните *** броя записи на заповед е предвидено, че са платими на предявяване в срок до 21.01.2019 год. Безпротиворечива е съдебната практика, че запис на заповед
с падеж на предявяване трябва да бъде
предявен на издателя, което е необходимо условие за определяне падеж на
задължението и настъпване на изискуемостта му.Задължението по записа на заповед
възниква с подписването му, но това не го прави изискуемо от този момент/така
Решение № 162/02.11.2011 го. по т.д.№ 1126/2011 год. на ВКС и др./Относно
начините по които следва да се извърши предявяването, ТЗ не предвижда
определена форма, поради което и това може да стане чрез покана, връчена от
нотариус по правилата на ГПК. Поемател, който предявява за плащане запис на заповед с падеж на предявяване спрямо издател
търговец , когато извършва това с нотариална покана, следва да осигури
редовното й връчване на адрес на управление на издателя – търговец вписан в ТР.
/Решение № 112/23.06.2016 год. по т.д.№1556/2015 год. на ВКС/.
В процесния казус и т.к. в записите на заповед е предвидено ,
че могат да бъдат платени на предявяване до 21.01.2019 год. , същите следва да
бъдат предявени на издателя- необходимо условие, за да настъпи изискуемост на задълженията
за плащане.При избрания от поемателя начин на
предявяване с нотариална покана, връчването от нотариуса следва да бъде при
спазване на правилата на чл. 37-58 ГПК.
В Определение №47/17.01.2011 по дело №719/2010 на ВКС, ТК, II т.о е предвидено, че
разпоредбата на чл. 43 ГПК предвижда изчерпателно начините, чрез които се връчват
съобщенията и призовките в гражданския процес. Един от тези начини, въведен за
първи път с ГПК от 2007 г., е връчването
чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до
тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея.
Съобразно чл. 47, ал. 1 ГПК, този начин на връчване се прилага в случаите, когато
ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението. По изрично разпореждане на закона
/чл. 50, ал. 4 ГПК/ връчването
чрез залепване се прилага и по отношение на търговци и юридически лица, когато връчителят не намери достъп до канцеларията им или не
намери някой, който е съгласен да получи съобщението. Доколкото прилагането на
този начин е допустимо само при наличието на точно определени предпоставки, за
да бъде извършена преценка относно редовността на връчването, в съобщението
трябва да са посочени конкретно обстоятелствата, които са обусловили
прилагането на такова връчване.
В настоящия случай това изискване не е
изпълнено. В представената по делото нотариална покана, чрез която е извършено
предявяването на процесните записи на заповед, е
отбелязано единствено, че връчването на екземпляр от същата е “извършено чрез
залепване на уведомление на посочения адрес” , без да е посочена причината,
наложила връчването по този начин.В кориците за заповедното производство се
съдържа уведомление , в което е посочено, че на 26.07.2017 год. в 19,00 часа е посетен
адреса, но не е установено присъствието на адресата, нито на лице което желае
да получи призовката, поради което и на осн. чл.
47,ал.1 от ГПК е уведомен да се яви в кантората на нотариуса. Доколкото адресат
на връчването в случая е търговско дружество, предпоставките за връчване чрез
залепване на уведомление не са общите предпоставки по чл.
47, ал. 1 ГПК, а тези, посочени в специалната норма на чл.
50,ал. 2 и ал. 4 ГПК –да
няма канцелария, да не е намерен достъп до канцеларията на търговеца или да не
е намерен някой, който е съгласен да получи съобщението.Не става ясно от
наличните по делото доказателства налице ли са били тези предпоставки. Оттук
и изводът, че не е налице надлежно връчване на нотариалната покана на издателя
и съответно – предявяване на процесния запис на
заповед с последица определяне падежа и настъпване на изискуемостта на
вземането по него.
Освен
изложеното предявяване на записа на заповед с падеж на предявяване на издателя
е условие за настъпване на изискуемост на вземането спрямо всеки от солидарните
длъжници – издател и авалист.За
да се търси отговорност от авалиста е необходимо записа
на заповед да е предявен за плащане на издателя, т.к. отговорността на авалиста е производна./Решение № 206/06.04.2015 год. по
т.д. № 3701/2013 г. на ВКС и др./.По делото не са релевирани
твърдения, нито представени доказателства записите на заповед да са били
предявени на авалиста.
Горното
налага извода, че щом записите на заповед не
са надлежно предявени на издателя, не
е настъпила изискуемостта на вземането и е недопустимо да се реализира отговорността на авалиста.Ето защо искът следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
Предвид отхвърляне на претенцията
разноски в полза на ищеца за заповедното производство не следва да бъдат
присъждани.
В полза на ответника на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени разноски
за настоящата инстанция в размер на 800 лв.- заплатено адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице. Като неоснователно се преценява
възражението на процесуалния представител на ищеца по чл. 78,ал.5 от ГПК, т.к.
договореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение е определено в
размери близки до минимума по чл. 7,ал.2,т.3 от Наредба №1/2004 год.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искът за признаване за установено, че Ж.Д.Ж.,
ЕГН ********** дължи на „ДСК Лизинг“АД,
с ЕИК ***, със седалище гр. С., сумата от 2756,54 евро , част от вземане по ***
броя записи на заповед , ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.10.2017 г. до окончателното й изплащане, за което е издадена заповед № ***
г. за изпълнение на парично задължение въз осн. на
документ по чл. 417, т. 9 от ГПК по ч. гр. д. № ***, на осн.
чл. 422, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ДСК Лизинг“АД, с ЕИК ***, със седалище гр. С. да
заплати на Ж.Д.Ж., ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер на 800
лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: