№ 694
гр. Пловдив, 03.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20225330200096 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. В. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. С.П. против Електронен фиш серия К № 4261016 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400
(четиристотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш (ЕФ), моли се за неговата отмяна. С допълнителна молба с
вх. № 7701/31.01.2022 г. от адв. П., приложена от лист 19 до лист 23 от
делото, се взема становище при издаването на електронния фиш да са
допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се при описанието на
нарушението да са посочени единствено населеното място и номер на път,
преминаващ през него, но да не е обозначено на кой конкретно километър или
на коя улица е осъществяван видеоконтролът. Поддържа се електронният
фиш да е издаден в нарушение на забраната по чл. 11, ал. 2 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. Твърди се още съществено процесуално нарушение да
е допуснато чрез непредставянето на такава снимка на разположението на
АТСС, която да се свърже с деня и мястото на осъществявания видеоконтрол.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание,
редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна в писмено становище от *** Г.Б., с пълномощно по
1
делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при
издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и
същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.
Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението,
както и правилно да е определен и размерът на административното наказание
глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за
измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е
отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч от измерената скорост в
полза на водача. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Н. В. К., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
29.11.2021 г., установено от разписка за връчване на препис от ЕФ,
приложена по преписката, а жалбата е подадена на 30.11.2021 г. (пред
Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на
административнонаказващия орган), поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде
отменен по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Собственик на товарен автомобил „Мерцедес 315 ЦДИ Спринтер“ с рег.
№ *** бил ЕТ „***“, ЕИК: ***, а физическото лице, осъществяващо дейност
като този едноличен търговец, бил жалбоподателят Н. В. К..
На 10.12.2020 г. в 15:31 часа в с. Старо Железаре, на път 6061 в посока от
с. Старо Железаре към с. Черничево товарният автомобил „Мерцедес 315
ЦДИ Спринтер“ с рег. № ***, собственост на ЕТ „***“, се движил със скорост
от 90 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и
установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение тип TFR1-M с номер 511. Стойността на измерената скорост от
техническото средство била 93 км/ч, като след приспадната максимално
допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта
на движение от 90 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване
на разрешената скорост с 40 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
против жалбоподателя К. бил издаден електронен фиш серия К № 4261016, с
който му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400
лева.
2
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.
От Протокол № 9-33-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
тип TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с фабричен
номер 511 е преминало последваща периодична проверка на 26.10.2020 г. със
заключение, че съответства с одобрения тип. Изяснява се и че максимално
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до
100 км/ч.
От статично изображение от клип № 12886, заснет от радар TFR1-M
№511, се изяснява, че е измерена скоростта на движение на автомобил с рег.
№ ***, стойността на измерената скорост е 93 км/ч, а заснемането е
извършено на 10.12.2020 г. в 15:31 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на ЕТ „***“, ЕИК: ***.
От протокол за извършено обучение от 26.10.2017 г. (лист 15 от делото)
се установява, че на свид. Д.Т.Ш. е извършено обучение за работа с мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-M.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 273р-13336/17.12.2020 г. се установява, че на дата 10.12.2020
г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 511 е заснела статични
изображения с номера от 12869 до 12888, с начален час на работа 11:40 ч. и
краен час на работа 16:40 ч. Изяснява се още, че относно мястото на контрол е
посочено с. Старо Железаре, „път III 6061, км.“ В протокола е удостоверено,
че измерването е извършено в режим в движение, както и че едновременно
на мястото на контрол е действало общото ограничение на скоростта от 50
км/ч, но е имало и поставен пътен знак за ограничение В26.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от
обективна страна на 10.12.2020 г. в 15:31 часа в с. Старо Железаре, на път
6061 в посока към с. Черничево се е движил товарен автомобил „Мерцедес
315 ЦДИ Спринтер“ с рег. № *** със скорост от 90 км/ч. Доказано е още, че
собственик на този автомобил е ЕТ „***“, представляван от жалбоподателя
К..
Въпреки това настоящият съдебен състав приема, че при издаването на
обжалвания ЕФ е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила при реализиране на административнонаказателната отговорност на
3
жалбоподателя. Електронният фиш е издаден в пряко нарушение на
правилото по чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., което гласи,
че: „В случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на
движение нарушителите се спират на място и се предприемат действия за
реализиране на административнонаказателната отговорност за
извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни АТСС във
време на движение, електронни фишове не се издават.“. В тази връзка,
както е посочено в съпроводителното писмо по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, а и се
установява от събраните по делото доказателства, процесното деяние е
установено при използването на мобилно АТСС съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от
допълнителните разпоредби на ЗДвП, а именно мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M. Щом
измерването е извършено с мобилно техническо средство, следващото
релевантно обстоятелство, което трябва да бъде установено, е дали това е
станало във време на движение. Нормативната уредба предвижда във всеки
случай на използване на мобилно АТСС да се създава нарочно доказателство
за мястото и за начина на неговата употреба. Така съгласно чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за всяко използване на мобилно АТСС за
контрол се попълва протокол съгласно приложението към Наредбата. От своя
страна в този протокол служителят следва да удостовери режима на
измерване с попълване в нарочното поле на „С“ в случаите на стационарен
режим или „Д“, когато измерването е извършено във време на движение.
Именно в тази втора хипотеза действа забраната за издаване на ЕФ по чл. 11,
ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. В тези случаи вместо да се издава
електронен фиш, нарушителят трябва да бъде спрян на място и да се
предприемат действия за реализиране на отговорността му по общия ред, т.е.
чрез съставянето на акт за установяване на административно нарушение.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е
императивна, тъй като тя урежда процесуално правило, и нейното
нарушаване винаги ще представлява съществено процесуално нарушение
(така Решение № 1412 от 24.06.2019 г. по к.а.н.д. № 1253/2019 г. на
Административен съд – Пловдив). Именно такова нарушение на
производствените правила е допуснато в настоящото производство. В
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приложен по
преписката и приет като писмено доказателство по делото, изрично е
удостоверено, че измерването е извършено в режим на движение.
Следователно контролният орган е следвало до процедира по указания в
чл.11, ал.2 от Наредбата начин, като нарушителят бъде спрян и се
предприемат действия за реализиране на отговорността му. Вместо това е бил
издаден процесният ЕФ, но в нарушение на производствените правила.
Липсват основания, по които да се приеме, че се касае за допусната
техническа грешка, тъй като подобно предположение във вреда на
жалбоподателя би било произволно направено. Дори и да е била допусната
техническа грешка при съставянето на протокола, процесуалният закон
4
регламентира възможност тя да бъде отстранена, което не е сторено.
Същевременно доказва се, че протоколът е бил проверен, удостоверено с
подпис на съответния служител, при което е зачетено именно това му
съдържание, с което е представен пред съда. При тези факти да се приеме, че
е допусната техническа грешка, би било напълно необосновано, тъй като
такъв извод не следва от нито едно доказателство по делото. Такава грешка
не се твърди и от никоя от страните, поради което да се приеме противното,
би представлявало, както се посочи, едно произволно направено
предположение. Освен това при наличие на установен ред, по който да се
изправят пороците при попълването на протокола, но без наказващият орган
не се е възползвал от него, то последиците от евентуално допуснати грешки
не следва да се преразпределят в тежест на жалбоподателя.
Неспазването на изискването по чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. винаги се цени за процесуално нарушение от категорията на
съществените, тъй като се налага наказание с ЕФ в хипотеза, когато това е
изрично изключено съгласно действащото законодателство. В този смисъл е и
практиката на административните съдилища в страната.
На следващо място съдът намира, че предвид конкретното съдържание на
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. напълно
неясно остава каква е била стойността на максимално допустимата скорост за
движение в процесия пътен участък. Това обстоятелство от своя страна има
съществено значение за правилното приложение на материалния закон с
оглед преценката за относимата санкционна норма. В случая данните,
попълнени в протокола, са не само противоречиви, но и взаимно изключващи
се – така едновременно се твърди на мястото на контрол да е имало поставен
пътен знак В26, който указва забрана за движение със скорост, по-висока от
означената на знака, но също така и да е действало общото ограничение на
скоростта от 50 км/ч. В протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. не само е посочено, че е имало поставен пътен знак,
въвеждащ ограничение на скоростта за движение, но дори е вписано и
разстоянието от този знак до АТСС – 200 метра. Щом такова разстояние е
определно, това сочи на извод, че действително в процесния пътен участък е
имало поставен пътен знак В26, както се твърди в протокола. В електронния
фиш обаче е прието да е действало общото ограничение за движение в
населено място в противоречие на удостоверяването в протокола за
използване на АТСС. Ако се приеме, че пътен знак всъщност е нямало, то
напълно неясно остава как е изчислено разстоянието от 200 метра до АТСС и
спрямо какво е измерено това разстояние. Всички тези пороци при
попълването на съдържанието на протокола за използване на АТСС поставят
под съмнение какво е било действащото ограничение на скоростта за
движение в процесния пътен участък. В тази връзка, ако с пътния знак е била
сигнализирана по-висока или по-ниска максимално допустима скорост от
общото ограничение от 50 км/ч, то тогава приложената санкционна
разпоредба, а и размерът на наложената глоба биха се явили неправилно
5
определени.
Същевременно съдът в случая не би могъл да санира пропуските в
съдържанието на ЕФ при установяването на действителната фактическа
обстановка. При описанието на нарушението е посочено, че деянието на
жалбоподателя е извършено в с. Старо Железаре на път 6061. Нито в
електронния фиш, нито в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. обаче е конкретизирано къде по протежението на този път е
осъществено деянието – на кой километър или административен адрес, или
пък друга индикация, позволяваща индивидуализация на мястото на
извършване на нарушението. В протокола за използване на АТСС след
отбелязването „път III 6061“ е посочено и съкращението „км“, което ясно
демонстрира, че и самият служител, попълващ протокола, е съзнавал
необходимостта мястото на осъществявания видеоконтрол да бъде ясно
индивидуализирано и обозначено. Така и обаче този километър не е вписан
нито в протокола, нито в електронния фиш. Тази изначална неяснота къде
точно по път III-6061 е осъществено деянието, препятства възможността
съдът да изследва и провери какво е било действащото ограничение на
скоростта към датата на деянието, тъй като неизвестно е за кой участък от
пътя следва да бъде извършвана проверка.
На самостоятелно основание тази непълнота при описанието на
нарушението според настоящия състав обосновава отменително основание
спрямо електронния фиш, тъй като не е надлежно спазено изискването по
чл.189, ал.4 от ЗДвП за описание на мястото на нарушението.
Жалбоподателят неоправдано е поставен в положение да се брани не срещу
обвинение за извършено административно нарушение на конкретно място, а
на неустановено място в един твърде дълъг пътен участък, което обективно
затруднява както правото на защита, но така също и препятства съдебния
контрол.
По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваният
електронен фиш е незаконосъобразен поради допуснати съществени
процесуални нарушения, включително нарушаване на забраната по чл. 11, ал.
2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за издаване на ЕФ за нарушения,
установени с мобилно АТСС във време на движение. Констатираните пороци
при издаването на електронния фиш не могат да бъдат санирани едва в
производството по неговото обжалване пред съда. Следователно жалбата е
основателна, а електронният фиш като незаконосъобразен трябва да бъде
отменен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и основателността на жалбата право на
разноски възниква единствено за жалбоподателя. Последният е направил
искане за овъзмездяване на сторените разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева. Доказано е извършването на разноски от жалбоподателя
в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
6
приложен на лист 9 от делото, надлежно е удостоверено, че адвокатското
възнаграждение е заплатено в брой.
От въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, което съдът
намира за неоснователно. Това е така, защото възнаграждението е уговорено
в най-ниския възможен размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, към която препраща разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес възнагражденията са при интерес до 1000 лева – 300 лева.
Следователно претендираните от жалбоподателя разноски са уговорени в
минимален размер и съдът не следва да ги намаля под този най-нисък предел.
По тези съображения възражението за прекомерност е неоснователно, а
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде
уважено в пълния си заявен размер от 300 лева.
За заплащане на разноските следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса – ОД на МВР Пловдив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4261016 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Н. В. К., ЕГН: **********, с адрес:
*** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на Н. В. К., ЕГН:
**********, с адрес: *** сумата от 300 (триста) лева, представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7