№ 772
гр. Варна, 27.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и седми май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20213100900739 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от Г. П. С., в
качеството на Синдик на “Торове БГ“ ЕООД /в несъстоятелност/, със
служебен адрес: ******, ***, против “Торове БГ“ ЕООД /в несъстоятелност/,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Провадия,
ул.“Сергей Румянцев“ №2, представлявано от Я.Я.К.. и “Ив-Ян“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Провадия, ул.“Сергей
Румянцев“ №2, представлявано от Я.Я.К.. и И.П.Р., двете със съдебен адрес:
гр.Варна, *****, чрез адв.Г.А., с която е предявен иск с правно основание
чл.646, ал.2, т.3 вр. ал.3 от ТЗ, за обявяване за недействително по отношение
на кредиторите на несъстоятелността на “Торове БГ“ ЕООД на плащането на
изискуеми парични задължения в общ размер на 165708лв., извършени в
периода от 16.04.2018г. до 19.12.2018г. от несъстоятелният длъжник в полза
на кредитора “Ив-Ян“ ООД, а именно:
-плащане на сумата от 4833.94лв. а н16.04.2018г. по фактура №2582 от
10.04.2018г.;
-плащане на сумата от 3600лв. от 20.04.2018г. по фактура №**********
от 10.04.2018г.;
-плащане на сумата от 3120лв. на 04.05.2018г. на основание предоставен
заем;
-плащане на сумата от 2000лв. на 10.05.2018г. и на сумата от
22251.90лв. на 18.05.2018г., двете по фактура №2622 от 04.05.2018г.;
1
-плащане на сумата от 420лв. на 18.05.2018г. по фактура №2627 от
10.05.2018г.;
-плащане на сумата от 16000лв. на 30.05.2018г. по фактура №2651 от
01.06.2018г.;
-плащане на сумата от 11656.80лв. на 12.06.2018г. по фактура №2650 от
01.06.2018г.;
-плащане на сумата от 420лв. на 12.06.2018г. по фактура
№2653/01.06.2018г.;
-плащане на сумата от 7000лв. на 12.06.2018г. по фактура №2661 от
12.06.2018г.;
-плащане на сумата от 9000лв. на 14.06.2018г. по фактура №2662 от
14.06.2018г.;
-плащане на сумата от 9200лв. на 14.06.2018г. по фактура №2663 от
14.06.2018г.;
-плащане на сумата от 3800лв. на 23.07.2018г. и на сумата от 4897.82лв.
на 24.07.2018г., двете по фактура №2690 от 12.07.2018г.;
-плащане на сумата от 16400лв. на 24.07.2018г. по фактура №2701 от
24.07.2018г.;
-плащане на сумата от 420лв. на 20.08.2018г. по фактура №2723 от
06.08.2018г.;
-плащане на сумата от 3080лв. на 20.08.2018г., на сумата от 4000лв. на
22.08.2018г., на сумата от 2000лв. на 23.08.2018г. и на сумата от 4787.54лв. на
28.08.2018г., всичките по фактура №2711 от 01.08.2018г.;
-плащане на сумата от 420лв. на 28.08.2018г. по фактура №**********
от 03.09.2018г.;
-плащане на сумата от 36400лв. на 12.09.2018г. по фактура №2751 от
12.09.2018г.
Исковата молба е в достатъчна степен ясна и формално отговаря на
изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради
което препис от същата е връчен на ответниците.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответните дружества са депозирали
писмен отговор, с които се поддържа становище за недопустимост и за
2
неоснователност на иска.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба,
с която се поддържат доводите за недействителност на процесните плащания.
В срока по чл.373 от ГПК ответниците са депозирали допълнителен
отговор, с който са доразвити съображенията за недопустимост и за
неоснователност на иска.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим, тъй като са
налице положителните предпоставки визирани в чл.649, ал.1 вр. с чл.646,
ал.2, т.3 от ТЗ. В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на
ответника за недопустимост на иска, поради нередовност на исковата молба,
тъй като както вече се посочи по-горе същата в достатъчна степен отговаря на
формалните изисквания за редовност. Още повече, че видно от съдържанието
на отговора на исковата молба ответниците, са разбрали предмета на
претенцията, като самите те са индивидуализирали в пълна степен процесните
вземания по основание и размер.
Не основателни са и оплакванията за недопустимост на иска, поради
неспазване на преклузивните срокове за предявяването му, тъй като според
единствено приложимата в случая разпоредба на чл.649, ал.1 от ТЗ /сроковете
по чл.646 от ТЗ касаят основателността на иска, а не допустимостта му/
процесният иск, следва да се предяви в едногодишен срок от откриване на
производството по несъстоятелност, съответно от момента на обявяването на
решението по чл.632, ал.2 от ТЗ. В случая производство по несъстоятелност е
открито с Решение №734/26.07.2019г., постановено по т.д.№552/2019,
обявено на 29.07.2019г. в ТРРЮЛНЦ, като същото е спряно на основание
чл.632, ал.1 от ТЗ. Възобновяването на производството е настъпило с
постановяването на Решение №260293 от 19.10.2020г., което е обявено в
ТРРЮЛНЦ на 20.10.2020г. Видно е от доказателствата по делото и по
конкретно от Справка с изх.№4360 от 27.04.2022г. на “Еконт Експрес“ ООД,
че исковата молба е подадена на 19.10.2021г., тъй като тогава пощенска
пратка с Товарителница 1050473394563 е приета от куриерската фирма. Тази
товарителница се намира по делото като приложение към исковата молба,
респективно ИМ е част от пратката подадена на 19.10.2021г. Факта на
подаване на въпросната пратка, се потвърждава и от извършената от съдът
3
служебна проверка в автоматизираната електрона система на куриерската
фирма по номера на товарителницата приложена към ИМ. Ето защо исковата
молба се явява подадена в преклузивния срок по чл.649, ал.1 от ТЗ, съответно
съдът приема, че срокът за предявяване на иска е спазен и същият е допустим.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на
чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава
ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от страните писмени доказателства се явяват допустими,
относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради
което следва да бъдат допуснати до събиране по делото.
Искането на ищецът за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, по
начина по който са формулирани въпросите към същата се явяват
неотносими, доколко по делото не налице спор, че процесните плащания са
извършени, като имено действителността плащанията е предмет на иска.
Досежно въпроса за размера, датата на извършването на плащането и
основанието, посочено в платежния документ, също не е налице спор, а
въпросните факти са видни от представените по делото документи. Ето защо
искането за допускане на ССч.Е с формулираната понастоящем от ищецът
задача, следва да се остави без уважение.
Искането на ответното дружество за допускане до разпит на двама
свидетели при режим на довеждане да установяване на оспорената дата на
договора за наем, следва да се уважи, тъй като установяването на точната
дата на съставянето на частен документ, се извършва с всички допустими от
закона доказателствени средства.
По оспорването на ищеца на истинността на подробно описани в
допълнителната искова молба писмени доказателства представени от
ответниците, понастоящем не е възможно произнасяне от страна на съдът,
доколкото оспорените документи са частни, съответно е възможно да се
оспорва единствено тяхната автентичност /подписи/ по смисъла на чл.193 от
ГПК, но не и верността им /съдържанието/. Ето защо до уточняване от страна
на ищеца в о.с.з., който от двата елементи включени в съдържанието на
4
понятието истинност на документ, се оспорва, съдът не дължи произнасяне.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на
основание чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от Г. П. С., в качеството на Синдик на
“Торове БГ“ ЕООД /в несъстоятелност/, против “Торове БГ“ ЕООД /в
несъстоятелност/, с ЕИК ********* и “Ив-Ян“ ООД, с ЕИК *********, с
която е предявен иск с правно основание чл.646, ал.2, т.3 вр. ал.3 от ТЗ, за
обявяване за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на “Торове БГ“ ЕООД на плащането на изискуеми парични
задължения в общ размер на 165708лв., извършени в периода от 16.04.2018г.
до 19.12.2018г. от несъстоятелният длъжник в полза на кредитора “Ив-Ян“
ООД, както следва: -плащане на сумата от 4833.94лв. на 16.04.2018г. по
фактура №2582 от 10.04.2018г.; -плащане на сумата от 3600лв. от 20.04.2018г.
по фактура №********** от 10.04.2018г.; -плащане на сумата от 3120лв. на
04.05.2018г. по фактура №**********/10.04.2018г.; -плащане на сумата от
2000лв. на 10.05.2018г. и на сумата от 22251.90лв. на 18.05.2018г., двете по
фактура №2622 от 04.05.2018г.; -плащане на сумата от 420лв. на 18.05.2018г.
по фактура №2627 от 10.05.2018г.; -плащане на сумата от 16000лв. на
30.05.2018г. по фактура №2651 от 01.06.2018г.; -плащане на сумата от
11656.80лв. на 12.06.2018г. по фактура №2650 от 01.06.2018г.; -плащане на
сумата от 420лв. на 12.06.2018г. по фактура №2653/01.06.2018г.; -плащане на
сумата от 7000лв. на 12.06.2018г. по фактура №2661 от 12.06.2018г.; -плащане
на сумата от 9000лв. на 14.06.2018г. по фактура №2662 от 14.06.2018г.; -
плащане на сумата от 9200лв. на 14.06.2018г. по фактура №2663 от
14.06.2018г.; -плащане на сумата от 3800лв. на 23.07.2018г. и на сумата от
4897.82лв. на 24.07.2018г., двете по фактура №2690 от 12.07.2018г.; -плащане
на сумата от 16400лв. на 24.07.2018г. по фактура №2701 от 24.07.2018г.; -
плащане на сумата от 420лв. на 20.08.2018г. по фактура №2723 от
06.08.2018г.; -плащане на сумата от 3080лв. на 20.08.2018г., на сумата от
5
4000лв. на 22.08.2018г., на сумата от 2000лв. на 23.08.2018г. и на сумата от
4787.54лв. на 28.08.2018г., всичките по фактура №2711 от 01.08.2018г.; -
плащане на сумата от 420лв. на 28.08.2018г. по фактура №********** от
03.09.2018г. и -плащане на сумата от 36400лв. на 12.09.2018г. по фактура
№2751 от 12.09.2018г.
В исковата молба се твърди, че с Решение №734/25.07.2019г. по т.д.
№552/2019г. по описа на ОС Варна, е открито производството по
несъстоятелност на “Торове БГ“ ЕООД, като същото е спряно по реда на
чл.632, ал.1 от ТЗ. Сочи се, че Решението е обявено по партидата на
търговеца с вписване под №20190729135247 в ТРРЮЛНЦ, като с последващо
Решение №260293/19.10.2020г. е постановено възобновяване на
производството по несъстоятелност. Сочи се, че синдика на несъстоятелният
длъжник е овластен да предявява специални искове за попълване на масата на
несъстоятелността, имащи за пряка и непосредствена цел установяване
недействителността на определени действия или сделки, извършени от
длъжника в определен период, предхождащ откриване на производството по
несъстоятелност. Твърди се, че критерият за преценка на деиствителността на
тези действия, е свързан с наличието на увреждащо действие за общия
кредиторов интерес, като за определени, изчерпателно изброени действия,
законодателят е приел, че самото осъществяване на фактическия състав е
достатъчно основание да бъдат признати за недействителни техните
последици, без да се изследва и доказва вредоносният ефект. Твърди се още,
че в случая са налице визираните в закона предпоставки за воденето на иск
срещу ответниците за обявяване за недействителни на извършените от
длъжника действия и сделки, по които насрещна страна е вторият ответник и
които попадат в хипотезите на чл.646, ал.2 от ТЗ. Поддържа се, че
ответниците са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, като длъжникът
“Торове БГ“ ЕООД /н./ през периода от 16.04.2018г. до 19.10.2018г. е
извършил определен брой касови и безкасови разплащания към втория
ответник “Ив-Ян“ ООД, с които е погасил свои задължения с настъпил падеж
в общ размер на 165708лв. По отношение на приложимите срокове, се сочи,
че молбата за откриване на производството по несъстоятелност е подадена на
08.04.2019г. от кредитора “Илтекс“ ЕООД и по нея е образувано т.д.
№552/2019г. на ОС Варна. Сочи се още, че преди това на 28.12.2018г. самият
длъжник е подал молба за откриване на производство по несъстоятелност въз
6
основа, на която е образувано т.д.№1998/2018г. на ОС Варна, поради което се
поддържа, че 6-месечния срок следва да бъде отчетен спрямо тази по-ранна
дата на подаване от длъжника на молба за откриване на производство по
несъстоятелност.
С депозирания отговор на исковата молба, се излага становище за
неоснователност на иска, като се поддържа, че претенциите не са подадени в
срока по чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ, според който погасяването на изискуемото
парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, да
е станало в 6-месечен срок преди датата на откриване на производството по
несъстоятелност. Твърди се, че е неприложима специалната хипотеза на
чл.646, ал.3 от ТЗ, според която ако кредиторът е знаел, че длъжникът е
неплатежоспособен или свръхзадължен, срокът по ал.2, т.1 и т.2 е две години,
а срокът по ал.2, т.3 е една година. Оспорва се наличието на презумтивните
предпоставки по чл.645, ал.3 от ТЗ, като се поддържа, че за да се предполага
знанието не е достатъчно само лицата да са свързани, а необходимо да се
посочат конкретни факти, от които то може да бъде изведено. Поддържа се
още, че няма данни към датата на възникване на вземането и датата на
плащането да е била налице свръхзадлъжнялост или неплатежоспособност на
първия ответник, особено предвид факта, че атакуваните сделки попадат в
кръга на обичайната търговска дейност на ответниците. Сочи се, че
плащането е извършено съобразно уговореното между страните едновременно
с предоставянето на равностойна стока или услуга в полза на длъжника или
до 30 дни след падежа на паричното задължение, или след извършване на
плащането кредиторът реално е предоставил на длъжника равностойна стока
или услуга, което се доказва от представените с отговора писмени
доказателства. Ето защо се поддържа, че са налице изключенията по чл.646,
ал.5 от ТЗ. Оспорва се становището на синдика, че срокът следва да се
изчислява от 28.12.2018г., като се сочи, че делото, образувано по тази молба е
прекратено и по него няма произнесено решение, респективно не може да се
счита, че тази молба слага начало на производството по несъстоятелност.
Твърди се, че по аргумент за противното от чл.625 ТЗ и чл.630 от ТЗ, едва с
решението по втората посочена разпоредба и ако съдът констатира
неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, се постановява решение
с посоченото от закона съдържание. На следващо място се поддържа, че
всички сделки, породили вземанията, които са погасени чрез процесните
плащания, са сключени в рамките на обичайната търговска дейност на
двамата ответници, респективно е налице хипотезата на чл.646, ал.5, т.1, пр.2
от ТЗ, защото изпълнението е до 30 дни след падежа на паричното
задължение. Твърди се, че падежът на паричното задължение следва да се
определи по правилата на чл.303а, ал.3 от ТЗ, защото не се установява между
страните да е уговорен срок за плащане, поради което паричното задължение
трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на
друга покана за плащане, а ако датата на получаване на фактурата или
7
поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или
поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът
започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата,
независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това. С оглед
горното се поддържа, че са платени ликвидни и изискуеми задължения,
породени от обичайната дейност на двамата ответници. Оспорва се
твърдението на синдика, че срещу платените аванси няма доставени стоки и
услуги, като се сочи, че плащанията са дължими, както следва: 1. платеното
на 16.04.2018г. по фактура №2582/10.04.2018г. задължение е дължимо на
основание договор за превоз, посочено от страните като “транспортна услуга
по опис“; 2. платеното частично на 20.04.2018г. в размер на 3600лв. и на
04.05.2018г. в размер на 3120лв. по фактура №**********/10.04.2018г.,
задължение е дължимо на основание договор за наем на офис и склад от
01.03.2017г., а не за заем, както се твърди в ИМ; 3. платеното частично на
10.05.2018г. в размер на 2000лв и на 18.05.2018г. в размер на 22251.90лв. по
фактура №2622/04.05.2018г. задължение е дължимо на основание договор за
превоз,посочено от страните като “транспортна услуга по опис“; 4. платеното
на 18.05.2018г. по фактура №2627/10.05.2018г. задължение е дължимо на
основание договор за наем от 01.03.2017г.; 5. платеното на 30.05.2018г. по
фактура №2651/01.06.2018г. задължение е дължимо на основание договор за
превоз и действително представлява авансово плащане, като превозът е
завършен на 15.06.2018г., на която дата е издадена фактура
№2665/15.06.2018г. с данъчно основа “0“лв., с което авансът е “усвоен“ и
цялото плащане станало дължимо на основание изпълнения договор за
превоз; 6. платеното на 12.06.2018г. по фактура №2650/01.06.2018г.
задължение е дължимо на основание договор за покупко-продажба на амониев
нитрат, доставен на същата дата, което е видно от приложения Приемо-
предавателен протокол; 7. платеното на 12.06.2018г. по фактура
№2653/01.06.2018г. на задължение е дължимо на основание договор за наем
на офис и склад от 01.03.2017г.; 8. платеното на 12.06.2018г. по фактура
№2661/12.06.2018г. задължение е дължимо на основание договор за превоз и
действително представлява авансово плащане, като превозът е завършен на
12.07.2018г., на която дата е издадена фактура №2690/12.07.2018г., с данъчна
основа 7248.18лв., с което авансът е “усвоен“ и цялото плащане станало
дължимо на основание изпълнения договор за превоз и е останала за
доплащане посочената данъчна основа; 9. Платеното на 14.06.2018г. по
фактура №2662/14.06. 2018г. задължение е дължимо на основание договор за
покупко-продажба на царевица, доставена на същата дата, което е видно от
приложения Приемо-предавателен протокол; 10. платеното на 14.06.2018г. по
фактура №2663/14.06.2018г. задължение е дължимо на основание договор за
превоз и действително представлява авансово плащане, като превозът е
завършен на 12.07.2018г., на която дата е издадена фактура
№2690/12.07.2018г., с данъчно основа 7248.18лв., с което авансът е “усвоен“ и
цялото плащане станало дължимо на основание изпълнения договор за превоз
8
и е останала за доплащане посочената данъчна основа; 11. платеното по
фактура №2690/12.07.2018г., с данъчно основа 7248.18лв., е с основание
договор за превоз, завършен на тази дата, като в нея е направено приспадане и
на авансите, платени по фактури №2661/12.06.2018г. и №2663/14.06.2018г., с
което авансът е “усвоен“ и цялото плащане станало дължимо на основание
изпълнения договор за превоз и е останала за доплащане посочената данъчна
основа; 12. платеното на 24.07.2018г. по фактура №2701/24.07.2018г.
задължение е дължимо на основание договор за превоз и действително
представлява авансово плащане, като превозът е завършен на 01.08.2018г., на
която дата е издадена фактура №2711/01.08.2018г., с данъчна основа
12389.62лв., с което авансът е “усвоен“ и цялото плащане станало дължимо на
основание изпълнения договор за превоз и е останала за доплащане
посочената данъчна основа; 13. платеното на 20.08.2018г. по фактура
№2723/06.08.2018г. задължение е дължимо на основание договор за наем на
офис и склад от 01.03.2017г.; 14. платените на 20.08.2018г. 3080лв., на
22.08.2018г. 4000лв., на 23.08.2018г. 2000лв. и на 28.08.2018г. 4787.54лв. по
фактура №2711/01.08.2018г. задължения са дължими на основание договор за
превоз и действително представляват авансови плащания, като превозът е
завършен на 01.08.2018г., на която дата е издадена фактурата с данъчна
основа “12389.62лв.“, с което авансът е “усвоен“ и цялото плащане станало
дължимо на основание изпълнения договор за превоз и е останала за
доплащане посочената данъчна основа; 15. платеното на 28.08.2018г. по
фактура №**********/03.09.2018г. задължение е дължимо на основание
договор за наем на офис и склад от 01.03.2017г., и 16. платеното на
12.09.2018г. по фактура №2751/12.09.2018г. задължение е дължимо на
основание договор за превоз и действително представлява авансово плащане,
като превозът е завършен на 31.10.2018г., на която дата е издадена фактура
№2823/31.18.2018г., с данъчно основа “156075.76лв.“, с което авансът е
“усвоен“ и цялото плащане станало дължимо на основание изпълнения
договор за превоз и е останала за доплащане посочената данъчна основа.
Поддържа се, че тъй като “Торове БГ“ ЕООД е ползвало услуги, предоставени
от втория ответник, които вече са потребени и консумирани-транспортни
услуги /договори за превоз/, наем на офис и склад, както и е придобило на
основание договор за покупко-продажба торове и зърно, които е използвало
за обичайната си търговска дейност, разпоредбата на чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ е
неприложима. В заключение се поддържа, че предявените искове са
неоснователни, съответно се моли за постановяване на решение, с което да
бъдат отхвърлите и за присъждане на направените по делото разноски
съобразно представените доказателства.
С подадената от синдика допълнителна искова молба, се признава
основателност на възражението на ответниците, че плащането, извършено на
04.05.2018г. в размер на 3120лв., е извършено в изпълнение на задължение по
фактура №**********/10.04.2018г. като се пояснява, в исковата молба е
9
допусната техническа грешка при посочването на основанието на това
конкретно плащане. Оспорват се твърденията на ответниците, че срещу
извършените от длъжника плащания, на същия своевременно и реално са
предоставени равностойни услуги /транспортни и наем на склад и офис/.
Оспорва се истинността на представените от ответниците Опис на извършени
транспортни услуги към фактура №2582 от 10.04.2018г., Опис на извършени
транспортни услуги към фактура №2622 от 04.05.2018г., Приемо-
предавателен протокол от 01.06.2018г., Приемо-предавателен протокол от
14.06.2018г., Опис на извършени транспортни услуги към фактура №2690 от
12.07.2018г. и Опис на извършени транспортни услуги към фактура №2711
от 01.08.2018г., както и истинността и достоверната дата на договора за наем
на недвижим имот от 01.03.2017г.
С отговора на допълнителната искова молба се поддържат доводите за
неоснователността на иска развито с първоначалният отговор и по конкретно,
че атакуваните от ищеца сделки попадат в рамките на обичайната търговска
дейност на ответниците, респективно са типични търговски сделки по
смисъла на чл. 646, ал.5 ТЗ.
Предявената претенция намира правното си основание в чл.646, ал.2,
т.3 вр. ал.3 от ТЗ.
На основание чл.155 ГПК, съдът ОБЯВЯВА на страните за служебно
известни и ненуждаещи се от доказване фактите, основани на вписванията и
обявяванията, налични по партидата на ищцовото дружество в ТРРЮЛНЦ
при АВ, както и актовете по несъстоятелност на ищцовото дружество по т.д.
№552/2019г. на ОС Варна.
Съгласно изложеното от страните, съдът намира, че не са налице права
и факти, които се признават, нито обстоятелства, които да не се нуждаят от
доказване.
С оглед общия принцип за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните следва да установи твърдените от нея факти, от които
извлича изгодни за себе си правни последици, а именно ищецът следва да
установи възраженията си за недействителност на процесните плащания, в
това число доказване извършването на съответното правно действие след
началната дата на непратежоспособността, подозрителният период; наличието
на предходен дълг на длъжника, относимостта на преферетното правно
действие към този дълг и преферентния ефект, както и доводите си за
10
антидатиране на процесните документи. Ответниците следва да установят
възраженията си за изпълнение на дълга в кръга на обичайната дейност на
длъжника, за симултанност на изпълнението и за непопадане на плащанията в
подозрителния период.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. представените от страните писмените
доказателства.
ДАВА възможност на ответниците да се ползват от показанията на
двама свидетели при режим на довеждане за установяване на датата на
сключване между тях на договор за наем на недвижим имот.
ОСТАВЯ без уважение искането на ищецът за допускане на ССч.Е със
задача формулирана в ДИМ.
ОТЛАГА в първото по делото о.с.з. произнасянето по оспорването от
страна на ищеца на истинността на ангажирани от ответниците частни
документи.
НАСРОЧВА производството по т.д.№739/2021г. на ОС Варна за
разглеждане в открито съдебно заседание на 30.06.2022г. от 13.30 часа , за
която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11