Решение по дело №69/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                             22.07.2020 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесета година , в следния състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №69 по описа на 2020 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №69/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С. “ ЕАД *** срещу решение №235162 от 07.10.2019 г постановено по гр.д.№12258/19 г на СРС , 33 състав ;  с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че Л.Г.П. *** му дължи  сумата от 242,66 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2015 г. до 30.4.2017 г. ведно със законна лихва от 3.10.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 18,84 лв. за периода от 1.10.2015 г. до 20.9.2018 г., сумата от 40,50 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2015 г. до 30.4.2017 г. ведно със законна лихва от 3.10.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 7,46 лв. за периода от 1.10.2015 г. до 20.9.2018 г върху сумата за дялово разпределение , за топлоснабден имот ап.№83 в гр.София ж.к.*******, за които суми е издадена заповед от 12.10.2018 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.  № 64189/2018 г. по описа на СРС, 33 състав.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като заплатените от ответника суми не касаят процесните суми . Последните не са погасени по давност . Съгласно чл.32 ал.1 от ОУ потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си сметки в 30-дневен срок след изтичане на периода , за който се отнасят . Налице са констативни протоколи за публикуване в интернет на процесните задължения , което представлява покана за плащане . Задълженията за дялово разпределение и лихви върху тях са претендирани своевременно и са доказани .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва  въззивната жалба . Фактурите на ищеца са неясни , а процесните задължения са платени .

 

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С. “ ЕАД *** на 08.10.2019 г и е обжалвано в срок на 22.10.2019 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете за СРС е приел , че ответницата е заплатила процесните суми . С молба от 05.04.2018 г., т.е. преди завеждане на делото, ответницата се е позовала на изтекла погасителна давност за вземанията преди м.07.2014 г., за част от процесния период – м.05.2015 г. – м. 02.2018 г., ответницата е заявила, че ще ги заплати на каса до 25.04.2018 г. Впоследствие с фискални бонове от 30.05.2018 г на л. 59 от делото пред СРС ответницата е заплатила сума в размер на 190.58 лв. по фактура от дата 31.07.2015 г., както и 109.42 лв. по фактура от дата 31.07.2016 г., а на 17.10.2018 г. сума в размер на 23.98 лв. по фактура от 31.05.2015 г. Според СРС с тези плащания ответницата е погасила процесните суми - тя е платила на каса задълженията си след своевременно направено и достигнало до ищеца възражение за давност още през м.04.2018 г., т.е. през м. 05.2018 г. е платила исковите суми за процесния период. Обстоятелството, че ищецът е осчетоводил платените суми към задължения , за които е било направено своевременно възражение за давност е ирелевантно по делото.

Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд . Изложените доводи във въззивната жалба са неотносими към водещите мотиви на СРС касаещи всъщност заплащане на процесните задължения.

 Съгласно чл.76 ал.1 изр.1 ЗЗД ответницата има право да заяви кои от задълженията ще погаси и това е сторено с молба от 05.04.2018 г. Неправилни са действията на ответника по осчетоводяване на плащанията към други задължения на ответницата , включително и такива , които са били погасени по давност . Ответницата се е противопоставила на такова погасяване т.е.не е платило доброволно по-стари задължения .

Само за пълнота трябва да се отбележи следното . По отношение на лихвите за забава по делото не са представени доказателства за публикуване на процесните фактури в интернет респ.не е установен точният им падеж и датата на забава по чл.86 ал.1 ЗЗД . Липсва покана и по отношение на лихвите за забава върху главницата за дялово разпределение .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото решение не подлежи на обжалване.

                                              

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №235162 от 07.10.2019 г постановено по гр.д.№12258/19 г на СРС , 33 състав .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                              2.